Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.01.2016г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15
състав
На осемнадесети
декември Година 2015
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2941
по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 288 ал. 1, т. 2, буква А от КЗ /отм./ вр. чл.45
от ЗЗД и чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
В.В. твърди, че на 20.01.2013г. в гр. Луковит е реализирано ПТП, при което той
е пострадал като пътник на предна дясна седалка в самокатастрофирал автомобил
«Рено меган сценик» с рег. № *********. Тъй като виновният водач не е имал
валидна застраховка «Гражданска отговорност», на 17.07.2014г. той подала молба
до Г.Ф., с която претендирала обезщетяване на претърпените вследствие на ПТП
неимуществени вреди. С писмо от 19.08.2014г. ответникът отказал изплащане на
обезщетението, поради което В. предявява иск за осъждането ма Г.Ф. да му
заплати сума в размер на 40 000 лева, обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП, ведно с лихвата за забава от датата на настъпване
на застрахователнотоо събитие 20.01.2013г. до окончателното плащане на
обезщетението. Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор, в който
ответникът оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за
прекомерност на претенцията за неимуществени вреди, съобразно характера и
тежестта на травматичната увреда на ищеца, както и принципа на справеливостта.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалия,
който се е возил в увреждащия автомобил без поставен предпазен колан. Оспорва
претенцията за лихва. Излага, че ГФ не следва да дължи лихва за забава преди
датата на завеждане на исковата молба в съда, т.к. е бил поставен от самия ищец
в невъзможност да се произнесе по претенцията му, т.к. с известие от
27.06.2013г. пострадалият изрично е оттеглил претенцията си за обезщетение,
съответно управителният съвет на ГФ се е произнесъл с отказ, за което надлежно
го е уведомил. С последваща молба от ищеца на 19.08.2014г. отново е поискано
изплащане на обезщетение, по която молба била образувана нова щета и били
изискани от пострадалия писмени доказателства. Тъй като такива не били
представени, ГФ се произнесъл с отказ да определи обезщетение, за което надежно
уведомил ищеца. Моли по делото да бъде конституиран като трето лице помагач виновният за процесното ПТП водач В.Й.М..
С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените искания, оспорва
твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита, че
уврежданията на ищеца биха настъпли и при поставен обезопасителен колан, който
ограничава движението на тялото напред, но няма ефективност при страничен удар.
Уточнява, че претенцията му за лихва е от датата на постановяване на
отказа за изплащане на обезщетение от ГФ, а именно – 13.11.2014г. до
окончателното плащане.
С
определение от 18.09.2015г. по делото е конститурано трето лице – помагач на
страната на ответника – В.М., която оспорва иска изцяло, поддържа направените
от ответника възражения, вкл. и това за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
На
20.01.2013г. в гр. Луковит, на ул. «Иван Вазов» №48, около 14.20ч. е
реализирано ПТП, при което автомобил «Рено меган сценик» с рег. № *********,
управляван от В.Й.М., самокатастрофира на прав участък от пътя, на сухо платно
и със скорост от 80 км/ч, поради загуба на контрол върху автомобила от страна
на водача при рязка употреба на органите за управление /спирачна и кормилна
уредба/. Автомобилът се движел в дясната лента, като след загубата на контрол
от М., излиза от пътното платно вляво на тротоара и се удря челно в дърво.
Ищецът е бил пътник в автомобила на предна дясна седалка, като в момента на
удара е бил без поставен обезопасителен колан. Така описаният механизъм на ПТП се установява от приетите
и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства и от заключението
на допуснатата съдебна автотехническа експертиза на вещо лице инж. А.М.,
неоспорено от страните, което е компетентно изготвено и пълно, поради което
съдът го кредитира изцяло. Непоставянето на обезопасителен колан се установява
от заключението на допусната съдебно-медицинска експертиза на вещо лице Б.Б.,
неоспорено от страните в тази му част, което като компетентно изготвено по
поставения въпрос и неопровергано от останалите доказателства, съдът кредитира.
От заключението на СМЕ се установява
още, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял следните травматични
увреждания: Счупване на дясна бедрена кост. Разкъсно-контузна рана на дясната
задколянна ямка. По своя медико-биологичен характер счупването на бедрената
кост е довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 6
месеца, а раната е причинила разстройство на здравето, неопасно за живота.
Спешна медицинска помощ на пострадалия е оказана в ортопедичното отделение на
МБАЛ „Св. Панталеймон“ в гр. Плевен. Раната в задколянната ямка била зашита и
поставен дренаж. На 21.01.2013г. ищецът бил опериран, при което било извършено
открито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране на костните
фрагменти с метална остеосинтеза. След гладко протекъл следоперативен период,
пострадалият е бил изписан от болницата на 26.01.2013г., като лечението
продължило амбулаторно с предписан режим и лекарства. В продължение на 4 месеца
ищецът е бил принуден да ползва патерици, т.к. не е трябвало да натоварва
оперирания крак. След 5-я месец започнал да се придвижва с една патерица, след
което и без нея. Разкъсно-контузната рана е зараснала за 2 седмици, а счупената
кост – до 4-я месец. В началото на 5-я месец ищецът започнал провеждане на
рехабилитация на съседните на фрактурата стави. Общо лечебният период е
приключил за 6 месеца. През целия период ищецът е изпитвал болки и страдания,
като по-интензивни те са били през първите 2 месеца след инцидента и първите 30
дни на рехабилитацията. Извън посочените периоди болките са били с намаляваща
интензивност и периодична изява при по-продължително ходене или при внезапна
промяна на времето. Към датата на депозиране на заключението на СМЕ ищецът вече
е възстановен. От раната в лявата задколянна ямка е останал голям траен
козметичен белег. Липсват данни за съдови или неврологични усложнения на левия
долен крайник. Движенията са в пълен обем и сила. Счупената бедрена кост е зараснала
окончателно. На латералната страна на дясно бедро има остатъчен груб белег от
извършената операция. Няма данни металната остеосинтеза да е извадена. Същата
подлежи на отстраняване чрез нова операция, което ще доведе на пострадалия
допълнителни болки и страдания за срок до 30 дни. Движенията на дясна колянна
става са почти в норма, но при флексия се наблюдава намален обем с около 10
градуса. Движенията на дясна глезенна става са в норма. Няма данни за скъсяване
на десния долен крайник. Ищецът се придвижва самостоятелно без помощни средства
и с нормална походка. В тази му част заключението на д-р Б. също е неоспорено
от страните, кореспондира с писмените доказателства по делото /медицински документи, подробно обсъдени в
заключението, поради което съдът не ги кометира отделно/, поради което като компетентно
изготвено и пълно, съдът го кредитира.
От разпита на свидетелката Ц.И.Д.,
майка на ищеца, се установява, че същата е посетила сина си в болницата в
Луковит още в деня на ПТП. Плачел от болката в счупения десен крак. На другия
му крак имало кървяща рана. Раната зашили, а счупения крак само стабилизирали и
го изпратили с линейка в частна болница в Плевен, където му оперирали крака.
Сложили му пирон, след около 5 дни го изписали. В болницата бил обездвижен, не
можел да става, майка му го посещавала всеки ден. Можел да лежи само по гръб,
защото изпитвал болки при обръщане. В Луковит, след като го изписали от
болницата, живял при приятелката си 4 месеца. Тя се казва Весела и е жената,
управлявала автомобила при процесното ПТП. Живеел с нея и децата й още преди
ПТП. Първия месец свидетелката и дъщеря й се редували всеки ден да ходят при
него, защото бил на легло, а Весела ходела на работа. Не можел да стъпва на
крака, да се обслужва. Четири месеца бил на легло. Едва след четвъртия месец
започнал да стъпва на крака и тогава заживял при майка си. Около месец ходил на
рехабилитация в Луковит. Предстои му операция за изваждане на пирона.
Продължава да се оплаква от болки при смяна на времето и при натоварване.
Оплаква се и от главоболие и температура. Катастрофата се отразила и на
психическото и емоционалното му състояние. Не се виждал толкова много с
приятели и понеже бил стресиран, не искал да се качва на кола. Има белези от
операцията и от раната зад коляното. Съдът цени показанията на свидетелката при
условията на чл. 172 от ГПК, като съобразява факта, че тя е майка на ищеца,
което обуславя нейната заинтересованост.
От представения по делото констативен
протокол за ПТП е видно, че за водача на увреждащото МПС няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност”,
който факт не
се оспорва от ответника и не се опровергава от събраните по делото
доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
е процесуално допустим, а при разглеждането му по същество съдът намира същия
за частично основателен по следните съображения:
Искът е доказан по основание. На първо
място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че в резултат на описаното в исковата молба ПТП ищецът
получил подробно описаните по-горе, при установяване на фактическата страна на
спора, телесни увреждания, при което е търпял болки и страдания за срок от 6
месеца; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от
водач на МПС, за когото не е налице валидно застрахователно правоотношение по
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът намира за доказани и противоправността
на деянието, както и вината на водача, т.к. презумпцията за вина по чл. 45, ал.
2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установяват вината на водача. Това е
така, защото съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а съгласно чл.20,
ал.2 от ЗдвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Ето защо, като се е движела със несъобразена скорост и е изгубила
контрол над автомобила, при което той е напуснал платното за движение и е
катастрофирал в крайпътно дърво, М. е нарушил правилата за движение по пътищата
и е действала противоправно и виновно.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият
справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г.
на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, продължили шест месеца, по-интензивни
в първите два и 30 дни в началото на рехабилитацията; възрастта на ищеца - 23
г.; настъпилото пълно възстановяване от травматичните увреждания, с изключение
на намаления с 10 градуса обем на движение на дясна колянна става, за който
обаче по делото няма данни да е с траен характер и невъзможност да бъде
възстановен с последваща рехабилитация; неудобството
от затрудненото придвижване и обслужване в ежедневието в продължение на 4
месеца, в които ищецът не е стъпвала на счупения крак и се е придвижвала с
патерици, както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лв. Съдът намира, е тази сума е
достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от
процесното ПТП.
Основателно и доказано, с оглед указаната от съда
доказателствена тежест, е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на
нормите на ЗДвП - пътуване без поставен обезопасителен колан. Ищецът по време
на процесното ПТП не е бил с поставен обезопасителен колан, което се установява
от заключението на вещото лице по СМЕ д-р Б.Б.. Получената разкъсна рана в
задколянната ямка в свидетелства за
свободно движение на тялото вътре в купето, което не би могло да се случи при
поставен обезопасителен колан. С категоричност е доказано, че тя не би могла да
се получи при здраво закрепено за седалката тяло. Счупването на дясна бедрена
кост се дължи на директен удар в арматурното табло. То също не би могло да се
случи, ако ищецът беше с поставен обезопасителен колан. Същевременно, вещото
лице отбелязва, че ако ищецът е бил с предпазен колан, при ляв страничен удар
на автомобила в дървото, тялото може да се приплъзне в предно-лява посока и
след удар в арматурното табло пак да се получи счупване на бедрената кост, но в
горната й част, непосредствено под тазобедрената става. Това обаче съвсем не е
сигурен резултат, както става ясно от подбор на думите на вещото лице д-р Б.– „може“ в заключението и „възможно е“
при разпита в съдебно заседание. Ноторен е фактът, че обезопасителните колани
са най-ефективни именно при челен удар, като предпазват тялото от инерционното
му движение напред. Според неоспореното от страните заключение на САТЕ ударът в
дървото е бил челен. При разпита в съдебно заседание, вещото лице А.М.
пояснява, че действително няма чисто челен удар и при завъртане на автомобила,
което винаги се случва, дори и с поставен предпазен колан, телата реализират
известно приплъзване встрани. Какви други травми ищецът би получил в тази
ситуация с поставен обезопасителен колан, съдът намира, че не може да се
определи с категоричност, но е доказано, че не би получил точно тези травми,
които в конкретния случай са причинени от ПТП, ако би бил с поставен колан. Ето
защо, съдът намира, че възражението на ответника е доказано и определя
съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 50%. На ищеца следва
да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000лв.,
като претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000
лева следва да се отхвърли като неоснователна.
По
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главницата от датата на ПТП:
Нормата
на чл.
288, ал. 7 КЗ /отм./ сочи, че ГФ дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.
Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията. По този начин специалният материален закон е
установил, че в хипотези като настоящата фондът не дължи лихва от датата на
увреждането, тъй като неговата отговорност, за разлика от тази на
застрахователя при застраховките "Гражданска отговорност”, не е
функционална на отговорността на деликвента, а е самостоятелно законово
установена и се предпоставя от наличието на някои от фактическите състави,
установени в чл.288 от КЗ. Затова и
претендираната лихва се дължи не от датата на увреждането, а от дата, на която
фондът се е произнесъл по предявената пред него претенция или, ако не е
направил това, или не го е направил в срок - от датата, на която изтича срокът за
произнасяне, който не може да е по-дълъг от три месеца. В случая няма спор
между страните и от представената по делото кореспонденция между тях се
установява, че на 13.05.2013г. ищецът е сезирал ответника с искане за изплащане
на обезщетение, чрез пълномощника си адв. В.А.. С молба от 27.06.2013г. ищецът
е поискал да бъде прекратена преписката, образувана по предходната молба на
пълномощника му. В резултат, с писмо от 17.07.2013г. Г.Ф. е отказал изплащане
на обезщетение по щетата, поради оттегляне на претенцията. С молба от
19.08.2014г., подадена от адв. В., преупълномощен от адв. В., ищецът е заявил,
че оттегля предходно заявеното оттегляне на претенцията си и моли да му бъде
определено и изплатено обезщетение. С
писмо от 22.08.2014г. ответникът е изискал от ищеца писмени доказателства във
връзка с образуваната при него щета. На 13.11.2014г. ищецът е уведомен за
отказа на ГФ да изплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
процесното ПТП. Предвид изложеното съдът намира, че последното валидно и
неоттеглено сезиране на ответника е извършено на 19.08.2014г., при което срокът
за произнасянето му по смисъла на чл. 288, ал.7 от КЗ /отм./ е изтекъл на
19.11.2014г. Произнасянето на ГФ на 13.11.2014г. е в указания от закона срок,
поради което от тази дата той дължи лихва за забава върху дължимото
обезщетение.
С оглед
изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане
на разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Ц.В. - САК, сумата 648,75 лв.,
съставляваща адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъдат осъден да заплати на ответника направените от него разноски,
съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от исковете, а
именно сума в размер на 1268,75 лв. – съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
вънаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по
делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 712,50 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф. с адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., да
заплати на В.Д.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***-13, офис №5 – адв. Ц.В.
сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат на ПТП,
настъпило на 20.01.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.11.2014
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Г.Ф. с адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Ц.В. - САК, адрес ***, офис №5 сумата 648,75 /шестотин четиридесет и осем лева и 75 ст./, съставляваща адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Г.Ф. с адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., да
заплати по сметка на СГС сума в размер на 712.50 лева /седемстотин и
дванадесет лева и 50 ст./ – държавна такса и разноски, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***-13, офис №5 – адв. Ц.В., да
заплати на Г.Ф. с адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М.,
сумата от 1 268,75лв. /хиляда
двеста шестдесет и осем лева и 75 ст./ - разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
– В.Й.М., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: