№ 18928
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110110071 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, чрез адв. Х., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника А. И.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:
сумата от 4357,16 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия – кешио №*********/31.12.2021г., сключен между "К.К.М." ЕАД и А. И. Ц.,
като вземането по договора е прехвърлено от "К.К.М." ЕАД в полза на „Е.М.” ЕООД, с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 07.04.2023г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК - 04.07.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 740,87 лева, представляваща
договорна лихва за период от 30.06.2022 г. до 30.06.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между "К.К.М." ЕАД и ответника е сключен Договор
за потребителски кредит тип кредитна линия – кешио №*********/31.12.2021г., за сума в
размер на 10000 лв., като кредитополучателя следвало да заплаща месечни вноски от по
539,22 лв., съгласно погасителен план. Ответника преустановил плащане през м. 07.2022г.
Поддържа се, че ищецът е закупил от "К.К.М." ЕАД вземането му от ответника, с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 07.04.2023г., за което еуведомен
длъжника.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като неоснователни. Излагат се подробни съображения за недейсвтителност на сключения
между страните договор, както и на отделни негови клаузи. Моли съда да отгвърли исковере.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Н., който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
1
постъпило писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 37373/2023 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 4357,16 лева (четири хиляди
триста петдесет и седем лева и 16 стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия – кешио №*********/31.12.2021г., сключен
между "К.К.М." ЕАД и А. И. Ц., като вземането по договора е прехвърлено от "К.К.М." ЕАД
в полза на „Е.М.” ЕООД, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
07.04.2023г., ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
740,87 лева (седемстотин и четиридесет лева и 87 стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 31.06.2022 г. до 30.06.2023 г. С възражение от 12.02.2024 г. ответникът е
оспорил вземането с мотив, че не дължи.
На 31.12.2021 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия – Кешио“ №********* с "К.К.М." ЕАД, за сумата от 10000 лв., като
кредитополучателя се задължил да върне заемната сума на 30 бр. месечни вноски в размер
на 539,22 лв., съгласно погасителен план. Размера на лихвата по заема е фиксиран на 30,69
%, а годишния процент на разходите е фиксиран на 49,97 %. Отделно е предвидена такса за
оценка на риска в размер на 1200 лв., дължима еднократно в деня на подписване на
договора.
На 07.04.2023г. ищецът е сключил с "К.К.М." ЕАД Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/, като с Приложение №1 към същия са прехвърлени 252
вземания, сред които на ред 143 е посочено и процесното от ответника. От страна на цедента
е извълшено упълномощаване на Е.М. да уведоми длъжниците за прехвърляне на
задълженията им към новия кредитор. На л.28 е приложено писмо в тази насока.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява кога е преведена сумата на кредитополучателя, както и какъв е размера на
непогасените от ответника задължения към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и към момента на изготвяне на заключението.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно и се доказва, че между "К.К.М." ЕАД и ответника е сключен
процесния договор за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание. Не се спори също,
че кредитора е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК.
С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на
договора поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
2
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В
договора за кредит е посочена общата сума, дължима от потребителя, представляваща сбора
между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В тази насока
е и заключението на вещото лице, което посочва, че в ГПР от 49,97 % е включена усвоената
сума от 10000 лв., такса от 1200 лв. и лихва от 4976,60 лв.
Съдът намира за неоснователни и възражевнията на ответната страна за нищожност
на договора в неговата цялост, поради надвишаване на ГПР по кредита и поради таксата за
експресно разглеждане, тъй като съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на
максималния императивен размер на ГПР не води до нищожност на целия договор, а също
така не води и до нищожност на всички лихви и разходи по договора, а води до нищожност
единствено и само на клаузите, които надвишават максималния допустим размер на пет пъти
законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ответникът не установи да е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, тъй като условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, са отразени в погасителния план.
С оглед гореизложеното съдът приема, че сключеният между страните договор е
действителен, от което следва, че следва да се уважи предявеният главен иск в установения
от вещото лице размер от 4358,45 лв., но доколкото иска е предявен за сумата от 4357,16
лева, то следва да бъде уважен до този размер.
По отношение на иска за възнаградителна лихва:
Съдът намира, че уговорената между страните в договора възнаградителна
(договорна) лихва не е нищожна. Съгласно уговореното между страните, размерът на
договорната лихва е фиксиран процент - в договора е 30,69 %, а ГПР в договора е в размер
на 49,97 %. Съдът намира, че така договореният размер на договорната лихва и ГПР не са
прекомерни и не противоречат на добрите нрави и на закона. Уговореният размер на
договорната лихва, включена в ГПР, е по- нисък от установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие
с изискванията на закона. В случая договорната лихва се явява не само печалба на кредитора
заради предоставения кредит, а и покриване на риска от неплащане на кредита и в случай на
неплатежоспособност на длъжника и липса на секвестируемо имущество по чл. 133 ЗЗД за
удовлетворение на кредитора. Съгласно трайната практика, колкото по-рисков е кредитът,
толкова по-висок следва да е размерът на договорната лихва. В случая кредитът не е
обезпечен с реално или лично обезпечение, кредиторът не е проучил финансовото състояние
на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит, поради което той носи по-
голям риск в сравнение с кредиторите по обезпечени кредити. Поради това и лихвата не се
явява в противоречие с добрите нрави и сама по себе си не води до неоснователно и
прекомерно обогатяване на кредитодателя. Лихвата е начислена на датата на падежа -
периода от 30.06.2022 г. до 30.06.2023 г., която според ССЕ е в размер на 2651,30 лв., но
доколкото същата е претендирана за сумата от 740,87 лева, то следва да бъде присъдена до
този размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед
на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 834,29 лв., от които 224,29 лв., представляваща
3
направени от ищеца разноски за заплатени ДТ, сумата от 250 лв. за депозит за ССЕ и сумата
от 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, че дължи на “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, следните суми: сумата от 4357,16 лева (четири хиляди триста петдесет и седем лева
и 16 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия – кешио №*********/31.12.2021г., сключен между "К.К.М." ЕАД и А. И. Ц., като
вземането по договора е прехвърлено от "К.К.М." ЕАД в полза на „Е.М.” ЕООД, с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 07.04.2023г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
04.07.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 740,87 лева (седемстотин и
четиридесет лева и 87 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 31.06.2022 г.
до 30.06.2023 г.,, за които суми е издадена Заповед №21200/20.07.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 37373/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на “Е.М.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 834,29 лева
(осемстотин тридесет и четири лева и 29 стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 37373/2023 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 37373/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4