Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…8....март….2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…..ДЕВЕТИ…..ФЕВРУАРИ…….
през ДВЕ ХИЛЯДИ
ДВАДЕСЕТ и ПЪРВА
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря.......К.…..Д.,…като…разгледа……….
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…943…
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от “ОТП Факторинг България“- ЕАД,ЕИК-***
със седалище и адрес на управление в гр.София, ***– ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№4979/2019г.
по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №260207/24.09.2020г.
Във въззивната
жалба се твърди, че в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника К.М.В.
установителен иск по чл.422 от ГПК, обжалваното решение е неправилно и следва
да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да се уважи исковата претенция. Излагат се подробни оплаквания за порочност
на съдебния акт. Посочва се също така, че
като е отхвърлил установителния иск, съдът не се е произнесъл по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за с същото вземане.
В съдебно
заседание на въззивната инстанция процесуалният представител на въззивника –
юрк.С.З. поддържа становището, изразено във въззивната жалба.
Ответникът по
въззивната жалба К.М.В. с регистриран
постоянен и настоящ адрес ***, представляван в първата инстанция от адв.
Д.Д. *** – особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК, не е подал писмен
отговор на същата. В съдебно заседание на въззивната инстанция, особеният
представител изразява становище за
нейната неоснователност и предлага да се потвърди обжалваното решение.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, обсъди събраните доказателства, при съобразяване на нормативната уредба и относимата съдебна
практика, приема следното:
Писменото
изявление на „ОТП Факторинг България“-ЕАД, озаглавено „ въззивна жалба срещу
Решение №260207/24.09.2020г“, съчетава
две отделни процесуални действия на страната, които подлежат на
разглеждане по различен процесуален ред, а именно: В частта, в която се обжалва
първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск - за установяване съществуване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, писменото волеизявление има характер на
въззивна жалба, която подлежи на разглеждане от
Плевенски окръжен съд, като въззивна инстанция с оглед функционалната подсъдност на
спора, по реда на чл.258 и сл. от ГПК; В частта, в която се твърди, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по съединения при условията на
евентуалност осъдителен иск за същото
вземане, писменото волеизявление има правния характер на молба за допълване на съдебно решение по чл.250 от ГПК и подлежи на разглеждане от
първоинстанционния съд, постановил непълното решение.
Тъй като при
обективното, евентуално съединяване на искове,
произнасянето по евентуално предявения иск е в зависимост от изхода на производството по главния иск,
настоящият въззивен състав приема, че първо следва да се произнесе по
въззивната жалба на ищеца (понастоящем въззивник) срещу решението на РС, с което е отхвърлен главният
иск, какъвто в случая е установителният иск по чл.422 от ГПК и с оглед изхода
на производството, делото следва евентуално да се върне на РС за постановяване
на допълнително решение, чрез произнасяне по
евентуално съединения осъдителен иск.
По въззивната
жалба, съдът приема следното:
Въззивната жалба на „ОТП Факторинг България“-ЕАД със
седалище в гр.София – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№4979/2019г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото от ХІІІ-ти
гр.с-в съдебно Решение №260207/24.09.2020г, е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№4979/2019г. по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско
отделение, е образувано на основание първоначално, обективно , евентуално съединени
искове, предявени от ищеца „ОТП
Факторинг България“-ЕАД, ЕИК- *** със седалище и адрес на управление в
гр.София, ***( понастоящем въззивен жалбоподател) срещу ответника К.М. М., ЕГН-**********
с постоянен и настоящ адрес *** (понастоящем
ответник по въззивната жалба), както следва:
Главен иск - установителен
иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, за установяване съществуване на
вземане, за което по ч.гр.д.№3333/2017г. по описа на Плевенски районен
съд, в полза на „Банка ДСК“-ЕАД-София,
срещу К.М.В., е издадена Заповед №2142/11.05.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, за следните суми: 740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна лихва
за периода от 20.01.2016г. до 09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за периода от
28.04.2017г. до 09.05.2017г. и 145.97лв.- заемни такси;
Евентуален иск -осъдителен
иск за същото вземане.
В исковата молба се твърди следното:
Със Заповед
№2142/11.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№3333/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е
разпоредено ответникът К.М.В. да заплати на неучастващо в делото лице – „БАНКА
ДСК“-ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 19.02.2009г.: 740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна лихва
за периода от 20.01.2016г. до 09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за периода от
28.04.2017г. до 09.05.2017г. и 145.97лв.- заемни такси;Разноски -75.97лв.
На 08.08.2017г.,
Банката-кредитор по силата на Договор за покупко-продажба на вземания( цесия) е
прехвърлила на ищеца „ОТП Факторинг България“-ЕАД, пакет от вземания, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между
„Банка ДСК“-ЕАД като кредитор и К.М.В. като кредитополучател Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта
от 19.02.2009г.
По силата на
договора за цесия и във вр. чл.429 от ГПК, ищецът „ОТП Факторинг България“-ЕАД,
е частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“-ЕАД и като такъв се ползва от
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В срока по чл.415
от ГПК, цесионерът предявява
установителен иск по чл.422 от ГПК, който основава на следните факти и
обстоятелства:
На 19.02.2009г.
между „Банка ДСК“-ЕАД като кредитор и К.М.В. като кредитополучател е сключен
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта. Съгласно договорките,
банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00лв.(хиляда
лв.), който следва да се издължи за 96 месеца, с падеж 20-то число на месеца.
При подписването на кредита са приети и подписани Общи условия на „Банка
ДСК“-ЕАД за вида кредит, действащи към
онзи момент и явяващи се неразделна част от договора. Кредитът е осчетоводен и
усвоен изцяло по сметка №23703254. При погасяването на кредита са допуснати
нередовности в плащането на погасителните вноски, което е довело до настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането съгласно т48 и т.49 от Общите условия.
Въпреки договорните клаузи, съгласно изискванията на т.18 от ТР №4/2013 на ОСГК
на ВКС, банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Писменото уведомление, под формата на нотариална покана е връчено чрез
нотариус П. Ц., рег.№467 с район на действие РС-Плевен, чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК, след извършени три
посещения, видно от констативния
протокол.
По заявление на
банката кредитор, по ч.гр.д.№3333/2017г. на ПлРС, са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№476/2017г.
по описа на ЧСИ В.С. с рег.0*** на КЧСИ. След образуване на изпълнителното дело
Банката е прехвърлила на ищеца вземането
срещу длъжника.На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка
ДСК“-ЕАД, ищецът е изпратил до длъжника уведомително писмо за прехвърляне на
вземането. Писмото е върнато на 18.10.2017г. с отбелязване “непотърсено“.
Ищецът изразява
становище, че ако съдът приеме, че длъжникът не е уведомен надлежно за цесията,
да приеме за такова уведомяване исковата
молба.
Петитумът на
исковата молба е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3333/2017г. по описа на Плевенски
районен съд: 740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна лихва за периода от
20.01.2016г. до 09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за периода от 28.04.2017г.
до 09.05.2017г. и 145.97лв.- заемни такси;Претендират се сторените разноски в
исковото и заповедното производство.
При условията на
евентуалност, в случай че съдът не уважи главният иск, се предявява евентуален
осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми:
740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна лихва за периода от 20.01.2016г. до
09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за периода от 28.04.2017г. до 09.05.2017г.
и 145.97лв.- заемни такси, както и направените разноски.
Ответникът К.М.В.
не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, които съвпадат с
адреса, посочен и в договора за кредит. На основание чл.47,ал.6 от ГПК за
особен представител е назначен адв. Д.Д. ***..
В срока по чл.131
от ГПК,особеният представител на ответника адв. Д. е подал писмен отговор на исковата
молба,с който е оспорил изцяло исковата претенция, като е направил следните
възражения:
Кредитът не е
обявен за предсрочно изискуем по смисъла на т.18 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.- Връчителят на нотариалната покана е посещавал адреса през кратки
интервали от време; Освен това изявлениеот на банката не съдържа всички
необходими реквизити от извлечението от
счетоводните книги, както изисква разпоредбата на чл.60,ал.2 от ЗКИ;
Договорът съдържа
неравноправни клаузи, които са нищожни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като не
са индивидуално уговорени;
Не са изпълнени
изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД
относно уведомяването на длъжника за
прехвърляне на вземането му от банката на друг длъжник – ищеца по
делото.
По делото са
събрани писмени доказателства, прието е заключение на съдебно-счетоводна
експертиза и е приложено заповедното производство по ч.гр.д.№3333/2017г. по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.
Плевенският
районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти граждански състав, се е произнесъл с
обжалваното Решение №260207/24.09.2020г., с което е отхвърлил изцяло главния
иск по чл.422 от ГПК и не се е произнесъл по евентуално предявения осъдителен
иск.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО,
но НЕПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните доказателства се установява
следното от фактическа страна:
На 19.02.2009г. между неучастващо в делото лице „Банка
ДСК“-ЕАД като „кредитор“ и ответника К.М.В.
с посочен адрес *** като „кредитополучател“
е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD. Съгласно договорките, банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 1000.00лв.(хиляда лв.), който следва да се
издължи за срок от 96 месеца ( осем години), с падеж 20-то число на месеца. Крайният срок на издължаването е 19.02.2018г.При
подписването на кредита са приети и подписани Общи условия на „Банка
ДСК“-ЕАД за вида кредит, действащи към
онзи момент и явяващи се неразделна част от договора. Кредитът е осчетоводен и
усвоен изцяло от кредитополучателя по
сметка №23703254.
След м. януари 2016г., кредитополучателят не е изпълнявал
задълженията си за плащане на
погасителните вноски. С нотариална покана от м. февруари 2017г., отправена до
длъжника, „Банка ДСК“-ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Нотариалната покана е връчена от нотариус П.Ц. с район на действие ОС-Плевен,
рег.№467 на КЧСИ, при условията на чл.47,ал.5 във вр. чл.47,ал.1 от ГПК, като
на 09.03.2017г. е съставен констативен протокол, в който подробно са описани
действията във връзка с връчването.
В извлечение от счетоводните книги на „Банка
ДСК“-ЕАД, съставено на 09.05.2017г., са
отразени следните задължения на длъжника К.М.В., произтичащи от Договора за
кредит, сключен на 19.09.2009г: : 740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна лихва за периода от 20.01.2016г.
до 09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за периода от 28.04.2017г. до
09.05.2017г. и 145.97лв.- заемни такси;
Банката-кредитор е подала Заявление за
издаване срещу длъжника К. М. В. на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за посочените суми по кредита, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№3333/2017г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение.
Плевенският районен съд, ІІІ-ти гр.с-в, е уважил изцяло заявлението, като е издал Заповед
№2142/11.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК като е разпоредил К. М.
В. да заплати на „Банка ДСК“-ЕАД, следните суми на основание Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK
MAXICARD,сключен на 19.02.2009г.: 740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна лихва за
периода от 20.01.2016г. до 09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за периода от
28.04.2017г. до 09.05.2017г. и 145.97лв.- заемни такси, както и разноски от
75.97лв.;В заповедта е инкорпорирано разпореждане за незабавно изпълнение.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен
лист, който е получен от представител на ищеца
на 16.05.2017г. На основание същия,
по описа на ЧСИ В.С. с район на действие ОС-Плевен, рег.№*** на КЧСИ е
образувано изпълнително дело №2017****** с взискател „Банка ДСК“-ЕАД и длъжник ответника (
въззиваем понастоящем) К.М.В.;
На 08.08.2017г., Банката-кредитор по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания( цесия) е прехвърлила на ищеца „ОТП
Факторинг България“-ЕАД, пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между
„Банка ДСК“-ЕАД като кредитор и К.М.В. като кредитополучател Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта
от 19.02.2009г.;
На базата на изрично пълномощно, предоставено от
„Банка ДСК“-ЕАД, ищецът е изпратил до длъжника уведомително писмо за
прехвърляне на вземането. Писмото е върнато на 18.10.2017г. с отбелязване
“непотърсено“.
На основание молба от 11.07.2018г., адресирана до
ЧСИ в. С., ищецът( понастоящем въззивник) „ОТП
Факторинг България“-ЕАД, на
основание договора за цесия, е конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на
цедента „Банка ДСК“-ЕАД.
ЧСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно
изпълнение, заедно с препис от заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист.
Връчването е извършено чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК, като преди
това длъжникът старателно е издирван,
което е отразено в материалите по делото.
С разпореждане №7188/12.06.2019г., постановено по
ч.гр.д.№3333/2017г., заповедният съд е указал на заявителя „Банка ДСК“-ЕАд, че на основание
чл.415,ал.1т.2 от ГПК може в 1-месечен срок на предяви иск за установяване
съществуването на вземането, за което
издавена заповед за незабавно изпълнение и на основание чл.415,ал.2 от ГПК е спрял
изпълнението по изп.д.№2017****** по описа на ЧСИ В.С., рег.№*** на КЧСИ.
Съобщението е връчено на „Банка ДСК“-ЕАД на 20.06.2019.
Ищецът „ОТП Факторинг България“-ЕАД, на когото банката е цедирала вземането
срещу длъжника К.М. Влаков е предявил иск по чл.422 от ГПК, въз основа на който
е образувано първоинстанционното гр.д.№4979/2019г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, като исковата молба е изпратена по пощата с клеймо
на подателя от 22.07.2019г.( понеделник) и е регистрирана с
Вх.№21138/23.07.2019г..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Предявеният от ищеца против ответника установителен
иск по чл.422 във вр. чл.415,ал.3 във
вр. ал.1,т.2 от ГПК от ГПК е допустим,
като предявен между надлежни страни, при
наличие на правен интерес, в указания от
заповедния съд едномесечен срок, за установяване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47,ал.5 от ГПК.
Паричното вземане на ищеца „ОТП Факторинг България“-ЕАД към ответника
К.М.В. се претендира на основание
договор за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK MAXICARD, сключен
с „Банка ДСК“-ЕАД, която е прехвърлила
вземането си на ищеца.
Съгласно чл.99,ал.1 от ЗЗД,кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Съгласно ал.2,прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.Съгласно ал.3,
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне и съгласно
ал.4,прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В правната
теория прехвърлянето на вземания се нарича цесия. Тя представлява договор между кредитори, без
участието на длъжника, и неговото действие се изразява в преминаването на
вземането от предишния кредитор( цедент) върху новия кредитор ( цесионер), от
което следва, че първият изгубва вземането от момента на сключването на
договора, а вторият го придобива. За сключването на договора е необходимо да се
постигне съвпадане на насрещната воля
на цедента и цесионера, като съгласието на длъжника, който не е
страна по сделката, е без значение. В разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД е предвидено ограничение относно действието на
цесията по отношение на длъжника и на третите лица, което практически се изразява в следното:
Цесионният договор няма действие спрямо длъжника докато цесията не му бъде
съобщена, не в смисъл, че изобщо няма задължение към новия кредитор (
цесионера), а в смисъл, че може да плати
с погасителен ефект на предишния кредитор ( цедента), който вече е
изгубил вземането си. Т.е. чл.99,ал.4 от ЗЗД урежда изключение от правилото на
чл.75,ал.1 от ЗДД, според което
изпълнението към не кредитор не освобождава длъжника от задължението му.
Какви са
данните в случая? – Установено е, че на
08.08.2017г. неучастващо в делото лице -„Банка
ДСК“-ЕАД е прехвърлило на ищеца( понастоящем въззивник) „ОТП Факторинг
България“-ЕАД, чрез договор за цесия (договор, изрично уреден в чл.99 от ЗЗД) пакет от вземания към длъжници,
включително и вземането срещу ответника( въззиваем) К.М.В., за което цедентът
се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изп.д.№2017****** по описа на ЧСИ В. С. с район на
действие ОС-Плевен. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията( прехвърляне на вземането).
Няма данни съобщението за цесията, изпратено от цесионера да е достигнало до
адресата, тъй уведомителното писмо е
върнато непотърсено. Уведомлението за цесията е връчено едва с исковата молба
на особения представител на ответника-длъжник.
По
изложените по-горе съображения, от факта,
че на длъжника не е връчено уведомлението за прехвърлянето, не следва, че той
няма задължение към новия кредитор, който е придобил вземането на първоначалния
кредитор. Обратно, със сключването на договора за цесията, кредиторовите права преминават от цедента към
цесионера. Незнанието на длъжника за прехвърлянето на вземането в смисъла,
предвиден в чл.99,ал.4 от ЗЗД, не го
освобождава от изпълнение на
задължението, а гарантира правата му в
случай, че след цедирането на вземането е платил на предишния кредитор. В процесния случай обаче не се твърдят и не
са осъществени факти, който да се подведат под тази нормативна хипотеза. – Въззиваемият К. М.В. като длъжник по
договор за паричен заем, сключен с първоначалния кредитор „Банка ДСК“-ЕАД, след
прехвърляне на вземането към него, на ответника по въззивника - „ОТП Факторинг
България“-ЕАД, дължи плащане на новия кредитор.
Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза същият е спрял
плащанията още през м. януари 2016г. и няма данни след цесията да е престирал
плащане на предишния кредитор, за да се позовава на разпоредбата на чл.99,ал.4
от ЗЗД за евентуално освобождаване от задължението до размера на
сумата, платена на субект, който
е изгубил качеството на кредитор.
По
изложените съображения, въззивният съд приема, че възражението за недължимост
на исковата сума, основано на
неуведомяването на длъжника за извършена
цесия, което е и решаващият мотив на районния съд за
отхвърляне на иска, е неоснователно. Трябва да се посочи, че законодателят не е
регламентирал изричен ред, по който длъжникът следва да бъде уведомен за
прехвърляне на вземането. В правната теория и в съдебната практика се приема,
че уведомяването може да стане и във висящ исков процес с участието на длъжника
и/или негов представител, както е процедирано в настоящия казус.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че ответникът по въззивната жалба К. М. В. като
заемодател по материалното правоотношение, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD, сключен на 19.02.2009г. с „Банка ДСК“-ЕАД, след
цедиране на вземането чрез Договор от 08.08.2017г.за прехвърляне на пакет от
вземания, дължи на въззивния жалбоподател „ОТП Факторинг България“-ЕАД
(цесионер), неиздължените суми по договора за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD, за събирането на които е образувано изпълнително
дело.
От доказателствата по делото е установено, че
заемодателят, който в последствие е прехвърлил вземането си на ищеца в
първоинстанционното производство и ответникът са били обвързани от облигационно
правоотношение, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта DSK MAXICARD, сключен на 19.02.2009г., който по своята
правна същност е вид договор за паричен
заем, уреден най-общо в разпоредбата на чл.240 от ЗЗД. Кредитодателят(„Банка
ДСК“-ЕАД) е изпълнил задължението си за предаване на договорената сума, но въззиваемият като длъжник( кредитополучател)
не е изпълнил точно задължението си за
плащане в уговорените срокове, поради което дължи претендираните суми, които се
установяват от извлечението от
счетоводните книги на банката и заключението на експертизата, както следва:
740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна лихва за периода от 20.01.2016г. до
09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за периода от 28.04.2017г. до 09.05.2017г.
и 145.97лв.- заемни такси. След като банката- заемодател е цедирала вземането
си на ищеца( понастоящем въззивник), възиваемият- длъжник, дължи тяхното
плащане на новия кредитор.
Въззивният съд приема, че в хода на съдебното
дирене, са установени всички релевантни за предмета на исковата претенция факти
и обстоятелства- валиден договор за кредит, неизпълнение на задължението за
плащане от страна на длъжника и валиден договор за цесия, с който вземането на
кредитодателя към длъжника е прехвърлено на ищеца. Следователно, исковата
претенция по чл.422 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена.
Възраженията на ответника по въззивната жалба и
ответник по иска в първата инстанция, заявени с отговора на исковата молба, са
неоснователни, както следва:
Неоснователно е възражението, че предсрочната
изискуемост не е обявена по надлежен начин. – От данните по делото се
установява, че първоначалният кредитор
„Банка ДСК“-ЕАД, преди да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, чрез едностранно
волеизявление, отправено до длъжника, обективирано в нотариална покана, го е
уведомил, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. Нотариалната покана, изпратена от нотариус П.Ц. с район на
действие РС-Плевен, е връчена чрез залепване по реда, предвиден в ГПК и ЗННД.(
Длъжникът, който е променил адреса си, без да регистрира нов адрес и без да
уведоми банката за промяната, не може да черпи права от неправомерното си
поведение). Нотариалната покана
притежава необходимото съдържание, тъй като в нея е посочен договора за
кредит, неизпълнението от страна на длъжника и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. ( Условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
са уговорени между странете чрез общите условия, представляващи неразделна част
от договора). Неправилно е тълкуването на
нормата на чл.60,ал.2 от ЗКИ, което е възприето и от първоинстанционния
съд, тъй като разпоредбата урежда задължителното съдържание на извлечението от счетоводните книги на
банката, а не на съобщението за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.Освен изложеното, съгласно чл.235,ал.3 от ГПК
следва да се съобрази и обстоятелството, че крайният срок на договора –
19.02.2018г., междувременно е изтекъл, което означава, че е изискуема цялата сума по главницата.
Неоснователно е оплакването за неравноправност на
договорните клаузи по смисъла на чл.143
от ЗЗП. – Вярно е, че кредитополучателят следва да се третира като потребител
съгласно №13,т.12 от ДР на ЗЗП. Съдът обаче не констатира клаузи, които следва да се определят като неравноправни и
поради това нищожни. – Напротив, правата и задълженията на страните са
индивидуално уговорени. Договорът е сключен по инициатива на потребителя, който е подал молба, регистрирана с входящ
номер и е приел и подписал Общите условия на банката за съответния вид
кредит. Впрочем, дори при нищожен изцяло
или частично договор за кредит, кредитополучателят винаги дължи връщане на получената главница, поради забраната за
неоснователно обогатяване. -Евентуално нарушаване на нормативен акт, не освобождава длъжника от връщане на
получената в заем сума.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
правен извод, който е различен от този
на съда, постановил обжалваното решение. Поради това същото следва да бъде
отменено като неправилно и на основание
чл.271 от ГПК, въззивният съд
постановява друго, с което на основание
чл.422 от ГПК да признае, че
ответникът К. М. В. дължи на „ОТП Факторинг България“-ЕАД ,на основание
чл.240 от ЗЗД във вр. чл99 от ЗЗД, следните
суми, произтичащи от Договора за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK
MAXICARD, сключен на 19.02.2009г. с „Банка
ДСК“-ЕАД и Договор за прехвърляне на вземания( цесия), сключен на 08.08.2017г.
между същата банка и „ОТП Факторинг България“-ЕАД, за които по
ч.гр.д.№3333/2017г. по описа на Плевенски районен съд е издадена Заповед №
2142/11.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК: 740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна лихва за периода от
20.01.2016г. до 09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за периода от 28.04.2017г.
до 09.05.2017г. и 145.97лв.- заемни такси.
След като въззивният съд отменя решението на
първоинстанционния, с което е отхвърлен главният иск от два евентуално
съединени иска и вместо него постановява друго по същество на спора, с което
уважава иска, не се дължи произнасяне
по евентуалния иск. В настоящия случай,
при който РС е отхвърлил главния
установителен иск по чл.422 от ГПК и не се е произнесъл по евентуалния осъдителен иск, след уважаването
на първия от ОС, не се следва
произнасяне по втория.
С оглед изхода на производството, въззиваемият К.М.В.
дължи на „ОТП Факторинг България“-ЕАД следните разноски:
-75.97лв.- разноски за заповедното производство;
-596.00лв.- разноски за първа инстанция съгласно
списък по чл.80 от ГПК на л.112 от първоинстанционното дело;
- 125.00лв.- разноски за въззивна инстанция
съгласно списък по чл.80 от ГПК на л. 27 от настоящето дело.
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271
от ГПК
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като неправилно
РЕШЕНИЕ №260207/24.09.2020г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№4979/2029г. по описа на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422
във вр. чл.415,ал.3 във вр.1,т.2 от ГПК, че К.М.В., ЕГН-********** с
регистриран постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ
на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“-
ЕАД,ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ****, на основание чл.240 от ЗЗД във
вр. чл99 от ЗЗД, СЛЕДНИТЕ СУМИ,
произтичащи от Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD,
сключен на 19.02.2009г. с „Банка ДСК“-ЕАД и Договор за прехвърляне на
вземания( цесия), сключен на 08.08.2017г. между същата банка и „ОТП Факторинг
България“-ЕАД, за които по ч.гр.д.№3333/2017г. по описа на Плевенски районен
съд е издадена Заповед № 2142/11.05.2017г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК: 740.92лв.-главница, 410.47лв.-договорна
лихва за периода от 20.01.2016г. до 09.05.2017; 1.20лв.-лихва за забава за
периода от 28.04.2017г. до 09.05.2017г. и 145.97лв.- заемни такси, законна
лихва върху главницата, считано от
10.05.2017г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.М.В., ЕГН-********** с регистриран
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“-
ЕАД,ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, СУМАТА от 75.97лв.(
седемдесет и пет л. и 97ст.) –РАЗНОСКИ в заповедното производство по
ч.гр.д.№3333/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА К.М.В.,
ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“- ЕАД,ЕИК-*** със седалище и адрес на управление
в гр.София, ***, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, СУМАТА от 596.00лв.(петстотин
деветдесет и шест лв.) – РАЗНОСКИ за първа инстанция по
гр.д.№4979/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА К.М.В.,
ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“- ЕАД,ЕИК-*** със седалище и адрес на управление
в гр.София, ***, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, СУМАТА от 125.00лв.(
сто двадесет и пет лв.) –РАЗНОСКИ за въззивна инстанция по настоящето
дело.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: