Определение по дело №43166/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28670
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 27 октомври 2022 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110143166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28670
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110143166 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********” ЕАД срещу
С. В. Р., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 1113,12 лева – главница, от която сумата 1081,87 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., и сумата 31,25 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане
на ищеца за сумата в общ размер на 176,23 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата С. В. Р. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на потребители в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„**********“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок
за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след
изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца
топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 158, находящ се в
гр. София, ж. к. „**********“, бл. 334, вх. Ж, ет. 7, с абонатен № 188767, през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
1
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2021
г. по ч. гр. д. № 58900 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата С. В. Р. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К.Б..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Възразява, че по делото не били представени никакви доказателства, че ответницата е
собственик или ползвател на имота. Оспорва твърдението, че през процесния период същата
ползвала доставената от ищеца топлинна енергия, както и че между страните по делото
съществували облигационни отношения по ползване на предоставяните от ищеца услуги. На
следващо място оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че през исковия период
било извършвано редовно топлинно счетоводство, че имало сключен валиден договор
между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, както и между последната
и етажните собственици. Отделно от това оспорва акцесорната претенция за мораторна
лихва, доколкото не била настъпила изискуемостта на главницата. Твърди, че ответницата
не била получавала покана за заплащане, поради което същата не била изпаднала в забава.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Техем
Сървисис” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно
направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество,
доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за
упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира,
че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Ответницата не оспорва количеството на реално доставената до процесния имот
топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане, както и размера на
дължимата за исковия период мораторна лихва. Тези обстоятелства не се оспорват от
2
страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата
за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период,
както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. вещен ползвател на
топлоснабдения имот;
3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице
– помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. 334, вх. Ж в ж. к.
„**********“, гр. София;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъдат изискани от третото лице – помагач изброените в исковата молба документи.
Неоснователни са исканията за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи с поставени в исковата молба задачи, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат
установявани с тях, не се оспорват от ответницата и са отделени от съда като ненуждаещи се
от доказване. Следва да бъде уважено искането на ответницата да бъде задължен ищецът да
представи издадените през исковия период фактури, както и подробна справка за
задълженията за топлоснабдения имот за процесния период. Искането на ответницата за
задължаване на ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи в оригинал сключения с
„Техем Сървисис“ ООД договор за извършване на услугата дялово разпределение следва да
бъде оставено без уважение, доколкото приложеният по делото препис е на договор, който
не касае процесния период.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „Техем Сървисис” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф.
Георги Павлов” № 3, представлявано от управителя М.П. С. и прокуриста С.М.С., като трето
лице-помагач на страната на ищеца „**********” ЕАД по предявените от него искове.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
3
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 1113,12 лева – главница, от която сумата 1081,87 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., и сумата 31,25 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане
на ищеца за сумата в общ размер на 176,23 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.12.2017 г. до 19.11.2020 г.
ОТВЕТНИЦАТА НЕ ОСПОРВА количеството на реално доставената до процесния
имот топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане, както и размера
на дължимата за исковия период мораторна лихва. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата
за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период,
както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. вещен ползвател на
топлоснабдения имот;
3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице
– помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. 334, вх. Ж в ж. к.
„**********“, гр. София;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила претендираните
вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦАТА , че към „**********“ ЕАД са избрани обществени
4
посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да разясняват
правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „**********“ ЕАД услуги и във
връзка с възникнали с дружеството спорове. Обществените посредници могат да бъдат
открити на адрес: гр. София, ж. к. „Борово“, ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 26, бл. 223А,
магазин 3.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 58900 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в
първото по делото съдебно заседание да представи изброените в исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „**********” ЕАД най-късно в първото по делото съдебно
заседание да представи издадените през исковия период фактури, както и подробна справка
за задълженията за топлоснабдения имот за процесния период.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи с поставени в исковата молба задачи,
както и искането на ответницата за задължаване на ищеца на основание чл. 183 ГПК да
представи в оригинал сключения с „Техем Сървисис“ ООД договор за извършване на
услугата дялово разпределение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.11.2022 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба, а на третото лице-помагач – и препис от исковата молба и
приложенията към нея.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ , че най-късно в първото по делото
открито съдебно заседание може да вземе становище по предявените искове и по
направените доказателствени искания, както и да посочи и представи доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5