Решение по дело №957/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Началника на Районно управление – М. Т. към ОД на МВР Бургас против решение № 4/10.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 14/2024 г. по описа. на Районен съд - Малко Търново. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на съда, с които е отменено издаденото наказателно постановление и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателното постановление.

Ответникът – С. П. П. от [населено място], [улица], редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

А. съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Малко Търново е отменил наказателно постановление № 24-0299-000002/02.02.2024 г. издадено от началник РУ - Малко Търново, с което на С. П. за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение касаещо правната [жк], предвид непосочване на приложимата хипотеза от нормата на чл.150а от ЗДвП, което е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Н. следващо място съдът е счел, че е нарушен материалният закон, като е кредитирал показанията на водените от жалбоподателя свидетели, които според него са опровергавали изводите на контролните длъжностни лица за ангажиране отговорността на П. в качеството му на водач.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Отговорността на С. П. е ангажирана в качеството му на водач, за това, че на 09.01.2024 г. в 15:45 часа, в община М. Т., на път Трети клас № 908, Км. 0+100 в посока ПП 1-9 е установен от контролни длъжностни лица при РУ - Малко Търново да управлява л.а.“Опел Фронтера“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, след като е неправоспособен - лишен по съдебен ред с присъда от 2022 г. Съставен е АУАН, а в последствие е издадено и НП, с което отговорността му е ангажирана за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150,00 лв.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, относно правната [жк], предвид непосочване на приложимата хипотеза от нормата на чл.150а, А.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.150а, ал.1от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая, видно от издаденото наказателно постановление лицето е санкционирано за това, че управлява МПС след като е неправоспособен – лишен по съдебен ред с присъда от 2022 г., в срока на изтърпяване. Посредством така извършеното описание, вмененото на лицето нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава, макар и да не е посочена коя от хипотезите предвидени в нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е приложима. В този смисъл в съставения акт за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление фактическото описание на нарушението е достатъчно ясно и правото на защита на лицето не е било ограничено, още повече, че то се защитава срещу фактите, а не срещу правната им [жк], след като са посочени както всички съставомерни признаци на нарушението, което се твърди че е извършено, така и приложимите законови норми, правото на защита на лицето не е било нарушено.

Н. следващо място първоинстанционния съд е обосновал извод за несъставомерност на деянието и неправомерно ангажиране отговорността на лицето, без обаче да е събрал всички относими към правния спор доказателства.

Съдът е допуснал до разпит водените от жалбоподателя свидетели – св.Н. и св.Кукурков, чиито показания са снети в съдебно заседание на 09.05.2024 г. Двете лица са приятели на жалбоподателя и потвърждават, че на посочената дата са били в автомобила установен от контролните длъжностни лица, като изнасят аналогични данни относно фактическата обстановка, а именно, че МПС се е управлявало от св.Кукурков. От съда е разпитан и актосъставителя П., който също изнася непосредствени възприятия за спиране на автомобила и размяна между наказаното лице и друг пътник от превозното средство, който заема мястото му зад волана. Актосъставителят П. сочи, че се е намирал достатъчно близо, като около 30 м. са делили патрулния автомобил и процесното МПС и категорично е видял размяната на лицата, след което МПС е потеглило към него и е било спряно за проверка. Също така посочва, че по време на проверката са присъствали и Д. С., негов колега по наряд и друго длъжностни лице - Ж. П., който е вписан като свидетел при отказа на лицето да подпише съставения АУАН.

С оглед така констатираните противоречия между ангажираните свидетелски показания и наличието и на други свидетели, които са присъствали на място при извършване на проверката, съдът е следвало служебно да допусне до разпит и да разпита и тези лица, с оглед установяване на обективната истина, съгласно основните принципи в процеса.

Липсата на тези свидетелски показания води до неизясняване на фактическата обстановка по делото, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Малко Търново. При новото разглеждане следва да бъдат събрани всички относими доказателства, посредством които да се установи дали ответникът по касация е извършил вмененото му административно нарушение, включително и да бъдат разпитани като свидетели и другите лицата, които са присъствали при извършване на проверката.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 предл.второ от АПК и чл.222, ал.2 от АПК А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4/10.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 14/2024 г. по описа на Районен съд - Малко Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Малко Търново.

Решението е окончателно.