Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.С., 11.07.2016г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
3182 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „М.” ООД срещу решението на СРС, 25 ти състав от 28.12.2015г.
по гр.д. № 64119/2014г., с което е отхвърлен предявеният срещу А.Д.П. иск по
чл. 422 ГПК вр.с чл. 535 ТЗ вр. с чл.538, ал.1 и чл. 463 ТЗ за признаване за
установено, че П. дължи на дружеството сумата 765, 53 лева , представляващи
вземане по запис на заповед от 01.03.2007г. с падеж 01.12.2011г.
Въззивникът
твърди, че решението е неправилно. Необоснован бил извода на съда да е останало
недоказано, че процесният запис на заповед обезпечава именно лизинговата вноска
с падеж през месец февруари 2011г. Установено
било по делото , че ответницата не е плащала лизингови вноски и считано от
13.06.2011г. договорът бил прекратен. Всички непогасени до този момент
лизингови вноски се дължали от ответницата
и лизингодателят имал право да избере и
посочи коя от тях е обезпечена от записа на заповед о с падеж 01.12.2011г. Съдът
необосновано приел, че е възможно
процесната ценна книга да обезпечава различна вноска и неправилно счел тази възможност за основание
за отхвърляне на иска. С тези доводи се иска отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен.
Въззиваемият А.Д.П. оспорва
жалбата. Признава, че за периода 01.01.2011г.-01.06.2011г. не е платена нито една лизингова вноска, поради което тази за месец февруари 2011г. се
дължи, но настоява, че не записът на заповед с падеж 01.12.2011г. обезпечава
плащането й.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението
за валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, които споделя. В отговор на оплакванията по
жалбата излага следното:
Спор по
фактите няма. С процесния запис
на заповед, издаден на 01.03.2007г. в гр. С. от ответницата, с падеж на
определен ден - 01.12.2011 г., А.Д.П. е поела безусловно задължението да плати
на ищеца левовата равностойност на 391, 41 евро по фиксинга на БНБ към 01.12.2011г.
Сумата,
за която е издадена ценната книга, се равнява на стойността на всяка от лизинговите
вноски -765,55 лева по договор за финансов лизинг № 2007-03-0437/01.03.2007г. ,
сключен между страните. Договорът е прекратен към месец юни 2011г., а за
периода 01.10.2010г.-01.06.2011г. ответницата не е заплащала една от дължимите
лизингови вноски.
По погасителния план към договора за лизинг
падежът на лизинговите вноски от по 391,41евро е на първо число на месеца. Съгласно
т.8 от договора, неразделна част от него са „записи на заповед“. Страните не
спорят, че процесният запис на заповед изпълнява гаранционна
функция по отношение на изпълнението на договорното задължение за заплащане на една от
лизинговите вноски (обезпечава го). Спорът е дали това е лизинговата
вноска за месец февруари 2011г. с падеж 01.02.2011г. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи, че именно тази вноска се обезпечава от
записа на заповед, който е използвал за принудително й събиране по облекчения
ред на чл. 417 ГПК. Необходимото в случая пълно доказване не е проведено. След
като всички лизингови вноски са с един и същ размер и с падеж първо число на
месеца, а при подписване на договора са подписани множество записи на заповед,
логично е да се предположи, че при подписване на договора на 01.03.2007г. са
издадени множество записи на заповед –
за всяка една лизингова вноска, които се различават единствено по падежа на
менителничното задължение, който пък съвпада с падежа на задължението за
плащане на лизинговата вноска. Или
записът на заповед с падеж 01.12.2011г. обезпечава изпълнение на задължението
за плащане на лизинговата вноска с падеж 01.12.2011г., а не тази с падеж
01.02.2011г. От данните по делото не може да се направи различен от този извод.
В този смисъл ищецът произволно е избрал да използва ценна книга, обезпечаваща
задължение за плащане на лизингова вноска с падеж след прекратяване на
лизинговия договор ( поради което и недъпжима), за да събере по облекчения ред
дължимата лизингова вноска за месец
февруари 2011г.
В
заключение, оплакванията по жалбата се
неоснователни и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 25 ти състав от 28.12.2015г. по
гр.д. № 64119/2014г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: