РЕШЕНИЕ
№ 1330
гр. Бургас, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. П.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
в присъствието на прокурора Г. Евт. П.
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. П. Гражданско дело №
20242120107983 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Р. Я. Н. с
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, **против Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество, ТО - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ф.
Кутев“ № 26, ет. 3, с която се иска осъждането й да заплати на ищеца сумата
в размер на 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на образувано срещу него гр. д. №2134/2020 год. по описа на
Окръжен съд -Бургас и наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. №
435/2020 год. на Окръжен съд- Бургас, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 22.11.2024 г. до окончателно изплащане,
сумата в размер на 4855,25 лв. – законна лихва за забава върху
обезщетението на неимуществени вреди за периода от 23.06.2023 год. до
22.11.2024 г.; сумата в размер на 2 532.46 лева обезщетение за имуществени
вреди, лихви върху заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство в производството по ЗОНПИ, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 22.11.2024 г. до окончателно
изплащане, както и сумата в размер на 319,27 лв. - законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за периода от 28.11.2023 год. до
22.11.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил привлечен по досъдебно
производство на ГД БОП, наблюдавано от Специализираната прокуратура за
участие в организирана престъпна група и изнудване. Въз основа не него
1
било образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество. С определение по ч. гр. д. № 435/2020 год.
на БОС били допуснати обезпечения на бъдещи искания на КПКОНПИ по
чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ с цена 198 461,33 лева. Била наложена възбрана
върху недвижими имоти и запор върху движими вещи и сметки в банки
принадлежащи на ищеца и на И.Ц.Д.Предявен бил иск от КПКОНПИ срещу
Р. Я. Н. и И.Ц.Д. по чл. 152, ал. 2 ЗПКОНПИ за имущество на стойност – 203
161,33 лева, включващо различни облигационни и вещи права. С решение
от 30.06.2022 г. Окръжен съд Бургас отхвърлил този иск за отнемане на
незаконно придобито имущество и осъдил комисията да заплати на Р. Я. Н.
и И.Ц.Д. разноските по делото. Първоинстанционното решение било
потвърдено от Апелативен съд Бургас и въззивното решение не било
допуснато до касационен контрол. Комисията била осъдена да възстанови
разноските на ищците. С определение от 12.07.2023г. Окръжен съд Бургас
отменил допуснатите обезпечения. Твърди се, че действията на КПКОНПИ
са незаконосъобразни поради което държавата носи обективна отговорност
на основание чл. 2а ЗОДОВ, като пасивнолегитимирана е КПКОНПИ като
процесуален субституент. Твърди се, че действията на държавния орган са
предизвикали у ищеца негативни емоции, страдания, стрес и притеснения,
поради това, че в производството по ЗОНПИ бил принуден да доказва
изгодните за него обстоятелства, както и че периодът на проверката бил
дълъг. Предмета и правилата за доказване в производството по ЗОНПИ
изисквали много големи процесуални и лични усилия, време и ресурси при
организирането на защитата от страна на проверяваното лице. Засегнати
били правото на труд, частна собственост и свободата на личността на
ищеца, както и доброто му име. Последният и неговото семейство, не са
могли да разполагат свободно с възбраненото и запорираното имущество,
поради което и да водят спокоен начин на живот и да обезпечават нуждите
си. През този период от време спрямо Н. се изпълнявала мярка за
неотклонение „домашен арест", която в последствие била изменена в
„гаранция", чийто размер първоначално бил 100 000 лева, след това
няколкократно бил намаляван до 10 000 лв. С оглед невъзможността да
заплати първоначално определената гаранция продължавал да се изпълнява
домашният арест. Невъзможността да заплати гаранцията си произтичала
именно от незаконните действия на комисията. Безизходицата, в която се е
намирал ищеца акумулирала допълнителна негативна емоция и психическо
страдание, което се мултиплицирало и от породеното в семейството
напрежение. Издръжката на семейството тежала върху жената с която
живеел ищецът. Н. е чувствал безсилие, че не може да изпълни желанието
на сина си, за да го подкрепи в участията му по турнири, който многократно
заявявал - „Продавай и излизай". Производството продължило около три
години. Освен неимуществени вреди Н. бил претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в лихвите върху заплатени от него адвокатски
възнаграждения. Претендира се лихва за забава за периода от 23.06.2023г. С
горните мотиви моли за уважаване на исковете и претендира за присъждане
на разноски.
2
Ответната страна – КОНПИ е депозирала писмен отговор в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който исковете се оспорват като
недопустими, по основание и по размер, като се заявяват подробни доводи в
тази връзка. Твърди се, че в цялата фактическа обстановка изложена от
ищеца не е налице незаконосъобразен акт, отменен от съда или други
неправомерни действия на комисията. Всички предприети действия на
комисията били в изпълнение на законовите им правомощия, които са били
длъжни да извършат. Оспорва се, че не се твърдят вреди които са в
причинна връзка с действия на комисията. Твърди се, че комисията действа
в условията на обвързана компетентност и всички предпоставки за
извършване на проверката били налице – налице е било уведомление от
съответната прокуратура. Сочи се, че в хода на проверката актовете на
комисията нямат пряко действие върху сферата на проверяваното лице.
Оспорват се твърдените вреди, като се сочи, че проверяваното лице може да
се разпорежда с възбраненото и запорирано имуществото с разрешение на
съда. Действията на комисията не били стопирали възможността на лицето
да участва в търговския оборот. Не били представени документи доказващи
здравословни проблеми в следствие действията на комисията. Сочи се, че
осъществената наказателна била засегнала ищеца в по-голяма степен, а
наложената мярка за неотклонение нямала общо с действията на комисията.
Оспорва се претенцията за имуществени вреди, като се излагат аргументи,
че платените адвокатски възнаграждения представляват разноски и
отговорността за тях се реализирала според процесуалния закон в
съответното производство в което са направени, поради което нямали
характер на претърпени вреди. С тези съображения се моли за отхвърляне
на исковите претенции в цялост или евентуално за намаляване размера
поради съпричиняване. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа предявените искове.
Ответната прокуратура оспорва исковете в цялост и възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Правната квалификация на предявените искове е чл.2а ЗОДОВ и чл. 86
ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и се установява от приложените писмени
доказателствени средства, че с решение №248/05.02.2020 год. на КПКОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило в ТД - Бургас уведомление от
Специализирана прокуратура с peг. № УВ-989-5/08.08.2018 год. по описа на
ТД на КОПКОНПИ - Бургас, за привличане на в качество на обвиняем Р. Н. по
ДП №945/2016 год. по описа на ГД БОП-МВР, пр. пр. № 9348/2016 год. по
описа на Специализирана прокуратура за извършени престъпления о чл. 321.
ал.3 , предл. второ и трето, вр. с ал.2 НК и чл. 213а, ал. 3, т. 3 , предл. първо,
3
вр. с ал. 2, т. 2 и т. 3 НК. С определение №510/07.02.2020 год. по ч. гр. д.
№435/2020 год. на БОС са допуснати обезпечения на бъдещ иска на
КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ с цена 198 461,33 лева, като са
наложени множество запори върху недвижими имоти, движими вещи е
вземания. С искова молба изх. № РД-05-325/21.08.2020 год. КПКОНПИ е
предявила иск с правно основание чл. 152, ал.2 ЗПКОНПИ за сумата от 203
161,33 лева против Р. Я. Н. и И.Ц.Д. и е образувано гр. д. №2134/2020 год. по
описа на Окръжен съд - Бургас. С решение №642/30.06.2022 год. по гр. д.
№2134/2020 год. Окръжен съд - Бургас отхвърля иска на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Комисията е осъдена да заплати и сторените от ищеца по
настоящото дело разноски. Решението е обжалвано пред горестоящите
инстанции и резултатът не е променен. Отменено е и допуснатото
обезпечение, след окончателното влизане в сила на решението за отхвърляне
на иска.
Видно от представените в кориците на наказателното производство
документи ищецът е заплатил 4900 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по гр.
д. № 2134/2020 год. по описа на БОС, 4900 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по в.
гр. д. №374/2022 год. по описа на БАС, 7600 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред
ВКС, като комисията е осъдена да заплати тези разноски на ищеца.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Р.К – приятел на
ищеца, се установява, че ищецът бил много притеснен когато имуществото му
било запорирано, тъй като то му давало сигурност. Ищецът се уплашил, че
може да лиши детето си от наследство. Свидетелят платил гаранцията на
ищеца. Установява се, че ищецът имал намерение да инвестира във бизнес, но
бил възпрепятстван поради наложените мерки. Потенциален купувач за един
от имотите се отказал заради наложените мерки. Установява се, че поради
наложената на ищеца мярка за неотклонение задържане под стража ищецът не
се чувствал добре. Налагането на обезпечителните мерки довело до
емоционален срив у ищецът.
Съдът кредитира показанията на свидетеля съобразно изложеното по-
горе. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта относно
преценката на свидетеля, че ищецът се е притеснил в по-висока степен в
следствие от наложените обезпечителни мерки отколкото в следствие на
повдигнатото срещу него обвинение и действията по досъдебното
производство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Според практиката на ВКС, образуването на наказателно производство
представлява законен повод за образуване на проверка на отговорното лице,
но отхвърлянето на иска сочи на неправилна преценка от Комисията за
вероятната му основателност и поради това представлява незаконосъобразно
4
действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Поради това и предявените искове са
процесуално допустими. В тази връзка доводите на Комисията, че при
налагането на обезпечителните мерки е действала в условията на обвързана
компетентност, предвид вмененото й задължение при постъпило уведомление
от разследващите органи да образува проверка и да предприеме действия за
обезпечаване на исковете, както и за съответствие на следващите й действия с
разписаното в закона, поради което липсват незаконосъобразни действия,
които да ангажиран отговорността й, са неоснователни. Няма спор, че
сезирането й от разследващите органи за повдигнати обвинения за
престъпления, попадащи в обхвата на специалния закон задължава Комисията
да извърши проверка относно имущественото състояние на обвиненото лице и
свързаните с него лица. Вземането на решение от Комисията обаче за
предприемане на действия по сезиране на съда за налагане на обезпечения е
част от тази проверка в т. нар. административна фаза на производството по
отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и също предпоставя
извършването на преценка за наличието на данни, сочещи за незаконно
придобито имущество на значителна стойност. Изрично е посочено, че
искането за налагане на обезпечителни мерки се взема въз основа на
мотивиран доклад на директора на съответната дирекция, подкрепен с
доказателства. Следващите действия по предявяване на исковете също
предпоставят извършването на анализ и преценка за наличието на
предпоставките за тяхното предявяване. Липсата на същите, респ.
неоснователността на тази преценка, установена с влязлото в сила съдебно
решение за отхвърляне на исковете прави всички тези действия
незаконосъобразни по изложените по-горе мотиви, независимо от
процесуалното им съответствие с разписаните в закона правомощия на
Комисията.
Следователно в настоящия случай е установено, че проведените по
искания на КОНПИ производство по налагане на обезпечения и съдебно
производство за отнемане на незаконно придобито имущество са
незаконосъобразни, което ангажира отговорността на Държавата, чрез нейния
процесуален субституент по см. на чл. 7 вр. чл. 2а ЗОДОВ, за обезвреда на
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които са в
пряка причинноследствена връзка с тези действия на Комисията.
За всички подлежащи на обезвреда вреди съдът следва да определи
глобално обезщетение на ищеца, като се вземат се предвид всички релевантни
обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II ППВС № 4/23.12.1968 г. /т. 11 на ТР № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС/. В тази връзка при реализиране на отговорността по ЗОДОВ
относими обстоятелства ще са продължителността и интензитета на
производството, разгласяването му, конкретния начин на засягане честта и
доброто име на проверяваното лице, съобразно неговата личност и
обществено положение, отражението на производството върху неговото
здраве /психическо и физическо/, засягане на взаимоотношенията в
семейството, последици за професионалната реализация, както и всички други
конкретни обстоятелства, очертаващи спецификата на всеки отделен случай.
5
При определяне справедливия размер на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ
следва да бъдат отчетени и специфичните обстоятелства, свързани с характера
на производството за отнемане по ЗПКОНПИ, в което, за разлика от
наказателното производство, където действа презумпцията за невинност и
цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, проверяваното лице
следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи
права, като напр. законния произход на средствата, разходите, липсата на
връзка с престъпната дейност, което, при отчитане на визирания в закона
проверяван период и произтичащите от това трудности при събирането на
доказателства, обуславя необходимостта от по-голяма по обем и време
процесуалната активност от страна на проверяваното лице за реализиране на
защитата му. Също така следва да се отчете, че с налаганите в производството
по ЗПКОНПИ обезпечителни мерки се засягат с по-голям интензитет и в по-
голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко
засягат свободата на личността.
В контекстна на горното и от ангажираните по делото доказателства
съдът приема за доказано, че в резултат на предприетите от ответната страна
действия ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство, страх и притеснения. Следва да бъде отчетено, че
производството по гражданската конфискация е с продължителност три
години и няколко месеца, в който период са действали и обезпечителните
марки, като се вземе предвид и стойността на имуществото върху което са
наложени мерките. Установи се и че в резултат на производството се засегнати
отношенията на ищецът в семейството му – със синът му и със съпругата му.
Също така били причинени безпокойства и притеснения у синът на ищеца,
които макар и да не представляват вреда претърпяна от проверяваното лице,
несъмнено са допринесли за негативните емоции преживени от него. Въпреки
това не са представени доказателства относно засягането под някаква форма
на психическото и физическото здраве на ищеца.
Предприемането на действия по проверка, а впоследствие и предявяване
на исковете за отнемане, поддържани пред трите съдебни инстанции, сами по
себе си са обстоятелства, които по своето естество пораждат основателен
страх и безпокойство от възможността за отнемане на притежаваното от
ищеца имущество, значителни неудобства и притеснения, произтичащи от
необходимостта да издирват доказателства и опровергават твърденията на
Комисията за незаконност на доходите и придобитото имущество. Наложените
запори и възбрани, безспорно са породили финансови затруднения и
ограничения, във личен, професионален и инвестиционен аспект за ищеца,
така щото е установено, че мерките са се отразили на издръжката на
семейството, както и че е възпрепятствано намерението на ищеца за
определена бизнес идея. Обсъждането и отчитането на тези обстоятелства при
определянето на обезщетението се налага тъй като те допринасят за
негативните емоции и преживявания, в които се изразява неимуществената
вреда.
Доказателства, че воденото срещу ищците производство за отнемане на
имущество е станало достояние на техните съграждани чрез публичното му
6
оповестяване или по друг начин не са ангажирани.
От друга страна, следва да се съобрази обаче и това, че преди
гражданското производство по отношение на ищеца е образувано наказателно
производство, което към момента на приключване на съдебното дирене е все
още висящо, в рамките на което същият е бил подложен на процесуална
принуда, включително мярка за неотклонение задържане под стража, поради
което търпените от него негативни изживявания в следствие на това
поддържаното обвинение не могат да бъдат вменени като отговорност
настоящия ответник, инициирал производството по гражданска конфискация.
Търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на наказателното
производство следва да се разграничат от вредите, които са предмет на
доказване в настоящия процес. Уважаването или отхвърлянето на настоящия
иск не е процесуална пречка ищецът да предяви в бъдеще в друг процес иск
по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Поради
това съдът намира, че част от установените по делото болки и страдания са в
пряка причинна връзка с процесуалната принуда осъществена по
наказателното производство и не следва да се репарират.
В светлината на казаното и съобразявайки критерия за справедливост по
чл. 52 ЗЗД се формира извода, че дължимото на ищеца от ответната комисия
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в хипотезата на чл. 2а
ЗОДОВ следва да бъде в размер на 5000 лв.
По отношение на иска за имуществени вреди следва да се има предвид
че заплатените от ищеца адвокатски хонорари в производството по
гражданска конфискация представляват разноски, които като такива са
репарирани с крайното решение. Няма спор по делото, че същите са платени
на ищеца, като лихва за забава тече от влизане в сила на решението, с което е
отхвърлен иска на КОНПИ. Нито вземането за разноски, нито лихвата за
забава са предмет на настоящото дело.
Пропусната полза представлява осуетяване на възможността да се
увеличи наличното имущество на увредения в резултат на вредоносното
деяние. Ищецът претендира сумата в размер на 2532,46 лв. имуществени
вреди оразмерени съобразно дължимата лихва за забава върху платените от
него адвокатски възнаграждения за периода от плащането им до
възстановяването им от комисията – периода през който ищецът не е бил в
състояние да ползва тези парични средства. Тази претенция следва да се
квалифицира, като иск за пропуснати ползи, тъй като ищецът твърди, макар и
имплицитно, че не е успял да увеличи имуществото си поради
невъзможността да ползва заплатените от него суми за адвокатски хонорар за
периода през който производството по исковете на КОНПИ е било висящо. От
твърденията на ищеца не може да се направи извод, че същият претендира
претърпяна загуба, тъй като не е заявил, че е налице намаляване на
имуществото му. Съдът намира този иск за допустим, но неоснователен, тъй
като няма представени от ищеца доказателства за сигурното увеличаване на
имуществото след инвестирането на сумите. Действително по делото се
7
установи, че ищецът е имал намерение да влага суми в определена дейност, но
това по никакъв начин не гарантира увеличаването на имуществото му.
Съобразно практиката на върховната съдебна инстанция пропусната полза е
установена по делото само когато е доказано сигурното увеличаване на
имуществото на ищеца при липса на правонарушението. Поради това иска
следва да се отхвърли.
Съдът намира иска за лихва за забава за частично основателен.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на нейните
органи възниква от момента на влизане в сила на акта с който приключва
производство и от този момент държавните органи изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение. В настоящия случай това е
23.06.2023г. от която дата следва да се присъди лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв. За сумите за които искът
се отхвърля не се дължи лихва за забава.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за
присъждането им и представените доказателства за тяхното реализиране, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от иска. Също
така съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, поради което възражението на ответника е неоснователно.
Доколкото възнаграждението е уговорено глобално за всички разгледани
искове, общия размер следва да се съобрази с общия размер на уважената част
от тях.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2а ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД Комисия за отнемане
на незаконно придобито имущество, да заплати на Р. Я. Н. с ЕГН **********,
с адрес гр. Бургас, *** сумата в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на причинени в резултат на образувано срещу него гр. д. №2134/2020 год. по
описа на Окръжен съд -Бургас и наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. №
435/2020 год. на Окръжен съд- Бургас, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 22.11.2024 г. до окончателно изплащане,
както и сумата в размер на 971.05 лв. (деветстотин седемдесет и един лева и
пет стотинки) – законна лихва за забава върху обезщетението на
неимуществени вреди за периода от 23.06.2023 г. до 22.11.2024 г. (датата на
предявяване на исковата молба), като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до пълния претендиран
размер от 25 000 лева; за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за разликата над 971.05 лв. до пълния претендиран
размер от 4855,25 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.2а ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД от Р. Я. Н.
с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *** срещу Комисия за отнемане на
8
незаконно придобито имущество, за сумата в размер на 2532,46 лв.,
представляваща имуществени вреди в размер на законната лихва върху
заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в
производството по гр. д. № 2134/2020 год. по описа на Окръжен съд –Бургас,
до приключването му във всички инстанции, ведно със лихвата за забава от
22.11.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 319,27 лв.
- законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
28.11.2023 год. до 22.11.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, да
заплати на Р. Я. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *** сумата в размер
на 182, 56 лв. (сто осемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки)
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9