№ 26518
гр. София, 27.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110155091 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 23.11.2022 г.,
подадена от А. Г. Ч. срещу „..“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
предявил при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск. Съдът
при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на подадената
искова молба и насрещна искова молба, намира същите за нередовни по смисъла на чл.
129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца и на ищеца по
насрещния иск следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните
нередовности.
Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на основание чл. 140,
ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника „..“ АД, че в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба с препис за ищцата следва:
- да заяви изрично дали предявява евентуален насрещен иск за осъждане на
ищцата, съответно да обоснове правния си интерес от търсената защита;
- да уточни вида, размера и периода на вземанията, които претендира от
ответницата по насрещния иск;
- да формулира надлежен петитум.;
- да представи препис от насрещната искова молба, ведно с приложенията към
нея за връчване на насрещната страна.
-да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 4% от цената
на исковата претенция по сметка на СРС.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на горните указания от страна на ответника, съдът ще
приеме че не е сезиран с искане по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищцата, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението
следва да отстрани с писмена молба с препис за ответника констатираните
нередовности в исковата молба, като за целта:
1
- обоснове правния си интерес от предявяване на иска за неоснователно
обогатяване в полза на ответното дружество за нейна сметка;
- формулира надлежен петитум, в който следва да конкретизира вида, размера и
периода на вземанията, които претендира от ответника.
- в случай, че претендира лихва за забава, начислена върху стойността на
претендираните вземания, следва да посочи дали предявява иск за заплащането на
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на търсената главница, с
обозначаването на начална и крайна дата, както и конкретен размер, или претендира
единствено законна лихва за забава като последица от уважаването на иска.
-да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 4% от цената
на исковата претенция по сметка на СРС.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата молба ще бъде
върната в тази част, а производството по делото прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата твърди, че е встъпила като солидарно задължено лице по сключен
договор за ипотечен кредит между „..“ АД и майка й – М.Д. Ч.. Твърди, че след смъртта
на майка й, настъпила на 23.03.2010 г., погасява задълженията по договора и търпи
едностранно налаганите й от ответника неблагоприятни последици във връзка с
процесното правоотношение. Сочи, че е погасила задълженията по кредита, поради
което е била заличена вписаната договорна ипотека спрямо жилищните имоти – обект
на обезпечение по кредита. Излага доводи, че е била подведена от кредитодателя
относно уговорената в чл. 7 от договора услуга и условията за ползване на програмата
„ДСК Уют“, въз основа на която ответното дружеството й е начислявало неправомерно
върху договорения ОЛП стандартната надбавка от общо 4,6 процентни пункта (без
отстъпката от 0,5%), което било в пълно противоречие с размерите на погасителните
вноски, установени в приложимия към договора погасителен план. В тази връзка, счита
че банката неправомерно претендирала, без основание, заплащането на погасителна
вноска на стойност 1125 лв., вместо уговорената в размер на 1077,75 лв. Твърди
наличието на недобросъвестно поведение от страна на кредитодателя, доколкото не е
било налице съгласие от страна на кредитополучателя за ползването на предвидената в
чл. 7 програма. Поддържа, че клаузата по чл. 7 от договора е нищожна поради липсата
на съгласие, форма и предмет. Излага доводи, че договорът е сключен при общи
условия, които не съответстват на нормативните изисквания, регламентирани в ЗПК.
Сочи, че клаузите от договора не са индивидуално уговорени. Навежда доводи, че
клаузата на чл. 15 от договора е неравноправнa, доколкото противоречи на
изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 10 – 13 вр. ал. 1 ЗЗП. Счита, че предвидените в
чл. 20.1 и чл. 20.2 от общите условия към договора възнаградителни и наказателни
лихви представляват злоупотреба с право и накърняват добрите нрави. Твърди, че чл.
26.1 от общите условия към договора противоречи на чл. 143 ЗЗП, а чл. 26.3 от общите
условия не съответства на чл. 143, ал. 2, т. 16 вр. ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че процесният
договор се явява неравноправен, доколкото изцяло обслужвал правата и интересите на
кредитодателя. Счита, че банката е нарушила принципите за добросъвестност и
справедливост. В тази връзка, моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 7
от договора, в частта касаеща ползването на програмата „ДСК Уют“ поради липса на
съгласие, форма и предмет, клаузата на чл. 15 от договора за ипотечен кредит от
2
05.07.2007 г., както и клаузите по чл. 20.1, чл. 20.2, чл. 26.1, чл. 26.3 от общите условия
към договора, които са неравноправни и в противоречие с чл. 143 ЗЗП. Моли съда да
осъди ответника да й възстанови неоснователно получените от нея плащания, въз
основа на твърдените нищожни разпоредби, с които се е обогатил за нейна сметка,
ведно със законната лихва за забава, считано от момента на неоснователното
обогатяване до окончателното изплащане на присъдените вземания. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Потвърждава
наличието на облигационно отношение с ищцата, основано на сключен договор за
ипотечен кредит от 05.07.2007 г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя М.Д. Ч., със съдлъжник А. Г. Ч., ипотечен кредит в размер на 150
000 лв., от които 105 613 лв. за закупуване на имот и 44 387 лв. за довършителни
работи. Оспорва твърденията на ищцата, че банката едностранно е завишила с около
30% ОЛП, а впоследствие и размера на месечната погасителна вноска. Излага доводи,
че стойностите, изчислени в погасителния план са определени на база преференциален
лихвен процент по програма „ДСК Уют“, която кредитополучателят и съдлъжникът
изрично са заявили за ползване, като последиците от неспазването на условията по
посочената програма са били уговорени както в чл. 7 от договора, така и в чл. 9.5 от
приложимите към същия общи условия. Навежда съображения, че условията за
ползване на преференциален лихвен процент по посочената програма са били изрично
посочени на кредитополучателя, като неизпълнението им имало за последица
отпадането на приложимите по-благоприятни ценови условия по кредита и
увеличаването на лихвения процент до стандартни лихвени нива, съгласно договора.
Счита, че поради неизпълнението от страна на ищцата на условията по програмата е
отпаднала преференциалната лихвена отстъпка от 0,5%. Твърди, че клаузата по чл. 15
от договора е равноправна и индивидуално уговорена. Оспорва твърденията на ищцата
за неравноправност на процесните клаузи от приложимите към договора общи
условия. Счита, че същите са законосъобразни и не създават неравновесие в права и
задълженията, уговорени между страните. Потвърждава, че към настоящия момент
кредитът е изцяло погасен, поради което оспорва правния интерес на ищцата относно
предявените искове. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като
недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл 3 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата по
чл. 7 от процесния договор за ипотечен кредит от 05.07.2007 г., чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузите
на чл. 15 от процесния договор за ипотечен кредит от 05.07.2007 г., както и на клаузите
по чл. 20.1, 20.2, 26.1 и 26.3 от приложимите към договора общи условия, ведно с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че помежду им е налице облигационно отношение по
сключен договор за ипотечен кредит от 05.07.2007 г., по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя М.Д. Ч., със съдлъжник А. Г. Ч., ипотечен кредит
в размер на 150 000 лв., задълженията по който са изцяло погасени.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
3
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича нищожността на оспорваните
клаузи с оглед заявените правни основания.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже по делото пълно и главно, че ответникът се е обогатил без правно основание за
нейна сметка със стойността на търсените вземания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
оспорваните клаузи са действителни и индивидуално уговорени, респ., че са налице
основания за получаване и/или задържане на претендираните от ищцата вземания.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на
производството по гр.д. № 52186/2014 г. по описа на СРС, 34 с-в, както и на възз. гр.д.
№ 8277/2016 г., тъй като касае приобщаването на доказателства, събрани по други
производства и пред други съдебни състави, което би нарушило установения принцип
на непосредственост при събиране на доказателства в гражданския процес, основание
за отклонение от който принцип в случая не се установява.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в
отговора на исковата молба задачи, като определя депозит в размер на 300 лева,
вносим от ответника в едноседмичен срок.
НАЗНАЧАВА вещо лице П. А. Д. което да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, че по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК могат да бъдат изискани
вече съществуващи писмени документи, намиращи се в насрещната страна, а не и да се
изиска от нея съставянето на такива документи за целите на производството. Исканата
информация може да бъде събрана при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.
В случай, че ищецът иска въпросите да бъдат включени в заключението на вещото
лице, следва в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да заяви
това с писмена молба до съда в която формулира конкретни въпроси към вещото лице,
като представи и доказателства за внесен депозит в размер на 300 лева за изготвяне на
заключение по поставени от него задачи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
4
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024
г. от 11.40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5