№ 299 / 18.8.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД гр. МОНТАНА.................................…трети наказателен състав………………………………….....……………в закрито заседание на 18 август.............през 2020 година.............................................в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря.......................................и с участието……...…………на...... прокурора……изслуша докладваното от…….……….....……......съдията Цветкова…………ЧНД № 970..........………по описа за 2020 година…………..................…и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда и условията на чл.243 ал.4 и сл. НПК.
С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 16.06.2020г. на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 785/ 2017г. по описа на РУ - Монтана, преписка вх. № 1871/ 2017г. на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано от В.И.Л. xxx, която моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, като излага конкретни доводи за това.
Съдът, като обсъди доводите наведени в жалбата, във връзка с доказателствата, събрани по досъдебно производство № 785/ 2017г. по описа на РУ - Монтана, преписка вх. № 1871/ 2017г. на РП - Монтана, преценявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира жалбата за допустима и подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес, а разгледани по същество НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител по реда на чл.212 ал.2 от НПК /със съставянето на протокол за извършен оглед на местопроизшествие/ за това, че на 13.09.2017г. в гр.Монтана, на кръстовището на бул.„Александър Стамболийски” и ул.„Извора” при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на В.И.Л. xxx средна телесна повреда - престъпление чл.343 ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
В хода на разследването по делото са назначени и изготвени автотехническа експертиза изпълнена от вещо лице Е. К. и съдебно-медицинска експертиза изпълнена от вещо лице Ф. Т.-съдебен лекар. Изискани и приложени са по ДП справки от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Монтана.
В прекратителното си постановление РП-Монтана приела, че жалбоподателката В. Л. на инкриминираната дата се разхождала в парк „ Монтанезиум” в града, като в един момент решила да пресече улицата, точно на кръстовището на булевард „Ал.Стамболийски” и ул. „Извора”. Стояла на десния тротоар срещу пешеходната пътека и изведнъж усетила тъп удар. Не видяла автомобила, който я е блъснал, не разбрала и как е станало. Била паднала и изгубила съзнание за секунди. При нея дошъл човека, който управлявал автомобила и я бил блъснал, като обяснил, че слънцето го е заслепило и дори не е разбрал, че я е блъснал. Свидетелят П. Т. карал бавно. Когато направил ляв завой към ул.„Извора”, блеснало слънце и го заслепило. Чул някакъв трясък, но продължил движението си и когато погледнал на дясно видял, че огледалото от дясната страна на автомобила го нямало, но вече бил изминал около 30-40м. В този момент пред него спрял друг автомобил и водачът му казал, че е блъснал пешеходка на пътя. Спрял автомобила и се върнал пеша. Видял, че на пътя стои една жена и разбрал, че я е блъснал.
Единственият очевидец на настъпилото ПТП е свидетелят О. И., служител при ОД на МВР-Монтана. От показанията му се установява, че се намирал на тротоара на посоченото кръстовище, т.к. си тръгвал от работа. Намерението му било да пресече пътното платно по посока парк „Монтанезиум”. Срещу него на отсрещната страна стояла непозната жена, която не била на тротоара, а стояла на самото пътно платно в близост до контейнери за отпадъци.
Местопроизшествието не е било запазено, няма категорични данни и видими следи за мястото на удара. Лекият автомобил е бил установен извън предполагаемата зона на произшествието, което е отразено впоследствие в огледния протокол, като огледът е извършен в 20.00ч. На свидетелят П. Т. е бил съставен АУАН. Пробата за алкохол била отрицателна.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза от вещо лице Ф. Т., съдебен лекар се установява, че жалбоподателката В.И.Л. е получила тотален пневмоторакс в ляво /наличие на въздух в лявата половина на гръдната кухина/, което увреждане и е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Оздравителният период е за срок не по-малък от месец и половина. По смисъла на НК посоченото увреждане представлява средна телесна повреда. В заключението си вещото лице посочва, че увреждането може да бъде получено от удар с / или върху твърд тъп предмет и в условията на ПТП.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена авто-техническа експертиза изпълнена от вещо лице Е. К. се установява, че пътнотранспортното произшествие е реализирано между лек автомобил марка „Шкода Октавия” с peг. № XXXX , управляван от свидетелят П. Т. Т. - гръцки гражданин с постоянен адрес xxx и пешеходката – свидетелката В.Л.. Пътнотранспортното произшествие не е запазено и не са записани данни от оглед на местопроизшествието. При движение по бул.„Ал.Стамболийски” /преди навлизане в кръстовището има пътни знаци „ Б3” - път с предимство и табела „ Т13” - направление на пътя с предимство в кръстовището. В зоната на кръстовището откъм парк „Монтанезиум” пряко на ул.„Извора” към поликлиниката /посока обратна на движението на МПС/ няма маркирана пешеходна пътека и обозначена такава с пътни знаци. Видимостта е била добра в условията на слънчев ден, но в определен момент слънцето е създало намалена видимост /заслепяване на водача/. При наличната по делото информация, вещото лице допуска, че скоростта на движение на МПС е била в границите на 10-20 км/ч. Вероятният удар на пешеходеца възниква с предна дясна част на МПС /в областта на преден десен мигач/ в странична лява част на тялото на пешеходеца. В експертизата си вещото лице посочва, че буди недоумение липсата на конкретно място на удар в тялото на пешеходеца, което според заключението подкрепяло хипотезата, че в условията на ПТП, пешеходецът е бил в движение - бил е предприел пресичане, а не е бил в покой. При стеклите се обстоятелства и фактически действия на всеки от участниците, ПТП в този му вид е било неизбежно. В приложение на експертизата по делото е изготвена скица с вероятно разположение на участниците в него, спрямо границите на кръстовището.
Предвид така събраните доказателства РП-Монтана достигнала до извода, че водачът на автомобила - свидетелят П. Т. няма виновно поведение по отношение на нормите визирани в ЗДвП. Същият се е движел с напълно съобразена и разрешена за съответните пътни условия скорост, като липсват каквито и да било доказателства за противното, респ. не е допуснал нарушение на императивните правила по ЗДвП. РП-Монтана приела още, че в случаят, не може да се приеме, че е нарушил правилото на чл.20, ал.1 ЗДП, задължаващо го да контролира непрекъснато МПС, доколкото това правило се прилага при отсъствие на нарушения относно режима на скоростта и при наличие на различни външни фактори - заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и други. Приела още, че в настоящия случай при установената фактическа обстановка е несъмнено, че не е налице заспиване от страна на водача, а внезапно заслепяване от наличното слънцегреене в този момент. Видно от заключението на вещото лице след направените изчисления, слънцето като посока /азимут/ е било насочено така, че преминавайки през кръстовището водачът на лекия автомобил е попаднал в неговата посока на греене, наклона на слънцето е бил достатъчно малък.
В прекратителното постановление РП-Монтана приела, че в случаят настъпването на вредоносния резултат не се дължи на виновното противоправно поведение от страна на св. Т., а на „случайно деяние”.
Съдът изцяло споделя тези изводи на прокуратурата.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че водача не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено-опасните последици. Като се има предвид мястото на произшествието, а именно в центъра на града, ниската скорост /около 10-20км/ч/, с която се е движел, както и предприетата маневра „завой на ляво” същият се е движел със съобразена скорост по смисъла на закона. Наличните сгради по булеварда са правили сянка и не са позволявали директен достъп на слънцето към водача. След предприетата маневра „завой на ляво” липсвало сянка и същият е преминал през директно греене на слънцето. Водачът не е би подготвен за това въздействие, поради което е бил заслепен.
Предвид на горното съдът намира, че в случая е налице „случайно деяние”, тъй като водачът е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпване на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В разглеждания случай съдът намира, че така обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно.
Анализирайки събраните доказателства в досъдебното производство правилно и законосъобразно РП-Монтана е приела, че са изчерпани възможностите за събиране на други доказателства. Съществуващата по делото наличност от такива не са достатъчни да обосноват обвинение за извършеното престъпление, особено като се има предвид, че и ПТП не е било запазено.
Предвид на гореизложеното липсват законови основания за изменение или отмяна на постановлението. За да бъде повдигнато обвинение спрямо определено лице в извършване на престъпление от общ характер и да бъде съставен обвинителен акт спрямо него е необходимо при разследването да бъдат събрани достатъчно доказателства - за виновността на лицето. При анализа и оценката на доказателствената съвкупност следва да може да бъде направен единствено възможния и непротиворечив извод за наличието на престъпление от общ характер както от обективна, така и от субективна страна. Такъв извод в конкретния случай за извършено деяние по чл.343 от НК не може да бъде направен.
На следващо място прокуратурата е единствено овластения орган, на чиято преценка е възложено установяване наличието или липса на престъпление, както и неговата квалификация, поради това незаконосъобразно е да се разпорежда от съда какво престъпление да се установи, като се изземва тази функция. Единствено при явна незаконосъобразност съда следва да даде указания в каква насока да бъдат коригирани обстоятелствата по разследването, но в случая липсват такива данни.
Ето защо правилно и законосъобразно досъдебното производство, образувано и водено срещу неизвестен извършител е било прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 от НПК.
Мотивиран от изложеното и чл.243 ал.6 т. 1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 16.06.2020г, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 785/ 2017г. по описа на РУ - Монтана, преписка вх. № 1871/ 2017г. на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б във връзка с чл.342 ал.1 от НК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7 /седем/ дневен срок пред ОС - Монтана, от съобщаването му на страните, че е изготвено / РП-Монтана и Веселка И.Л./.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: