№ 5898
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100504063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.07.2022 г., гр.д. 26977/2020 г., СРС, 141 с-в се осъжда
„ЗАД А.“ АД да заплати на И. А. А. на основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36,
ал. 1 ЗА сумата от 19 200 лева –главница представляваща дължимо
възнаграждение по договор за правна услуга и съдействие в защита
интересите на ответника-възложител в периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба /25.06.2020 г./ до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 4 650 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода
01.02.2018 г. до 25.06.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
240 лв. за периода 01.02.2018 г. - 26.06.2018 г. върху сумата от 6 000 лв.,
която е била предмет на гр.д. 42077/2018 г. на СРС, 145 състав, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сума в размер на 2 304 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете
„ЗАД А.“ АД. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
1
да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът И. А. А. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1
2
ЗАдв.
По силата на писмен договор за правно обслужване от 01.06.2015 г.
ищецът „ЗАД А.“ АД възлага на ответника по исковете И. А. А. да извършва
правни действия в защита интересите на възложителя. В чл. 4.2 от договора е
предвидено осигуряване на правна защита и представителство - процесуално
по съдебни дела и извънпроцесуално пред административните органи и
служби, физически и юридически лица, дейности по прочуване и предлагане
на варианти за решаване на правни казуси на възложителя под формата на
писмени становища и консултации, участие в преговори, извършване на
справки по текущи производства, изготвяне на всички необходими
документи, правно обслужване на собствени и наети имоти на възложителя и
др. Според чл. 4.3 от договора, изпълнителят дължи предоставяне на
юридическа консултация при участието в провежданите от възложителя
експертни съвети и застрахователно-експертни комисии. Съобразно чл. 10 от
договора, месечното възнаграждение възлиза 3 500 лв. и подлежи на
изплащане в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца на осъществяване
на дейността. Клаузата на чл. 12 от договора, обуславя изплащане на
възнаграждението, ведно с ДДС при пораждане на задължение за изпълнителя
за регистрация по ЗДДС.
По делото е безспорно и от писмените доказателства се установява
наличната регистрация на ответника по ЗДДС през процесния период
01.07.2017 г. - 31.12.2017 г.
С допълнително споразумение от м. 06.2017 г., насрещните страни по
взаимно съгласие прекратяват договора, считано от 01.07.2017 г.
Сключването между страните на нов неформален устен договор за
правно обслужване още на 01.07.2017г. Действието му продължава и след
процесния период, а именно до 22.01.2018 г., когато с приемо-предавателен
протокол от 22.01.2018 г. ищецът предава картата си за достъп до офисите на
дружеството и ползваната SIM карта.
Обстоятелството, че устният договор съдържа аналогични елементи от
същественото съдържание на прекратения писмен договор, се установява от
съвпадащите писмени и гласни доказателства, установяващи продължилото
изпълнение на предишните правни дейности от ищеца, както следва:
В подкрепа са изготвените от ищеца ликвидационни преписки, доклади
3
по щети, становища, писмени отговори на възражения, писма, справки от
информационната система на ответника, протоколи, становища и
консултации, участие в преговори, предоставяне на юридическа консултация
при участието в провежданите експертни съвети и комисии, като ищецът е
изпълнил и отчел същите.
Според съдебна компютърно-техническа експертиза, в използваната от
ответника деловодна програма се съдържат данни за възложени на ищеца
през процесния период общо 71 персонални задачи, със статус „ОК“, т.е.
изпълнени, както и 855 задачи за изпълнение съвместно с други служители,
отново със същия статус.
Свидетелите Елица Виденова, Иво Евтимов и Димитър Симеонов по
еднакъв начин установяват въз основа на преките си и продължителни
наблюдения, в качеството си на служители при ответника, че през процесния
период ищецът редовно посещава офиса, приема и изпълнява възложени му
правни задачи и дейности, с идентичен характер като осъществяваните по
прекратения писмен договор.
решение от 10.11.2020 г., гр.д. 14031/2019 г., СГС, II-Е с-в
С влязло в сила решение от 15.08.2019 г., гр. д. № 42077/2018 г., СРС, 145 с-в
се осъжда настоящия ответник „ЗАД А.“ АД да заплати на настоящия ищец
И. А. А. на основание чл. 286, ал. 1 33Д вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. сумата 6 000 лв.,
съставляваща предявена част от вземане в общ размер на 25 200 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за извършени правни действия и
услуги в защита интересите на ответника-възложител през периода 01.07.2017
г. - 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба - 26.06.2018 г. до окончателното плащане и
сумата от 1 466 лв. - разноски. Решението е потвърдено с решение от
10.11.2020 г., гр.д. 14031/2019 г., СГС, II-Е с-в, което не е допуснато до
касационно обжалване с определение от 10.06.2021г., гр.д. 921/2021 г., ВКС,
III г.о.
Следва да се съобрази приетото в цитирания краен съдебен акт на
касационната инстанция, че общото правило на чл. 20 от ЗЗД, според което
при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля
на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
4
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. След
формалното прекратяване на рамковия договор, ищецът е продължил да
изпълнява при запазени професионални условия същата по обем и качество
дейност, без да има противопоставяне от другата страна. Ето защо обичаите в
практиката и добросъвестността изискват да се приеме, че ответното
дружество се е съгласило да заплаща същото възнаграждение.
Приложимостта на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД при установяване размера
на адвокатското възнаграждение е приета в цитираното от касатора решение
№ 236 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на IV ГО и не е отречена в
другите решения на ВКС. Едва ако не може да се установи каква е била
действителната воля на страните относно размера на възнаграждението, би
могло да се достигне до приложение на разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона
за адвокатурата. Страните са запазили уговорения преди това размер на
възнаграждението и затова нито се отрича правото на страните да определят
адвокатското възнаграждение, нито се изземва правомощието на адвокатския
съвет да определи това възнаграждение в хипотезата на чл. 36, ал. 3 от Закона
за адвокатурата.
Настоящият въззивен състав, въз основа на обсъдената фактическа
обстановка, приетото в обсъденото определение на ВКС и разясненията по т.
3 от ТР № 3/22.04.2019 г., т.д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС приема, че
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. В тази връзка и с оглед събраните доказателства се налагат следните
изводи:
След прекратяване на писмения договор за правно обслужване от
01.06.2015 г., страните сключват нов неформален устен договор за правно
обслужване от 01.07.2017г., който действа до 22.01.2018 г. Новото
облигационно правоотношение по чл. 36, ал. 1 ЗЗД включва идентични
елементи от същественото съдържание на породеното с прекратения писмен
договор, а именно: страни, предмет и възнаграждение. Изводът, че
възнаграждението е в същия размер като предишното – 3 500 лв., месечно, се
извежда при тълкуване волята на страните, по реда на чл. 20 ЗЗД при
възникване и изпълнение на облигационното правоотношение по договор за
5
правно обслужване.
В отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е
уговорено, възнаграждение по договор за правна услуга, сключен с адвокат,
се дължи винаги. Затова в чл. 36, ал. 3 ЗАдв. е уредена възможност, при липса
на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента
да се определи възнаграждението от адвокатският съвет съгласно Наредбата
на Висшия адвокатски съвет. Тази разпоредба намира приложение само при
липса на договор или когато страните по договора не са определили размер на
възнаграждението. В случая посоченият ред не намира
приложение предвид изведената чрез тълкуване воля на страните за запазване
параметрите на предходното прекратено правоотношение.
Основателни са искът по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. за сумата 19 200 лв. –
остатък от възнаграждение по устен договор за правно обслужване през
периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г. и акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 4 650 лв. - мораторна лихва през периода 01.02.2018 г. - 25.06.2020
г. върху главницата и сумата 240 лв. - мораторна лихва през периода
01.02.2018 г. - 26.06.2018 г. върху сумата 6 000 лв., която е била предмет на
приключилото производство по частичния иск.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
С устния договор за правна защита и съдействие на възззиваемия е
постигната уговорка за осъществяване на безплатно представителството на
конкретно основание - чл. 38, ал. 1, т. 3 (друг юрист). Затова и съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ,
пълномощникът има право на сумата 1 246 лв. – възнаграждение за безплатно
представителство пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2022 г., гр.д. 26977/2020 г., СРС,
141 с-в.
6
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, със седалище: гр. София, ул. **** да заплати
на адв. Б. Е., САК, ЛН: ****, със служебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 19
сумата 1 246 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7