Определение по дело №62229/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2025 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20241110162229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26600
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110162229 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните искове от А. Г. А., ЕГН: **********, адрес:
***********************, срещу ************, ЕИК: *************, седалище и
адрес на управление: ***********************:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на
нищожност на договор за потребителски кредит № 718803/08.08.2022 г. – поради
противоречие със закона; а при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона;
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 25,59 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 718803/08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 21.10.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № 718803/08.08.2022 г., по силата на който му бил предоставен заем в размер
на 500 лв., при годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите
49,93 %, с краен срок на погасяване 24.10.2022 г. Кредитополучателят се задъжил да
върне отпуснатия кредит, ведно с договорна лихва, на 11 седмични вноски, от които 1
вноска от 3,89 лв. и 10 вноски от по 52,17 лв. В чл. 5 от договора било предвидено, че
в срок от три дни кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчители, които следвало да отговарят на множество условия – при един поръчител
същият следвало да получава възнаграждение в размер на поне 7 минимални работни
заплати, а при двама – поне 4; поръчителите следвало да не са кредитополучатели или
поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят следвало да няма
задължения с рейтинг, различен от „редовен“ в ЦКР, включително по погасени
задължения; поръчителят следвало да предостави служебна бележка или друг
документ за размера на получаваните трудови доходи. В чл. 11 от договора било
предвидно, че при неизпълнение на задължението по чл. 5, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 145,41 лв. Твърди, че при отчитане на размера на
възнаградителната лихва и неустойката при непредоставяне на обезпечение реалният
размер на ГПР възлиза на 1344,04 %. Сочи, че определянето на дължимата сума по чл.
11 от договора като неустойка при неизпълнение на договорно задължение цели
заобикалянето на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо счита, че сключеният между
1
страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, евентуално на основание чл. чл. 22 ЗПК, вр. 19 ЗПК . Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претенидра разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава исковете. Претендира разноски.
Излага доводи, че в случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради
което разноски на ищеца не се дължат.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже:
по иска по чл. 26 ЗЗД - сключен между него и ответника договор за паричен заем
със соченото в исковата молба съдържание; сочените от него пороци на договора,
водещи до нищожност на договора/процесната клауза – противоречие със закона,
евентуално – заобикаляне на закона;
по иска по чл. 55 ЗЗД - извършено плащане на процесната сума в полза на
ответника на основание процесния договор.
В тежест на ответника е да докаже:
по иска по чл. 26 ЗЗД - процесният договор съдържа валидни и равноправни
клаузи, както и своите възражения;
по иска по чл. 55 ЗЗД - наличие на основание за получаване на платените от
ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното
плащане.
Приложените към исковата молба и отговора доказателства следва да бъдат
приети като относими към предмета на спора.
Исканията на ищеца за назначаване на експертиза, за задължаване на основание
чл. 190 ГПК на ответника да представи посочените в исковата молба документи, както
и за издаване на съдебно удостоверение са неоснователни с оглед признанието на
исковете.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.07.2025 г.
от 09,30 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а
ищецът – и с препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.
ОТДЕЛЯ за безспорно между страните, че:
на 08.08.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
718803 със соченото в исковата молба съдържание,
по силата на който договор на ищеца е предоставен заем в размер на 500 лв.,
изцяло предсрочно погасен от ищеца;
неустойката по чл. 11 от договора в размер на 145,41 лв., предвидена при
непредоставяне от страна на ищеца на обезпечението по чл. 5 от договора, е
следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР по договора;
в договора е посочен ГПР от 49,93%, но при включването на неустойката по чл.
2
11 от договора в ГПР, размерът на последния би бил 1344,04 %;
процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
сумата от 25,59 лв. е платена от ищеца на ответника въз основа на
недействителен договор за потребителски кредит № 718803/08.08.2022 г.,
сключен между страните по делото, поради което същата сума подлежи на
връщане.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички доказателствени искания на страните (в
случая на ищеца).
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3