ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1434
гр. София, 10.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба – вх. № 21001438/
24.01.2022 г. по описа на СРС, подадена от адв. Б. М. – от САК, като пълномощник на подс.
Н. СЛ. ИВ., срещу определение № 20210447 от 11.11.2021 г. на Софийския районен съд
(СРС), Наказателно отделение (НО), 14-ти състав, постановено по НОХД № 21335/2015 г.
по описа на същия съд, с което е върната жалба, вх. № 1093749/28.12.2017 г. по описа на
СРС, подадена от адв. Б. М. – от САК, като пълномощник на подс. Н. СЛ. ИВ., срещу
присъда от 11.12.2017 г., постановена по НОХД № 21335/2015 г. по описа на СРС, НО, 14-
ти състав, с която подс. Н. СЛ. ИВ. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.234, ал.1, пр.2 НК, за което и на основание чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК, е
осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца, изпълнението на
което, на основание чл.66, ал.1 НК, е отложено за изпитател срок от 3 години.
В така депозираната срещу съдебното определение от 11.11.2021 г. частна жалба, адв.
М. изтъква, че не отговаря на истината изложеното в атакуваният съдебен акт, че въззивната
жалба срещу постановената от СРС присъда по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО,
14 състав, е подадена от лице, което няма право на жалба. Твърди, че тази жалба е подадена
от него в качеството му на защитник на Н.И., писмена и подписана е, и има всички
реквизити на въззивна жалба. Изтъква, че в подадената от него на 18.12.2017 г. жалба,
изрично е посочил, че е приложил адвокатско пълномощно за изготвяне и депозиране на
жалба срещу постановената от СРС присъда. Сочи, че очевидно това пълномощно е било
видяно от предишния титуляр на СРС, НО, 14 състав, който е изпратил делото на СГС
именно по така подадената въззивна жалба. Изтъква, че е уведомил СГС, че няма
пълномощно за пред този съд, тъй като упълномощаването му е било ограничено само за
1
подготвяне и депозиране на жалба, което е и сторил, в която насока обосновава, че липсата
на пълномощно за пред СГС няма нищо общо с редовността на жалбата и с това, че той е
бил защитник на подс. Н.И. за това действие. Излага аргументи относно процесуални
възможности, които биха могли да бъдат осъществени при наличие на редовно постъпила
въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, като посочва, че
предоставеното му пълномощно включва и това действие – да обжалва, в случай на връщане
на жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да приеме, че настоящата жалба срещу
определение № 20210447 от 11.11.2021 г. на СРС, НО, 1 4 състав, постановено по НОХД №
21335/15 г. по описа на СРС, НО, 1 4 състав, е редовна, а ако не е – да бъде уведомен какво
следва да изпълни.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията
на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Производството по НОХД № 21335/2015 г. по описа на СРС – НО, 14-ти състав е
образувано на 10.12.2015 г., въз основа на внесен пред СРС, по реда на чл.247, ал.1, т.1 от
НПК, обвинителен акт срещу подс. Н. СЛ. ИВ., за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК.
С присъда от 11.12.2017 г., постановена по НОХД № 21335/2015 г. по описа на СРС,
НО, 14-ти състав, подс. Н. СЛ. ИВ. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление с посочената по-горе правна квалификация, за което и на основание чл.234,
ал.1, пр.2, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 8 /осем/ месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 НК, е отложено
за изпитател срок от 3 години.
СЪДЪТ констатира в тази връзка, че към материалите по делото – както в тези от
проведеното на досъдебна фаза разследване, така и пред първоинстанционния съд при
разглеждане на НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, липсва пълномощно в
полза на адв. М., с което същия да е оправомощен като защитник на подс. И., респ. с всички
действия произтичащи от това право. Нещо повече, в хода на цялото наказателно
производство, подс. И. се е защитавал сам и лично.
Действително, СЪДЪТ констатира, че след постановяване на присъдата по НОХД №
21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, срещу същата е депозирана на 28.12.2017 г.
въззивна жалба – вх. № 1093749/28.12.2017 г., подадена от адв.Б. М. – от САК, посочващ се
като защитник на г-н Н. СЛ. ИВ., в последния абзац на която жалба адв. М. е отразил, че
прилага адвокатско пълномощно, като е посочил и съдебен адрес за призоваване на
подсъдимия чрез него.
На основание така подадената въззивна жалба срещу постановената
първоинстанционна присъда, съдията – докладчик по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС,
НО, 14 състав, е разпоредил изпращане на делото на СГС, за проверка правилността на
постановената присъда, като преди това – и връчване на съобщение до адв. М. за
изготвените мотиви към присъдата, с предоставена му възможност да допълни жалбата си.
По повод така депозираната въззивна жалба, е образувано ВНОХД 3002/20 г. по
описа на СГС, НО, VI въззивен състав, като с определение от 16.07.2021 г., същото е
насрочено за разглеждане в открито с.з., и същевременно е указано в призовката до адв. М.
да се впише, същия да представи адвокатско пълномощно. Въпреки това указание, такова
пълномощно не е представено.
2
В нарочна молба, входирана в СГС под № 356125/18.10.2021 г., адв. Б. М. – от САК,
изрично е заявил, че не е ангажиран до този момент от подс. Н. СЛ. ИВ. за пред СГС и
същия не му е разписал адвокатско пълномощно, макар, че двамата са водили разговори в
тази насока.
В проведеното с.з. на 20.10.2021 г. по ВНОХД 3002/20 г. по описа на СГС, НО, VI
въззивен състав, въззивният съд е прекратил съдебното производство по цитираното
ВНОХД 3002/20 г., като е приел, че депозираната от адв. М. въззивна жалба от 28.12.2017 г.,
срещу присъда от 11.12.2017 г., постановена по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО,
14 състав – е нередовна, тъй като е подадена от лице без представителна власт,
констатирайки липса на надлежно упълномощаване на адв. М. във водения процес.
На това основание, след връщане на делото в СРС, е постановено и атакуваното по
настоящото въззивно производство определение № 20210447 от 11.11.2021 г. на СРС, НО, 14
състав, постановено по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, с което е
върната жалба, вх. № 1093749 от 28.12.2017 г., подадена от адв. Б. М. – от САК, срещу
присъда от 11.12.20177 г., постановена по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14
състав.
С разпореждане № 520/30.03.2022 г., съдията – докладчик по настоящото ВНЧД №
671/22 г. по описа на СГС, НО и председател на I въззивен състав, с оглед преценка
правилността на атакуваният съдебен акт, е дал указания на адв. Б. М. – от САК, в срок до 3
дни от уведомяването му, да представи изрично пълномощно или копие от предходно
предоставено му такова, посочено като приложено към така депозираната от него въззивна
жалба срещу постановената на 11.12.2017 г. от СРС, НО, 14-ти състав присъда по НОХД №
21335/15 г. по описа на същия съд, с което да удостовери овластяването му като
процесуален представител и защитник по отношение на подс. Н. СЛ. ИВ., по воденото
производство, доколкото констатира, че към материалите по цялото наказателно
производство, липсва пълномощно в полза на адв. М., с което той да е оправомощен като
защитник на подс. И., респ. с всички действия, произтичащи от това право, а същевременно
в хода на това производство подс. И. се е защитавал сам и лично.
Пред настоящия въззивен съд, адв. М. е депозирал молба с вх. № 18425/29.03.2022 г.
по описа на СГС, в която излага, че е бил призован за явяване пред СГС на „01 април“, но
не би могъл да се яви, тъй като не е бил надлежно упълномощен за процесуално
представителство пред втора инстанция, поради което заявява, че няма право и задължение
да се яви. В така депозираната молба, адв. М. изтъква повторно аргументите, изложени в
„жалба от 18.12.2017 г., в която изрично е посочено, че е приложил пълномощно за
изготвяне и депозиране на жалба срещу присъда на СРС“, като в заключение моли
въззивният съд да приеме, че има подадена жалба както по същество срещу присъдата, така
и срещу нейното връщане, но не и за каквото и да е друго действие пред СГС, което е
изрично записано в пълномощното.
Във връзка с изложеното в молба – вх. № 18425/29.03.2022 г. по описа на СГС,
подадена от адв. М., настоящият въззивен съд констатира, че към момента на депозирането
й, а именно – към дата 29.03.2022 г., адв. М. не е бил призоваван за явяване на която и да е
дата пред съответния въззивен състав.
С указанията на настоящия състав, дадени в разпореждане № 520/30.03.2022 г. на
съдията – докладчик по ВНЧД № 671/22 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав, видно от
приложените книжа и отметки, адв. М. е бил запознат лично на 30.03.2022 г., съгласно
3
отразеното в констативен протокол, изготвен от деловодителя на I въззивен състав, чрез
телефонна връзка, осъществена с адв. М. посредством телефонен № **********, а така
също и чрез съобщение, съдържащо указанията на съда, дадени в така постановеното
разпореждане за изпълнение от посочения адвокат, на което съобщение е вписано от
длъжностното лице по призоваване към СГС, че адв. М. е съобщил, че няма пълномощно.
В рамките на определения 3-дневен срок, а именно – до 04.04.2022 г., по настоящото
съдебно производство въззивният съд не констатира да са предприети действия от страна на
адв. М. в изпълнение горепосочените указания, дадени в разпореждане № 520/30.03.2022 г.
на съдията – докладчик по ВНЧД № 671/22 г. по описа на СГС, НО и председател на I
въззивен състав, и в частност – не е постъпило изрично пълномощно в писмена форма, с
което да удостовери предоставеното му процесуално представителство и защита по
отношение на подс. Н. СЛ. ИВ., по воденото наказателно производство, или копие от
пълномощно, посочено като приложено към така депозираната от него въззивна жалба
срещу постановената на 11.12.2017 г. от СРС, НО, 14-ти състав присъда по НОХД №
21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав.
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че така подаденият сезиращ съда
документ – въззивна частна жалба вх. № 21001438/24.01.2022 г. по описа на СРС, от адв. Б.
М. – САК, посочен в жалбата като защитник на подс. Н. СЛ. ИВ., срещу определение №
20210447/11.11.2021 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, постановено по НОХД №
21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, с което е върната жалба вх. №
1093749/28.12.2017 г., подадена от адв. Б. М. – САК, срещу присъда от 11.12.2017 г.,
постановена по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, е процесуално
недопустим, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 318 от НПК, поради което и
следва да бъде оставен без разглеждане.
Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 2 НПК на инстанционен контрол по реда на
Глава ХХІІ НПК, подлежат определенията и разпорежданията, за които това е изрично
предвидено в НПК, а според чл. 318, ал. 1 от НПК производството пред въззивната
инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните, в т.ч.
защитниците по смисъла на чл. 318, ал. 6 от НПК.
Видно от материалите по делото, жалбоподателя по настоящото производство – адв.
Б. М. – от САК, макар да се посочва като защитник на подс. Н. СЛ. ИВ. в процесната жалба,
не се явява такъв, предвид обстоятелството, че към материалите по делото – както в тези от
проведеното на досъдебна фаза разследване, така и пред първоинстанционния съд при
разглеждане на НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, а впоследствие и
пред СГС, НО, VI въззивен състав по ВНОХД 3002/20 г. и пред настоящия съдебен състав,
въпреки дадената му предостатъчна възможност и предвидим толеранс да депозира
пълномощно в своя полза, с което да удостовери оправомощаването си като защитник на
подс. И., респ. за извършването на всички действия, произтичащи от това право, не
предостави пълномощно в писмена форма, с което да удостовери предоставеното му
процесуално представителство и защита по отношение на подс. Н. СЛ. ИВ., по воденото
наказателно производство, или копие от пълномощно, посочено като приложено към така
депозираната от него въззивна жалба срещу постановената от СРС, НО, 14 състав присъда.
Същевременно, няма съмнение, че в хода на цялото наказателно производство, подс.
И. се е защитавал сам и лично. Макар адв. М. да е уведомен лично да представи изрично
4
пълномощно в писмена форма, с което да удостовери предоставеното му процесуално
представителство и защита по отношение на подс. Н. СЛ. ИВ. по воденото наказателно
производство или копие от пълномощно, посочено като приложено към така депозираната
от него въззивна жалба срещу постановената на 11.12.2017 г. от СРС, НО, 14-ти състав
присъда по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, адв. М. не се възползва
от тази възможност, като напротив – при съобщаването му за указанията на съда, дадени в
разпореждане № 520/30.03.2022 г. на съдията – докладчик по ВНЧД № 671/22 г. по описа на
СГС, НО, I въззивен състав, е заявил пред длъжностното лице по призоваване при СГС, че
няма пълномощно. По делото не е констатирано постъпването на някой от алтернативно
изисканите от съда документи. В този смисъл, адв. Б. М. – от САК, не е правно легитимиран
да извършва каквито и да е действия по воденото наказателно производство, в това число и
да депозира жалби срещу който и да е от постановените съдебни актове по това
производство, като липсата на представителна власт на посочения защитник, е безусловно
установена въз основа на приложените по делото книжа.
Предвид изложеното следва да се приеме, че така депозираната частна жалба вх. №
21001438/24.01.2022 г. по описа на СРС, от адв. Б. М. – САК, посочен в жалбата като
защитник на подс. Н. СЛ. ИВ., срещу определение № 20210447/11.11.2021 г. по описа на
СРС, НО, 14-ти състав, постановено по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14-ти
състав, с което е върната жалба вх. № 1093749/28.12.2017 г., подадена от адв. Б. М. – САК,
срещу присъда от 11.12.2017 г., постановена по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО,
14-ти състав, е процесуално недопустима, като подадена от лице, на което не е признат
правен интерес да обжалва постановения съдебен акт и същата следва да бъде оставена
без разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК,
Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба – вх. № 21001438/24.01.2022 г. по
описа на СРС, от адв. Б. М. – САК, посочен в жалбата като защитник на подс. Н. СЛ. ИВ.,
срещу определение № 20210447/11.11.2021 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав,
постановено по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, с което е върната
въззивна жалба вх. № 1093749/28.12.2017 г., подадена от адв. Б. М. – САК, срещу присъда
от 11.12.2017 г., постановена по НОХД № 21335/15 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6