№ 21
гр. Габрово, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500323 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. И. Ш., С. И. Ш.
и В. Г. К., чрез адв. Е. К. от ГАК против решение №260003 /09.06. 2022 г.по
гр.д. №1231 /2020 г. по описа на Районен съд Севлиево.
В жалбата се твърди, че решението било недопустимо, като
постановено по непредявен иск. Изложените в исковата молба обстоятелства
и заявеният петитум сочели на иск по чл. 108 ЗС.
От направеното искане било видно, че се цели да се предаде владението на
процесиите имоти, за които Т. И. И. и С. П. И. са се снабдили с нотариален
акт.С оглед на това жалбоподатели считат, че с предявения иск те търсят
защита на засегнати права, различна от тази, предвидена и изразена в
мотивите па обжалваното решение.
Твърди се още, че неправилно и незаконосъобразно, в противоречие на
влязлото в сила решение №179 /25.06.2004 г. по в.гр.д. №678/2004 г. на ГОС и
на събраните писмени и гласни доказателства, съдът не отчел
обстоятелството, че ищците по насрещния иск се позовават за доказване на
собствеността си върху процесиите имоти върху факта, че имота е придобит
по наследство в качеството им на наследници на П. И. Ш. Съдът превратно
1
тълкувал показанията на св. К., обработвал имотите в продължение на повече
от 25 години, предоставени му чрез устно волеизявление, като за това ищците
получавали зеленчуци и плодове. PC не отчел, че собственикът може да
предостави ползването другиму в различен обем и за различен период от
време. Твърди се, че не е налице промяна в намерението на св. И. К. от
държане във владение.
В условията на алтернативност, жалбоподателелите заявяват,
първоинстанционното решение следвало да се счита за неправилно.Не били
обсъдени относими и допустими доказателства, както и доказателственото
значение на неоспорена от страните експертиза, относно идентичността на
процесиите имоти. Безспорно било установено от показанията на св. И. К., че
същият е обработвал процесиите имоти, като упражнявал фактическа власт
върху тях, без да ги държи като свои.Установено било също, че нито една от
ответниците по насрещния иск не е упражнявала фактическа власт върху
имота в продължение на 10 години и не са придобили собствеността, тъй каго
в този период фактическата власт се упражнявала от И. К..До 2020 г.
единствено и само ищците чрез И. К., упражнявали фактическата власт върху
имотите.Поради това жалбоподателите считат, че възражението на
ответниците по насрещния иск за придобивна давност не било доказано, а
било проведено насрещно доказване, поради което първоинстанционното
решение било неправилно в обжалваната част.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част , както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата,
доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Първоинстанционното решение е валидно. и допустимо - постановено е
в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Неоснователно е оплакването в жалбата за недопустимост на
2
решението, като постановено по непредявен иск. Изложените в исковата
молба обстоятелства и заявеният петитум сочели на иск по чл. 108 ЗС.
Съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба/ насрещен
иск/, както и направените в хода на производството уточнения с
допълнителни молби, претенцията на ищцити е да бъде признато за
установено, че те са собственици на съответните идеални част от процесния
имот, както и да бъде обезсилен констативният нотариален акт, издаден на
ответниците. Не е заявено искане ответниците да бъдат осъдени да предадат
собствеността и владението върху спорния имот. Поради това обжалваното
решение е допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Разгледано по същество, решението е неправилно.
Съдът като предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото
приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124
ГПК.
Ищците твърдят, че са съсобственици на процесните недвижими имоти,
които са придобили като наследници на П. И. Ш. признати за собственици на
основание давностно владение и наследство с н.акт за собственост на
недвижим имот по давност № 25, том III, дело №1141 от 1993г. на нотариус
на РС-Севлиево. С влазло в сила решение № 179 от 25.06.2004 г. по в. гр. д. №
678 по описа на ГОС за 2004 г. същият нотариален акт е отменен частично,
като ищците, са съсобственици на имотите за останалите идеални части от
тях, както е посочено в нотариалния акт. В исковата молба се твърди още, че
от получаване на имотите от общия им наследодател, те се владеят от всички
съсобственици непрекъснато и упражняват фактическа власт върху тях чрез
С. и П. Ш.и, които владеят своите идеални част и държат частите на
останалите съсобственици. Заплащат всяка година определения данък за
собствените им идеални части от имотите. След 1995г. имат устна уговорка с
И. К. от с. Р., да поддържа и стопанисва процесиите имоти. Ответниците Т. И.
И. и С. П. И. неоснователно се снабдили с нот.акт за собственост на
основание наследство и давностно владение №110, том V, per. № 10480,
н.дело № 579 от 06.08.2020г. на нотариус П.Д..
3
Иска се да бъде признато за установено, че ищците са собственици на
гореописаните недвижими имоти, като всеки от тях притежава ид.ц. както
следва: С. И. Ш. и П. И. Ш. за веси по 6/300 ид.ч. и за В. Г. К. – 12/300 ид.ч.,
както и да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост на
недвижими имоти на основание наследство и давностно владение с №110, том
V, рег.№11 480, н.дело № 579 от 06.08.2020г по описа на нотариус П.Д. с per.
№ *** на НК.
Ответниците в отговора си оспорват предявения иск. Твърдят, че те са
собственици на процесните имоти, въз основа на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 188, том VI, рег.№13 864, дело № 817 от
30.09.2020г. по описа на Нотариус П.Д. с per, № *** на НК, с район на
действие РС-Севлиево.След Нотариален акт за собственост на недвижими
имоти на основание наследство и давностно с №110, том V, рег.№11 480, дело
№579 от 06.08.2020г но описа на Нотариус № ***- П.Д., с район на действие
РС-Севлиево са извършени още две прехвърлителни сделки, чиято
законосъобразност била проверена от нотариуса.Ответниците заявяват, че е
без правно значение въпросът за отмяна на нотариален акт - констативен за
собственост на недвижими имоти на основание наследство и давностно
владение с № 110, том V, рег.№11 480, дело № 579 от 06.08.2020г по описа на
нотариус с per. № *** на НК, тъй като са собственици на имотите на
основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188,
том VI, per.№13 864, дело № 817 от 30.09,2020г. по описа на нотариус П.Д. с
рег.№ *** на НК, с район на действие РС-Севлиево.В издадения констативен
нот.акт за собственост на недвижими имоти били посочени две основания за
придобиване на недвижимите имоти- на основание наследство и давностно
владение. Твърдят, че владеят имотите от 2008 година, преди това са ги
владели техните родители. Владеят ги и към настоящия момент, като
заплащат дължимите данъци през описания период. Всичко това било
удостоверено от нотариуса и потвърдено от свидетелите в нотариално
производство по обстоятелствена проверка. Според ответниците,
представеното съдебно решение по гр.д. №357/1998г. било от 1998г. - 22
години преди съставянето на нотариален акт за собственост на недвижими
имоти на основание наследство и давностно владение с № 110, том V, рег.
№11480, дело № 579 от 06.08.2020г. по описа на Нотариус № ***-П.Д., с
район на действие РС-Севлиево. Преди и след посоченото решение по гр.д.
4
№357/1998г, ответниците и техните възходящи владеели и поддържали
имотите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност с № 25,
том III, дело №1141 от 02.11.1993г. на нотариус при Районен съд- Севлиево,Т.
Д. Ш. Т. И. Ш.,И. В.ев Ш., С. В.ев Ш., Ц. С. Н., М. С. Ш. С.ка Т. К.,П. П. Ш.
С. И. Ш.,П. И. Ш.. С.ка К. Ш. Е. Л. Ш.,П. П. Ш.а, Н.-П. Ш.,В.а Г.Р.,П. Г. Х. и
Е. Г. К. са признати за собственици на основание давностно владение и
наследство на следните недвижими имоти:
1.ДВОРНО МЯСТО в с. Р., незастроено от 750кв.м., съставляващо
парцел I, пл.№394 в кв.7 по плана на селото, при съседи: от две страни улици,
собствено място и М. С. С.; 2.ДВОРНО МЯСТО, незастроено в с.Р., от
705кв.м., съставляващо парцел II, пл.№394 в кв.7 по плана на селото при
съседи: от две страни улици, собствено място, М. С. и Р. С.; З.ДВОРНО
МЯСТО, незастроено в с.Р. от 732кв.м., съставляващо парцел III,пл.№394 от
кв.7 по плана на селото при съседи: от две страни улици, собствено място и Р.
С.ов С., при следните части: Т. Д. Ш. 30/300ид.части, Т. И. Ш.- 30/300
ид.части, И. В.ев Ш.- 30/300 ид.части,С. В.ев Ш.-30/300ид.части, Ц. С. Н.-
12/300ид.части, М. С. Ш.12/300ид.части, С.ка Т. К.- 12/300 ид.части, П. П. Ш.
4/300ид.части, С. И. Ш.-4/300ид.части, П. И. Ш.-4/300ид.части, С.ка К.
Ш.12/300ид.части, Е. Л. Ш.- 20/300ид.части, П. П. Ш. 20/300ид.части, Н.-П.
Ш.- 20/300ид.части, В.а Г.Р.-20/300ид.части, П. Г. Х.- 20/300ид.части и Е. Г.
К.- 20/300ид.части. С решение №179/25.06.2004г. по в.гр.д.№678/2004г. на
ОС-Габрово други лица са признати за собственици на идеални части от тези
имоти, поради което е отменен нотариален акт с № 25, том III, дело №1141 от
02.11.1993г. на нотариус при Районен съд- Севлиево, за следните идеални
части от гореописаните имоти: 284/751,3 ид.ч. от УПИ I- 394; 278,80/696 ид.ч.
от УПИ II- 394 и 254/727,7 ид.ч. от УПИ III-394 от кв.7 по регулационния
план на с.Р.. П. Р. Ш.е починала на 04.02.1945г. и е оставила за законни
наследници ищците С. И. Ш., С. И. Ш. и В. Г. К.. Емлячния регистър на
селото, от 1934г. и от 1949г. на наследници на П. И./Р./Ш.е записан имот -
нива от 2.500дка в м."Дьордука", която е възстановена с план за
земеразделяне. С протоколно решение №56/29.09.1992г.по чл.18ж,ал.2 от
5
ППЗСПЗЗ на ПК гр.Севлиево е признато и определено за възстановяване
правото на собственост на наследниците на П. И. Ш.върху земеделска земя с
площ от 2.500дка в м."Дьордука".
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 110, том V.
рег.№11 480, н. дело № 579 от 06.08.2020г. по описа на нотариус П.Д. с рег.№
*** на НК, с район на действие РС-Севлиево, ответниците Т. И. И. и С. П. И.
са признати за съсобственици по наследство и давностно владение на
следните недвижими имоти:
Урегулиран поземлен имот УПИ/1-394/едно римско - триста деветдесет
и четири/ - незастроен от квартал 7 /седем/ по плана на с.Р., общ.Севлиево, без
административен адрес, с площ 730.00 /седемстотин и тридесет/ кв.м., при
граници: от две страни - улица, УПИ 11-394 /две римско- триста деветдесет и
четири/ и УПИ Xlll-396/тринадесет римско-триста деветдесет и шест/, заедно
с всички подобрения и трайни насаждения в този недвижим имот.
Урегулиран поземлен имот /УПИ/11-394 /две римско - триста
деветдесет и четири/ - незастроен, от квартал 7 /седем/ по плана на с.Р.,
общ.Севлиево, без административен адрес, с площ 686.00 /шестстотин
осемдесет и шест/ кв.м., при граници: улица, УПИ I -394 /едно римско-триста
деветдесет и четири/, УПИ XHI-396 /тринадесет римско-триста деветдесет и
шест/, УПИ IV-395 /четири римско-триста деветдесет и пет/ и УПИ 111-394
/три римско-триста деветдесет и четири/: заедно с всички подобрения и
трайни насаждения в този недвижим имот.
Урегулиран поземлен имот /УПИ/111-394 /три римско- триста
деветдесет и четири/ - Незастроен, от квартал 7 /седем/ по плана на с.Р.,
общ.Севлиево, без административен адрес, с площ 747.00 /седемстотин
четиридесет и седем/ кв.м., при граници: от двете страни-улица, УПИ 11-394
/две римско-триста деветдесет и четири/ и IV-395 /четири римско-триста
деветдесет и пет/; заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този
недвижим имот.
През 2020 г. Т. И. И. и С. П. И. продават на Г.Н.Н. описаните
недвижими имоти, за което е съставен нотариален акт №156, том V, рег.
№11032, дело №622/14.08.2020г. на нотариус с per № *** на НК.
С нотариален акт №188, том VI, рег.№13864, дело №817 от 30.09.2020г.
на Нотариус с рег.№ *** на НК, Г.Н.Н. обратно им продава същите имоти,
6
тъй като узнава за възникнали спорове относно собственоста.
По делото пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебна
експертиза, която и въззивния съд намира за обоснована и компетентна. В
заключението си експертът сочи, че нот.акт № 110, том V, per. № 10480,
дело № 579/06.08.2020 г. и нот.акт № 25, том III, дело № 1141/1993 год. са
съставени когато за урбанизираната територия на с. Р. е бил в сила
кадастралния и регулационен план, приет през 1964год. Имотите в двата нот.
акта са описани с планоснимачни номера на дворищата и номерата на
парцелите, които са отредени за тях с плана за дворищна регулация, поради
което в.лице заключава, че това са едни и същи имоти. За два от имотите,
описани в третия нотариален акт - НА №78, том II, per. № 1026, дело №
393/1947 год., които ищците са имали предвид като дворни места в
регулацията на с. Р. в документа са посочени техните площи, местността в
която са се намирали, имената на собствениците на съседни имоти и дали са
застроени или не. Нотариалният акт е съставен когато в сила са били плана за
улична и дворищна регулация и кадастралния план приети през 1928 год.
Съставена е комбинирана скица от сканирано и векторизирано изображение
на части от плана от 1964 год. и плана от 1928 год. за района на процесиите
имоти. Процесиите имоти на плана от 1928 год. са изобразени като дворища с
пл. сн. № 340 и № 341, за които за отредени парцел 1-341 и парцел II-340 в кв.
12. Имотите, описани в нот.акт № 110/06.08.2020 г. и нот. № 25/1993 г., на
плана от 1928 год. и този от 1964 год. са незастроени, поради което, имотът
описан в т.1 на нот.акт № 78, том II, per. № 1026, нот. дело № 393/1947 год.
като „къща, с плевня, сая, ... и дворно място /8/ осем ара в с. Р. при съседи: Х.
К. П., път и П. К. П.а", не е идентичен с процесиите имоти, тъй като е бил
застроен. Този извод се потвърждава и след сравняване на имената на
собствениците на съседните имоти от нотариалния акт с тези от разписните
листове към двата плана. С този нот.акт № 78/1947 г. първоначално
ответниците обосновават претенцията си за собственост върху сторния имот.
След като се е запознал с всички доказателства по делото, включитело и
приложеното гр.д. № 357/1998 год. и всички съдържащи се в него дела,
експертът дава заключение, че процесния имот се намира в местността
„Дьордюка", а имотът описан в т. 4 на нот.акт № 78/1947 год, като „ливада с.з,
м. „Юртлука", сега дворно място от /1.1/ един декар и един ар при съседи:
Денчо С., Х. П. и път", се е намирал в друга местност. Не е намерено
7
съвпадение между имената на собствениците на съседните имоти от
нотариалния акт и в разписните листове към двата плана, значително се
различава площта на имота от нотариалния акт с действително установената
площ на процесния имот, както от плана на селото от 1968 год. така и от
направените измервания на 22 април 2022 год. Всичко изложено, дава
основание на вещото лице Б. да твърди, че имотът описан в т. 4 на нот.акт
78/1947 г. не може да бъде идентичен с имота описан в другите два акта. В
потвърждение на този извод, вещото лице сочи и факта, че наследодателят на
ответниците, Г.И. П. по приложените дела е посочен като ползвател на
процесния имот, както и декларацията на неговите синове, приложена на л. 26
от в.гр.д. №297/1995год. относно собствеността на имот дворище пл. сн. №
394 в кв. 7 по плана от 1964г.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите К., Я. и Ю.К..
В показанията си св.И. К. заявява, че е от с.Р.. Обработвал е процесиите
имоти, които му били дадени от С. Ш.. Цялото място е като дворно, с площ от
около два декара и половина и се намира накрая на селото, до пътя. Било е
заградено с мрежа, когато са го обработвали. Със С. Ш. били приятели и той
му предложил да го работи. Работил мястото в продължение на 25години.
Засял го с много плодни дръвчета и зеленчуци. В замяна на ползването на
имота, свидетелят давал на С. и П. Ш.и плодове и зеленчуци. Свидетелят
посочва, че е обработвал цялата площ от 2.5 декара, имотът представлявал
една нива“не може да го разделиш“. Брат му обработвал „отдолу“ около
половин декар „една ивица“, но свидетелят не знае с кого е договарял. За тези
над 20 години никой не е идвал да му каже да не го работи. Преди две години
свидетелят разбрал, че други хора считат този имот за свой и ще го продават.
По този повод се обадил на С. Ш., като му казал, че няма да се занимава, щом
има спорове. Тогава брат му махнал мрежата, с която било оградено, тъй като
била негова.
Свидетелката А. Я. е родена в с. Р., но живее в София. Идва си всяко
лято. Знае за тия ниви, защото Г. и нейната баба В. И. били брат и сестра.
Прадядо й ги разделил, като на Г. дал тая нива, а тяхната била стотина- двеста
метра по-надолу. Помни имотите като малка. През последните 50 години не е
посещавала имота и не знае какво е станало там.
8
Свидетелят Ю.Ю.К. също е от с. Р.. Неговите чичовци купили съседен
имот до спорното място. Помни,че дядо Г. го е обработвал през 70-те - 80-те
години.Познава свид.К., който се появил преди десетина години в този имот.
Свидетелят има спомени за имота от детството си. Не знае какво е станало с
този имот през последните 20 години.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният положителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК
следва да бъде уважен, като основателен и доказан. От представените
писмени доказателства безспорно се установи, че имотите, описани в нот.акт
на ищците № 25/1993 г. и този на ответниците – констативен нот.акт
№110/2020 г., съвпадат – описаните дворни места по плана за 1928 г. попадат
изцяло в образуваните урегулирани имоти І, II и III за имот пл. № 394 кв.7.
Установено е също, че в Емлячния регистър на селото, от 1934г. и от 1949г.
процесният имот е бил записан на наследници на П. И./Р./Ш. като нива от
2.500дка в м."Дьордука", която е възстановена с план за земеразделяне. С
протоколно решение №56/29.09.1992г.по чл.18ж,ал.2 от ППЗСПЗЗ на ПК
гр.Севлиево е признато и определено за възстановяване правото на
собственост на наследниците на П. И. Ш.върху земеделска земя с площ от
2.500дка в м."Дьордука". Този имот не е бил вкючен в блоковете на ТКЗС, но
е даден от стопанството за лично ползване на наследодателя на ответниците,
поради което в плана от 1964 г. е записан на името на П.. Тъй като П. е бил
ползвател на имота, не го е владял като свой, както и неговите наследници.
Изложеното кореспондира с показанията на св. К. и св.А., които посочват, че
този имот е обработван от Г. П. и наследниците му преди около 50 г./ св. А./ и
през 70те/80те години/ св. К./.
От друга страна, св. К. заявява, че по устна уговорка с единия от ищице
С. Ш., обработва целия имот от 2.5 дка в продължение на 20 -25 години, като
в замяна на това ползване, редовно предоставял на С. и П. Ш.и плодовеи
зеленчуци, които отглеждал в спорния имот. През този период никой не е
предявявал претенции към този имот и не го е смущавал на го работи и
ползва. Спорове възникнали преди около две години, за което свидетеля
информирал С. Ш. и прустановил ползването, до решаване на въпроса със
собствеността. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като
показанията му са в съответствие и с другите събрани по делото
доказателства: Имотът е записан на общия наследодател П. Ш.в емлячния
9
регистър, даден е за лично ползване на наследодателя на ответниците,
възстановен е на наследниците на П. Ш.през 1992 г. Останалите двама
свидетели излагат спомените си за имота от преди около 50 години и не знаят
какво се е случило с него през последните двадесет години, поради което
съдът няма основания да ги кредитира. В случая ищците твърдят, че
владеят собствените си идеални части и държат тези на останалите
съсобственици, поради което претендират само тази част от собствеността,
коята са придобили по наследство. Упражняването на непрекъсната
фактическата власт върху имота е осъществено чрез трето лице, на което от
името на всички собственици, С. Ш. е предоставил имота за ползване.
Ищците никога не са твърдяли, че само те имат право на собственост върху
спорния имот, което е видно от всички техни изявления по делото. Без
значения колко големи са идеалните им части от собствеността, те могат да
управляват целия съсобствен имот, от името на всички съсобственици,
кактото са и направили, отдавайки го за ползване на св. К.. Този свидетел
изрично заявява, че само е ползвал имота и никога не го е считал за
свой.Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на ищците е
изтекла придобивната давност – повече от 10 г., поради което те са придобили
правото на собственост върху процесния имот.Доказа се, че фактически
действия по поддържането и стопанисването на процесиите имоти от друго
лице, безспорно е с намерение да държи имотите, да упражнява фактическа
власт върху тях не за себе си, а за ищците
Неоснователно е направеното възражение на ответниците за
приложение в случая на разпоредбата на чл.81 ЗС, според който изгубването
на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се
прекъсва.Установи се по делото, че споровете за започнали преди около две
години, от когато св. К. е престанал да ползва имота. Това обаче не означава,
че давността е прекъсната, тъй като към този момент тя вече е била изтекла.
Ищците претендират да бъдат признати за собственици съответно на по
6/300 ид.ч. и 12/300 ид.ч. При определяне на частите следва да се всеме
предвид приетото с решение № 179/25.06.2004 г. по в.гр.д. № 678/2004 г. на
ГОС, с което нот.акт 25/1993 г. е отменен за следните идеални части от
спорния имот: 284/751,3 ид.ч. от УПИ I- 394; 278,80/696 ид.ч. от УПИ II- 394
и 254/727,7 ид.ч. от УПИ III-394 от кв.7 по регулационния план на с.Р.. След
10
съобразяване с обезсилената част от нот.акт, общо ищците и останалите
съсобственици, притежават следните идеални части от спорния имот:
476.3/751.3 ид.ч.от УПИ І-394, 416.2/695 ид.ч. от УПИ ІІ – 394 и 473.7/727.7
от УПИ ІІІ – 394. С. и П. Ш.и притежават 4/300 ид.ч. от посочените по горе
ид.ч., а В. Г. К. – 12/300 ид.ч. от тях. След извършване на пресмятане се
получават следните резултати: От УПИ І-394 С. и П. Ш.и са собственици на
по 476.3/56347.5 ид.ч., а В. Г. К. на 1428.9/56347.5 ид.ч.; от УПИ ІІ-394 С. и П.
Ш.и имат по 416.2/52125 ид.ч., В. К. – 1248.6/52125 ид.ч. и от УПИ ІІІ-394 –
С. и П. Ш.и – 473.7/54575.5 ид.ч., а В. К. – 1421.1/54575.5 ид.ч.
Предвид изложеното, следва на основание чл.537,ал.2 от ГПК да бъде
отменен нотариален акт за собственост на недвижими имоти на основание
наследство и давностно владение с № 110, том V, рег.№11 480, н.дело № 579
от 06.08.2020г. на нотариус П.Д. с per. № *** на НК, до размер на посочените
по-горе идеални части.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.З от ГПК, ответниците следва
да заплатят на ищците направените разноски делото и за двете инстанции,
които са в размер на 1750 лв.
Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до други изводи,
обжалваното решение следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260003/9.06.2022 г., постановено по гр.д. №
1231/2020 г. по описа на Районен съд Севлиево, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. И. Ш., С. И.
Ш., В. Г. К. от една страна и Т. И. И. и С. П. И. от друга, че П. И. Ш.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул."*****" №25, С. И. Ш.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.************* и В. Г. К.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.************** са собственици на
следните недвижими имоти както следва:
П. И. Ш. и С. И. Ш. на по 476.3/56 347.5 ид.ч., а В. Г. К. на 1428.9/56
347.5 ид.ч от УПИ l-394, незастроен от квартал 7 по плана на с.Р.,
11
общ.Севлиево, без административен адрес, с площ 730.00 кв.м., при граници:
от две страни - улица, УПИ II-394 и УПИ XIII-396;
П. И. Ш. и С. И. Ш. на по 416.2/52 125 ид.ч., В. Г. К. – 1248.6/52 125 ид.ч
от УПИ II-394 - незастроен, от квартал 7 по плана на с.Р., общ.Севлиево, без
административен адрес, с площ 686.00 кв.м., при граници: улица, УПИ I-394,
УПИ XIII-396, УПИ IV-395 и УПИ III-394;
П. И. Ш. И С. И. Ш. – 473.7/54 575.5 ид.ч., В. Г. К. – 1421.1/54 575.5
ид.ч. от УПИ III- 394, незастроен, от квартал 7 по плана на с.Р.,
общ.Севлиево, без административен адрес, с площ 747.00 кв.м., при граници:
от двете страни- улица, УПИ II-394 и УПИ IV -394, като ОТХВЪРЛЯ
исковете до пълният претендиран размер и ОТМЕНЯ нотариален акт за
собственост на недвижими имоти на основание наследство и давностно
владение №110, том V, рег.№ 11 480, н.дело № 579 от 06.08.2020г. на
нотариус П.Д. с рег.№ *** на НК, за тези идеални части от имотите.
ОСЪЖДА Т. И. И. и С. П. И. да заплатят на П. И. Ш., С. И. Ш. и В. Г. К.
направените разноски по делото в размер на 1750 лв. на основание чл.78,ал.З
от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12