Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1 3 9 6
гр. Пловдив, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХV н.с., в
публичното заседание на десети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2387/2019 г. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП
27-133-23 от 16.11.2018 г. на д-р З. Г. П., ***** на
Изпълнителна агенция „Медицински одит”
/понастоящем „Медицински надзор”/, с което на Многопрофилна болница за активно
лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК *********, представлявано от д-р С.И.И., ЕГН
********** на основание чл. 229, ал.3 от Закон за здравето /ЗЗ/ са били
наложени 12 броя имуществени санкции всяка по 500 лева за извършени 11 броя нарушения на чл. 82б, ал. 2 ЗЗ.
Жалбоподателят Многопрофилна болница за
активно лечение „Тримонциум” ООД, редовно и своевременно призован, прави искане
за отмяна на наказателното постановление, по подробно изложени в жалбата си
съображения, които се поддържат от процесуалния представител на дружеството и в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция
„Медицински надзор”, редовно призована се представлява от гл.юрисконсулт А. С.,
която сочи в пледоарията си основания за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. №
МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание
издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед № РД 27-133/30.04.2018 г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" е
извършена проверка от длъжностни лица на ИАМН в периода от 02.04.2018 г. до
02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум" ООД, гр.
Пловдив. В хода на последната било установено следното:
1. Според ИЗ /История на заболяването/ № 2302 пациентът Д. Д. на 05.07.2017 г. е постъпил в
Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 05.07.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложения фискалнен бон от 05.07.2017 г. №017539,
пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
2. Според ИЗ /История на заболяването/ №2326 пациентът Х.
В. на 06.07.2017 г. е постъпил в Очно
отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно
от Оперативния протокол
от 06.07.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу". Видно от приложените фискални бонове от 06.07.2017 г.
№№017555 и 017556, пациента е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от
него сума от 880 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински
изделия и консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от
04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
3. Според ИЗ /История на заболяването/ №2332 пациентката
И. Г. на 06.07.2017 г. е постъпила в
Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 06.07.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу". Видно от приложените фискални бонове от 06.07.2017 г.
№№0175557 и 017558, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената
от нея сума от 850 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински
изделия и консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от
04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
4. Според ИЗ /История на заболяването/ №2327 пациентката
Л. А. на 06.07.2017 г. е постъпила в
Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 06.07.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу". Видно от приложените фискални бонове от 06.07.2017 г.
№№017553 и 017554, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от
нея сума от 920 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински
изделия и консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от
04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
5. Според
ИЗ /История на заболяването/ №2330 пациентката И. Д. на 06.07.2017 г. е
постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от
Оперативния протокол от 06.07.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу". Видно от приложените фискални бонове от 06.07.2017 г.
№№017551 и 017552, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от
нея сума от 1550 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински
изделия и консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от
04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
6. Според ИЗ /История на заболяването/ №2378 пациентът Т.
А. на 10.07.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна
процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 10.07.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу". Видно от
приложените фискални бонове от 10.07.2017 г. №№017586 и 017587, пациента е
заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 920 лв. съответства
на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени
Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
7. Според ИЗ /История на
заболяването/ №2375 пациентката П. П. на 10.07.2017 г. е постъпила в Очно
отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 10.07.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу". Видно от приложените фискални бонове от 10.07.2017 г.
№№017588 и 017589, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от
нея сума от 880 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински
изделия и консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от
04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
8. Според ИЗ /История на
заболяването/ №2372 пациентът Д. М. на 10.07.2017
г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно
от Оперативния протокол от 10.07.2017 г. е извършена Факоемулсификация и
аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано-
„Леща ИОЛ- ин ситу". Видно от приложените фискални
бонове от 10.07.2017 г. №№017590 и 017591, пациента е заплатил за очната леща на
ЛЗ. Заплатената от него сума от 700 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към Заповед на
Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие
са положени в ИЗ и Епикризата.
9. Според ИЗ /История на
заболяването/ №2374 пациентката П. И. на 10.07.2017 г. е постъпила в Очно
отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 10.07.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу". Видно от приложения фискалнен бон от 10.07.2017 г.
№017593, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума
от 230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
10. Според ИЗ /История на заболяването/ №2373 пациентката Г. А. на 10.07.2017 г. е постъпила в Очно
отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 10.07.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу". Видно от приложения фискалнен бон от 10.07.2017 г.
№017592, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума
от 230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
11. Според ИЗ /История на
заболяването/ №2428 пациентката С. К. на
12.07.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 12.07.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу". Видно от
приложените фискални бонове от 12.07.2017 г. №№017612 и 017613, пациентката е
заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 880 лв. съответства
на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени
Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
При проверката
проверяващите органи констатирали също, че МБАЛ „Тримонциум" ООД и УМБАЛ
„Св. Г." ЕАД- гр.Пловдив имат подписан договор за доставки, чрез
Болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не
се заплащат от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни
лещи. Въпреки това обаче МБАЛ "Тримонциум" ООД не поръчала през 2017
г. нито една очна леща през Болничната аптека.
Според Становище от 04.04.2018 г. на
Магистър фармацевт Н. Г. Ч. - *** на Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г." ЕАД: „През
2017 г. от МБАЛ „Тримонциум" ООД не са постъпили лекарствени листове или
искания за доставка на медицински изделия в частност очни лещи към Болничната
аптека". Същевременно през 2017 г. Болничната аптека е продала над 900 бр.
очни лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Г." ЕАД- гр. Пловдив и е поддържала
средномесечна наличност от около 80 бр. лещи от различни видове и размери.
Видно от Становищата на д-р И. - Управител
на лечебното заведение и на д-р К. - *** Очно отделение, доставката на очни лещи се е
извършвала директно от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум" ООД. За това
свидетелстват и всички предоставени на проверяващата комисия фактури от
доставки на вътреочни лещи през 2017 г., фактурирани на лечебното заведение.
Вследствие на горните констатации св.
Г.Д.Д. съставил АУАН за 11 нарушения на
чл.82б, ал.2 от Закона за здравето. Въз основа на него било издадено
атакуваното НП в което нарушенията били описани и квалифицирани по
сходен начин. В АУАН и НП се сочи, че нарушенията посочени в т. 1 е извършено
на 05.07.2017 г. и установено на 02.05.2018г., нарушенията посочени в т. 2, 3,
4 и 5 са извършени на 06.07.2017 г. и са установени на 02.05.2018г.,
нарушенията посочени в т. 6, 7, 8, 9 и 10 са извършени на 10.07.2017 г. и са
установени на 02.05.2018г., а нарушението посочено в т. 11 е извършено на
12.07.2017 г. и е установено на 02.05.2018г. отразено е че
всички нарушения са извършени на датата на която очните лещи са заплатени на
МБАЛ „Тримонциум“ ООД.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства- НП, АУАН, копия от документи съдържащи се в Истории на
заболяванията, заповеди, договори, както и от показанията на актосъставителя
Г.Д.Д., съотвестващи на събрания по делото доказателствен материал. Свидетелят
потвърждава авторството на АУАН и направените констатации. В допълнение сочи,
че въпреки сключения договор на дружеството-жалбоподател за закупване на очни
лещи от болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД за 2017г. МБАЛ
„Тримонциум" ООД не е закупило нито една очна леща от горепосочената
болнична аптека, въпреки че тя е разполагала и продала над 900 лещи. В тази
връзка актосъставителят сочи, че болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД не само е имала
възможността да доставя необходимите очни лещи, но и по закон именно от нея
жалбоподателят е трябвало да си ги набавя съобразявайки се със сключения
договор. Също така той сочи, че единствено болничната аптека би могла да
гарантира качеството и условията на съхранение на тези медицински изделия, но
от нея такива не са били закупувани през целия проверяван период.
В хода
на съдебното производство бе разпитан и св. К.Д. Г., който потвърждава, че
действително МБАЛ „Тримонциум" ООД
не е закупувал очни лещи от болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД през
цялата 2017г., а се е възползвал от договора между него и УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД за
извървашне на доставки на други лекарства и консумативи. Съдът кредитира тези
показания на разпитания свидетел, тъй като те са в унисон с останалия
доказателствен материал, като единствено не давя вяра на тази част от тях, в
която свидетелят сочи, че очните лещи предлагани от УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД са били
с много висока надценка, тъй като това твърдение остана неподкрепено от
доказателства.
Що се отнася до твъдението на св. Г., че
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД не разполагала със всички видове лещи,
които са били необходими на МБАЛ „Тримонциум" ООД, то самият свидетел
потвърди, че все пак болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД е предлагала очни
лещи от различни видове, които дружеството-жалбоподател е използвало и при
сключен договор за доставка на именно такива лещи с нея за МБАЛ
„Тримонциум" ООД е съществувало императивното задължение да закупува тези
лещи именно от тази болнична аптека, като самият св. Г. признава, че през
2017г. МБАЛ „Тримонциум" ООД не е закупило нито една леща от болничната
аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав достигна до следните правни
изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй
като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така
изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя са осъществени
описаните в АУАН и НП нарушения. Всички те са установени на 02.05.2018г.,
явяващ се последен ден на проверката, извършена от длъжностни лица на ИАМН.
Действително по делото е установено, че сочените медицински изделия не са
закупени от болнична аптека, с което и са нарушени разпоредбите на чл. 82б, ал.
2 от Закона за здравето. В подкрепа на този извод са както материалите по
делото, така и показанията на актосъставителя Д. и тези на св. Г., като дори и
самото санкционирано лице не отрича осъщественото от негова страна нарушение, а
именно, че не е закупувало горепосочените лещи от болничната аптека, с която е
имало сключен и действащ договор за доставка на така посочените изделия.
В тази връзка
следва да бъде отговорено и на възраженията, изложени в жалбата, че законът не
урежда като задължение нито на пациента, нито на лечебното заведение при
провеждане на лечението да се използват единствено медицински изделия,
осигурени чрез болничната аптека. Нормата на чл. 82б, ал.2, вр.ал.1 от
ЗЗ вменява задължение на лечебните заведения
за болнична помощ да осигуряват
медицинските изделия чрез болничните си аптеки. Това задължение е реципрочно на
регламентираното в Закона за здравето право на пациента да получи (да му бъдат
осигурени) от лечебното заведение медицински изделия, необходими за лечението
му. Следователно задължението на лечебното заведение по цитирания текст от ЗЗ
да осигури на пациента медицинските изделия е пряко следствие от
регламентираното в същия закон право на пациента да получи (да му бъдат
осигурени) от лечебното заведение медицински изделия необходими за лечението
му. В случая, жалбоподателят МБАЛ „Тримонциум" ООД не е санкциониран за
това, че е нарушил правото на пациентите да им бъде осигурено необходимото им
медицинско изделие от тях, а за това, че макар лечебното заведение да е било
длъжно да осигури на пациентите си медицински изделия чрез болнична аптека, то
не го е сторило по този ред, от което следва, че в случая дължимото правило за
поведение отсъства. Действително пациентът може да не упражни правото си
да получи съответното медицинско изделие от болничната аптека на лечебното
заведение, но то трябва да му бъде поне предложено, като се има предвид и че е
налице сключен договор с конкретната болнична аптека. В случая не само липсват такива доказателства, но и безспорно
се установява от показанията на свидетеля по акта и на свидетелят ангажиран от
самия жалбоподател, че медицинските изделия – лещи са се осигурявали от
фирми доставчици, а не чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД,
което се потвърждава и от приложените становища от д-р И. и въпреки, че в
случая не е била налице обективна невъзможност за изпълнение на това
задължението от страна на лечебното заведение. Липсват доказателства за това
МБАЛ „Тримонциум“ ООД да е поръчало някакъв вид лещи за които от болничната
аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ да е било отговорено че не могат да бъдат доставени.
Такива поръчки изобщо не е имало. Липсват и доказателства доказващи че от
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ са били предлагани цени по високи от цените
на които жалбоподателя е закупувал лещите от доставчиците на такива медицински
изделия.
А що се отнася
до твърденията на жалбоподателя, че операциите на пациентите с цитираните в
АУАН и НП истории на заболявания са били извършени с медицински изделия от други
доставчици действително по преписката
няма писмени доказателства, установяващи както вида, така и производителя на
използваното медицинско изделие, нито сертификат за доставка, нито гаранция, че
очните лещи са били съхранени при подходящи условия, но затова пък безспорно се
доказва, че същите не са били осигурени от лечебното заведение посредством
заявяването им чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, което води
до извод за доказаност на административното деяние, вменено на жалбоподателя.
Във връзка с възраженията, изложени в
жалбата, че законът не урежда като задължение нито на пациента, нито на
лечебното заведение при провеждане на лечението да се използват единствено
медицински изделия, осигурени чрез болничната аптека, съдът намери следното. От
една страна, в чл. 82б, ал. 1 от Закона за здравето се предвижда задължение за
лечебните заведения да осигурят на пациентите необходимите за лечението им
медицинските изделия, а от друга страна, в чл. 86, ал. 2, т. 2 от Закона за
здравето се предвижда правото на пациента на това осигуряване.
Действително
пациентът може да не упражни правото си да получи съответното медицинско
изделие от болничната аптека на лечебното заведение, но то трябва да му бъде
предложено. Първоначалната редакция на чл. 86, ал. 2, т. 2 от Закона за
здравето е предвиждала закупуване на медицинското изделие от лечебното
заведение, когато това е поискано от пациента. В настоящата редакция на закона
такова право на пациента липсва, тъй като целта е "да се улесни и
гарантира достъпът на пациента до адекватно и качествено лечение" (вж.
мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за
медицинските изделия /ДВ бр. 52/2012 г./; със ЗИД на ЗМИ е предвидено изменение
и в Закона за здравето). Следователно задължение на лечебното заведение е да
осигури медицинското изделие и в негова тежест е да представи доказателства, че
го е предоставило или предложило на пациента. В случая липсват такива
доказателства.
Неоснователен се явява и доводът за липса
на компетентност на актосъставителя, доколкото същата следва по силата на
закона и по-конкретно от разпоредбата на чл. 235 от Закон за здравето, според
която нарушенията по чл. 229 се установяват с актове, съставени от държавни
здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, а наказателните постановления се издават от
директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. В този смисъл, доколкото
актосъставителят Г.Д. е изпълнявал длъжността, към момента на съставяне и
връчване на АУАН, „Директор дирекция” в ИАМН, а наказващият орган проф. д-р З. Г. е ***** на ИАМН гр. София, то
АУАН и НП са издадени от компетени лица в кръга на предоставените им от закона
функции.
На следващо място, оспорва се от
жалбоподателят законосъобразността на АУАН, който не можел да послужи за начало
на административното производство, тъй като вменените нарушения били установени
извън периода на проверката. В конкретния случай основание за извършената от
контролните органи проверка са Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/
20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, Заповед № РД
27-133/30.03.2018г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” . В първоначалната заповед е указано проверката
на конкретното болнично заведение да бъде извършена в периода от 02.04.2018г.
до 05.04.2018 г. Поради хилядите страници материал от документи, обхващащи
дейността на болницата за цялата 2017 г. и невъзможността контролните органи да
извършат проверка за толкова кратък срок от време така, както се потвърждава от
заявеното в съдебно заседание от свид. Д., се наложило удължаване на срока на
контролната дейност с втора заповед до 02.05.2018г. Действително последната
заповед е с дата 30.04.2018г., известно време след изтичането на първата
заповед, но така указаният срок има единствено дисциплиниращ характер, свързан
с вътрешноорганизационната дейсност на агенцията и контролните органи в нея, и
не се отразява върху законосъобразността на акта. Нещо повече, прави
впечатление изричното отбелязване в АУАН и НП, че и единадесетте нарушения са
установени на 02.05.2018г., която дата се явява последваща на 30.04.2018г. и
съдържаща се в обхвата на указания срок в Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018г,
което допълнително навежда за неоснователност на направените възражения.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав намира, че наказващият орган
правилно е квалифицирал извършените нарушения
по чл. 82 б, ал.2 от от Закона за здравето. Правилно на основание чл.229, ал.3 от Закон за здравето са наложени
за всяко едно от нарушенията администрстивни наказания по вид и размер, а
именно – имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лева, който
не подлежи на редуциране от страна на съда. В случая са съобразени и
предпоставките по чл. 27, ал.1-3 ЗАНН, а наложените наказания се явяват
адекватни на извършеното, съответни на тежестта на нарушенията и годни да
реализират целите на наказанието.
Не са налице основания за приложението на
чл. 28 ЗАНН, именно защото конкретните нарушения поотделно не разкриват
признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от типичната в
сравнение с други нарушения по чл.82 б, ал.2 от Закон за здравето. Отделно от
това, както вече се посочи, от извършената проверка се установяват и са вменени
единадесет нарушения от един вид, формиращо извода, че неправомерното поведение
на жалбоподателя не е изолиран случай, а практика.
С оглед извършената служебна проверка,
настоящият съдебен състав, намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са и
сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Всичко гореизложено и предвид това, че
възраженията на жалбоподателя останаха
недоказани, обосновават и извод за неоснователност на жалбата, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като
правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП 27-133-23 от 16.11.2018 г. на д-р З. Г. П., ***** на
Изпълнителна агенция „Медицински одит”
/понастоящем „Медицински надзор”/, с което на Многопрофилна болница за активно
лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК *********, представлявано от д-р С.И.И., ЕГН
********** на основание чл. 229, ал.3 от Закон за здравето /ЗЗ/ са били
наложени 12 броя имуществени санкции всяка по 500 лева за извършени 11 броя нарушения на чл. 82б, ал. 2 ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
П. С.