Р Е Ш Е Н И Е
№ 179 / 29.01.2024
г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на
шестнадесети януари, две хиляди двадесет и четвърта година, ІІ касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВАНКА
ИВАНОВА
при участието на секретаря, МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура - Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 618 по описа
на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Гофрети“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от И.В.Д.
срещу Решение № 282 от 25.09.2023 г., постановено по нахд № 20233230200661/2023
г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено Наказателно
постановление № 08-2300049/049 от 20.04.2023 г., с което на дружеството - касатор
е била наложена имуществена санкция от 1900 лева на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда като съдът е
намалил размера на санкцията на 1 500 лева.
В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на постановеното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон -
касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН. Касаторът счита, че съдът е
установил неправилно фактическата обстановка по спора като в тази връзка твърди,
че търговският обект „Павилион за бърза закуска“ е започнал да функционира като
такъв на 20.02.2023 г. С Петя Петрова бил сключен граждански договор със срок
от два дни с цел постигане на определен резултат – почистване, подготовка,
подреждане, опитна експлоатация, демонстрация за боравене с наличното
оборудване и т.н. С тези твърдения се оспорва наличието на предпоставките за
ангажирането на отговорността. Отделно от това в касационната жалба са изложени
доводи за допуснати нарушения при издаването на наказателното постановление,
тъй както не било доказано извършването на нарушението. В съдебно заседание
касационната жалба се поддържа лично от управителя на дружество, който моли
обжалваното решение и наказателното постановление да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Ответникът, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“
–Добрич, чрез Г.Х. – старши юрисконсулт изразява становище за неоснователност
на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба като изразява становище, че са събрани
категорични доказателства, че е бил осъществен състава на административното
нарушение. Пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд –Добрич, втори касационен състав
приема, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
В оспореното пред районния съд наказателното постановление
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ е наложил на основание чл. 414, ал.
3 от Кодекса на труда (КТ) на „Гофрети" ЕООД имуществена санкция от 1 900
лв. за нарушаване на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Въззивният съд е приел за установена, описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка, а именно, че при извършена
проверка на 21.02.2023 г., около 11:00 часа в павилион за бърза закуска, в
гр.Добрич, бул. „25-ти септември“ № 26, стопанисван от „Гофрети“ ЕООД била
заварена П.И.П. да приготвя гофрети на клечка. Работещата в обекта попълнила
декларация, в която посочила, че работи от 20.02.2023 г., от 9:00 до 13:00
часа, с почивни дни събота и неделя въз основа на сключен граждански договор.
На 24.02.2023 г. управителят на дружеството, стопанисващо обекта, представил в
Дирекция “Инспекция по труда“ Добрич граждански договор с дата от 17.02.2023 г.
и със срок на изпълнение до 21.02.2023 г. и трудов договор № 1 от 22.02.2023
г.,безсрочен, и двата сключени между търговското дружество и П.И.П..
От приложена по делото справка на НАП е видно, че в
изпълнение на чл.62, ал.3 от КТ, работодателят е изпратил уведомление до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за
сключения след проверката трудов договор.
На 21.03.2023 г. срещу „Гофрети“ ЕООД е съставен Акт за
установяване на административно нарушение, за правонарушение по чл.62, ал.1 във
вр. с чл.61, ал.1 от КТ. А на 20.04.2023 г. е издадено обжалваното пред
районния съд наказателно постановление.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че е установено наличие на
трудово правоотношение без да има сключен с работодателя трудов договор в
писмена форма преди постъпване на работа. Съдът е приел, че нарушението е доказано
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които не се
установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП.
Касационният състав намира, че решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон и не е налице заявеното касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
В мотивите на решението е обсъдено основното възражение на
санкционираното дружество, че към датата на проверката заварената да приготвя
гофрети Петя Петрова не полагала труд по трудово правоотношение, а по
гражданския договор. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства -
писмени и гласни и е приел, че те сочат изпълнение на трудови функции. Така
съдът е отхвърлил направеното възражение,
че дейността на Петя Петрова в обекта била в изпълнение на сключен
граждански договор. Този извод на въззивния съд се
споделя от касационния състав по следните съображения:
По делото не е спорно, че завареното да работи на обекта
лице е било наето от „Гофрети“ ЕООД. Спорът е за характера на правоотношението
между страните. В случая имуществената отговорност на работодателя е ангажирана
на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, който определя, че в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на търговското
дружество – работодател в случая, е обективна и безвиновна.
В конкретната хипотеза работодателят е привлечен към
отговорност за неизпълнение на задълженията, които му е възложил КТ, а именно
да уреди като трудови правоотношенията със своите работници и да сключи с тях
писмен трудов договор преди те да са постъпили на работа. Трудови са тези
отношения, които се пораждат при предоставяне и използване на отдаваната под
наем работна сила от едно физическо лице (работник) на друго лице
(работодател). Характерът им на трудови се определя от техния обект - работната
сила на работника и нейното използване в процеса на труда. Работникът като
страна в трудовото правоотношение престира предимно физически труд и се ползва
с особената защита на Кодекса на труда. Съобразно императивната норма на чл. 1,
ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила трябва да се
уреждат само като трудови правоотношения. Чл. 61 и чл. 62 от КТ задължават
работодателя да сключи с работника писмен трудов договор преди той да е
постъпил на работа. Съставомерните признаци на нарушението, които следва да се
установят, са полагане на труд от страна на даденото физическо лице и липсата
на сключен между работодателя и това лице валиден писмен трудов договор.
Тези факти са установени по безспорен начин от
доказателствата по делото. В момента на проверката в обекта се е намирала Петя
Петрова, която е приготвяла предлаган в павилиона хранителен продукт. По делото
не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията на управителя
на дружеството, че целта на извършваната от Петрова дейност е била да го обучи
как се борави с машините и как се приготвят продуктите. За доказването на това
твърдение е представен гражданския договор с дата 17.02.2023 г. За този договор
обаче няма достоверни доказателства кога е сключен. Датата на гражданския
договор, 17.02.2023 г., не може да се
приеме за достоверна, понеже той не е представен в момента на проверката, на
21.02.2023 г., с което би се доказала вписаната в чл.1 от гражданския договор
уговорка за временна услуга за почистване, подготовка, подреждане, опитна
експлоатация, демонстрация за боравене с наличното оборудване за въвеждане в
експлоатация на обекта. Договорът е представен няколко дни по-късно, на
24.02.2023 г.
След като гражданският договор няма достоверна дата,
правилно районният съд не го е кредитирал по отношение на твърденията на
жалбоподателя за характера на правоотношението. Самата работа, която е
извършвала заварената да работи в обекта Петя Петрова, действително представлява
осъществяване на трудови функции.
Касационният състав изцяло споделя изцяло и останалите
съображения на районния съд за наличие на трудово правоотношение и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. На деянието е дадена правилна правна
квалификация, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения.
Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ изключва възможността нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ да бъдат квалифицирани
като маловажни.
Поради липса на твърдените касационни основания за отмяна,
решението на районния съд, с което е изменено наказателното постановление, следва
да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на Дирекция "Инспекция по труда"-Добрич
е направил своевременно искане за присъждане на разноски, което следва да се
уважи с оглед чл. 63в, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН в минималния размер от 80 лева за
касационната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282 от 25.09.2023 г., постановено
по нахд № 20233230200661/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Гофрети“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ***, представлявано от И.В.Д. да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" -Добрич сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: