Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13199 по описа за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 176063 от 25.07.2019 г., постановено
по гр.дело № 42713/2018 г. по описа на СРС, Г.О., 119 състав е признато уволнението
на Е.Р.П., ЕГН **********, живееща в гр.София, в жилищен квартал „*******, с
адреси за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на ул.“ *******,
етаж І и на ул.“ *******, чрез пълномощника адв.Т.М., за незаконно и и е
отменена заповед № 200 от 26.04.2018 г. на Изпълнителния директор на Пенсионно-
осигурителна компания „ Д“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.П.П., М.К.М.и А.С.П., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.София, в жилищен квартал „ Изток“, на ул.“ *******, етаж
6, чрез пълномощника адв.С.Х., за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда, като незаконосъобразна. С решението на съда е осъдена Пенсионно- осигурителна компания „ Д“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.П.П., М.К.М.и А.С.П.,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, в жилищен
квартал „Изток“, на ул.“ *******, етаж 6, чрез пълномощника адв.С.Х., да плати
на Е.Р.П., ЕГН **********, живееща в гр.София, в жилищен квартал „*******, с
адреси за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на ул.“ *******,
етаж І и на ул.“ *******, чрез пълномощника адв.Т.М., сумата от 6300
лв.-обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение. С решението
на съда на основание чл.242 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на
решението, в частта относно обезщетението по чл.225 от Кодекса на труда. С
решението на съда е осъдена Пенсионно-
осигурителна компания „ Д“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.П.П., М.К.М.и А.С.П., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.София, в жилищен квартал „ Изток“, на ул.“ *******, етаж
6, чрез пълномощника адв.С.Х., да плати на Е.Р.П., ЕГН **********, живееща в
гр.София, в жилищен квартал „*******, с адреси за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.София, на ул.“ *******, етаж І и на ул.“*******, чрез
пълномощника адв.Т.М., разноски по делото в размер на 580 лв., а на Държавата-
такса 302,00 лв.
Срещу решението на СРС, 119 с-в е постъпила
въззивна жалба от Пенсионно- осигурителна компания „Д“ АД, гр.София, подадена
чрез пълномощниците адв.И.М.и адв.С.Х., с искане същото да бъде отменено изцяло
и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени предявените
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Твърди
се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалноправни разпоредби на
закона, по съображения подробно изложени
в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-ищец Е.Р.П., чрез пълномощника си адв.В.З., оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство
са предявените от ищеца Е.Р.П. срещу ответника Пенсионно- осигурителна компания
„Д“ АД, гр.София при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Настоящата въззивна инстанция с определение на съда, постановено в публично
съдебно заседание, проведено на 02.07.2020 г. е допуснал
уточнение на периода, за който се претендира обезщетение по предявения иск с
правно основание чл.225, ал.1 от КТ от страна на ищцата, както и е извършил
констатация на трудовата книжка на ищцата, от която се установява, че след
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, същата е била без
работа.
В конкретния случай, безспорно е по делото, видно и от събраните
доказателства/ трудов договор № 1495 от 04.07.2016 г./, че между страните е
възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата
Е.Р.П., считано от 11.07.2016 г. е била назначен на длъжност: специалист продажби в
Областен офис София-6, Код по НКПД: 3339.3004, с място на работа: територията
на гр.София, в ПОК“ Д“ АД, гр.София. Установява се, че трудовия договор между
страните е сключен на 04.07.2016 г. на основание чл.67, ал.1, т.1 и чл.70, ал.1
от Кодекса на труда/КТ/ за неопределено време.
От
предизвестие № 198/ 26.04.2018 г., отправено до Е.Р.П., Специалист продажби в
Областен офис „София-6“ се установява, че със същото ищцата е уведомена на
основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда- поради закриване на част от
предприятието, извършено с решение на Управителния съвет на ПОК „ Д“ АД по
протокол № 358 от 23.04.2018 г., че след изтичане на законовия срок от 30 дни,
ще бъде прекратено трудовото правоотношение на посочено по-горе основание,
както и че при неспазван срок на предизвестието, ще й бъде изплатено
обезщетение на основание чл.220, ал.1 от Кодекса на труда.Установява се, че
предизвестието е връчено лично на ищцата на 26.04.2018 г. срещу подпис.
Със заповед № 200/ 26.04.2018 г.,
издадена от Изпълнителния директор и от Председателя на Управителния съвет/УС/ на Пенсионно- осигурителна компания „Д“ АД,
гр.София, на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда КТ/- поради
закриване на част от предприятието, извършено с решение на Управителния съвет
на ПОК „ Д“ АД по протокол № 358 от 23.04.2018 г. е прекратен трудовия договор
с Е.Р.П., ЕГН **********, на длъжност „ Специалист продажби“ в Областен офис
София-6, считано от 27.04.2018 г., поради закриване на част от предприятието-
Областен офис София-6. Установява се, че заповедта е връчена лично на ищеца
срещу подпис на 26.04.2018 год.
От протокол № 358 от заседание на Управителния
съвет на ПОК“ Д“ АД, проведено на 23.04.2018 г. се установява, че е било взето
решение по т.1 от дневния ред, с което на основание чл.68, ал.3, т.20 от Устава
на дружеството се намалява броя на структурните звена по продажбите на ПОК“ Д“
АД, на територията на гр.София, като се закрива Областен офис София-6, както и
че е взето решение по т.2 от дневния ред, във връзка с решението по т.1 и на
основание чл.68, ал.3, т.21 от Устава на дружеството, като са приети промени в
щатното разписание на ПОК“ Д“ АД/Приложение 1/.
Към протокола е представено щатно разписание на
ответното дружество, с което очевидно, в изпълнение на взетото решение по т.2
от дневния ред на заседанието на УС от
23.04.2018 г. са приети промени в същото. Видно от приложеното щатно
разписание, очевидно в сила след 23.04.2018 г. в ответното дружество, в Регионална
дирекция „ София“, не фигурира Областен офис София-6. Видно от приложено по
делото щатно разписание на ответното дружество, очевидно действащо преди
23.04.2018 год. се установява, че в Регионална дирекция „ София“, съществува
Областен офис София-6, като за длъжността- специалист продажби, с код по
НКПД-3339.3004 са отредени 5 щатни бройки.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми
на закона.
Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявените от ищцата срещу ответника, при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, защото са съобразени
с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на
материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон. Доводите
изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във
връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва
да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав
приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно
незаконосъобразност
на заповед № 200/ 26.04.2018 г., издадена
от Изпълнителния директор и от Председателя на Управителния съвет/УС/ на Пенсионно- осигурителна компания „Д“ АД,
гр.София, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда КТ/-
поради закриване на част от предприятието, извършено с решение на Управителния
съвет на ПОК „Д“ АД по протокол № 358 от 23.04.2018 г. е прекратен трудовия
договор с Е.Р.П., ЕГН **********, на длъжност „ Специалист продажби“ в Областен
офис София-6, считано от 27.04.2018 г., поради закриване на част от предприятието-
Областен офис София-6, респективно за незаконност на извършеното уволнение на
ищцата, са
правилни и в съответствие на материалния закон.
В
процесния случай при оспорване на законосъобразността на прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е този, който съобразявайки се с
наведените от работника или служителя оспорвания, трябва да установи надлежното
осъществяване на фактическия състав, предвиден в приложеното от него основание
за прекратяване. Ищцата Е.Р.П. е изложила в исковата молба твърдения за
незаконосъобразност на прекратяването на трудовото й правоотношение, а именно, че
в случая е извършено от работодателя вътрешноорганизационно преустройство в
администрацията на предприятието, а не закриване на дейността на конкретния
офис, както и че не е извършен задължителния, според нея, подбор по чл. 329 от КТ. Срещу тези твърдения на ищцата, относно незаконосъобразност на
прекратяването на трудовото й правоотношение, ответникът, чрез своя пълномощник
в отговора на исковата молба е изложил подробни доводи за това, че всеки от
областните офиси на дружеството представлява самостоятелно обособено структурно
звено в цялостната му организационна структура, че закриването на част от
предприятието на дружеството, чрез закриване на Областен офис-6, което
представлява самостоятелно обособено в структурата на предприятието на
дружеството звено, е реално, че за привеждане в изпълнение на решението за закриване на Областен офис София-6 е
утвърдено ново щатно разписание, в което липсват длъжностите и щатните бройки,
чрез които преди това решение за закриване на част от предприятието на
дружеството са осъществявани присвоените на това структурно звено функции и
задачи, че след закриване на Областен офис София-6, тази структурна единица е
заличена в организационната структура на дружеството, включително в новоутвърденото
в тази връзка щатно разписание, като осъществяваната до този момент от офиса
дейност е преустановена напълно, като не е разпределена към никое друго
структурно звено на дружеството, че във връзка с прекратяването на процесното
трудово правоотношение не е имало изискване за провеждане на подбор, както и че
в конкретния случай, дружеството не е извършило задължителен подбор, защото са
прекратени трудовите правоотношения на всички служители от Областен офис
София-6, в резултат на закриването му.
В настоящия случай, при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че не би могло да се приеме за
безспорно установено обстоятелството, че
Областен офис София-6 на ответното дружество, съставлява самостоятелно
структурно звено на ПОК „ Д“ АД, гр.София, че осъществява относително
самостоятелна дейност и има относителна управленска самостоятелност в
структурата на ответното дружество. Такъв обоснован извод за посочения факт съдът не
би могъл да направи и въз основа на приложената по делото на лист 123- 131 вкл. от първоинстанционното
производство организационна структура на ПОК „ Д“ АД, гр.София към 23.04.2018
г., към 27.04.2018 г. и към 24.07.2018 г. Видно от същата в Регионална дирекция
„София“ при ПОК „Д“ АД, гр.София, съществуват Областни офиси- София, които са
под непосредствено ръководство на регионален директор, а с оглед щатното
разписание на ответното дружество, са на пряко подчинение на Изпълнителния
директор. Това обаче не е достатъчно, за
да се приеме, че Областен Офис София-6 е представлявал самостоятелно обособена
част от предприятието. От така събраните доказателства не може да бъде направен
извод, че закритият Областен Офис София-6 е бил обособен като самостоятелна
организационно- управленска единица в структурата на ответното дружество/ ПОК“ Д“
АД, гр.София/ и че това обособяване е съчетано с някой от останалите критерии
за наличието на тази обособеност, а именно териториалния, финансово
икономическия или функционалния такъв. Доказателства в тази насока не са
ангажирани от страна на ответника. Не са
събрани доказателства нито за това, че Областен офис София-6 е извършвал
дейност само на конкретно обособена територия, нито, че е имал собствен
източник на доходи или отделна разходна сметка. Що се отнася до функционалния
критерий, съдът приема, че процесния закрит Областен офис София-6 не е осъществявал специфична дейност,
различна от тази на останалите областни офиси в гр.София при Регионална
дирекция „ София“, и от останалите
областни офиси при другите Регионални дирекции на ответното дружество в
страната. Поради това не е установено по делото, че Областен офис София-6 е
представлявал самостоятелно обособено звено на Пенсионно- осигурителна компания
„Д“ АД, гр.София/ ПОК“ Д“ АД, гр.София/ закриването, на което да е основание за
прекратяване на трудовите правоотношения на работещите в него, респективно на
ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ- поради закриване на част
от предприятието.
Освен това, за да е налице закриване на част
от предприятието по смисъла на посочената разпоредба, извършваната от
обособеното звено дейност трябва да бъде преустановена за в бъдеще. При това
преустановяването на дейността трябва да се преценява не с оглед на обособеното
звено, а с оглед на цялото предприятие. Затова преустановяването на
извършваната от обособеното звено дейност трябва да е окончателно и в бъдеще
същата въобще не трябва се извършва било от самото предприятие или от друга
обособена негова структура, различна от закритата такава. В този случай с
преустановяване на извършваната от обособеното звено дейност отпада и
необходимостта от ангажираната с извършването й работна сила, което налага и
освобождаването на заетите с осъществяването на дейността работници. Поради
това не представляват закриване на част от предприятието случаите, когато макар
и обособеното звено да се закрива не се преустановява извършваната от него
дейност, а същата продължава да се изпълнява от друго обособено звено на
предприятието или се разпределя между няколко такива звена. В този случаи
извършването на дейността на закритата част от предприятието не е
преустановена, а продължава да се осъществява под друга организационна форма,
поради което и не е отпаднала нуждата от ангажираната за осъществяването й
работна сила. Затова при тях се извършва вътрешно организационно преустройство,
което обстоятелство обаче не е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на работещите в закритото звено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 1 от КТ. От данните по делото не би могло да се приеме за установено, че
извършваната от Областен офис София-6 в ответното дружество, дейност е била преустановена.
С
оглед на изложеното, в процесния случай е налице извършено в ответното
дружество вътрешноорганизационно преустройство, което не е равнозначно на
закриване на част от предприятието. Затова трудовото правоотношение на ищцата Е.Р.П.
не е могло да бъде прекратено от страна на ответника на това основание/ чл.328,
ал.1, т.2, пр.1 от КТ/. При определени случаи извършеното
вътрешноорганизационно преустройство може да бъде съчетано с намаляване на броя
на заетите с извършването на съответната дейност лица, който факт се отразява
върху съществуващото щатно разписание. Това намаляване може да се дължи както
на цялостното премахване на някоя от длъжностите, свързани с осъществяване на
дейността, така и с намаляване на щатните бройки предвидените тези длъжности. В
първия от посочените случаи работодателят не е задължен да извършва подбор по
реда на чл. 329 от КТ, но във втория е задължен да извърши такъв, за да
прекрати трудовото правоотношение на съответната част от работниците, заемащи
длъжността, за която е налице частично съкращение на щата. При това, както е
посочено в решения № 100/05.04.2011 год., постановено по гр. дело № 701/2009
год. и № 211/14.08.2014 год., постановено по гр. дело № 4441/2013 година, двете
по описа на ВКС, ГК, ІV, г. о., той е длъжен да извърши подбор при закриването
на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието
/в същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено
отличаващи се трудови функции. Липсва задължение за подбор в случаите, когато
структурните звена или щатните бройки се намират в различни населени места,
като в този смисъл е и решение № 6/28.03.2014 год., постановено по гр. дело №
3655/2013 год. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Тъй като заеманата от ищцата Е.Р.П.
длъжност „специалист продажби” продължава да
съществува в щатното разписание на ответното дружество след 23.04.2018 г., в останалите
Областни офиси при регионална дирекция „София“ на ПОК“Д“ АД, гр.София,
работодателят е бил задължен да извърши подбор по чл. 329 от КТ между всички
лица, заемащи тази длъжност, като извършването му е абсолютна предпоставка за
законосъобразността на извършеното от него прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата. По делото не е спорно, че такъв подбор не е извършен
от ответника, поради което и прекратяването на трудовото правоотношение на Е.Р.П.,
извършено със заповед № 200/ 26.04.2018 г., издадена от Изпълнителния директор
и от Председателя на Управителния съвет/УС/
на Пенсионно- осигурителна компания „Д“ АД, гр.София, на основание
чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда КТ/- поради закриване на част от
предприятието е незаконосъобразно. Тази незаконосъобразност е основание за
уважаване, както на предявения от ищцата Е.Р.П. срещу ответника Пенсионно-
осигурителна компания „Д“ АД, гр.София, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, а също така и на обусловения от него иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане
без работа в размер на сумата от 6300 лв.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция
на въззиваемата страна- ищец за присъждане на разноски, на основание чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде осъден да й
заплати сумата от 640 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно приложен договор за правна защита
и съдействие от 16.09.2019 г. и списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 176063 от 25.07.2019 г., постановено по гр.дело № 42713/2018 г. по описа на СРС, Г.О., 119 състав.
ОСЪЖДА Пенсионно-
осигурителна компания „Д“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Р.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата
от 640 лв. / шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.