Р Е Ш Е Н И Е
гр.В., 30.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 3829 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С.Р.Р. против НП № 433а-87/17.01.2020 г. на
Началника на Първо РУ при ОД на МВР-В., с което на основание
чл. 34а ал.1 от ЗЗШОС му е наложено административно наказаниие „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл. 16а ал.2 от ЗЗШОС.
В жалбата се твърди
,че НП е неправилно, несправедливо и в противоречие със закона. Твърди се, че в
НП не е индивидуализирана коя от хипотезите на нарушение, визирано в нормата на
чл. 16а от ЗЗШОС се твърди, че е осъществена, не е индивидуализирана
територията на която е извършено нарушението чрез посочване на нейното
предназначение. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 57 ал.1 от ЗАНН,
като описанието на твърдяното нарушение е непълно и неясно, като липсват основни
елементи от обективна страна на нарушението. Оспорва се съставомерността
на деянието като се сочи, че търговският обект не разполага с открита площ,
което е предпоставка за приложимостта на нормата на чл. 16 ал.2 от ЗЗШОС. Сочи
се, че неправилно е ангажирана отговорността на въззивника в качеството му на
физическо лице. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се
явява лично. Поддържа жалбата с посочените
в нея основания. В писмено изложение оспорва компетентността на органа, издал
обжалваното
Въззиваемата страна, редовно призована , изпраща представител – юк Л., която в съдебно заседание оспорва жалбата . В
заседание по същество депозира писмено
становище, в което е изложено становище по същество и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 27.07.2019 г. , около 02.30 ч.
по подаден сигнал на граждани за нарушаване на нощната тишина от търговски
обект . заведение „К.“, дежурни служители на Първо РУ при ОД на МВР-В. – св.
Дилян Д. и св. И.Ц. били изпратени на адрес: ***. Пристигайки на място
полицейския автомобил бил спрян на отсрещната страна на улицата спрямо
местонахождението на заведението, като полицейските служители установили, че
прозорците на заведението са отворени и от обекта се чува силна музика. Същите
предприели проверка в заведението и констатирали, че силната музика се излъчва
от озвучителна техника, разположена в обекта. Към момента на проверката
въззивникът се намирал в обекта и се
представил на полицейските служители като лице, осъществяващо ръководни функции
в същия в качеството на управител. Жалбоподателят възразил, срещу констатациите
на полицейските служители, че музиката е силна. След като е снета самоличността
му, на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл. 16а ал.2 от ЗЗШОС за
това, че на 27.07.2019 г. , около 02.30 ч. в гр. В., на ул. Д.№ *нарушава
нощната тишина чрез озвучителна техника в заведението. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП,
с което на основание чл. 34а ал.1 от е ангажирана административно-наказателната
му отговорност.
В хода на съдебното производство въз основа на изявленията на въззивника в
хода на съдебното производство досежно оспорваната от същия фактическа
обстановка, е установено, че процесният търговски обект се стопанисва от „Грийн
Хаус БГ“ООД с ЕИК *********, чийто управител е жалбоподателя /видно от
приобщената по делото справка от Търговския регистър/
В хода на съдебното производство са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят
по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и
извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на „Грийн Хаус
БГ“ООД, заверено копие на Заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. и заверено копие на Заповед № 8121з-829/23.07.2019
г. по описа на Министъра на вътрешните работи.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност
са логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост,
и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна
и е приета от съда за разглеждане,
като по същество
е основателна.
Наказателното
постановление №
433а-87/17.01.2020 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-В. е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 37, вр. с чл. 19 т. 2 от ЗЗШОС и видно от копие на Заповед № 8121-829/23.07.2019
г. на Министъра на вътрешните работи. Актът е издаден от надлежно оправомощено
лице, съгласно приобщеното по делото копие на Заповед №365з-1952/24.03.2020 г..
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на процесуалните представители на въззивника, че
в АУАН и НП не са описани факти, касаещи съставомерни
признаци на извършеното деяние, доколкото съставът на нарушение не предвижда
посочването вида на шум, конкретните параметри
на същия, установени с измерването и
граничната зона на шума, доколкото посочените обстоятелства, касаят
състав на нарушение предвиден в друга санкционна разпоредба, а именно –
посочената в нормата на чл. 33 от ЗЗШОС.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съобразно чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява озвучаването от физически лица или от обекти
по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници
на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14, 00 до
16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни
храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването
на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
Съгласно чл. 16а, ал. 1 от закона се забранява зареждане на обекти за производство,
съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и
разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в
жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение, за
времето от 23, 00 до 8, 00 ч.
По силата на санкционната разпоредба на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗЗШОС За
нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности на шум,
физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица
и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до
6000 лв.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на посочената в НП дата и час в процесния търговски обект е
извършено озвучаване чрез озвучителна техника, обхващащо и откритите площи в
близост до същия, като ноторно известен факт е, че се
касае за жилищнен
район в централната част на гр. В.. С оглед на изложеното, обектът и откритата
площ, която е озвучена чрез озвучителната техника, разположена в него който се
отнасят към посочените такива в нормата
на чл. 16а ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗШОС, доколкото се касае за търговски обект –
нощно заведение, разположен в територия, предназначена за жилищно строителство.
БЕзспорно се установява, чрез разпита на полицейските служители с
озвучителната техника, разположена в заведението, с оглед силата на звука на
същата към момента на проверката са озвучавани и откритите площи на посочения
адрес.
Съдът намира за установено по несъмнен начин и че деянието е в причинна
връзка и с поведението на въззивника, доколкото същият е лице с ръководни
функции по отношение, както на дружеството, стопанисващо обекта, видно от
приобщената справка от търговския регистър, така и по отношение на процесното
заведение, доколкото към момента на проверката се е намирал в същото и се е
представил като управител на обекта пред проверяващите органи.
Поради изложеното съдът намира, че деянието е извършено от въззивника при
форма на вина небрежност, доколкото същият дори да не е предвиждал
общественоопасния резултат от деянието, е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Бил е длъжен с оглед ръководните функции, които осъществява , а и могъл с оглед
фактическото си присъствието в процесното заведение към момента на извършването
му.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 34а
ал.1 от ЗЗШОС за нарушение на чл. 16а
ал.2 от посочения нормативен акт, доколкото цитираното нарушение е предвидено в
диспозицията на санкционната разпоредба.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, за квалифициране
на извършеното нарушение като маловажно такова. Обществената опасност на същото
не се отличава от типичните случаи на нарушение на съответния вид, съотв. не е налице явно незначителна обществена опасност на
деянието. Нарушението не е резултатно, а е формално такова, с оглед на което
законодателят е съобразил, че с факта на самото му извършване се засягат респ.
поставят в опасност обществените отношения, които съответните норми са призвани
да гарантират. Друг е въпросът, че от доказателствения материал по делото е
видно, че в случая са засегнати правата на граждани, доколкото същите са
сигнализирали компетентните органи за нарушаване на нощната тишина.
По отношение на искането за
присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност
и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Съгласно т.6
от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РУ-Аксаково не е самостоятелно юридическо лице, с оглед
на което разноските следва да бъдат
възложени на юридическото лице, от структурата
на което е наказващия орган, а именно ОД
на МВР-В..
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
433а-87/17.01.2020 г. на Началника на
Първо РУ при ОД на МВР-В., с което С.Р.Р. на
основание чл. 34а ал.1 от ЗЗШОС му е
наложено административно наказаниие „Глоба“ в размер
на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 16а ал.2 от ЗЗШОС.
ОСЪЖДА С.Р.Р. да заплати по
сметка на ОД на МВР-В. сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд - В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: