Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. Нови пазар, 10.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в съд в публичното си заседание на втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Бойка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 159 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят П.Н.П. *** изразява недоволството си от НП №99 от 13.03.2018 г., издадено от Началника на РУ-К., с което на основание чл.81 ,ал.2, т.2 от закона за българските лични документи му е наложена глоба в размер на 30 лв. Вмененото му нарушение било това, че е повредил личната си карта №***. Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно. Била му вменена повреда на личната карта, въпреки вписаното от него възражение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а именно повреда, възникнала в резултат на грабеж. Наказващият орган следвало да събере доказателства за авторството на нарушението, а не жалбоподателят да доказва, че не той е повредил личната си карта. Предвид изложеното жалбоподателят моли съдът да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание желбоподателят не се явява и не се представлава.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание.
В съпровождащото жалбата писмо се твърди липса на допуснати процесуални нарушения, както и материално правни такива. Наложеното административно наказание било в минималния предвиден в закона размер.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя П.Н.П. *** е ангажирана с акт за установяване на административно нарушение с бл.№ 104464, № 99 от 06.03.2018 г., съставен от С.И.Е., в присъствието на свидетеля Н.А.И.. С него е констатирано, че на същата дата, около 15,15 часа, в с. Б., община К., при извършена полицейска проверка, П.Н.П. не е положил достатъчно усилия за опазване на личната си карта №*********, като е допуснал повреждането й /счупена лична карта/. Посочено е, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Закона за Българските лични документи. В графата за възражения жалбоподателят е вписал, че личната карта е била повредена при грабеж, върната в това състояние от грабителя.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 99 от 13.03.2018г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР Ш., РУ К., с което е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 30 лв.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.03.2018 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи и съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Разгледано по същество се установи
следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на 06.03.2018 г. в с. Б., актосъставителя С.Е. и свидетеля Н.И. работили по КАТ и спрели за проверка микробус и поискали документите за проверка на водача на автомобила. В микробуса имало пътник и при поискване на личните му документи, той представил счупена лична карта. Лицето заявило, че картата му била открадната и са му я върнали счупена.
За установеното нарушение, на лицето П.Н.П. *** бил съставен Акт№ № 99 от 06.03.2018 г. за нарушение на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.
Съдът намира, че извършеното
нарушение от жалбоподателя се доказва по безспорен начин, а именно, че той не е
опазил личната си карта, каквото задължение вменява разпоредбата на чл. 7, ал.1
от ЗБЛД, която сочи, че гражданите, притежатели на български лични документи,
са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Счупената лична
карта е повредена карта, тя по смисъла на §1, т.2, б. „и“ от ДР към ЗБЛД е „Нередовен български личен документ“, т.к е
с недостъпен за четене електронен носител на информация поради увреждане. Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, който сочи, че т.к
личната му карта била обект на престъпно посегателство „грабеж“, тя му е
върната в този вид и с това той не я е увредил лично и умишлено. Жалбоподателят
е посочил в жалбата и образуваното НОХД № 1005/2017 г. на РС Т.. Видно от
извършаната служебна проверка за постановените съдебни актове на сайта на ВСС, НОХД
с посочения номер № *** в действителност е било разгледано от съда, като по
това дело е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство спрямо подсъдимия Ж.С.А.,
ЕГН ********** на 25.08.2017 год. в гр.Т., за това, че е отнел чужди движими
вещи на стойност 26 лева, собственост на П.Н.П. с намерение противозаконно да
ги присвои, като за това употребил сила и заплашване, с което от обективна
страна осъществил състава на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. За това
престъпление на лицето е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1
година, изпълнението на което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи при „**“ режим. Съгласно постигнатото и одобрено от съда
споразумение имуществените вреди са възстановени, а веществени доказателства:
ВД1 – 1 р.кожена дръжка за чанта собственост на П.Н.П.; ВД2 – 1 бр. DVD диск, собственост на игрална зала „***“ – Т.;
ВД3 – 1 бр. DVD диск, собственост на
„***“ ЕООД – Т.; ВД4 - DVD
диск, собственост на „***“ ЕООД – Т., е постановено да се върнат на
собствениците след одобряване на настоящото споразумение. Споразумението е
одобрено на 09.11.2017 г. и от тогава постановеното по него, имащо характер на
ВЗС присъда е в сила. Съгласно одобреното от съда споразумение и посочените
веществени доказателства не е посочено, че сред вещите предмет на
посегателството е и личната карта на жалбоподателя. Поради това, съдът намира,
че твърдението на жалбоподателя, че личната му карта била повредена при грабежа
е необосновано, още повече че на същия са върнати в цялост други чупливи вещи
като няколко DVD диска. В този
смисъл, твърдението на жалбоподателя, че той няма вина за счупената си лична
карта е необосновано. То е такова и с оглед на обстоятелството, че от датата на
одобряване на споразумението, 09.11.2017 г. до датата на проверката от
проверяващите по настоящето дело са изминали повече от 3 месеца, през което
време жалбоподателят е проявил безотговорност към личната си карта и не я е
върнал за подмяна с нова, съгласно чл. 31, ал.2 от ЗБЛД, като в 30 дневен срок
от увреждането й, то да подаде заявление за издаване на нова. Началото на този
срок следва да се счита, най – късно датата на постановяване на определението на
съда за одобряване на споразумението (би било възможно и по – рано да е върната
личната карта на жалбаподателя, доколкото грабежът на
вещите, собственост на жалбоподателя е извършен на 25.08.2017 год. в гр.Т.),
доколкото това е окончателният съдебен акт относно откраднатите вещи.
Следователно този срок е изтекъл на 09.12.2017 г. и от тогава жалбоподателят не
е направил необходимото за да подмени своята лична карта, ако тя изобщо е била
предмет на посегателството. Поради липсата на доказателства за противното, то
съдът приема, че в действителност жалбоподателят е повредил своята лична карта,
която при проверката на 06.03.2018 г. е била счупена.
За нарушението по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗБЛД предвижда наказание глоба от 30 до 200 лв.
С обжалваното НП № 99 от 13.03.2018 г., издадено от Началник на РУ към ОДМВР Ш., РУ К. на жалбоподателят е наложено минималното по размер наказание, поради което същото се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
По делото са направени разноски в размер на 19,62лв. за транспортни
разходи на свидетеля Н.А., които съгласно чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189 от НПК
следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, който следва да бъде осъден да
ги възстанови в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н.
Изложеното незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3-то
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 99 от 13.03.2018 г., издадено от Началник на РУ към ОДМВР Ш., РУ К., с което на П.Н.П. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 81, ал.2, т.2 от същия закон е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 30лв. (тридесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189 от НПК П.Н.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н. направените по делото разноски в размер на 19,62лв. (деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина Николова