№ 330
гр. Пловдив, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900659 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявени са искове от М. Х. А. с ЕГН ********** от с.****, като
наследник на починалия в хода на процеса неин син А. Г. А., ЕГН **********,
срещу ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г. М. Д.“ № 1, за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от А. А. следствие на
обстоятелството, че на 10.05.2022 г. около 8:55 часа на път ВП II- 35, кв.
26+120, водачът В. Н. Б., управлявал товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35“ с
рег. № ****, движейки се с превишена и несъобразена с интензивността на
движението скорост, излиза в ляво в посоката на движението си и се блъска в
крайпътно дърво, като по този начин реализира ПТП, при което ищецът, който
е бил пътник в товарния автомобил, седейки на задна седалка, вдясно зад
предна дясна пътническа седалка, е получил телесни увреждания, а именно:
счупване тялото на С2 (2-ри шиен прешлен) и счупване на ляв глезен, като
също така ищецът претендира и заплащане на сумата от 1 418 лв., претърпени
имуществени вреди, а именно: извършени разходи за остеосинтезни средства,
транспорт и потребителски такси. Ищецът претендира двете обезщетения,
ведно със законна лихва за забава, начиная от уведомяването на
застрахователя за настъпването на ПТП на 10.05.2022 г., както и разноски.
В исковата молба подробно се проследяване извършването на лечение,
назначени прегледи и изследвания на ищеца, извършените оперативни
интервенции. Също така, подробно се мотивира обстоятелството във връзка
претърпени съществени болки и страдания, които се желаят да бъдат
1
репарирани в настоящия процес.
Твърди се, че товарният автомобил, в който се е возил пострадалият и с
който е настъпило ПТП, има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Ищецът твърди, че
на 03.08.2022 г. е отправил молба до ответника за репарация по извънсъдебен
път на настъпилите увреждания, но към момента не е постъпило плащане.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г. М. Д.“ № 1 изцяло оспорва исковете по основание и размер. Оспорват
се всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия,
поради нарушения установени в Закона за движение по пътищата правила,
поради липсата на поставен предпазен колан по време на превоза, като е
нарушена разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение по пътищата. Счита
се, че травмите са настъпили именно, поради това незаконосъобразно
поведение на ищеца. На следващото място, се твърди, че пострадалият е
допринесъл за настъпване на уврежданията, поради факта че е знаел, че
водачът на процесния товарен автомобил е употребил алкохол, но въпреки
това се е качил при него. Също така може от отговора на ИМ да се извлече и
направено възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия поради
неизпълнение на лекарски предписания, неприемане на предписани
медикаменти и неизвършване на рехабилитация в рехабилитационен център.
Оспорва се изцяло по размер исковете по подробни съображения, посочени в
отговора на исковата молба.
Не се оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и
обстоятелството, че ищецът е поискал от ответника плащане на обезщетение
за претърпените вреди.
Пловдивски Окръжен Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
2
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното
поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент
завършващ фактическия състав.
Установява се по делото, че е налице окончателен акт постановен по
НОХД № 59/24г. по описа на РС Ловеч, а именно присъда №20 от 19.06.2024г.,
с която признава подсъдимия В. Н. Б. за виновен в това, че на 10.05.22г. около
8.50 часа на второкласен път II-35, при километър 26+120 в землището на
с.Славяни , Област Ловеч, при управление на МПС – товарен автомобил
„Фолксваген ЛТ“ с рег. № **** по непредпазливост е причинил на А. Г. А.
средна телесна повреда изразяващо се в травматично счупване на големия
пищял на левия глезен с последващо оперативно лечение и обуславящо
затруднение в движението на левия крак за около 4-5 месеца, както и
травматично счупване тялото на втори шиен прешлен и обуславящо
затруднение движението на врата за около 2-3 месеца.
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд
несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в
неимуществената сфера на пострадалия А., като съществува и причинна
връзка между активното поведение на Б., което е и противоправно, и
настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и
констатациите на вещите лица Г. и Д. по назначените СМЕ и САТЕ.
Последните кореспондират на изложението по исковата молба, поради което
съдът намира за установено по делото, че делинквента Б. е нанесъл виновно
посочените от ищеца увреждания и е налице причинна връзка между деянието
му и настъпилия вредоносен резултат. Също така е безспорно между страните
по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на
автомобила е била сключена валидна застраховка ГО с ответното дружество.
Наред с това страните не спорят относно факта, че пострадалият е предявил
до ответното дружество претенция за извънсъдебна репарация на вредите на
03.08.22г.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
и обстоятелствата около направените от ответника възражения за
съпричиняване.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може
да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с
оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния
3
психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията
на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече
необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания
след настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетеля И. П., който
е бил непосредствен очевидец на психо-физическото състояние на
пострадалия след настъпване на инцидента, който обективира в своите
показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от
ищеца съществени по интензитет болки и страдания. Установява се от
свидетеля, че състоянието на пострадалия е било много тежко вследствие
настъпилите увреждания. Съдът освен това отчита и съдържанието на
изслушаната по делото СМЕ установяваща, че са били налице оперативни
интервенции по повод на установените увреждания.
При определяне размера на обезщетението дължимо от застрахователя
съдът счита, че следва да се вземе предвид факта, че се касае за комплексно
увреждане съчетаващо травми в долния крайник и шията, което определя
извод за по – съществени по интензитет болки и страдания и повишен
психофизичен дискомфорт.
Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и
отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда
намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки
и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размера посочен в
исковата молба, а именно сумата от 50 000 лева.
Съдът намира, че следва да се приеме за доказан и размера на
4
претендираните имуществени вреди съобразно приложените по делото
писмени доказателства за тяхното настъпване.
При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По
принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не
беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде разгледано
5
когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.
Ответникът е отправил възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия, поради нарушения установени в Закона за движение
по пътищата правила, поради липсата на поставен предпазен колан по време
на превоза, като е нарушена разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение
по пътищата. Счита се, че травмите са настъпили именно, поради това
незаконосъобразно поведение на ищеца. На следващото място, се твърди, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на уврежданията, поради факта че е
знаел, че водачът на процесния товарен автомобил е употребил алкохол, но
въпреки това се е качил при него. Направено е и възражение за съпричиняване
на вредите от пострадалия поради неизпълнение на лекарски предписания,
неприемане на предписани медикаменти и неизвършване на рехабилитация в
рехабилитационен център. От събраните по делото доказателства не се
установява наличие на съпричиняване на вредите. Този извод касае на първо
място възражението за съпричиняване относно поставянето на предпазен
колан. На първо място по делото се установява от разпита на свидетеля Б., че
пострадалият А. е бил с поставен обезопасителен колан. В разрез с неговите
показания обаче в.л. Д. сочи, че липсват налични „коланни травми“ по тялото
на пострадалия. Въпреки това възражението не е основателно поради
обстоятелството, че изводът на експертите е, че травмите биха настъпили и
при поставен и при липсващ обезопасителен колан. Възраженията на
застрахователя за неизпълнение на лекарски предписания, неприемане на
предписани медикаменти и неизвършване на рехабилитация в
рехабилитационен център и т.н. останаха напълно недоказани, при лежаща
върху ответника доказателствена тежест. По делото не са събрани
доказателства подкрепящи тезата на ответника относно обстоятелствата
посочени от него и тяхната причинно следствена връзка с обективното
състояние на пострадалия. Действително по делото съществуват алюзии
относно обстоятелството, че е проведена рехабилитация само в домашна
обстановка, но преки доказателства, че липсата на извършвани процедури в
рехабилитационен център е в пряка причинно следствена връзка със
състоянието на А. липсват. Не се доказа и възражението за употреба на
алкохол от водача на процесното МПС.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата. Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Функционалната отговорност на
6
застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ. В ал.2 на
чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а
именно – в застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата
на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща или
съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане на
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с
дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на
застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430
ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на
застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете
дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на
застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия
деликвент. Видно от приложените доказателства по делото застрахователната
претенция от увреденото лице е предявена пред застрахователя на 03.08.2022г.
Ето защо обезщетение ще се присъди със законната лихва начиная от
посочената дата.
Ищецът е освободен внасяне на държавна такса и разноски.
Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да
понесе дължимата за производството по уважения иск такса. Според цената на
уважените искове за неимуществени и имуществени вреди ответникът следва
да бъде осъден да внесе ДТ от 2056. 72 лв. по сметка на ПОС. Аналогично –
7
съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по
сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил за
сметка на бюджета на съда или сумата от 700 лв.
Отправено е искане от ищцовата страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно
направено, като очевидно поради липса на парични средства на доверителя,
пълномощникът е извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор за
правна помощ- лист 136 и 137/ Ето защо и следва ответникът да бъде осъден
да заплати на адв. М. сумата от 4763. 44 лева дължимо адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати на основание чл.432
от КЗ на М. Х. А. с ЕГН ********** от с.****, като наследник на починалия в
хода на процеса неин син А. Г. А., ЕГН **********, сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от А. А.
следствие на обстоятелството, че на 10.05.2022 г. около 8:55 часа на път ВП II-
35, кв. 26+120, водачът В. Н. Б., управлявал товарен автомобил „Фолксваген
ЛТ35“ с рег. № ****, движейки се с превишена и несъобразена с
интензивността на движението скорост, излиза в ляво в посоката на
движението си и се блъска в крайпътно дърво, като по този начин реализира
ПТП, при което А. А., който е бил пътник в товарния автомобил, седейки на
задна седалка, вдясно зад предна дясна пътническа седалка, е получил телесни
увреждания, а именно: счупване тялото на С2 (2-ри шиен прешлен) и
счупване на ляв глезен, като също така ищецът претендира и да заплати
сумата от 1 418 лв., претърпени имуществени вреди, а именно: извършени
разходи за остеосинтезни средства, транспорт и потребителски такси, ведно
със законна лихва за забава върху двете главници, начиная от уведомяването
на застрахователя за настъпването на ПТП на 03.08.2022 г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1 да заплати по сметка
на ПОС ДТ в размер на 2056. 72 лева, както и сумата от 700 лева заплатени от
бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
8
ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1 да заплати на Р. М.,
адвокат при АК София с личен номер от единния адвокатски регистър при
ВСС № ********** и адрес на дейността гр. **** сумата от 4763. 44 лева на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9