Решение по дело №1798/2023 на Административен съд - Бургас

Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Ж.В.Б., представляван от пълномощника- адвокат П.Б. ***, с адрес за призоваване: гр.Елхово, ул. „Търговска“№ 4, вх.В, ет.1, ап.2, против Заповед № 3286з-2826 от 07.08.2023г., издадена от Директора на ГД „Национална полиция“ в МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 4253 от 26.07.2010г, извършена на жалбоподателя в РУ-Елхово при ОД на МВР-Ямбол.

Жалбата е депозирана в АдмС-Ямбол, но поради наличието на постоянен адрес на жалбоподателя на територията на обл.Бургас, производството е прекратено и оспорването е изпратено по подсъдност на настоящия съд.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така оспорвания акт. Признава се наличието на формално основание да се откаже снемане на регистрацията, но се заявява, че деянието, за което е сключено споразумение за прекратяване на наказателното производство е извършено, когато жалбоподателят е бил непълнолетен, наказанието „пробация“ отдавна е изтърпяна и е настъпила реабилитация по закон. От момента на регистрацията са изминали повече от 13 години, който факт не е бил обсъден и взет предвид от АО, не са зачетени и настъпилите правни последици от него- заличаване на осъждането.

От съда се иска да отмени обжалваната Заповед като постанови решение, с което да задължи АО да постанови нов акт, с който да заличи направената полицейска регистрация на жалбоподателя.

В открито заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът- Директор на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР, не изпраща представител. От страна на упълномощен юрисконсулт са изпратени писмени бележки, в които се оспорва жалбата по изложените съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следната безспорна обстановка.

Началото на административното производство е поставено на 21.06.2023 г. с подадена молба от името на Ж.Б. е сезиран директора на ОДМВР-гр.Ямбол с искане да бъде заличен от регистрите, доколкото е настъпила реабилитация по право за предходно осъждане, а към този момент няма висящи други производства, нито повдигнати обвинения.

На същият е било повдигнато обвинение по ДП № 176/2010 г. по описа на РУ Елхово за извършено престъпление по чл.346, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. С протоколно определение № 358 от 24.11.2010г. е прекратено образуваното НОХД 336 от 2010г. на РС-Елхово, с което е одобрено споразумение и на Б. е определено наказание "пробация" за срок от 1 година, изтърпяно на 07.06.2011г., видно от отразеното в справка за съдимост /л.25 от а.д. № 258 от 2023г. на АдмС-Ямбол/.

На основание Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/24.10.2014 г. на основание чл.68, ал.6 от ЗМВР е извършена полицейска регистрация No 4253 от 26.07.2010г. от РУ Елхово ОД на МВР - Ямбол.

След постъпване на заявлението за заличаване на полицейската регистрация е разпоредено извършване на проверка от Директора на ОД на МВР-Ямбол, който е възложил установяване на необходимите факти от конкретен служител на ОДМВР. За процесуалните действия на помощните органи е изготвена докладна записка, от която е видно, че е изискано свидетелство за съдимост, справка от прокуратурата, справка от регистрите на полицията, както и съдебни актове. Посочените материали установяват горепосочените факти, включително за настъпила по право реабилитация, на основание чл.86, ал.1, т.4 от НК, на 08.06.2013г.В административната преписка са приобщени всички необходими писмени доказателства.

По делото не е спорно, че жалбоподателят няма други обвинения и неприключени производства от наказателен характер.

След като е извършена обстойна проверка на фактите Директорът на ОД на МВР-Ямбол е изготвил предложение за издаване на заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация цитирана по-горе, тъй като не е налице основание по смисъла на чл.68, ал.6 от ЗМВР при наличието на наложено наказание „пробация“ за умишлено престъпление.

Издадена е оспорваната Заповед, която е връчена на пълномощник на жалбоподателя на 25.08.2023г. /л.61 от делото на АС-Ямбол/.

В преписката се съдържа Заповед № 8121з-267/10.3.2015 г. на МВР, с която Директора и Заместник директорите на ГД " Национална полиция" са оправомощени да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на индивидуалния административен акт, който за него е неблагоприятен, поради което е налице правен интерес от обжалване, а оспорването е направено в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.6, вр. с чл.29, ал.1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на Министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена чрез Заповед No 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени Директорът и Заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. В този смисъл, оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма.

Не е налице съществено процесуално нарушение при издаване на акта ,като са изложени изрични мотиви защо се постановява отказа, поради което не е налице ограничаване правото на защита. Актът съдържа изискуемите реквизити, вкл. относимите към произнасянето на административния орган фактическите установявания, въз основа на които са обосновани верни правни изводи. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.3.1975 г. на ВС, допустимо е мотивите на акта да се съдържат и в друг документ от административната преписка, вкл. предложението за издаване на заповед за отказ. Изпълнено е изискването на чл.19, ал.4, т.2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Актът е постановен в съответствие с приложимите материално-правни норми. Предпоставките за снемане на полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл.68, ал.6 ЗМВР, и те са: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Нормативният акт, съдържащ материално-правните предпоставки за извършване на полицейска регистрация ЗМВР, като чл. 68, ал. 1 определя полицейските органи които извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Следователно, към момента на извършване на регистрацията са били налице всички материалноправни предпоставки за полицейска регистрация по чл.68, ал.1 от ЗМВР, доколкото същият е бил привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, а фактът, че деянието е извършено като непълнолетен няма връзка с поставените от нормативната уредба изисквания за такава регистрация.

От приложената по делото административна преписка се установява, че на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, а въпреки одобряването на споразумение за приключване на наказателното производство същото има характер на влязла в сила присъда, с оглед императивната норма на чл.383, ал.1 от НПК, а видно от квалификацията на деянието, жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление от общ характер. Настъпването на реабилитация по право не е сред изчерпателно посочените в закона основания за снемане на полицейска регистрация и административните органи и съдът нямат правомощия да разширяват кръга на хипотезите за подобни действия.

При тези констатации, съдът приема, че чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР не може да намери приложение в разглеждания случай. Правилото на чл. 68, ал.6, т.3 ЗМВР, че полицейската регистрация се снема, когато наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, също е неотносимо в случая. Не се касае и за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по смисъла на чл.68, ал.6, т.4 ЗМВР. Хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като преценява единствено за наличието на някоя от визираните в чл. 68, ал. 6 ЗМВР материално-правни предпоставки.Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл.67 ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма. В практиката по приложение на чл. 68, ал. 6 ЗМВР например Решение № 289 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2021г.,. Решение по по адм. дело No 8352/2016 г. на ВАС и цитираните в него съдебни актове е възприето разбирането, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние. Снемането на полицейската регистрация на някое от основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР съставлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР. По силата на изрично законова разпоредба снемането на полицейска регистрация е изключено от приложното поле на нормата на чл. 26, ал. 1, т.3 ЗМВР, с която се установя срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР. Съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Затова заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и изрично определени от законодателя условия. Действащата законова регламентация за заличаване на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Затова реабилитацията не е сред предвидените в чл.68, ал.6 ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация. Правото на Европейския съюз не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. В този смисъл е и практиката на ВАС Решение № 8380 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2020 г., Решение № 6527 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2406/2021 г., V о., Решение № 5109 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 295/2019 г. и други. Освен това в нея е прието, че самата Директива не посочва срок за заличаване на тези данни, поради което не е налице противоречие на разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР с европейска норма.

Липсва и нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46 ЕО(ОРЗД). Съгласно ОРЗД (19) защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза и настоящият регламент не се прилага за дейности по обработване на лични данни за такива цели. В допълнение следва да се посочи, че в случая не се касае за генериране на лични данни в процеса по изграждането на информационни фондове по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМВР за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информационни и аналитични документи и продукти по реда на Раздел VІ от Глава ІІ на ЗМВР, в който случай тези данни могат да бъдат заличени на основание чл.26, ал.2 от ЗМВР, при наличието на предвидените там предпоставки. Тази хипотеза е различна от процесната и поради това – неприложима.

Предвид целите на обработката на личните данни не е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, а именно да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право.

Обобщено, оспореният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и при своевременно заявено искане се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, първи състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ж.В.Б.,***, местност „Гюргенлика“ № 108, представляван от пълномощника- адв.П.Б. ***, против Заповед № 3286з-2826 от 07.08.2023г., издадена от Директора на ГД „Национална полиция“ в МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 4253 от 26.07.2010г, извършена спрямо жалбоподателя в РУ-Елхово при ОД МВР-Ямбол, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Ж.В.Б.,***, местност „Гюргенлика“ № 108, да заплати на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР, сумата от 100 (сто) лева разноски, юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВАС на РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщението.

	Съдия: