№ 3747
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20253110109301 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на молба, подадена
от В. С. Д., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Х. Б.“ № **, вх. **, ет.**,
ап.**, действаща лично и в качеството й на майка на детето З. Х. Н., ЕГН
**********, адрес: град В., бул. „Х. Б.“ № **, вх. **, ет.**, ап.** срещу Г. Х.
П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Г. Б.“ № **, ет.**, ап.** с искане за
постановяване на мерки за закрила по реда на чл. 5 ЗЗДН.
В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че ответницата е
майка на Х. Т. Н., с когото първата молителка се е намирала във фактическо
съжителство до 2021 г. и е баба на детето З. Х. Н.. Посочва, че двукратно, по
време на упражняване на режима на лични отношения между детето и бащата
/през месец август 2024 г. и през февруари 2025 г./ ответницата е изхвърляла
багажа на бащата и детето и същите са живеели на квартира. Заявява, че
отношенията между бащата и неговата майка са неприемливи, тъй като
прекрачват добрия тон, но предвид привързаността на детето към баща му не
иска да ограничава контактите им. Твърди, че на 26.05.2025 г. след
приключване на спортните занимания нейните и на детето, установила, че е
забравила ключовете си за вилата в с. Б., поради което отишла да вземе
ключовете от дома на родителите си, находящ се на адрес: бул. „Х. Б.“№ **, вх.
** и около 20.30 часа, паркирала автомобила си на горепосочения адрес и
изчаквайки да й бъдат пуснати ключовете от терасата, на паркинга се появили
ответницата и дъщеря й Б. П.. Последната попитала дали може да види детето,
което стояло на задната седалка, а ответницата без да пита отворила вратата и
приканвала детето да излезе. След като взела ключовете първата молителка се
качила в автомобила и помолила да затворят вратата, тъй като детето не е яло,
1
трябвало да се прибира и да ляга, тъй като на следващия ден било на училище.
Ответницата и дъщеря й не пожелали да се дръпнат, а ответницата и не
затворила вратата, което накарало първата молителка да излезе от автомобила,
минала през тях и започнала леко да затваря вратата. Б. започнала да й говори
нещо, а майка й – отвеницата я избутала и ударила силен шамар на В. в
дясната страна на лицето, което се случило пред детето. Случаят бил възприет
и от множество съседи. Заболяло я и дори залитнала, от удара. Ответницата,
след това я стиснала силно за горната част на дясната ръка и я разтърсила.
Обидила я е, че е „курва“ и други обиди, които не успяла да запомни. Детето
се разплакало от уплаха и молело баба си и леля си да престанат. Бащата на
молителката В. също слязъл и се опитал да говори с тях. Успяла да затвори
вратата и за потегли, въпреки че ответницата и дъщеря й се опитвали да
попречат на маневрата. В следващите дни, детето било подтиснато и провело
срещи с психолог. Сезирала е и полицейските органи за случилото се. Твърди,
че живее в страх, случката да не се повтори. Моли за уважаване на молбата за
защита и налагане на мерки по реда на чл. 5, т.1, т.3 за максимално
предвидения срок.
В съдебно заседание ответникът депозира становище, в което заявява, че
оспорва осъществения акт на насилие, а твърди, че е налице инстинктивна
защита. Посочва, че на посочената дата е била с дъщеря си, приятелката на
дъщеря си и нейната дъщеря. Заявява, че петнадесет години разхожда кучето
си в градината и не е нееднократно се е виждала с молителката и внучката си
там. На 26.05.2025 г., заявява че З. е била заключена в колата. Дъщеря й Б. е
помолила В. да се видят със З., но тя й отказала, тъй като не й били никакви.
Детето си пуска косата напред, защото му е било забранено да се вижда с тях.
Заявява, че В. избухва в гняв, започнала да блъска вратата на колата и дори
удря вратата на колата, който почти удря ответницата. Заявява, че се е
насочила към нея да я напада физически, блъскайки силно с две ръце,
провокирайки последващия конфликт. Твърди, че в резултат на уплаха и като
защитна реакция я удря с плесница. Заявява, че това не е акт на насилие, а
инстинктивна защита. След това дъщеря й Б. и дъщерята на приятелката й
едва успели да я откопчат от нея, след като В. я хваща за косата и почти я
поваля на земята с крещене обиди и заплахи „Искам да умреш! Ще те начупя
цялата! Ще ти счупя носа! Ти си никоя! Не си баба на З.!“. След това се
появил бащата на В. и чак тогава тя се осъзнала и спряла да крещи обиди и
заплахи. Влязла в автомобила си и потеглила. Твърди, че системно В.
ограничава достъпа до внучка й от нейното раждане, без основателна
причина. Твърди, че се отнасяла с любов и грижа към З., никога не е гонила
сина си и внучката си. Случилото се е единичен инцидент, провокиран от
агресията на самата молителка, към който е реагирала в състояние на уплаха.
Моли за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Приета като писмено доказателство по делото е декларация по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН от страна на В. С. Д., в който се описва случая от 26.05.2025 г.
От удостоверение за раждане, издадено от О. В., въз основа на Акт за
раждане № ****/19.09.2016 г. е видно, че родители на З. Х. Н. са В. С. Д. и Х.
Т. Н..
От становище относно психоемоционалното състояние на З. Х. Н.,
изготвено на 16.06.2025 г. от страна на клиничен психолог Р. С. С. се
установява, че при детето се отчитат психоемоционални реакции, говорещи за
преживян травматизъм свързан с инцидента на 26.05.2025 г. както и
последващи постравматични стресови реакции. Отразено е, че се отчитат
страхове, свързани с телесната неприкосновеност и благосъстояние, както на
нея самата, така и по отношение на нейната майка, а също преживяване на
безсилие и липса на защита.
Като писмено доказателство е прието медицинско удостоверение №
563/28.05.2025 г., издадено от специалист при МБАЛ „Св. А. - В.“ АД, в полза
на В. С. Д., от което се установява, че по кожата в областта на ъгъла на долната
челюст в ляво се установява умерено изразен отток с диаметър около 3 см като
кожата е бледо синкаво кръвонаседнала, а по вътрешната повърхност на
дясната мишница, в долната трета, се установяват две ожулвания с размери от
9 мм и 3-4 мм като кожата е бледо червеникано кръвонаседнала, по
страничната повърхност на дясната предмишница се установяват две линейни
червеникави ожулвания с дължина по около 10-12 мм; по предната
повърхност на лявото бедро личи окръглено синкаво кръвонасядане с
диаметър около 1 см. Отразено е, че травматичните увреждания отговарят да
бъдат получени в указаните време и начин - настъпили на 26.05.2025 г. към
20.30 часа на паркинг пред апартамента на родителите й като позната й нанася
удар с ръка в областта на лицето, блъска я и я дърпа.
От приетите изпълнителен лист от 18.07.2025 г., издаден въз основа на
решение по гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна и
цитираното решение по горепосоченото гражданско дело, се установява, че
родителските права по отношение детето З. Х. Н. са предоставена на майката
В. С. Д., а на бащата е определен режим на лични отношения.
От извършената служебна справка от Районен съд – град Варна се
установява, че няма други образувани дела срещу ответницата по реда на
ЗЗДН.
От справка за съдимост, издадена от Бюро съдимост при Районен съд –
град Варна е видно, че Г. Х. П. не е осъждана, а от справката от УМБАЛ „С.
М.“ ЕАД – Варна е видно, че Г. Х. П. не е настанявана за лечение в
Психиатрични клиники на УМБАЛ „С. М.“ ЕАД.
Приет по делото е доклад от 08.08.2025 г. от Център за психологическо
консултиране и психтерапия „Синергия“, от който се установява, че Г. Х. П. е
потърсила помощ за периода от 30.05.2025 г. до 20.07.2025 г. относно
ситуация, в която е попаднала, дни преди да потърси помощ, а именно
3
конфликт с майката на внучката й З., в която не е успяла да се овладее и се е
поддала на провокативното поведение на майката на детето. Констатирано е,
че към настоящия момент е нищожен шансът Г. П. да прояви каквито и да е
действия на агресия или неуважение спрямо бившата си снаха. От експертно
изследване от психолог, с практика на дейност град Стара Загора е
констатирано, че изследването е проведено на 06.08.2025 г. като в заключение
е посочено, че реакцията на агресия от страна на изследваната е инцидентен
акт, който е в следствие на безсилие пред гореизложените обстоятелства и
ескалирало напрежение, породено от дългогодишен спор в отношенията. По
делото е приета и карта от предварителен медицински преглед от 06.08.2025 г.,
от която се установява, че Г. П. не се води на диспансерен отчет за
психиатрично заведение.
От приобщената преписка № ********-********/2025 г. по описа на
Първо РУ – МВР – Варна е видно, че като свидетели са разпитани В. С. Д. –
двукратно, с оглед допълненията относно механизма на физическата разправа,
Г. Х. П. и Б. М. П. като е съставен протокол за предупреждение от 03.07.2025 г.
спрямо Г. П. да се въздържа от нанасянето на телесни повреди на В. Д..
От показанията на С. И. Д. /баща на В. и дядо на З./ се установява, че
знае за случая на 26.05.2025 г., когато дъщеря му и внучката му се връщат до
дома му, за да вземат забравени ключове и когато е спряла на паркинга колата
и след като пуснали ключовете на В., от балкона, на третия етаж, на който
живеят и тя се качила отново в колата последната е била наобиколена от три
жени, от които едната Г., другата дъщеря й и последните две отворили задната
врата и В. ги е помолила да затворят, защото им пречат да тръгнат. След
тяхната реакция, В. излязла от колата, затворила вратата, а Г. пристъпила две
крачки със заплаха за убийство и й ударила шамар и дъщеря й също реагирала
и се счепкали и след това той по най – бързия начин слиза, за да ги разтърве.
Твърди, че Г. не спряла да ругае „ще те убия“, „ще те изкормя“. След като
освободили пътя, дъщеря му тръгнала. Заявява, че през цялото време детето
било на задната седалка и плачело като дори викало да престанат и да спрат.
Уточнява, че задните врати не могат да се отворят от вътре, а се отварят отвън.
Г. и З. се виждат, когато баща й се връща от чужбина, а през останалото време
- се е случвало на паркинга да се видят, но ако детето не пожелае не се допуска
свиждане или ако попитат дали В. знае за срещата, при което пък следва отказ
от страна на Г..
От показанията на свидетелката А. Т. К. се установява, че познава В.,
тъй като е съсед на родителите й. Спомня си за индицента, но не е била пряк
свидетел като уточнява, че лично е възприела виковете, а свидетел е бил мъжа
й, който й споделил, че В. докато влиза на паркинга я заобикалят три жени и й
пречат на маневрирането като след слизането и връщането на В. в колата, я
наобикалят отново и по-възрастната жена й посяга като е имало и физическа
свада и викове. През това време детето е било разстроено, предвид
ситуацията.
4
От показанията на Б. М. П., дъщеря на Г. П., се установява, че при
разходка на кучето им с тяхна приятелка и дъщеря й са видели на паркинга В.,
която слизала от кола и след това, че З. е вътре. Отишла до колата и след като
констатирала, че е заключена, помолила В. да види З., но тя й отказала като й
казала, че няма да стане. След връщането на В. до колата, същата вече била
отключена и свидетелката отваря задната врата, където е детето и я
поздравява, а тя се смущава и си спуска косата пред лицето. В това време е
дошла и майка й, която поздравява З. като В., седнала на първата седалка
крещи и се разправя като в този момент отваря врата и след това рязко затваря
задната врата и бута Г. П. и почти до лицето й крещи „искам да умреш, ще ти
счупя носа“, при което майка й инстинктивно се защитава и й удря шамар по
лицето, тъй като В. била като озверяло животно и след това В. хваща майка й
за косата и ситуацията е била изключително грозна като дори детето на
приятелката им се опитало да ги разтърве и след като ги разделили В. го
наритала. След като са успели да ги разделят баща й е слязъл и също е
започнал да крещи като е напсувал Г. П.. До колата е имало и техен съсед,
който се притеснявал за кучето си и след като са били разделени В. и Г.,
първата потегля с колата си.
От показанията на свидетелката Б. С. Х. се установява, че на 26.05.2025
г. заедно с дъщеря си, Г. и нейната дъщеря разхождат кучето им Зико като
двете дъщери са пред майките, а последните чоплят семки и вървят отзад.
След това Г. заявила, че вижда З. и Г. минала напред, а свидетелката останала
по-назад, защото не ги познава. Видяла обаче, че в това време Б. – дъщерята на
Г. вече води разговор с В. на висок тон, че иска да види З., защото й е леля, а в
това време Г. е отворила вратата и в това време нещо си говорили и след това
В. се доближава и блъска силно вратата като заявява на Г. „ти си никоя“ и след
това я избутва и след това Г. й зашлевила шамар като след това В. я хваща за
косата и буквално се завъртат в кръг и след това Б. се опитва да ги раздели и
след това дори дъщерята на свидетелката отишла и дръпнала В. за косата и
тогава двете се разделят /Г. и В./, а след това В. рита дъщеря й. След като са
разделили В. и Г., слиза и бащата на В.. На мястото е имало и съсед, който е
бил с кучето си. Детето не е слизало от колата и е не й е направило
впечатление нещо относно същото.
В изготвения по делото социален доклад се установява, че детето е
въвлечено в конфликтните взаимоотношения между майката на детето и
бабата по бащина линия. Събитията, на които детето е станало свидетел са
резултат от влошена комуникация между майката на детето и бабата по
бащина линия. С поведението си възрастните са допуснали З. да бъде свидетел
на сцена на саморазправа между тях и в бъдеще следва всяка от страните да не
допуска поставянето на детето в дисфункционална среда и въвличането му в
техния конфликт. При изготвянето на социалния доклад, детето е било с баща
си и почти всеки ден са посещавали Г. П., където детето е правило мъфини с
баба си и са си организирали пикник. За датата 26.05 е посочила, че се
разплакала, тъй като се уплашила да не би да направят нещо на мама и дядо,
5
визирайки леля си и баба си по бащина линия като е допълнило, че те са лоши.
Отрекла е да е пострадала и някой да е посегнал към нея.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица.
Сезиралата съда молба се основава на твърдения за осъществен по отношение
на молителката акт на насилие на 26.05.2025 г., който е станал в присъствието
на детето. Същата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна
връзка, съставлява домашно насилие.
Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт
на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. Няма
спор в доктрината и практиката, че целта на ЗЗДН е да се осигури на жертвите
му защита, дори и в случаите, в които липсват очевидци на конкретния акт на
домашно насилие. Не може обаче да се приеме, че поведението и действия на
лице, попадащо в кръга, визиран в чл.3 от ЗЗДН, които макар и вредоносни за
другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от
неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са
акт на домашно насилие.
Целта на закона, разписана в нормата на чл. 1 от ЗЗДН е уреждане на
правата и защита на лицата, пострадали от домашно насилие, а не чрез
производството да уредят персоналните си отношения с извършителя и
респективно да им се осигури желаният комфорт и модел на поведение от
другата страна. В този смисъл „Домашно насилие, понятие и семейно правни
аспекти“, Богдан Русев Русев, ИК „Петко Венедиков“, 2020 г., стр.151 и 152,
както и влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1445/2015 г. по описа на
Окръжен съд – град Варна и влязлото в сила решение по в.гр.д. № 174/2021 г.
по описа на Окръжен съд – град Варна.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие,
осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на
домашно насилие, следва да се прецени дали въпросното деяние е
представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне
по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или
икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй
като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно
поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. Не
6
всяко действие, респективно нарушение на лично благо съставлява домашно
насилие. За преценката дали е налице такова следва да се държи сметка и за
цялостните взаимоотношения между страните /поведението на всеки един,
причините за това, обстоятелствата при които са извършени действията,
сочени като акт на домашно насилие/, защото предвидените в закона мерки са
насочени към осигуряване защита на пострадалото лице, но не и за
разрешаване на други спорове и междуличностни конфликти, провокирани от
поведението и на двете страни. В този смисъл е решение № 1036/16.10.2025 г.
по в.гр.д. № 1839/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, което
настоящия състав на съда изцяло споделя.
По делото от приетия социален доклад, а и от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява, че е налице сериозен
междуличностен конфликт между В. Д. и Г. П., в който е въвлечено детето.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че между В. Д. и Г. П. е налице конфликт, който се е развил на
26.05.2025 г. пред входа на родителите на В.. Поведението и на двете страни е
морално укоримо и е излязло извън словесния конфликт като първо се е
стигнало до бутане от страна на В. Д. спрямо Г. П., след това до шамар от
страна на П. спрямо Д. и накрая до хващане на косата от страна на В. Д.
спрямо Г. П.. От показанията на свидетелите Б. П. и Благовеста Х., които
съдът кредитира предвид факта, че са преки очевидци на случилото се и са
били от началото до края на случая, се установява, че В. Д. е паркирала
временно автомобила си, пред блока на родителите си и е слязла от
автомобила, в който на задната седалка е стояла З.. В това време се появява Б.
с молба да види детето, но получава отказ от В. като междувременно Г. е
отворила задната врата, който факт се установява от показанията на
свидетелката Благовеста Х. и говори със З. като през това време се включва и
Б. П.. Същите не се съобразяват с желанието на майката да тръгне с
автомобила, което води до последващата реакция от страна на В., слизане от
колата, затръшване на задната врата и последвало бутане на Г. П., в резултат
на което получава шамар и като защита В. я хваща за косата като разделяне на
В. и Г. се случва с помощта на детето на Благовеста Х.. Изложената
фактическа обстановка от страна на В. Д., както в депозираната молба, така и
в представената декларация не се установява, тъй като се разминават с
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно приобщената
прокурорска преписка на Първо районно управление и с гласните
доказателства на свидетелката Б. П. и Б. С. Х., които са взаимодопълващи се и
съответстващи. Нещо повече – налице е очевидно, съществено противоречие
между твърденията изложени в обстоятелствената част на молбата за защита и
твърденията, изложени в декларацията, а и с писмените доказателства,
съдържащи се в прокурорската преписка. В нито събрано доказателство не се
установява, че след плесницата има дърпане на дясната ръка и удар в отворена
врата на автомобил /посочени в декларацията/, нито грубо хващане на дясната
ръка, силно стискане и разтърсване /посочени в молбата/. Съдът не кредитира
7
показанията на свидетеля Стойчо Д., предвид заинтересоваността му от
крайния изход на делото, а и предвид факта, че същият посочва, че от третия
етаж е чул как дъщеря му моли Г. и дъщеря й да освободят пътя, което е
житейски нелогично, а също и предвид факта, че същият след шамара,
отправен от Г. П. спрямо В. Д. не проследява събитията от балкона, а тръгва да
слиза, от което следва изводът, че той не е видял в цялост ситуацията. Не
следва да се кредитират и показанията на свидетелката А. К., предвид факта,
че не е била очевидец, а пресъздава думи на своя съпруг, който й е споделил,
че е чул, викове, разговори и как възрастна жена посяга към В. Д.. Фактите, че
Б. се е насочила да иска разрешение да се види с племенницата си и след като
не получава такова не се отдръпва, а отива да говори с детето и
обстоятелството, че Г. П. отваря задната врата, за да разговаря с детето, са
морално укорими, тъй като представляват незачитане авторитета на родителя,
упражняващ родителските права и води до създаване на дисфукционална
среда за З., още повече че Г. П. няма установен режим на лични отношения с
детето по реда на чл. 128 СК, което подкрепя извода на съда, че между
страните е налице междуличностен конфликт. Изразеното желание на майката
в хода на устните състезания, че е подала молбата с цел защита на детето,
което да не се страхува от бъдещи срещи с леля си и баба си, се опровергава
от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и от изготвения по
делото социален доклад, в който е видно, че детето прекарва време с баба си Г.
П. и дори заедно извършват приятни и забавни дейности, останали в
съзнанието на детето. С оглед именно изготвения социален доклад, който не е
констатирал страх и травматични преживявания у детето относно случката на
26.05.2025 г., съдът не кредитира представеното психологично проучване от
16.06.2025 г. на детето З. Х., въпреки че е допустимо доказателство по
смисъла на чл.13, ал.2, т.1 ЗЗДН. Издаденото медицинско удостоверение, в
полза на В. Д. също не следва да бъде подлагано на доказателствен анализ,
тъй като е издадено два дни след датата на случая, което е житейски
нелогично, тъй като В. Д. отива да подаде незабавно жалба до Първо РУ,
видно от приобщената полицейска преписка, но не отива след това поне до
спешен медицински център, което води до извода, че същото е издадено с цел
настоящото производство.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че създалата се
ситуация на 26.05.2025 г., която се е развила извън рамките на добрия тон
изначално и при която се стигнало до физическа саморазправа не
представлява акт на домашно насилие. След като самата ситуация не
представлява акт на насилие, следва че и детето не е станало жертва на
насилие само защото е присъствало на ситуацията. В този смисъл е и
практиката на съдилищата, обективирана в решение № 1036/16.10.2025 г. по
в.гр.д. № 1839/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, което настоящия
състав на съда изцяло споделя. В него е посочено, че за да бъде квалициран
един акт като акт на домашно насилие по член 2, алинея 2 от ЗЗДН
/психическо насилие над дете/ е необходимо да е налице акт на домашно
8
насилие и този акт да е извършен в присъствието на детето, без непременно да
е насочен към него. Посочената разпоредба е приложима към случаите, при
които актът на домашно насилие по правило е извършен от някое от лицата по
член 3 от ЗЗДН и е бил осъществен в присъствие на свързани с извършителя и
пострадалия малолетни лица, тоест самото присъствие, без насилието да е
насочено пряко срещу детето, се смята за акт на посегателство спрямо детето.
Но, за да се квалифицира даден акт като такъв на домашно насилие по
отношение на дете, към което не е насочено пряко насилието, а е в
присъствието на детето, законът изисква този акт на насилие да се изразява
под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, който акт е извършен спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във физическо съжителство или в
интимна връзка.
Смисълът и целта на ЗЗДН е да даде защита в изключителни случаи на
живота и здравето на лица, които действително се намират в риск и в
ситуации, в които интензитетът на въздействие излиза извън рамките на
житейския конфликт и причинява сериозно страдание, каквото в случая не се
установява да е причинено от нито една от страните на другата. Това
производство не следва да се използва за постигане на други цели, различни от
описаните, нито да се използва като средство за личностна дискредитация или
разрешаване на други спорове и конфликти, какъвто се явява настоящият
случай.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба,
подадена по реда на ЗЗДН, с обективираните в нея искания, следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, в сила от
01.01.2024 г., В. Д. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на
25,00 лева, както и сторените от страна на Г. П. разноски в размер на 1000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от В. С. Д., ЕГН **********, адрес: град
В., бул. „Х. Б.“ № **, вх. **, ет.**, ап.**, действаща лично и в качеството й на
майка и законен представител на детето З. Х. Н., ЕГН **********, адрес: град
В., бул. „Х. Б.“ № **, вх. **, ет.**, ап.** срещу Г. Х. П., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Г. Б.“ № **, ет.**, ап.** за защита от домашно насилие с
отправено искане за постановяване на мерки за закрила по реда на чл. 5 ЗЗДН
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Х. Б.“ № **, вх.
9
**, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – град Варна сумата от 25 лева, представляваща
дължимата държавна такса
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Х. Б.“ № **, вх.
**, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г. Х. П., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. „Г. Б.“ № **, ет.**, ап.** сумата от 1000 лева, представляваща
сторени в производството разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от 24.10.2025 г.
/датата на постановяването му/ с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10