№ 233
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200375 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от Д. Н. К. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, * против
Наказателно постановление № РД-05-66/10.12.2021 г., издадено от Директор на РЗИ-Бургас,
с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4, вр. с т. I подточка 7 от Заповед №
РД-01-646/29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на основание чл.
209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че
връченият екземпляр от АУАН е нечетлив, което е възпрепятствало К. от възможността да
организира адекватно защитата си. На следващо място се посочва, че заповедите на
министъра на здравеопазването са нормативни актове, но не са обнародвани в ДВ, поради
което и не са породили правното си действие. Счита се, че в НП не е описана правилно
фактическата обстановка, както и че АНО не е успял да докаже обвинителната си теза. Под
евентуалност се излагат съображения за квалифициране на нарушението като маловажно и
се иска приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
М.А. – БАК, която поддържат жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и
развива. Добавя, че е налице разминаване в правната квалификация дадена в АУАН и в НП.
Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от служител с юридическо
1
образование – *, която застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа, че НП е
правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), като видно от известието за
доставяне на л. 21 - НП е връчено на жалбоподателя на 24.01.2022 г., а жалбата е
депозирана на 31.01.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 20.08.2021 г. служители от РЗИ-Бургас, сред които и св. Р.Р. – ст. инспектор в отдел
ДКЗ при РЗИ-Бургас, извършили проверка в няколко търговски обекта в кв. Сарафово, във
връзка с получен сигнал за неспазване на противоепидемичните мерки, действали към онзи
момент. Длъжностните лица влезли в магазин за хранителни стоки /МХС/ „*“, находящ се в
кв. * и констатирали, че в обекта като продавач – консултант работи жалбоподателят К..
Констатирали също, че лицето няма поставена защитна маска или друго средство за
предпазване, въпреки че обслужва клиенти в закрит търговски обект. Първоначално
длъжностните лица решили само да направят забележка на * и да го помолят да си сложи
маска, но той реагирал остро и невъзпитано, отказвайки да си сложи защитно средство и
заявявайки, че те не са хората, които могат да му казват какво да прави. При това положение
проверяващите решили да съставят срещу К. АУАН за извършено нарушение на Закона за
здравето.
В тази връзка св. Р. съставил на място срещу жалбоподателя АУАН с бл.
№136/20.08.2021 г, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл.
63 от Закона за здравето, вр. с т. 7 от Заповед № РД-01-464/2021 г. на МЗ.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите
констатации са безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за
нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 7 т. I подточка 7 от
Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл.
209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните, писмените и веществените доказателства
и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
2
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.
209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в хода на производство е допуснати съществено
нарушение, довело до ограничаване на правата на нарушителя и налагащо отмяна на НП.
Както вече беше посочено - производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване
на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и
реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване
на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон
наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното
означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или
липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно
нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място
на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този
смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде
наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в
АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на
нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние.
В конкретния случай по мнение на съда в АУАН липсва точно посочване на
правната квалификация на вмененото деяние. Посочено е само, че се касае за нарушение на
чл. 63 ЗЗ, което е крайно недостатъчно, имайки предвид, че нормата на чл. 63 ЗЗ съдържа 11
алинеи, при което е наложително да се посочи коя точно според актосъставителя е
нарушена. В случая актосъставителят е следвало да посочи разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ и
да направи връзка с чл. 209, ал. 1 ЗЗ, която реално е приложима в случая. По-важното обаче
е това, че като нарушена заповед на министъра на здравеопазването е посочена РД-01-464,
когато в действителност това е РД-01- 646. По мнение на съда комбинацията от неясно
посочване на нарушената законова разпоредба, в комбинация с грешно посочване на
3
конкретната заповед на министъра, която е била нарушена, е съществено нарушение и
реално е довело до невъзможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява.
Горното нарушение не може да се приеме за техническа грешка. Именно поради
строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран
в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще
института „техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й. Недопустимо
е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от
доказателствата по делото, да се санира подобен порок, тъй като би се променил елемент от
състава на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” и по
силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не е
основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително
тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява
допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на
извършване) и посочената като нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да
се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да не са изтекли
преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.
С оглед изчерпателност следва да се посочи, че настоящият състав не споделя
останалите доводи за порочност на жалбоподателя.
Съдът не споделя възраженията за съществено нарушение свързано с това, че
преписът от АУАН, връчен на жалбоподателя, е нечетлив. На първо място от приложения
препис може да се направи извод, че той е доста трудно разчитаем, но не и напълно
нечетлив. Дори да се приеме обаче, че в действителност копието от акта на жалбоподателя е
нечетливо - то това не променя факта, че преписът представлява копие на първия четливо
попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с
положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради това и
съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява
самостоятелно нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния
случай не са му създадени пречки за да се запознае със съдържанието на съставения АУАН
и да разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение
№ 1141/26.06.2015 г по к.н.а.х.д. № 859/2015 г. по описа на АдмС-Бургас , Решение №
104/17.02.2012 г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други.
Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната практика на касационната
инстанция, като например – Решение № 1960/18.11.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019 год. на
АдмС-Бургас, където се допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият препис
от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише
възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно
4
чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до нечетливост на акта може да
се достигне и в случай на неподходящо съхраняване. В случая, няма съмнение, че на
ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за образуване на
административно-наказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му
е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил
с полагане на подписа си. В този смисъл не е било ограничено правото му да узнае
обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да
организира защитата си, поради което не е налице соченото от районния съд процесуално
нарушение от категорията на съществените.“
По отношение на заповедите на министъра на здравеопазването следва да се посочи,
че те подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на
производството по оспорване на НП, издадено поради тяхното неизпълнение и
инцидентното им обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение №
31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен). В този смисъл има и практика на
ВАС, съгласно която: „ възможността за съдебен контрол относно действителността на
административните актове е предвидена изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от
друга – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на
жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на
административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един
административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен
неговият стабилитет следва да бъде зачитан“ (Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).
Съдът, в настоящия му състав, се придържа към виждането, че заповедите на
министъра са общи, а не нормативни административните актове, поради следните причини.
Процесната заповед, посочена в НП, е издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ, бр. 28
от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от
АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни
интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове (така
Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен
съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен
съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално
производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези правила е налице
изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
5
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, както и на страницата на Министерство
на здравеопазването.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед е с действие от
01.08.2021 г. до 31.08.2021 г., както изрично е посочено в нея – т.е. след 31.08.2021 г.
заповедта повече не поражда действие. Това обаче не се отразява върху отговорността на
нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала
конкретна забрана до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е имала ограничено действие
във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок (или с изринатата й
отмяна) действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и
задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така
единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото (в този
смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд –
Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен
съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 /
2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.)
В този смисъл не е налице и хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не се
касае за настъпила промяна в закон, тъй като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е
променяна и не е налице хипотезата на приемане на по-благоприятен закон, който да
„декриминализира“ деянието, за което е санкциониран жалбоподателя. Касае се само и
единствено за промяна на вида и характера на въведените противоепидемични мерки, а не за
промяна на нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна или да изключва дадено
поведение като административно нарушение (Решение от 09.04.2021 г. по к.н.а.х.д. №
70/2021 г. на АдмС - Стара Загора и много други).
Въпреки това съдът счита, че констатираните нередовности при съставяне на АУАН
са довели до опорочаване на цялото производство до степен налагаща отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
6
(л. 8), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, поради което и разноските са
дължими изцяло в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-66/10.12.2021 г., издадено от
Директор на РЗИ-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4, вр. с т. I
подточка 7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването
/Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на Д. Н. К. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Бургас, адрес: гр. Бургас, * да заплати на Д.
Н. К. с ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7