Номер 293223.07.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен назателен състав
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело №
20201200600453 по описа за 2020 година
Окръжният съд е сезиран с жалба от В. Г. Т. против определение №
810/28.05.2020 година по ч.н.д. № 160/2020 година по описа на Районен съд -
С, с което се потвърждава постановление на Районна прокуратура –
Благоевград за прекратяване на наказателното производство по ДП №3393
ЗМ-351/2019 година по описа на РУ – С. Според жалбоподателя неправилно е
прекратено наказателното производство поради липса на престъпление,
защото от данните по делото не следва извода за наличието на граждански
спор между страните. Несъгласие се изразява и с възприетото от съда
становище, че след смъртта на А И Иванов даже и при повдигане на
обвинение, производството би било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4
от НПК. Съдът не е съобразил компонентите на правото на собственост,
включващи освен правото на ползване, право на владение и право на
разпореждане. След като процесният микробус м. „Ивеко 35-12” с ДК №А26-
72 КВ е бил предаден на Иванов, той е получил съобразно уговорките между
страните по правоотношението владението и правото да го ползва, но не и
правото да се разпорежда с него.След смъртта му неговата дъщеря Биляна
Асенова Мосхополу също не е получило правото да се разпорежда с него и
след като го е сторила е извършила престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Според жалбоподателя е налице парадокс, защото по делото е установено
извършено престъпление и неговият автор, но въпреки това наказателното
производство е било прекратено от прокурора, което му действие е
потвърдено с атакуваното определение. Иска се отмяна на определението на
1
СРС и прекратителното прокурорско постановление, както и връщане на
делото за разследване на извършеното престъпление.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и
съобразно правомощията си намира за установено следното:
Правното основание на депозираната жалба е разпоредбата на чл.243,
ал.7 от НПК. Същата е депозирана в срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и съдържа ясни аргументи относно изразеното в нея несъгласие
със съдържанието на атакуваното определение на първостепенния съд. По
съществото си обаче е неоснователна.
Установената в хода на разследването фактическа обстановка е
възпроизведена както в постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, така и в мотивите към потвърдителното съдебно
определение. Нейното подробно повтаряне е излишно като за нуждите на
извършваната проверка следва да се отбележат само основните факти, които
безспорно са установени до момента от разследващия орган. Между
жалбоподателя *** и А И от с. С, общ. С е бил сключен устен договор за
продажбата на микробус м. „Ивеко 35-12” с ДК №А26-72 КВ, стойността на
който следвало да се изплаща на части. Според жалбоподателя били
изплатени само част от уговорените между него и Иванов суми, което довело
до трансформиране на договора за лизинг в договор за заем, плащанията по
който също били преустановени. Според близките на починалия Иванов
уговорката е била за заплащането на сумата от 8 000 лв. като крайна цена за
микробуса, която е била напълно заплатена, но впоследствие прехвърлителен
договор не бил подписан, защото Тодоров започнал да иска допълнителни
пари за него. След смъртта на Иванов, дъщеря му Биляна Мосхополу се
разпоредила с притежаваните от фирмата му превозни средства, включително
и с процесния микробус, който бил продаден на части, а получените средства
преведени по банков път за покриване на задължения на фирмата на баща й.
При тези данни прокурорът е заключил, че липсват предпоставките за
продължаване на наказателното производство, защото липсва умисъл в
поведението на Мосхополу, който следва да се изведе от събраните
доказателства. Същата е заявила, че знае от баща си, че микробусът е бил
изцяло заплатен съобразно постигната уговорка, а допълнителните претенции
2
на продавача не са позволили да бъде оформено прехвърлянето му. А по
отношение на починалия е невъзможно да се води наказателно производство,
поради което е постановено и прекратителното постановление.
На практика по абсолютно същите съображения е постановено и
определението на СРС, който цялостно е възприел аргументацията в
проверявания от него акт на прокурора.
Съобразно правомощията си по чл.243, ал.8 във вр. с ал.6, т.3 от НПК
въззивният съд е в правото си да отмени определението на съда и
постановлението на прокурора, давайки указания относно прилагането на
закона. Конкретната воля на законодателя е да бъдат преценени извършените
до момента действия по разследването и най-вече пропуски от разследващия
орган в тази насока, които биха имали съществено значение за крайния извод
следва ли да се носи и от кое лице наказателна отговорност. В разглежданият
казус практически са извършени възможните процесуално следствени
действия и са събрани достатъчно по обем доказателства, за да може
прокурорът да упражни ролята си на „господар” в досъдебната фаза на
процеса, извършвайки преценка на посочените въпроси. Очевидно и
жалбоподателят Тодоров не е оспорил този извод нито с жалбата си пред
първата съдебна инстанция, нито пред БлОС, защото не е посочил нито едно
процесуално действие, което не е било извършено, а се явява съществено за
установяване на обективната истина по казуса. При това положение съдът не
може да замести прокурора като обвинител, който е единственият орган,
оторизиран да повдига и поддържа обвинение за извършено престъпление
съобразно Конституцията на Република България. След като от събраните
доказателства прокурорът не може да изведе наличието на субективния
елемент на престъплението по чл.206, ал.1 от НК спрямо Биляна Мосхополу,
съдът не разполага с правомощия да задължи прокурора да повдигне такова
обвинение. Не са налице пропуски във воденото разследване, които да
позволяват извършването на допълнителни следствени действия, които биха
могли да променят изводите на прокурора. Събрани са всички възможни
писмени доказателства, разпитани са множество свидетели, имащи
отношения с починалия Иванов и начина, по който е бил ползван от него
процесния микробус, поради което липсват основания за даване на
задължителни указания в тази посока.
3
При тези данни единствено възможният извод е, че действията на
прокурора и първата съдебна инстанция в изпълнение на определените им от
закона правомощия са законосъобразни, а постановените от тях в тази връзка
актове са правилни, поради което следва да бъдат потвърдени.
На база изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 810/28.05.2020 година по ч.н.д. №
160/2020 година по описа на Районен съд - С, с което се потвърждава
постановление на Районна прокуратура – Благоевград за прекратяване на
наказателното производство по ДП №3393 ЗМ-351/2019 година по описа на
РУ – С.
Определението на съда не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4