Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр. София, 05.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в
закрито заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
като разгледа докладваното от съдия
Иванова ч. гр. д. № 12 100 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 1
от ГПК.
Образувано е
по жалба на взискателя „ЖМБ - 1“ АД срещу
Разпореждане от 07.08.2019 г., по изп. д. №
20147860400363, по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 от
КЧСИ, с което е отложена насрочената от 09.08.2019 г. до 09.09.2019
г. публична продан на недвижими имоти, находящи се в
гр. София, СО, р - н „Слатина“, бул. „******, представляващи Едноетажна масивна
сграда - трафопост, със застроена площ от 30 кв. м., въведена в експлоатация
през 1960 г., означена под № 6 на скицата на правоспособното лице по ЗКИР, с
инвентарен номер 6, както и Едноетажна масивна сглобяема сграда - склад,
разположена в северозападната част на УПИ № III - 325 и въведена в експлоатация
през 1982 г., със застроена площ от 212, 10 кв. м., които сгради са подробно
индивидуализирани в обжалваното разпореждане.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането на ЧСИ. Според жалбоподателя
в ГПК липсвала изрично предвидена възможност за съдебния изпълнител да отмени
публична продан в хипотезите, когато са налице всички законови изисквания и е
издадено постановление за насрочване на публичната продан, за което страните са
уведомени. В оспореното разпореждане не се сочи никакво законово основание, на
което се отлага проданта, а по делото липсва жалба, разпореждане на съд или
друго основание, предвидено в ГПК, проданта да бъде отложена/отменена. Подадената от третото задължено лице молба
няма качеството на жалба. Излага се още, че в разпореждането не е посочен
конкретен срок, за който се отлага проданта. Поддържа се, че третото задължено
лице не е предприело никакви правни действия да защити своите права, освен тези
по делото. Не е ясно и коя страна следва да инициира съдебно производство,
което предпоставя възможност публична продан изобщо
да не се проведе. Оспорва се изложеното от ЧСИ в мотивите в обжалваното
разпореждане, че изискването за установяване по съдебен ред на собствеността и
идентичността на възбранените имоти произтича от
определенията на СГС, САС и ВКС, понеже тези въпроси не са предмет на съдебните
производства. Сочи се още, че съдебният изпълнител е предприел действия, които
не са поискани да бъдат извършени. С допълнителна молба от 29.08.2019 г. взискателят представя удостоверение за тежести на
процесните два имота с твърдения, че наложените от съдебния изпълнител възбрани
са отразени в тях, поради което не е имало основания за отлагането на проданта.
Моли обжалваното разпореждане за отлагане на насрочената продан да бъде
отменено. Претендира разноски за настоящото производство.
Длъжникът „Л.-
Р“ АД оспорва жалбата като я намира за
недопустима, а при условията на евентуалност - за неоснователна.
Поддържа, че обжалваното действие не е сред изрично посочените в чл. 435, ал. 1 ГПК, а съдебният изпълнител правилно е отложил провеждането на публична продан
до изясняване въпроса за собствеността. Сочи, че макар в предходно съдебно
производство по гр. д. № 4601/2016 г., СГС да е оставил жалбата на третото лице
„ИИИ Т.“ ЕООД без разглеждане като недопустима, съдът е кредитирал изготвените
заключения, съгласно които двата имота не са били предмет на наложена от ЧСИ
Миладинов възбрана. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение като
прекомерен.
Третото за
изпълнителното дело лице „ИИИ Т.“ ЕООД е оспорило жалбата по подробно изложени
съображение, първо като недопустима и
евентуално като неоснователна. Третото лице „ИИИ Т.“ ЕООД не е страна в
производството по принудително изпълнение, нито правоприемник на такава страна
и спрямо него издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни
предели, поради което становището му е ирелевантно за
настоящото производство.
В мотивите
си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.М., рег. №
786 от КЧСИ поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Сочи, че по молба на взискателя принудителното
изпълнение е насочено срещу сграда с идентификатор 68134.704.598.13 и трафопост
с идентификатор 68134.704.598.20, като върху имотите е наложена възбрана,
вписана в служба по вписванията София на 15.04.2014 г. С нотариален акт за покупко - продажба, същите са прехвърлени на трето лице
„ИИИ Т.“ ЕООД на 28.05.2014 г., а на 17.07.2019 г. имотите са продадени на „Й.Х.Х.“ ЕООД. Сочи, че собственикът на имотите към момента на
извършения опис и оценка - „ИИИ Т.“ ЕООД е обжалвал изпълнителните действия по
реда на чл. 435 от ГПК и жалбата е оставена без разглеждане, като в мотивите на
определение от 24.07.2018 г. по т. д. № 4601/2016 г. СГС е обсъдил и въпроса
относно идентичността на имотите и наличието или липса на наложена възбрана по
изпълнителното дело. Съдът е достигнал до извод, че този въпрос може да бъде
решен единствено в исков процес. Поддържа, че с молбата си за отмяна на
насрочената публична продан на имотите от 09.08.2019 г. третото лице „ИИИ Т.“
ЕООД е приложил удостоверения за тежести, в които не е вписана възбраната от
15.04.2014 г., а в изисканите удостоверения за тежести възбраната е вписана,
поради което взискателят е сезирал Прокуратурата.
Предвид изложеното, ЧСИ мотивира отлагането на насрочената от 09.08.2019 г. до 09.09.2019 г. публична продан с наличието на противоречиви
документални данни по делото и промяна на собствеността след уведомяване на
страните.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително
дело № 20147860400363 по описа на ЧСИ М.М. е
образувано по молба на Р.С.С.срещу „Л.- Р“ АД за
събирането на парични вземания по изпълнителен лист, издаден на 21.02.2014 г.
от СГС, 4-ти състав. В хода на принудителното изпълнение, въз основа на договор
за цесия между взискателя Р.С.и „ЖМБ-1“ АД, вземането
по изпълнителния лист и прехвърлено на последното дружество, което, на
основание чл. 429 ал. 1 ГПК, е конституирано като взискател
в производството.
От писмените
доказателства се установява, че с Постановление за налагане на възбрана изх. №
6173/10.04.2014 г. (л. 84) ЧСИ М.М. е наложил
възбрана, вписана в Сл. вп. с вх. рег. №17414 от 15.04.2014 г., том 8, дело №
138/2014 г., дв. вх. рег. №17354/2014 г. върху
множество на брой недвижими имоти, находящи се в гр.
София, СО, р-н „Слатина“, бул. „******, разположени в северната част на
застроен УПИ III - 325, в кв. 14, м-ст „Комплекс Бан - IV километър“, сред
които са и процесните имоти, представляващи Едноетажна масивна сграда – трафопост, със застроена площ от 30 кв. м.,
с бетонови основи и фундаменти, изградена с тухлена зидария, с покрив от
стоманобетонна плоча с хидроизолация, плосък, с бивше и настоящо предназначение
– трафопост, разположена в непосредствена близост до железопътната линия, при
граници: от четири страни- двор на производствената площадка, въведена в
експлоатация през 1960 г., означена с номер № 6 на скицата на правоспособното
лице по ЗКИР и с инвентарен номер 6; както и възбрана върху Едноетажна масивна сглобяема сграда, със застроена
площ от 212. 10 кв. м., с бетонови основи и фундаменти, изградена от метална
конструкция, съставена от метални колони и ферми, замонолитени
в основата и покрита по фасадите и по покрива с поцинкована профилирана
ламарина, с бивше и настоящо предназначение: склад, разположена югозападната част
на УПИ № III - 325, при граници: от четири страни - двор на производствена
площадка, въведена в експлоатация през 1982 г. и означена под № 21 на скицата
на правоспособното лице по ЗКИР, с инвентарен № 21.
Същите
недвижими имота са описани като собствени на длъжника „Л.- Р“ АД в т. 1 и т. 15
от Констативен нотариален акт №102, том 3, рег. № 6821, дело № 472/2006 г. на
нотариус Б.Н.(л. 18).
На
09.12.2015 г. процесните две сгради са описани от ЧСИ, като в протокола е
посочено, че в склада е намерено дружеството „Прайм ойл“ - наемател. С писмено уведомление от същата дата трето
за изпълнителното дело лице - „ИИИ Т.“ ЕООД е заявило претенции, че е
собственик на сградите, предмет на описа, продадени му от „Л.- Р“ АД на
28.05.2014 г., въз основа на нотариален акт №159, том I, рег. № 6260, дело № 141/2014 г., на нотариус В.И.. Третото лице е
твърдяло, че закупените от него недвижими имоти, представляващи Едноетажна
масивна сграда - склад, с площ от 200 кв. м. и Едноетажна масивна сграда -
трафопост, с площ от 40, 50 кв. м., се различават от посочените недвижими имоти
в Констативен нотариален акт № 102, том 3, рег. № 6821, дело № 472/2006 г.
Във връзка с
проведения опис от 09.12.2015 г. „ИИИ Т.“
ЕООД е депозирало пред СГС жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК. С определение от
24.07.2018 г., по т. д. № 4601/2016 г. жалбата е оставена без разглеждане - като
недопустима, доколкото жалбоподателят не се е позовал на установено владение
върху имотите. С определение от 28.01.2019 г., по ч. д. № 4803/2018 г., САС е
потвърдил определението на СГС. Същевременно въззивната
инстанция е оставила без разглеждане жалбата на „Л.- Р“ АД срещу същото
определение, като в тази си част определение на САС е потвърдено с определение
от 16.05.2019 г., по ч.т. д. №1111/2019 г., ВКС, което е било окончателно.
С
обжалваното разпореждане от 07.08.2019 г. съдебният изпълнител е отложил
насрочената от 09.08.2019 г. до 09.09.2019 г. публична
продан на процесните две сгради. Без да са изложени конкретни фактически и
правни изводи, ЧСИ е мотивирал отказа си с посочените по - горе определения на
СГС, САС и ВКС като е посочил, че проданта се отлага до изясняване по съдебен
ред идентичността на имотите и наложена ли е възбрана върху тях.
По отношение допустимостта на жалбата съдът намира
следното:
Удовлетворяването
на подлежащото на принудително изпълнение притезателно
право се осъществява чрез предвидените в част V, дял II и дял III от ГПК изпълнителни способи. Всеки изпълнителен
способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в
определената от закона последователност (в този смисъл и ТР № 3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС) и по същество се урежда, както от важащите само за него правила,
така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.
Доколкото
отказът от извършване на определено изпълнително действие осуетява
потенциалната възможност на взискателя да удовлетвори
притезанието си, законодателят му е предоставил
защитата, предвидена в чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. Обхватът на тази защита не е
ограничен до конкретни изпълнителни действия, поради еднаквата значимост на
всяко едно действие при изграждане на конкретния изпълнителен способ.
Тъй като с
обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отложил насрочената публична
продан, без да посочи за какъв период и при какви условия отново ще бъде
насрочена, може да се направи извод, че по същество ЧСИ е отказал извършване на
изпълнително действие - публична продан
върху недвижими имоти. Тъй като преценката за допустимостта на жалба се
извършва въз основа на изложените от
страната твърдения, настоящият състав намира, че жалбата е процесуално
допустима - подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.
По съществото на жалбата настоящият състав намира
следното :
ГПК не вменява в задължение на ЧСИ да прави
проверка за собствеността на имотите, върху които налага възбрана. Законодателят ясно е фиксирал момента, в който ЧСИ трябва да извърши такова
проучване на собствеността – по арг. от чл. 483 от
ГПК – това е момента преди да пристъпи към опис
на имотите. Съгласно разпоредбата
на чл. 483 ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя
имот след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на
налагане на възбраната.
Въпросът
относно принадлежността на правото на собственост при насочването на изпълнение
към конкретно имущество е от съществено значение за законосъобразното провеждане
на публичната продан и пряко рефлектира върху нейната действителност. Предвид потенциалната
възможност отговорността на ЧСИ да бъде ангажирана в резултат на негови
незаконосъобразни действия, той може да отложи или откаже определено
изпълнително действие, докато не се увери, че длъжникът е собственик на вещта
към деня на налагане на запора или възбраната, при обосновани съмнения за това.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПК не урежда изрично кои от издадените
от съдебния изпълнител актове могат да бъдат отменени от него, а единствено
определя тези, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, поради
което следва да се приеме, че насрочването на публична продан, като неподлежащо
на обжалване по реда на чл. 436 ГПК действие, може да бъде отменено от самия
съдебен изпълнител, а оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл са
неоснователни.
На вмененото
задължение на съдебния изпълнител да предприема принудително изпълнение
единствено срещу имущество на длъжника (или лице, учредило обезпечение),
кореспондират и широките правомощия, предвидени в чл. 483 ГПК, по отношение на
начините, посредством които ЧСИ следва да се увери за принадлежността на
конкретното имущество. Видно от съдържанието на разпоредбата, проверката не се
изчерпва единствено с формална проверка в данъчните или нотариалните книги, а
при необходимост ЧСИ следва да се увери и по всякакъв друг начин, включително
чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността се взема
предвид владението към момента на налагане на възбраната.
От мотивите
на обжалваното разпореждане, както и от депозираните мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК и приложените по изпълнителното дело писмени доказателства, не може да се
направи извод, че ЧСИ М.М. е извършил самостоятелна
преценка за принадлежността на правото на собственост върху процесните два
имота, предмет на описа, към момента на налагане на възбраната, каквито са
изискванията на чл. 483 ГПК. ЧСИ единствено се е позовал на мотивите на
определение от 24.07.2018 г., по т.д. № 4601/2016 г., на СГС, в които е прието,
че въпросът за идентичността на имотите придобити от третото лице „ИИИ Т.“ ЕООД
с притежаваните от длъжника, върху които е вписана възбрана, е спор относно
вещни права и следва да бъде разрешен в отделно исково производство. В
съдебното производство, което е било образувано по жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК,
подадена от третото за изпълнението лице „ИИИ Т.“ ЕООД, въпросът относно
собствеността на сградите не е разглеждан по същество понеже жалбата е приета за недопустима. Мотивите на
СГС в това производство не обвързват ЧСИ и не го освобождават от задължението
за извършване на самостоятелна преценка. Цитираните в разпореждането
определения на САС и ВКС също нямат отношение към въпроса за идентичността на
имотите и тяхната собственост.
ЧСИ е
следвало да извърши дължимата по силата на чл. 483, изр. 2 и 3 ГПК проверка на
собствеността на имотите и въз основа на нея да прецени наличието или липсата
на идентичност между възбранените имоти и
действително описаните в протокола за опис. Подобни действия, видно от
съдържанието на обжалваното разпореждане, ЧСИ М.М. не
е предприемал и не е възнамерявал да осъществи, поради което настоящият състав
намира, че отлагането на проданта за неопределено време е незаконосъобразно.
Следва да се
отбележи освен това, че законодателят е изброил примерно, а не лимитативно,
способите, чрез които се извършва проверката, като изборът кои от тях да бъдат
приложени, е предоставен изцяло в преценката на съдебния изпълнител. Установяването
на наличие или липса на идентичност на имотите чрез назначаване на техническа
експертиза, разпит на свидетели или по друг начин, е предоставено на избора на
съдебния изпълнител, а видът и броят на способите, които ще приложи, зависят
изцяло от доказателствата, което е събрал и формираните въз основа на тях
изводи. От една страна липсата на мотиви в обжалваното разпореждане, а от друга
- непредприемането на необходимите действия по изясняване идентичността на
процесните две сгради, въпреки че такова задължение му е изрично вменено по
силата на чл. 483 ГПК, обуславят незаконосъобразност на обжалвания акт, с който
публичната продан е отложена, което по същество представлява отказ да се
извърши исканото изпълнително действие.
Поради
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното Разпореждане от 07.08.2019
г., по изп. д. № 20147860400363, по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 от КЧСИ, с което публичната продан е
отложена, следва да се отмени, а делото да се върне на съдебния изпълнител за
предприемане на действия по установяване собствеността на имотите.
Независимо
от уважаване на жалбата, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния
изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият
състав намира, че в полза на взискателя не следва да
се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по
изпълнението. В случая става въпрос за контролно - отменително
производство, което протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва
изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността
на атакуваните изпълнителни действия със закона. Доколкото разпоредбите на чл.
78 ГПК и чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни разноски в настоящото
производство следва да се остави без уважение. (в този смисъл определение №
2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС). Жалбоподателят може да
търси възстановяване на имуществените вреди от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител по общия исков ред съгласно чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 07.08.2019 г., по изп. д. № 20147860400363, по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 от КЧСИ, с което е отложена насрочената от
09.08.2019 г. до 09.09.2019 г. публична продан на
недвижими имоти, находящи се в гр. София, СО, р-н
„Слатина“, бул. „*****, представляващи едноетажна масивна сграда - трафопост,
със застроена площ от 30 кв. м., въведена в експлоатация през 1960 г., означена
под № 6 на скицата на правоспособното лице по ЗКИР, с инвентарен номер 6, както
и Едноетажна масивна сглобяема сграда – склад, разположена в северозападната
част на УПИ № III – 325 и въведена в експлоатация през 1982 г., със застроена
площ от 212, 10 кв. м.
ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на
действия и самостоятелна преценка относно принадлежността на правото на
собственост върху описаните недвижим имоти, предмет на отложената публична
продан.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати за сведение на
страните и съдебния изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.