Решение по дело №663/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260000
Дата: 24 януари 2022 г.
Съдия: Татяна Генова Митева
Дело: 20204300100663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 24.01.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при   секретаря             ГАЛИНА АВРАМОВА          и в присъствието на прокурора                          ГЕОРГИ    АРГИРОВ         като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА гражданско дело № 663 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производство с правно основание чл. 2а  от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Д.С.К.,***, ЕГН **********, чрез адв. С.Г. *** 2, против Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, представлявано от Сотир Цацаров - Председател, СОФИЯ, 1000, пл. "Света Неделя"6, БУЛСТАТ ********* основание чл. 2а ЗОДОВ с цена на иска 50 000 лева - неимуществени вреди.

В нея ищецът твърди, че с Присъда № 28/19.11.2009 г., постановена по НОХД № 410/2009 г. по описа на Ловешкия окръжен съд бил признат за виновен за това, че през периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2005 г., при условията на независимо извършителство, като управляваш и представляващ „К."-ООД /в ликвидация/ - Ловеч, за да избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери, не подал годишна данъчна декларация за финансовата 2004 г. в ТД Ловеч, която се изисква по силата на закона - чл. 51 ЗКПО /отм./, като укритите задължения са в размер на 29 484.51 лв., поради което и на основание 257, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 255, ал. 1, предл. 1 и чл. 2, ал. 2 НК и осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието било отложено за срок от три години. С присъдата бил осъден солидарно да заплати в полза на държавата сумата в размер на 29 484.51 лв. Присъдата влязла в сила след потвърждаването й с Решение № 354/14.07.2010 г. по КНОХД № 327/2010 г. по описа на ВКС.

Въз основа на това на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, на 28.07.2010 г. в Ловешкия окръжен съд било внесено мотивирано искане от Комисията за постановяване на решение, с което да бъде отнето в полза на държавата на подробно описаното в него имущество на обща стойност 409 487 лв., както и налагане на обезпечителни мерки върху същото. По искането в Ловешкия окръжен съд било образувано гр.д. № 353/2010 г. по описа на съда.

С Решение № 84/03.04.2015 г. по гр.д. № 353/2010 г. по описа на Ловешкия окръжен съд е отхвърлено изцяло искането срещу ищеца на Комисията като неоснователно и недоказано, като е осъдил същата да заплати на ищеца 11 400 лв. По въззивна жалба на ответника с Решение № 334/29.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 249/2015 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил Решение № 84/03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 353/2010 г. по описа на Ловешкия окръжен съд в обжалваната част, като осъдил К да заплати на ищеца 1000 лв. - платен адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

По подадена от Комисията касационна жалба с Решение № 213/06.02.2017 г. на ВКС, III г.о., постановено по гр.д. № 1611/2016 г., е отменил Решение № 334/29.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 249/2015 г. Великотърновският апелативен съд, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С Решение № 62/12.04.2018 г., постановено по в.гр.д. № 237/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, същият е отменил Решение № 84/03.04.2015 г. по гр.д. № 535/2010 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, като вместо него е постановил отнемане в полза на държавата в частност от Д.С.К. подробно описани в него движими вещи, парични суми и дружествени дялове, като го е осъдил да заплати заедно със съпругата си В.Г.Т. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 17 001 лв., 1 800 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт за всички съдебни инстанции, както и 150 лв. само за ищеца в полза на бюджета на съдебната власт.

По повод подадена от ищеца касационна жалба с Решение № 125/17.06.2019 г. по гр.д. № 3026/2018 г. на Ш г.о., ВКС е отменено изцяло Решение № 62/12.04.2018 г. по в.гр.д. № 237/2017 г. на Великотърновския апелативен съд.

Посочва, че производството по делото продължило от 28.07.2010 г. до 17.06.2019 г. - 8 години и 11 месеца - изключително неразумен срок с оглед обстоятелството, че нито заявителят, нито останалите ответници по някакъв начин със своето процесуално поведение не са станали причина за това. /За горното ищецът е получил обезщетение по реда на Глава За ЗСВ/.

Незаконните актове и действия на ответника са довели до сериозни, непоправими и необратими негативни преживявания, които са сложили отпечатък върху личния и семейния му живот. Изтъква се, че изпаднал в един постоянен и дълготраен психически стрес и срив. Особено тежко възприел наложените запори и възбрани върху свое и на членовете на семейството му /съпруга/ и на домакинството му /двамата му сина/ движимо и недвижимо имущество. От жизнерадостен и приветлив човек, ищецът се затворил в себе си. Станал мълчалив, умислен, загрижен. Занемарил външния си вид. Тези обстоятелства били забелязани и започнали да правят впечатление на неговите близки и познати. В семейството си станал напрегнат, раздразнителен. Често и безпричинно повишавал тон. Нарушен бил и неговия сън. Спял по малко, събуждал се нощем и дълго не можел да заспи.

Съпругата му и синовете му започнали да се тревожат за него, което не останало незабелязано за ищеца и това още повече засилвало напрежението му и се отразявало негативно на психиката му. Не можел да приеме първото решение на Ловешкия окръжен съд като реалност, защото след него последвали въззивна жалба от представителите на ответника, чието отхвърляне от въззивния съд, не го успокоило, защото последвало отменителното решение на ВКС и връщането на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Заживял с мисълта, че Комисията е всесилна и всевластна и изпитвал страх от всяка среща с документ, издаден от съда по делото.

Всичко това се превърнало в обезверение към правораздавателните и правозащитни органи и като цяло към държавата. Твърди, че тревожността и напрежението все още не са го напуснали и след окончателното влизане на последното Решение в сила.

Не по-малко травмирал психиката му и изключително дългият срок, през който продължило производството по делото. През всичките тези малко по-малко от 10 години били проведени множество съдебни заседания. Най-продължителен период от време делото е престояло в Ловешкия окръжен съд, където са проведени и най-голям брой съдебни заседания. Според ищеца това не е било само, защото делото е било със значителна фактическа и правна сложност, а до много голяма степен се дължало на процесуалното поведение на представителите на Комисията, а не на лошо негово такова.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена на основание чл. 2а ЗОДОВ КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО (КПКОНПИ), да заплати на ищеца сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди произтичащи от незаконните действия, бездействия и актове на ответника, описани по-горе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират и направените разноски, като правят доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от КПКОНПИ, в качеството й на правоприемник на КУИППД, в който се посочва, че исковата молба е нередовна, необоснована и недоказана, поради което оспорват иска изцяло както по основание, така и по размер. Посочват, че искът е допустим, но молбата е нередовна, тъй като не е посочен акта, обявен за противоправен, а и не е ясно кое именно обезпечено имущество и по кое съдебно производство не е могъл да разпореди ищеца, за настъпване вредоносните за него последици.

По основателността, посочват, че подаденият от Д.С.К. иск е изцяло неоснователен и необоснован, поради което е оспорен по основание и по размер. Считат, че не е налице незаконосъобразен акт на Комисията, от който да са възникнали вреди за ищеца. Отговорността по чл.2а от ЗОДОВ възниква при наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: поведение - незаконосъборазни актове, действие или бездействие на органите и на длъжностните лица при или по повод правомощията им по служба, противоправност на повдението, отмяната им по съответния ред, вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, какъвто е процесиият случай, не може да се реализира отговорност на държавата в лицето на Комисията по предвидения в закона ред. Излагат подробни съображения в тази насока, като се позовават и на Тълкувателно решение №7/30.06.2014 г. по образувано т.д.№7/2013 г.  При условията на евентуалност, посочват, че размерът на предявения иска не отговаря на принципа за „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД като прекомерно завишен. Претендират присъждане на разноските по делото. Направени са възражения по доказателствените искания на ищеца.

 В съдебно заседание ищецът се явява лично и с представител адв.Г.. Поддържа предявения иск, като моли да бъде уважен, така както е предявен и заплатени разноските по делото. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения.

Ответникът КПКОНПИ взема участие в производството по делото чрез юриск. И.С., който в съдебно заседание оспорва иска, като неоснователен и недоказан, като моли да бъде отхвърлен, тъй като от събраните в хода на производството не се установява по категоричен начин, че действията на Комисията са в пряка причинна връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. Представя писмена защита, в която доразвива доводите си.

Представителят на прокуратурата на Република България прокурор Георги Аргиров счита предявеният иск за недоказан, предвид на това, че не са налице елементите на ч. 2а от ЗОДОВ. Актовете на комисията са законосъобразни, не е установено противоправност на поведението на служителите на Комисията. Изтъква, че от приложената медицинска документация и от заключението на съдебно-медицинските експертизи, не се установява заболяванията, посочени в експертизите да са настъпили в резултат на действията на служителите на комисията, т.е. в пряка причинна връзка.

Съдът е приел, че искът е допустим с определение № 260038/ 26.01.2021 г. по реда на чл.140 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на депозираните експертизи, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

С Решение № 303/ 28.07.2009 година на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, въз основа на постъпило уведомление с изх. № 1993/ 06 от 13.07.2009 г. на ОП – Ловеч, на основание чл. 21, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) за образувано досъдебно производство № 176/ 06 г. по описа на ОД МВР – Ловеч за извършено престъпление по чл. 257, ал.1, пр.1, вр. чл. 255, ал.1, пр.1 и чл. 2, ал.2 от НК срещу Д.К..

 С присъда № 28/ 19.11.2009 година по НОХД № 410/ 2009 година на Ловешкия окръжен съд Д.К., ЕГН **********, е признат за виновен за това, че през периода 01.01.2005 година до 31.03.2005 година при условията на независимо извършителство, като управляващ и представляващ „К.“ ООД в ликвидация – Ловеч, за да избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери, не подал годишна данъчна декларация за финансовата 2004 г. в ТД Ловеч, която се изисква по силата на закон – чл. 51 ЗПКО (отм.), като укритите данъчни задължения са в размер на 29 484.51лв., поради което и на основание чл.257,ал.1,пр.1,вр.чл.255,ал.1,пр.1 и чл.2, ал.2 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв. На основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият е осъден солидарно с Бойко Цанов Ичев да заплати в полза на държавата сумата от 29 484.51лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законните последици и направените по делото разноски. С Решение №60/23.03.2010г. по ВНОХД №17/2010г.на АС-Велико Търново е присъдата е потвърдена. С Решение №354/14.07.2010г. по КНОХД №327/2010г. на ВКС е потвърдено решението на АС-Велико Търново.Присъдата е влязла в законна сила на 14.07.2010 г.

Проверката на комисията е обхванала периода 27.07.1985г. – 27.07.2010 г.

 Извършеният от Комисията икономически анализ е показал, че през проверявания период Д.С.К. има законни приходи в размер на 1 385 МРЗ, а е извършил разходи в т.ч. за придобиване на движимо и недвижимо имущество, издръжка на  домакинство, разходи за задгранични пътувания, разходи за покупка на дружествени дялове, разходи за гледане и издръжка на родителите на съпругата на проверяваното лице  и др., в размер на  4 320  МРЗ. Констатирана е отрицателна от 2 935  МРЗ, което представлява съгласно §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ “значителна стойност” над  60 000 лева или 400 МРЗ. Прието е, че не са установени данни за законни доходи на К. за придобиването на притежаваното от него имущество

С  Решение 465/25.11.2009 г.  на  КУИППД  е внесено мотивирано искане  до Окръжен съд Ловеч за допускане на обезпечение на бъдещ  иск. С Определение №779 от 26.11.2009г. на ЛОС и Обезпечителни заповеди №629 и №629-А от 26.11.2009г. по ч.гр.д.№ 629/2009г. на ЛОС са наложени обезпечителни мерки върху притежаваното от проверяваното лице и контролираното от него търговско дружество имущество и върху притежаваните от тях банкови сметки.

Комисията е подала мотивирано искане вх. № 7099/ 02.08.2010 година до ОС – Ловеч против Д.С.К., В.Г.Т., Г.Д.С., М.Д.С.,*** (в ликвидация), ЕИК *********, и „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”ЕООД Ловеч (в ликвидация), ЕИК *********, за отнемане в полза на Държавата на следното имущество на обща стойност от 644 463 лева:

І. Имущество, придобито под режима на СИО от Д.С.К. и В.Г.Т. горните данни -

1. Недвижими имоти-

- АПАРТАМЕНТ № 25, намиращ се в гр. Ловеч, ул. *****, със застроена площ от 58,23 кв.м., състоящ се от: спалня, столова с бокс, баня с клозет, дрешник, коридор и тераса, при граници: отгоре – покрив, отдолу – ап. на  Г.Т., ул. “Осъмска” от две страни – двор, стълбище и тавански помещения; ведно с Избено помещение № 15 със светла площ 3.00 кв.м. пр граници: от две страни – двор, коридор и мазе на Ив.Ив.и  Таванско помещение № 25 със светла площ 4.95 кв.м., при граници: таван на Т.Т., коридор, двор и таван на Ц.Ц., заедно с припадащите се – 1.54669 % идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавен парцел III в кв. 196 по плана на гр. Ловеч, одържавен с акт.;

2.Движими вещи-

2.1.- ЛЕК АВТОМОБИЛ марка и модел „МЕРЦЕДЕС СЛК 200”, с рег.№ *****, рама №*****, двигател №*****.

2.2.- ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка и модел  “ГАЗ 53”, с рег. № *****, рама №*****, двигател № *****.

2.3.- ЛЕК АВТОМОБИЛ марка и модел „ОПЕЛ КОРСА”, с рег.№ *****, рама №*****, двигател №*****.

 2.4. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка и модел „ДЕУ ЕСПЕРО”, с рег.№ *****, рама №*****, двигател № *****.

2.5.-ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка и модел „ФОЛКСВАГЕН  ТРАНСПОРТЕР”, с рег. № *****, рама №*****, двигател № *****.

3.Суми от продажби-

3.1.- На недвижими имоти-общо 264 600 /двеста шестдесет и четири хиляди и шестстотин / лева.

3.2.-На движими вещи-общо 19 900 /деветнадесет хиляди и деветстотин/ лева.

ІІ.Имущество,придобитото от Д.С.К., ,с горните данни, на основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД-

- 25 /двадесет и пет/ дружествени дяла от по 100 /сто/ лева всеки един от тях, притежавани от него в капитала на “Каимекс”ООД-в ликв., на стойност 2 500 /две хиляди и петстотин/лева.

- 25 /двадесет и пет/ дружествени дяла от по 100 /сто/ лева всеки един от тях, притежавани от него в капитала на “ГП - АГРО”ООД-в ликв.,на стойност 2 500 /две хиляди и петстотин/лева.

ІІІ.От Г.Д.С. горните данни, на основание чл.9 от ЗОПДИППД/отм./-

-АПАРТАМЕНТ №21 намиращ се в гр.Ловеч,ул.“*****, със застроена площ от 104.24 кв.м., състоящ се от две спални,хол, столова, бокс, баня, клозет, килер и антрета, при граници от три страни двор, Д. С., Б.Х., Р.Р., заедно с Избено помещение № 5 при граници: Х.П., коридор, Т.П.и Таванско помещение № 10 при граници: Х.П., коридорТ.П., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на ползуване от дворното място, която сграда е построена върху държавен терен, съставляващ парцел III , пл.№1077 в кв. 196 по плана на гр. Ловеч, при граници: от три страни улици, алея, озеленяване към р. Осъм.

ІV.От М.Д.С. горните данни, на основание чл.8,чл.6,чл.4 от ЗОПДИППД/отм./-

-Сумата от 13 200 /тринадесет хиляди и двеста/ лева.

V.От „Каимекс”ООД- в ликв.с ЕИК *********,с горните данни,на основание чл.6,вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./-

1.Движими вещи-

-1. АВТОЦИСТЕРНА с рег.№ ОВ 1989 Е /стар рег.№ ПЛ 2856 ЕА/, рама №093, двигател няма номер.

-2. ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка и модел  ШКОДА –ВЛЕКАЧ ЛИАЗ ЕВРОПА”, с рег.№*****, рама № 22359051, двигател № 11459037.

-3. ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка и модел  ШКОДА –ВЛЕКАЧ ЛИАЗ ЕВРОПА” с рег.№*****, рама № *********, двигател № 15210214.

-4. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка и модел „УАЗ 469 Б”, с рег.№ *****, рама № 250663, двигател № 80202257.

-5.СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ марка и модел „ГАЗ  53”, с рег.№ *****, рама № 55336, двигател № 171103.

2.Суми от продажби на-

2.1- на товарни автомобили- общо 5 630 /пет хиляди шестстотин и тридесет/ лева.

2.2.-на 23 броя мотоциклети- общо 196 236 /сто деветдесет и шест хиляди двеста тридесет и шест/ лева.

VІ. От „Товарни превози”ЕООД-в ликв. с ЕИК *********,с горните данни, на основание чл.6,вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./-

1.Недвижими имоти-

1.1.-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.519.207, намиращ се в гр.Л., с площ 2 263 кв.м., с начин на трайно ползване: Автогараж, при съседи: 43952.519.598, 43952.519.606, 43952.519.451, 43952.519.599, 43952.519.581, 43952.519.580, 43952.519.608, 43952.519.629, 43952.519.595, 43952.519.600, 43952.519.582, 43952.519.609, 43952.519.401, 43952.519.597., съгл.скица на поземлен имот №19729/21.07.2010г.на СГКК-Ловеч.Придобит с нот.акт №3911/01.05.1995г.

1.2.- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.519.594, намиращ се в гр. Л., с площ 187кв.м., с начин на трайно ползване: съоръжение на електропровод при съседи: 43952.519.401, 43952.519.596, ведно с построената в него сграда с идентификатор 43952.519.594.1 със застроена площ 53 кв.м. – брой етажи 1, с предназначение сграда за енергопроизводство,съгласно скица на поземлен имот №19730/21.07.2010г. на СГКК-Ловеч. Придобит с нот.акт №84,т.І,рег.№6175,д.№431/2000г.на Нотариус с рег.№138 в НК и район на действие РС-Ловеч.

1.3.-ПОЗЕМЛЕН ИМОТс идентификатор 43952.519.599, намиращ се в гр. Л., с площ 159 кв.м., с начин на трайно ползване: съоръжение на електропровод при съседи: 43952.519.580, 43952.519.207, 43952.519.451, ведно с построените в него сгради с идентификатор 43952.519.599.1 със застроена площ 44 кв.м. – брой етажи 1, с предназначение сграда за енергопроизводство и  сграда с идентификатор 43952.519.599.2 със застроена площ 19 кв.м. – брой етажи 1, с предназначение друга сграда за обитаване, съгласно скица на поземлен имот №19731/21.07.2010г. на СГКК-Ловеч. Придобит с нот.акт №84,т.І,рег.№6175,д.№431/2000г.на Нотариус с рег.№138 в НК и район на действие РС-Ловеч. 1.4.- ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в с.Л., област  Ловеч, цялото от 15 декара, представляващо парцел І, ІІ, Ш , ІV , V  и VІ, имот пл.№46, в кв.96 по регулационен план на с.Л., одобрен през 2000г. при граници на имота: на север-двор, изток-гора, юг-улица, запад-двор, заедно с построения в него масивен навес без оградни стени със разгърната застроена площ от 425 /четиристотин двадесет и пет/ кв.м. построен в парцел IV /четвърти/, а съгласно скица на поземлен имот №19727 от 21.07.2010г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Ловеч представлява поземлен имот с идентификатор 43325.500.1104, намиращ се в землището на с.Л., общ.Угърчин с площ 14 799 кв.м., с начин на трайно ползване: стопански двор, при съседи: 43325.500.1088, 43325.500.1105, 43325.9.760.Придобит с нотариален акт за собственост № 115,т.I,рег.№1166, н.д.№107/2002г.,от 22.03.2002г.на Нотариус с рег.№139 в НК и район на действие РС-Ловеч.

1.5.-ДВОРНО МЯСТО, намиращо в с.Л., област  Л., цялото от 4 000кв.м., намиращо се в имот пл.№644 , парцел  І , кв.80 , при граници на имота: на север-улица, изток-н-ци на Филип Райков, юг-м.”Губи”,запад-река, заедно с построените в него: работилница със застроена площ от 348/триста четиридесет и осем/кв.м., тоалетна, баня, водогрейка със застроена площ  от 33кв.м., бензиностанция със застроена площ от 16 кв.м., открита автомивка със застроена площ от 20 кв.м., трафопост със застроена площ от 30 кв.м., водогрейка със застроена площ от 16 кв.м., склад ГСМ със застроена площ от 37 кв.м., компресорно  със застроена площ от 8/осем/кв.м., маслено със застроена площ от 16 кв.м., а съгласно скица на поземлен имот №19728 от 21.07.2010г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Л. представлява поземлен имот с идентификатор 43325.500.644, намиращ се в землището на с.Л., общ.Угърчин с площ 3826 кв.м., с начин на трайно ползване: обект за научна и проектантска дейност, при съседи: 43325.181.4, 43325.181.1, 43325.500.1041, 43325.500.643, 43325.500.1085, ведно с построените в него сгради с идентификатор 43325.500.644.1 със застроена площ 287 кв.м. – брой етажи 1, с предназначение промишлена сграда и сграда с идентификатор 43325.500.644.2 със застроена площ 207 кв.м. – брой етажи 1, с предназначение селскостопанска сграда. Придобит с нотариален акт с №114,т.I,рег.№1165, д.№106/2002г. от 22.03.2002г., на Нотариус с рег.№139 в НК и район на действие РС-Ловеч.

2.Движими вещи-

2.1 Лек автомобил, марка ВАЗ, модел 2105, рег.№ *****, рама №981320, двигател №262461.

2.2. Лек автомобил ВАЗ, модел 2105, рег.№ *****, рама №1050442, двигател №711065,

2.3.Полуремарке ПР 32 Х, рег.№ *****, рама № 0001;

2.4.Ремарке Р 8,5 С 11, рег.№ *****, рама № 5211.

2.5.Ремарке за товарен автомобил, рег.№ *****, рама №8893;

2.6.Полуремарке хладилно, рег.№ *****, рама № V 65578;

2.7.Полуремарке ПР 25, рег.№ *****, рама № 512;

2.8.Полуремарке ПР 29, рег.№ *****, рама № 0158;

2.9.Полуремарке ПР 29, рег.№ *****, рама № 536;

2.10.Ремарке за товарен автомобил, рег.№ *****, рама №8522;

2.11.Товарен автомобил, марка Камаз, модел 5511, рег.№ *****, рама №551110020788, двигател №522893;

2.12.Полуремарке ПР 29, рег.№ *****, рама № 0339;

2.13.Полуремарке ПР 29, рег.№ *****, рама № 0020;

2.14.Ремарке за товарен автомобил, рег.№ *****, рама №1130;

2.15.Полуремарке ПР 29, рег.№ *****, рама № 608;

2.16.Полуремарке ПР 29, рег.№ *****, рама № 1259;

2.17.Ремарке за товарен автомобил, рег.№ *****, рама №8247;

2.18.Полуремарке ПР 29, рег.№ *****, рама № 0155;

2.19.Полуремарке ПР 29, рег.№ *****, рама № 1241;

2.20.Влекач, марка Шкода, модел Европа, рег.№ *****, рама № 00058288071, двигател №*********;

2.21.Влекач, марка Шкода, модел ТР 147, рег.№ *****, рама № **********, двигател №GB12971158;

2.22.Влекач, марка Шкода, модел Мадара, рег.№ *****, рама № 1104700166391011, двигател №LC16581202;

2.23.Влекач, марка Шкода, модел ТР 147, рег.№ *****, рама № **********, двигател №GС12971071;

2.24.Влекач, марка Шкода, модел ТР 147, рег.№ *****, рама № 8178811, двигател №3081661;

2.25.Влекач, Шкода ТР 10047, рег.№ *****, рама № **********, двигател №J313080550;

2.26.Влекач, марка Шкода, модел Европа, рег.№ *****, рама № 1104700024088021, двигател №13080542

2.27.Товарен автомобил, марка УАЗ, модел 452 А, рег.№ *****, рама №К0078471, двигател №90504758;

2.28.Влекач, марка Шкода, модел Европа, рег.№ *****, рама № 00137690011, двигател №К313131841;

2.29.Влекач, марка Шкода, модел Европа, рег.№ ОВ 8187 А, рама № 00151790071, двигател №Л714600354.

По така подаденото искане е образувано гр.дело № 535/ 2010 година по описа на ОС – Ловеч.

С определение № 532/ 02.08.2010 година постановено по реда на чл. 389 от ГПК по гр.д. № 353/ 2010 година е допуснато обезпечение, чрез налагане на възбрана и запор върху недвижими и движими вещи, собственост на „Товарни превози” ЕООД.

Производството по делото е било прекратено по реда на чл. 130 от ГПК като недопустимо с определение № 679/ 02.11.2010 година по гр.д. № 353/ 2010 година по описа на ОС Ловеч. По повод на частна жалба, подадена от КУИППД, с определение № 475/ 05.01.2011 година, постановено по в.ч.гр.д. № 609/ 2010 година на ВТАС, прекратителното определение е отменено и делото върнато за разглеждане по същество.

Поради изменение на исковите претенции по реда на чл. 214 от ГПК и в тази връзка извършването на нова публикация в ДВ, съгласно изискванията на Закона, първото по делото заседание е насрочено за 22.02.2012 година. Поради извършване процедура по § 5 от ПЗР на ЗТР по отношение на  „Товарни превози ЕООД в ликвидация, производството по делото е спряно с определение от 05.06.2012 година и възобновено на 11.03.2013 година. Комисията е задължена да инициира пререгистрацията на дружеството, като с определение № 800/ 16.10.2014 година по гр.д. № 535/ 2010 г. на ОС – Ловеч е наложена глоба по реда на чл. 92 от ГПК, потвърдена с определение № 384/ 12.14.2014 година по в.ч.гр.д. № 462/ 2014 година на ВТАС.  

С решение № 84/ 03.04.2015 година, постановено по гр.д. № 535/ 2010 г. на ОС – Ловеч, предявеният от Комисията иск е отхвърлен изцяло.

По повод на въззивно обжалване първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 334/ 29.12.2015 година по в.гр.д. № 249/ 2015 година по описа на ВТАС.

Въззивното решение е отменено с решение № 213/ 06.02.2017 година по гр.д. № 1611/ 2016 г. на ВКС и върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото е постановено решение № 62/ 12.04.2018 година по в.гр.д. № 273/ 2017 година по описа на ВТАС, с което първоинстанционният акт е отменен частично и са отнети в полза на Държавата конкретно посочени имущества. Решението на АС І Велико Търново е отменено с решение № 125/ 17.06.2019 година гр.д. № 3026/ 2018 г. на ВКС и постановено отхвърляне на исковите претенции.

Приложени са епикриза ИЗ 8571, от която се установява, че за периода 27.08.2014 година до 29.08.2014 година Д.К. е бил приет в МБАЛ „Проф. д-р П. С.“***, Кардиологично отделение, Сектор по инвазивна диагностика и терапия „СМДЛ Кардиолайф“ ООД, с диагноза Микроваскуларна болест. Артериална хипертония ІІІ степен. Хипертонично сърце. Дислипидемия. Захарен диабет тип 2. Обезитас. Отразено е, че се касае за 61 годишен пациент. Постъпил в клиниката с новопоявили се оплаквания от гръден дискомфорт. От проведената СКАГ не се установили хемодинамично значими промени по коронарните артерии. Спокоен постпроцесурен период.

В периода 28.01.2019г. – 29.01.2019г. К. е бил на лечение в МБАЛ „Кардиолайф“ ООД – Ловеч, Кардиологично отделение, поради неразполжение от 2-3 дни, оплаквания от тежест в сърдечната област, дискомфорт, изтръпване на лявата ръка, лек недостиг на въздух, дейност.

Видно от епикриза № 2410/ 2019г., издадена от МБАЛ „Проф. д-р П. С.“*** ОАИЛ, Д.К. е бил на лечение в отделението в периода 09.04.2019 г. – 12.04.2019 г. с диагноза Ангионевротичен оток. Субективно пациентът съобщава, че почувствал внезапно стягане в гърлото, затруднение в дишането и в говора, прилошало му. Изписан е в добро общо състояние, без оплаквания.

Провеждано е лечение и в МБАЛ „Проф. д-р П. С.“***, Пневмофтизиатрично отделение в периода 21.05.2020 г. – 27.05.2020 г. с оплаквания в рамките на седмица с влошаване, силна отпадналост, засилване на задуха, цианоза, учестено дишане и сърдечна дейност. Проведено продължително антибиотично, муколитично и дезобструктивно лечение, без подобрение. Поради изчерпване на терапевтични възможности се приема на лечение в ПФО. Изписан е с подобрение  

По делото са депозирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т.П.И., И.С.И.и В.Г. Т.-К.. От показанията на свидетеля Тошико И. се установява, че познава Д. от около 50 години. Били семейни приятели и се събирали, преди бил весел. Твърди, че сега стои повече на с. Г.П., тъй като няма работа. Посочва, че срещнал жена му преди 5-6 години и тя го помолила да говори с него, че се е отчаял и не може да спи. След като разговарял с него разбрал, че е влизал в болница два пъти, вследствие на притеснение, тъй като му били запорирани всичките сметки, къщи, апартаменти на децата му. Бил отслабнал, гледал в  една точка и мълчи. Свидетелят знае, че е бил съден за някакви пари, но не знае какво точно, тъй като ответникът не му отговорил когато го попитал. Твърди, че в последно време се издържал само с пенсията на тъщата си, тъй като им били запорирани сметките. Преди това много години Д. гледал пилета за угояване, поне по 3-4 партиди за около 5-6 години. Ходил е, когато ги предавал в кланницата в гара Левски, за да му помага да ги товари. След това гледал една година гъби-култивирана печурка. Преди бил жизнен, имал тракторче, орял, извършвал физическа работа. Твърди, че сега изобщо не работи, всичко било запустяло. Според свидетеля физически и психически ответникът не е добре, което личало и по външния вид.

Свидетелят Иван С. познава Д.К. от 1981-1982 година. Тогава той бил един от първите, който направил професионална птицеферма в с. Г.П.. След това многократно му помагал физически, когато се наложи. Били в добри отношения. Разбрал, че има проблеми с КПКОНПИ, тъй като по времето, когато бил кметски наместник в с. Г.П., започнали да пристигат съобщения за запор на имущества, автомобили, заплати. Имало и за сина му и за жена му В.. В началото, когато започнал да му носи съобщенията, той реагирал остро с определена доза злоба, впоследствие започнал да показва едно безразличие към всичките съобщения. Имало някаква промяна в психическото му състояние. Свидетелят посочва, че го познавал като работохолик. Твърди, че освен другите дейности, които извършвал, ответникът поддържал перфектна зеленчукова градина. Умеел с технически съоръжения и работа да я поддържа в много добро състояние и в един момент нещата били занемарени. Споделял със свидетеля, че ще остане на пътя както се движат нещата. Думите му били: „Иване, много е трудно да разчиташ на баба си на пенсията“, защото всичко му беше запорирано. Достигнало се до там, че 2013-2014 г. жена му дошла при свидетеля и му казала, че Д. зарязал всичко и само седи в къщи, а за зимата нямали дърва за отопление. Твърди още, че многократно получавал сърдечни пристъпи, налагало се да викат Спешна помощ или да го кара. Постепенно взел да се стабилизира. Посочва, че едно от хобитата му било да ходи на лов, но тъй като имало дела, по закон не можел да практикува, и това му се отразило допълнително на състоянието. В момента свидетелят сочи, че няма преки наблюдения, но счита, че от година и половина - две вече е по-стабилен. За проблеми на Д.К. с прокуратурата не е знаел.

Св. Т.-К. (съпруга на ищеца) посочва, преди проверката от Комисията „Кушлев“ съпругът й бил различен човек - весел и общителен, имали много приятели. Откакто започнали делата на КПКОНПИ преди 10 години, изживяли ужасно трудни години, с нерви, болести, безспаричие, лоши отношения вкъщи, отчуждение между децата и него. Коледа изкарали без пари, мъжът й бил безработен, децата били студенти, нямали никакви средства. Благодарение на сестра му, която имала финансова въможност да им помогне тогава, оцелявали, както и от пенсията на неговата майка. Приятелите им се отдръпнали, пък и той не искал да се вижда с тях. Ответникът коренно се променил, с дни мълчал, след което избухвал безпричинно. Нямали средства, запорирано било цялото имущество, включително и нейната заплата. Изтъква, от една-две години насам съпрът й майлко се поуспокоил. Получил исхемична болест на сърцето, получавал паник атаки, дори стигнали до интензивно отделение за цяла седмица. Според нея тези паник атаки  и останалите здравословни проблеми били свързани с делата. Твърди, че съпругът й бил отчаян от живото, тъй като не виждал никакви перспективи пред себе си. Така било до преди година, когато имал малко просветление в развитието на процесите, сега гледал малко по-свежо на бъдещето.

Относно проблемите на мъжа й с прокуратура и наказателни дела, знае само, че има дела, както и, че мъжът й е осъждан за ПТП преди много години, станала катастрофа. Той много, много не говорил, защото се разстройвал и тя избягвала тези разговори. Тя била на работа, той бил в болница в безсъзнание, когато я извикали, имало и пострадали.

За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на психологично експертиза, съгласно заключението на която за периода 28.07.2010 година – 17.06.2019 година има налице обективни данни за промяна в характера на ищеца. Експертът и посочил, че това е така, тъй като характерът е обусловен от общественото битие на личността, от усвояването на социалния опит, като типичните черти на характера се определят от типичните обстоятелства в житейския път на човек и в контекстна на историческите условия, което му дава основание за горния извод. Преживеният стрес и психично напрежение, продължили дълъг период от време, довели до промяна в някои особености на неговата личност, изразяващи се в ниска самооценка и неудовлетвореност, същият става дистанциран, затворен и отчужден, тъжен, усеща липса на енергия. Чувства се нещастен, дисфоричен, много предпазлив, несигурен в себе си, трудно взема решения. Губи интерес към случващото се около него, склонен е да заема подчинена позиция, липсва му самоувереност и се затруднява при справяне в социални ситуации. Става зависим от близките си и не правел планове за бъдещето. Вследствие на преживяното при ищеца се проявили множество физически оплаквания (безсъние, умора, липса на енергия, трудности да се фокусира върху една дейност). Загубил интерес към случващото се около него, отчитат се липса на самоувереност, инициативност и трудности при справяне в социални и битови ситуации.

В хода на производството е депозирано заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза от вещо лице специалист по ендокринология и болестни на обмяната. От заключението е видно, че в медицинската документация е отразено наличието на Захарен диабет тип 2, заболяване свързано с нарушение в обмяната, но няма данни от кога датира. Посочва, че в конкретния случай пациентът има рискови фактори за настъпване на захарен диабет – затлъстяване, налице и артериална хипертония и дислипидемия, но не може да се даде отговор за развитие на заболяването, тъй като захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, в което ключово и на първо място заемат хранителните и двигателните навици. Експертът изтъква, че в препоръките за добра клинична практика при лечение на захарен диабет, стресът не е споменнат в изброените рискови фактори, но неминуемо психическото здраве е много важна част за нашето съществуване и може да бъде рисков фактор, но при различните хора, поставени под един и същи стрес, едни развиват захарен диабет, а други – не. Възможно е стресът, преживян от К. да е отключил заболяването, но това не може да бъде обективно доказано. По отношение на прогнози за лечението на заболяването и дали същите водят до ограничения в режима на живот и хранене на ищеца, експертът посочва, че в медицинската документация  захарният диабет е посочен като новооткрит. Прогнозите за лечение са добри, тъй като съществуват редица медикаменти, които се изписват безплатно или с малко доплащане. Необходима е периодична консултация с ендокринолог за оценка на терапевтичното поведение. По отношение на ограниченията в режима на живот и хранене, касаят придържането към здравословен хранителен и двигателен режим, препоръчван от ендокринолозите.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице кардиолог е видно, че съгласно приложената медицинска документация са налице следните сърдечни заболявания: Артериална хипертония и исхемична болест на съцето – микроваскуларна болест от 2014г. Експертът изтъква, че причините за възникване на Артериалната хипертония, като мултифакторно заболяване, са няколко и не може да се посочи конкретна причина за възникването му. В съдебно заседание допълва, че при ищеца е налице първична хипертония, като факторите, причинили възникването на първична артериална хипертония: биологични характеристики – пол и възраст има при ищеца – мъжки пол и възраст над 40 години; генетичното предлазположение – най-често го има; фактори на средата, това са специални режими на работа; фамилната обремененост и гинетично предразположение; наднормено тегло – прието е, че има наднормено тегло; прием на алкохол; тютюнопушене; физическа активност; стрес, всички те се включват в различни степени. Счита, че при ищеца стресът е хроничен, започнал от 2010 г. и продължил до 2019 година. Възможно е да е бил с повишено кръвно, тъй като епикризите от болницата от Ловеч от 2014-2019 г. е покачвал кръвно, но не се е лекувал. Посочва още, че твърде възможно е стресът да е изиграл роля за хипертонията, но не може да бъде категоричен. Това е мултифакторно заболяване. Хората от мъжки пол с възраст над 40 год. могат да отключат артериална хипертония, а кога ще се отключи зависи от допълнителни фактори. Възможно е стресът да я отключи, но не може да се каже, че точно стресът е причина, тъй като е на възраст, но може да е допринесъл.

Относно прогнозите за лечението сърдечните заболявания, наличини при ищеца, експертът посочва, че хипертонията има прогресиращ ход, поради което прогнозата за живота трябва да се разглежда индивидуално Лечението е постоянно, като при достигане на целево кръвно налягане и придържането на пациента към предписаното лечение, рисковете от усложнения и внезапна сърдечна смърт могат да бъдат значително намалени. Следва да се спазва режим на хранене, при който да се прекрати консумацията на алкохол и сол, да се следи количеството и качеството на храната, с цел да не се повишава телесното тегло, да се дозира физическата активност и особено да се избягват психо-емоционалните напрежения, свързани с работата или средата на живот.

При калдинарлния синдром Х лечението много често е необходим комплексен подход и зависи от конкретния случай и идентификация та на паталогичния механизам от заболяването и се определя от съпричастието в лечението на самия пациент. В съдебно заседание експертът допълва, че при ищеца е налице специална форма на исхемична болест на сърцето, която се нарича синдром Х или микроваскуларна болест. Това е заболяване, при което големите му епикардни съдове нямат атеросклеротични плаки. Направена му е 2014 г. коронарография и съдовете са му били чисти. Той има клиника на исхемична болест – оплаква се, че го стягат гърдите, задух и това при чисти съдове. Това е формата на исхемичната болест. Той се явява на прегледи с оплаквания, като при исхемична болест. След коронарография съдовете са чисти. При това заболяване прогнозата е благоприятна, като стресът при микроваскуларната болест е водещ. Комфортът на живота им е нарушен, тъй като получават усещане за тежест, но изходът е благоприятен.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с  иск  с правно основание чл.2а от ЗОДОВ, във вр. с чл.52 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 50 000 лeвa, представляваща обезщетение за претърпени  от ищцеца неимуществени вреди в периода от 28.07.2010 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от 17.06.2019 година до окончателното плащане.

Съгласно чл. 2а. от ЗОДОВ държавата, чрез процесуалния си субституент, отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. В този смисъл за да бъде ангажирана отговорността на КПКОНПИ следва да бъдат налице кумулативно следните материално-правни предпоставки - вреда, причинена на ищеца; тя да е настъпила вследствие от незаконни действия или бездействия на длъжностни лица или държавни органи по ЗОПДИППД (отм.), извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, както и наличие на пряка причинна връзка между действието, респ. бездействието и настъпилата вреда.

В конкретния случай ищецът твърди, че вредата, чието обещетение се претендира, е била нанесена от незаконна дейност на ответната Комисията, изразяваща се във внасяне на мотивирано искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), против него, съпругата, пълнолетните му деца и две дружества с негово участие, за отнемане в полза на държавата на придобитото от тях по незаконен начин имущество и обезпечение на тези искове, без да е имало основание за това, като производството е продължило от 28.07.2010 година до 17.06.2019 година – осем години и единадесет месеца., т. е. без да е извършена пълна проверка за наличие на всички предпоставки, както и поддържане на това искане пред три съдебни инстанции.

Безспорно по делото е установено, че предявеният от ответника иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Това е основание за ангажиране отговорността на комисията, предвид на това, че не е изпълнила законоустановеното изискване за пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателства, касаещи изясняването на имуществото и начина придобиването, което е довело до необоснован извод за наличие на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, респ. внасянето на мотивирано искане по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), както и поддържане на исковата претенция в продължение на почти девет години.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на делинквента и вредите.

При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай: естеството и тежестта на твърдените неимуществени вреди (изживян стрес, тревожност, отрицателни емоции и чувство на несправедливост, невъзможност да се разпорежда с имуществото си и оттам трудност да се задоволяват жизненонеобходимите потребности на семейството), продължителност на образуавното по искане на Комисията производство от 28.07.2010 година до 17.06.2019 година; има ли разгласяване чрез медиите; ма или влошаване на здравословното състояние; конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането; прояви на съпричиняване на вредите от увредения; всички други факти, които са наведени като основание на исковете или като защита срещу тях, които са свързани изтърпените неблагоприятни последици от незаконното производство по реда на ЗОПДИППД (отм.). (В този смисъл решение № 83/2/ 10.12.2010 година  на ВКС по гр.д. № 593/ 2010 г. постановено по чл. 290 от ГПК).

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че проверката против ищеца е инициирана на 28.07.2009 година с решение № 303 на КУИППД по ЗОПДИППД (отм.), като въз основа на извършената проверка на 28.07.2010 година е внесено мотивирано искане чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) пред ОС – Ловеч за отнемане на имущество на обща стойност 409 487 лева и за налагане на обезпечителни мерки.

От депозираните по делото гласни доказателства и заключенията на съдебно-писхологичната и съдебно-медицинските експерти е видно, че през процесния период ищецът се променил, като от активен и комуникативен, станал затворен, раздразнителен, избухлив, не желаел върши нищо, нямал планове за бъдещето, тежко изживявал невъзможността да осигури средства за издръжка на семейството си предвид наложените запори.

От назначената съдебно-психологична експертиза е видно, че налице промяна при ищеца, вследствие на преживения стрес и психично напрежение, продължили дълъг период от време, изразяваща се в ниска самооценка и неудовлетвореност, дистанцираност, затворяне в себе си и отчуждаване, станал тъжен, усещал липса на енергия, чувствал се нещастен, дисфоричен, много предпазлив, несигурен в себе си, трудно взимал решения. Вследствие на преживяното при ищеца се проявили множество физически оплаквания (безсъние, умора, липса на енергия, трудности да се фокусира върху една дейност). Загубил интерес към случващото се около него, отчитат се липса на самоувереност, инициативност и трудности при справяне в социални и битови ситуации.

Съгласно заключенията на съдебно-медицинските експертизи е видно, че че в медицинската документация, касаеща Д. К.е отразено наличието на Захарен диабет тип 2, заболяване свързано с нарушение в обмяната, но няма данни от кога датира. Експертът посочва, че е възможно стресът, преживян от К. да е отключил заболяването, но това не може да бъде обективно доказано. Съгласно приложената медицинска документация са налице следните сърдечни заболявания: Артериална хипертония и исхемична болест на съцето – микроваскуларна болест от 2014г. Експертът изтъква, че причините за възникване на Артериалната хипертония, като мултифакторно заболяване, са няколко и не може да се посочи конкретна причина за възникването му. Според експертът при ищеца е налице първична хипертония, като факторите, причинили възникването на първична артериална хипертония: биологични характеристики – пол и възраст има при ищеца – мъжки пол и възраст над 40 години; генетичното предлазположение – най-често го има; фактори на средата, това са специални режими на работа; фамилната обремененост и гинетично предразположение; наднормено тегло – прието е, че има наднормено тегло; прием на алкохол; тютюнопушене; физическа активност; стрес, всички те се включват в различни степени. Счита, че при ищеца стресът е хроничен, започнал от 2010 г. и продължил до 2019 година. Възможно е да е бил с повишено кръвно, тъй като епикризите от болницата от Ловеч от 2014-2019 г. е покачвал кръвно, но не се е лекувал. Посочва още, че твърде възможно е стресът да е изиграл роля за хипертонията, но не може да бъде категоричен. Това е мултифакторно заболяване. Хората от мъжки пол с възраст над 40 год. могат да отключат артериална хипертония, а кога ще се отключи зависи от допълнителни фактори. Възможно е стресът да я отключи, но не може да се каже, че точно стресът е причина, тъй като е на възраст, но може да е допринесъл.

По отношение на второто сърдечно заболяване -кардиалния синдром Х(микроваскуларна болест) експертът посочва, че стресът е водещ и повишената активност на вегетативната нервна система. При това заболяване прогнозата е благоприятна, кофортът на живота им е нарушен, тъй като получават усещане за тежест, но изходът е благоприятен.

Съдът като съобрази всички тези обстоятелства, естеството на неимуществените вреди, продължителността на производството, образувано по искане на ответника, през време на което ищецът е търпял негативни преживявания, наложените обезпечителни мерки и времето на наложените запори и възбрани, размерът на претендираното за отнемане имущество, счита, че справедливото обезщетение е в размер на 12 000 лева.

Предвид изложените съображения настоящата инстанция счита, че предявеният иск е основателен и доказан до размер на сумата от 12 000 лева, ведно със законната лихва от 17.06.2019 година до окончателно изплащане на сумата. За горницата над 12 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед частичната основателност на иска ответникът следва да заплати на ищцата пълният размер на сторените разноски по производството и внесената държавна такса, а заплатеното адвокатско възнаграждение - съразмерно с уважената част от иска (чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ). Ищцата е заплатила 10 лв. държавна такса и 1 148.50 лв. депозит за вещи лица, която следва да се разпредели в тежест на ответника  (чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ). Представен е договор за правна защита и съдействие (№ 172/18.11.2020 г., от който е видно, че е заплатена в брой сумата 2 000 лв. възнаграждение е за представителство по делото, поради което и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът съобразно уважената част от иска следва да заплати на ищцата разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 480 лв. или общо ответникът следва да заплати на ищцата сумата 1 638.50 лв. разноски по делото.

С оглед осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален интерес над 10 000 лв., съдът приема, че възнаграждението не следва да се увеличава според правилото на чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на конкретното дело, която не разкрива изключителност, поради което то следва ще се присъди в размер на  360 лв. (чл. 25, ал. 1 от Наредбата), като съразмерно уважената част на иска следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 273.60 лева на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ.

Воден от горните мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.2а ЗОДОВ Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София пл. „Света Неделя” № 6 да заплати на Д.С.К.,***, ЕГН **********, сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 17.06.2019 година до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконни действия, бездействия и актове на ответника във връзка с приложение на ЗОПДИППД (отм.) – внасяне на искане за отнемане на имущество и налагане на обезпечения търпяни в периода 28.07.2010 година до 17.06.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 12 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София пл. „Света Неделя” № 6, да заплати на Д.С.К.,***, ЕГН **********,  сумата от 1 638.50 (хиляда шестстотин тридесет и осем 0.50) лева, разноски по делото съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.С.К.,***, ЕГН **********, да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София пл. „Света Неделя” № 6, сумата от 273.60 (двеста седемдесет и три 0.60) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно отхвърлената част на иска.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: