Определение по дело №15/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№

 

Гр.Варна, …………………… 2020г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на пети март през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                         МАРИЯ Х. 

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 15 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на В.И.Г. *** срещу определение № 3461 от 30.09.2019г. по търг.дело № 559/19г. по описа на Варненски ОС, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи че решаващият състав не е отрекъл наличието на правен интерес у нея, но я принуждава да търси защита по пътя на възражението в гр.дело № 2733/18г. на ВОС и гр.дело № 367/19г. на ВОС, които са спрени поради преюдициалност с настоящия спор. Излага че по пътя на възражението в най-добрия случай съдът по посочените две дела ще се произнесе в мотивите, а нейният интерес е съдът да се произнесе в диспозитива на решението със сила на присъдено нещо дали договорът е нищожен или не. След произнасянето на съда всички съдебни състави са длъжни да се съобразят с това съдебно решение. Още повече, че е възможно съдът да не се произнесе по всички заявени от страните възражение, като по този начин е възможно и да липсва произнасяне по спорния въпрос нищожен ли е договора или не.

Моли съда да отмени обжалваното прекратително определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 от ГПК размяна на книжа по частната жалба не е извършвана.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 559/19г. по описа на ВОС е образувано по предявен от В.И.Г. срещу „Първа Инвестиционна Банка“ АД иск за прогласяване на нищожен на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 83, том VІ, рег.№ 16780, дело № 971 от 2008г. за притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота. В исковата молба и уточненията към нея се твърди че договорът за учредяване на ипотека е недействителен на основание чл.170 от ЗЗД  защото е налице неизвестност на размера на вземането, тъй като не е посочен размера на вземането на лихви. Позовава се на нищожност на клаузите и нищожност на договора за банков кредит, обезпечен с договорната ипотека. Интересът си от иска обуславя с постановено решение, с което предявения от банката установителен иск след заповедно производство срещу нея е отхвърлен и извършена публична продан на имота, предмет на договорната ипотека. С оглед защитното възражение на банката в установителният иск за собственост и иск за отмяна на постановлението за възлагане, че постановлението за възлагане е породило правно действие, е предявила настоящия иск, с който иска да се установи че ипотеката е нищожна.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявен е установителен иск от длъжник по договор за кредит, обезпечен с ипотека, че договорът за учредяване на ипотека е недействителен на основание чл.170 от ЗЗД  защото е налице неизвестност на размера на вземането, тъй като не е посочен размера на вземането на лихви. 

Не е спорно че преди предявяване на настоящия иск в проведена публична продан ипотекираният имот е възложен на кредитора, постановлението за възлагане е влязло в сила и ипотеката е заличена. Не е спорно че имотът е продаден на трето лице.

Въззивният съд намира че за ищцата Г. не е налице правен интерес от установяването с влязло в сила решение на нищожност на договорната ипотека. Договорната ипотека вече е погасена съобразно чл.175 ал.1 от ЗЗД. Успешното провеждане на иска за нищожност на ипотеката няма да защити евентуалното нарушено право на собственост на ищцата. Благоприятното решение по този иск няма да рефлектира върху иска за собственост и не може да бъде противопоставено на последващия купувач на имота, ответник по вече предявения иск по чл.108 от ЗС. Постановеното решение би било ирелевантно и по предявения иск по чл.496 ал.3 предл.второ от ГПК, предявен срещу банката, за оспорване на действителността на продажбата и отмяна на публичната продан.

Поради което и въззивният съд приема, че за Г. не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на договорна ипотека и искът е недопустим. Ефикасна защита на правото на собственост може да получи само по вече предявения от нея осъдителен иск по чл.108 от ЗС, с който със сила на присъдено нещо да установи правата си на собственост върху имота.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3461 от 30.09.2019г. на Варненски ОС, търговско отделение, по търг.дело № 559/19г.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: