Р Е Ш Е Н И Е
№: 1213 01.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1523 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Пагема 2013”ЕООД, ЕИК-*********,
с адрес: с.Лозенец, общ.Царево, обл.Бургас, ул.Резвая №6, представлявано отП.Г.К.чрез
адвокат Л.К. ***, против решение № 87/26.06.2020г., постановено по НАХД № 98/2020г.
на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
02-0002799/04.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева. С касационната жалба се иска отмяна
на оспорвания съдебен акт и потвърденото с него НП. Излагат се доводи за
неправилна правна квалификация, при липса на издадено постановление по чл.405а,
ал.1 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение и наличие на сключен
граждански договор с установеното при проверката лице. Посочените в жалбата
оплаквания се квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон.
Ответникът по касация – директора на ДИТ-Бургас, се представлява в процеса
от юрисконсулт С.Н., която пледира за неоснователност и недоказаност на
касационната жалба, иска от съда да потвърди обжалваното първоинстанционно
решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да
бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Царево е потвърдил наказателно
постановление № 02-0002799/04.03.2020г. на директора на ДИТ-Бургас, с което за
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ, на касатора е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева. За да постанови
решението си съдът е приел, че в проведеното административно-наказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество
съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, като това се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което
правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за
неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение. По отношение
релевираното и в касационното производство възражение е изложил, че
производството по чл.405а, от КТ е самостоятелно и независимо административно
производство от производството по реализиране на административно-наказателната
отговорност на работодателя, каквото е настоящото.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз
основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване
на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, че актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се
установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като
установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително
е осъществено от наказания правен субект.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, а възраженията на касатора са неоснователни.
„Пагема 2013”ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател, на 29.01.2020г., в 14.00 часа, в изпълнявания от дружеството
строителен обект: „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ VІ, кв.26, ПИ
44094.501.497 по КК на с.Лозенец, общ.Царево, не е уредил като трудово
правоотношение, отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Ц.В.Т., ЕГН-**********, който при извършената проверка
е бил установен да престира труд като „общ работник“. В атакуваното съдебно
решение са изложени подробни съображения относно наличието на трудово
правоотношение между Ц.Т.и дружеството-касатор, които се споделят от настоящия
касационен състав на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Гражданският договор, въз основа на който се градят правните доводи на
касатора, е представен след извършването на проверката на място в обекта и след
като представител на дружеството бил поканен да се яви за документална проверка
на 10.02.2020г. Проверяващите не са били уведомени за наличието му в хода на
проверката на място (вж. разпита на св.Д. в с.з.). Според този договор, страни
по който са записани „Пагема 2013”ЕООД и лицето Ц.Т., същият е сключен на 13.01.2020г.
и има за предмет извършване на общи строителни, почистващи, довършителни
дейности строителния обект. Възложителят се е задължил да му заплаща
възнаграждение от 610 лева на месец. Този договор явно не е бил известен на Ц.Т.,
защото той не е уведомил за наличието му проверяващите органи, поради което
съдът приема, че датата на договора не може да бъде противопоставена на
наказващия орган при установяване на административното нарушение за което е
санкциониран касаторът. Гражданският договор е частен документ, който няма
достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което следва да се
възприеме, че той е съставен най-рано на датата, на която е представен на
органа, а това е 10.02.2020г., което е след проверката. Следователно представеният
от санкционираното дружество граждански договор не отразява действителното
правоотношение, което е съществувало между него и Ц.Т.на релевантната дата на
проверката – 29.01.2020г. Този извод на съда се подкрепя и при съвкупната
преценка на останалите доказателства. Правната уредба на договора за изработка
не изисква сключването му в писмена форма за действителност, т.е. писмената
форма е само за доказване на правоотношението. Дори да се приеме, че
правоотношението е възникнало още преди писменото му оформяне в представения
гражданския договор, тъй като страните са били постигнали съгласие относно
неговите съществени елементи, а такива доказателства не са ангажирани пред
административнонаказващия орган и съда, то към момента на проверката, евентуално
възникналото гражданско правоотношение е следвало да бъде съобщено на
контролните органи. Последното не е направено нито от работника Тодоров, нито
от представител на касатора. Обратно, в попълнената от Тодоров справка, той не
само, че не е посочил съществуване на облигационно правоотношение, но е вписал че
е обвързан с работно време, има почивен
ден и договорено възнаграждение – 500 лева, което е различно от това по
гражданския договор. Тези данни водят до извод, че лицето не е било
самостоятелно при извършване на своята дейност и в задълженията му не е влизало
изработването на някакъв краен резултат, а единствено полагане на работна сила.
Това доказва наличието на характеристиките на трудовото правоотношение, а
именно престиране на работна сила през определено работно време, работно място
и за определено възнаграждение. Не е бил налице сключен трудов договор между
касатора и Тодоров, поради което правилно е посочена нарушената разпоредба –
чл.62, ал.1 от КТ и ангажирана отговорността на работодателя на основание
чл.414, ал.3 от КТ.
Разпоредбите на трудовото законодателство вменяват задължения на
работодателите да сключват трудови договори с наетите от тях работници и
служители преди постъпването им на работа, като императивната разпоредба на
чл.62, ал.1 от КТ изисква договорът да бъде сключен в писмена форма. Касаторът
не е изпълнил това си задължение по отношение на лицето Ц.Т.. На жалбоподателя
е наложена санкция в минималния предвиден в закона размер. В оспореното решение
подробно са изложени съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН и защо
деянието не представлява маловажен случай, които касационният състав споделя
изцяло.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че липсата на постановление
по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, препятства реализирането на административно-наказателната
отговорност на касатора. Производството по чл.414, ал.3 от КТ е с
административнонаказателен характер, за което се налага глоба или имуществена
санкция. В това производство наказващият орган е установил, че с работника не е
бил сключен трудов договор, като лицето изпълнява трудови функции в полза на
дружеството-касатор. С производството по чл.405а от КТ се установява, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, но съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на инспекцията по труда. Според чл.12 от ЗАНН административните наказания
се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. В производството по чл.405а от КТ целта е да се обяви
съществуването на трудовото правоотношение, за да може лицето да се ползва от
правата и задълженията на трудовия договор с работодателя. Производството по
издаване на акт по чл.405а от КТ не е преюдициално относно производството по
налагане на имуществена санкция за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и
чл.61, ал.1 от КТ, тъй като фактите въз основа, на които се издава НП са
установени с АУАН, а не с постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение. Следва, че е неоснователен доводът на касатора, че НП е незаконосъобразно,
тъй като е издадено преди влизане в сила на акт по чл.405а, ал.1 от КТ.
Преценявайки фактите, Районен съд - Царево е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено
в сила.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответника. Съдът намира следното във връзка с направеното искане:
Съгласно чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, решението подлежи на
касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава дванадесета от АПК „Касационно производство“. Нормата на
чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат
съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Според чл.143, ал.3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната за която административният акт е благоприятен има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ДИТ- Бургас следва да се присъди
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. №
5/2009г. на ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 87/26.06.2020г., постановено по НАХД №
98/2020г. на Районен съд - Царево.
ОСЪЖДА „Пагема 2013”ЕООД,
ЕИК-*********, с адрес: с.Лозенец, общ.Царево, обл.Бургас, ул.Резвая №6, да
заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.