Решение по дело №1523/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1213
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040701523
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:  1213                 01.10.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На двадесет и четвърти септември,                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: И. Г.

Прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1523 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Пагема 2013”ЕООД, ЕИК-*********, с адрес: с.Лозенец, общ.Царево, обл.Бургас, ул.Резвая №6, представлявано отП.Г.К.чрез адвокат Л.К. ***, против решение № 87/26.06.2020г., постановено по НАХД № 98/2020г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002799/04.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърденото с него НП. Излагат се доводи за неправилна правна квалификация, при липса на издадено постановление по чл.405а, ал.1 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение и наличие на сключен граждански договор с установеното при проверката лице. Посочените в жалбата оплаквания се квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон.

Ответникът по касация – директора на ДИТ-Бургас, се представлява в процеса от юрисконсулт С.Н., която пледира за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, иска от съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила.

 След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Царево е потвърдил наказателно постановление № 02-0002799/04.03.2020г. на директора на ДИТ-Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ, на касатора е наложено наказание имуществена санкция  в размер на 1500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административно-наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение. По отношение релевираното и в касационното производство възражение е изложил, че производството по чл.405а, от КТ е самостоятелно и независимо административно производство от производството по реализиране на административно-наказателната отговорност на работодателя, каквото е настоящото.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, а възраженията на касатора са неоснователни. 

„Пагема 2013”ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, на 29.01.2020г., в 14.00 часа, в изпълнявания от дружеството строителен обект: „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ VІ, кв.26, ПИ 44094.501.497 по КК на с.Лозенец, общ.Царево, не е уредил като трудово правоотношение, отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Ц.В.Т.,  ЕГН-**********, който при извършената проверка е бил установен да престира труд като „общ работник“. В атакуваното съдебно решение са изложени подробни съображения относно наличието на трудово правоотношение между Ц.Т.и дружеството-касатор, които се споделят от настоящия касационен състав на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Гражданският договор, въз основа на който се градят правните доводи на касатора, е представен след извършването на проверката на място в обекта и след като представител на дружеството бил поканен да се яви за документална проверка на 10.02.2020г. Проверяващите не са били уведомени за наличието му в хода на проверката на място (вж. разпита на св.Д. в с.з.). Според този договор, страни по който са записани „Пагема 2013”ЕООД и лицето Ц.Т., същият е сключен на 13.01.2020г. и има за предмет извършване на общи строителни, почистващи, довършителни дейности строителния обект. Възложителят се е задължил да му заплаща възнаграждение от 610 лева на месец. Този договор явно не е бил известен на Ц.Т., защото той не е уведомил за наличието му проверяващите органи, поради което съдът приема, че датата на договора не може да бъде противопоставена на наказващия орган при установяване на административното нарушение за което е санкциониран касаторът. Гражданският договор е частен документ, който няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което следва да се възприеме, че той е съставен най-рано на датата, на която е представен на органа, а това е 10.02.2020г., което е след проверката. Следователно представеният от санкционираното дружество граждански договор не отразява действителното правоотношение, което е съществувало между него и Ц.Т.на релевантната дата на проверката – 29.01.2020г. Този извод на съда се подкрепя и при съвкупната преценка на останалите доказателства. Правната уредба на договора за изработка не изисква сключването му в писмена форма за действителност, т.е. писмената форма е само за доказване на правоотношението. Дори да се приеме, че правоотношението е възникнало още преди писменото му оформяне в представения гражданския договор, тъй като страните са били постигнали съгласие относно неговите съществени елементи, а такива доказателства не са ангажирани пред административнонаказващия орган и съда, то към момента на проверката, евентуално възникналото гражданско правоотношение е следвало да бъде съобщено на контролните органи. Последното не е направено нито от работника Тодоров, нито от представител на касатора. Обратно, в попълнената от Тодоров справка, той не само, че не е посочил съществуване на облигационно правоотношение, но е вписал че е  обвързан с работно време, има почивен ден и договорено възнаграждение – 500 лева, което е различно от това по гражданския договор. Тези данни водят до извод, че лицето не е било самостоятелно при извършване на своята дейност и в задълженията му не е влизало изработването на някакъв краен резултат, а единствено полагане на работна сила. Това доказва наличието на характеристиките на трудовото правоотношение, а именно престиране на работна сила през определено работно време, работно място и за определено възнаграждение. Не е бил налице сключен трудов договор между касатора и Тодоров, поради което правилно е посочена нарушената разпоредба – чл.62, ал.1 от КТ и ангажирана отговорността на работодателя на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Разпоредбите на трудовото законодателство вменяват задължения на работодателите да сключват трудови договори с наетите от тях работници и служители преди постъпването им на работа, като императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ изисква договорът да бъде сключен в писмена форма. Касаторът не е изпълнил това си задължение по отношение на лицето Ц.Т.. На жалбоподателя е наложена санкция в минималния предвиден в закона размер. В оспореното решение подробно са изложени съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН и защо деянието не представлява маловажен случай, които касационният състав споделя изцяло.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че липсата на постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение, препятства реализирането на административно-наказателната отговорност на касатора. Производството по чл.414, ал.3 от КТ е с административнонаказателен характер, за което се налага глоба или имуществена санкция. В това производство наказващият орган е установил, че с работника не е бил сключен трудов договор, като лицето изпълнява трудови функции в полза на дружеството-касатор. С производството по чл.405а от КТ се установява, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, но съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Според чл.12 от ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В производството по чл.405а от КТ целта е да се обяви съществуването на трудовото правоотношение, за да може лицето да се ползва от правата и задълженията на трудовия договор с работодателя. Производството по издаване на акт по чл.405а от КТ не е преюдициално относно производството по налагане на имуществена санкция за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като фактите въз основа, на които се издава НП са установени с АУАН, а не с постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Следва, че е неоснователен доводът на касатора, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено преди влизане в сила на акт по  чл.405а, ал.1 от КТ.

Преценявайки фактите, Районен съд - Царево е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника. Съдът намира следното във връзка с направеното искане:

Съгласно чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК „Касационно производство“. Нормата на чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната за която административният акт е благоприятен има право на разноски. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ДИТ- Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 87/26.06.2020г., постановено по НАХД № 98/2020г. на Районен съд - Царево.

ОСЪЖДА „Пагема 2013”ЕООД, ЕИК-*********, с адрес: с.Лозенец, общ.Царево, обл.Бургас, ул.Резвая №6, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

 

           2.