№ 422
гр. П., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200573 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № МН-ЗБ-22-011 от
24.03.2022г. (НП), издадено от началника на Регионален отдел
„Метрологичен надзор Западна България” ( РО „МНЗБ”) на Главна дирекция
„Метрологичен надзор” (ГД „МН”) на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 85, ал.2, вр. ал.1 от
Закона за измерванията (ЗИ) на „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лв (двеста лева) за извършено
нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от същия закон.
Дружеството-жалбоподател моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи за допуснати
съществени нарушения на административнонаказателната процедура, поради
което се иска НП да бъде отменено.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател–ю.к. С.С., поддържа изложените в жалбата
доводи и пледира за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и
необосновано.
Административнонаказващият орган (АНО) - РО „МНЗБ” чрез
депозирано по делото становище изразява становище, че обжалваното НП е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 02.02.2022г. свидетелите И.Т. К. и ИВ. Г. Г. - служители в РО
„МНЗБ” на ГДМН при ДАМТН, в присъствието на представители на
„Топлофикация-П.” АД, извършили проверка в абонатна станция в жилищен
блок с адрес в гр. П., ж.к. Проучване, бл. 13, вх. В. В 11:30 часа констатирали,
че дружеството-жалбоподател използва в обекта водомер тип ЕТК с
идентификационен № CG 12517898, производство на Contor Group, с описани
технически и метрологични характеристики, който се намирал в употреба,
тъй като измервал обема студена вода, преминал през подгревателя за битово
горещо водоснабдяване на абонатите, с цел осъществяване на търговски
плащания. Описаният водомер бил маркиран със знак на ЕИО одобрен тип
B06/335.12 по чл. 846, т.1а, Приложение № 48а от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК), като върху
него не е имало поставен знак за първоначална проверка съгласно чл. 846,
т.4, Приложение № 51 от НСИПМК или знак за последваща проверка
съгласно чл. 846, т.5, Приложение № 52 от НСИПМК.
На 28.02.2022г. в присъствието на упълномощен представител на
„Топлофикация-П.” АД, св. И.К. съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 4С796 против дружеството-
жалбоподател, за това, че към датата на проверката на 02.02.2022г. същото е
нарушило чл. 44, т.4, вр. чл. 43, ал.1 от ЗИ. Описала, че монтираният в
абонатната станция водомер е бил в употреба без знак за първоначална
проверка или знак за последваща проверка и ясно отразила, че за същият е
следвало, поради унищожаване на знака да му бъде извършена последваща
проверка съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИ и да му бъде поставен знак за
последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал.1 от
ЗИ.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си АНО, въз
основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП № МН-ЗБ-22-011 от
24.03.2022г., видно от обстоятелствената част на което фактическата
обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като на
основание чл. 85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ наложил на „Топлофикация-П.” АД
имуществена санкция в размер на 200 лв (двеста лева) за извършено
нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от същия закон.
Процесното НП било връчено на санкционираното дружество на
08.04.2022г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
2
по несъмнен начин, предвид АУАН № 4С796 от 28.02.2022г., заповеди №№
А-33 от 14.01.2019г. и А-54 от 03.02.2021г. на председателя на ДАМТН,
известие за връчване на обжалваното НП, които писмени доказателства
кореспондират със свидетелските показания на И.Т. К. и ИВ. Г. Г., които
разпитани в хода на съдебното следствие еднопосочно и взаимно допълващо
се разказват за проверката, която са извършили в присъствието на
представители на дружеството-жалбоподател, като поддържат
констатираните в АУАН обстоятелства.
От правна страна:
Настоящият състав намери, че АУАН и процесното НП са съставени от
органи в кръга на тяхната материална компетентност, а именно:
АУАН е съставен от ИВ. Т. К. – служител в ГДМН, която, с оглед чл.
94, ал.1 от ЗИ, е определена за това със заповед № А-54 от 03.02.2021г. на
председателя на ДАМТН.
По силата на чл. 94, ал.2 от ЗИ наказателните постановления се
издават от председателя на ДАМТН или от определени от него лица. В
конкретния случай, обжалваното НТ е издадено от началника на РО „МНЗБ”
на ГД „МН”, който е оправомощен със заповед № А-33 от 14.01.2019г. на
председтеля на ДАМТН да осъществява това по отношение на нарушения по
чл. 85 от ЗИ.
Съдът установи, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Не отговаря на действителното положение, твърдението в жалбата,
че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, тъй като от
съдържанието на документа е видно, че свидетелите са двама, като същите
съответно са го и подписали. Но дори и това да е станало в присъствието само
на един свидетел, това не е съществено процесуално нарушение, тъй като
употребата в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН на множествено число за
свидетели предполага единствено възможност такива да бъдат посочвани, с
оглед доказване на фактическите констатации описани в акта при евентуално
оспорване на НП. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 43, ал.1 от
ЗАНН, която допуска актът да е подписан само от един свидетел.
Съдът не счита, че непосочването на ЕГН на свидетелите съставлява
съществено процесуално нарушение, каквато теза се лансира в жалбата, тъй
като с това не се ограничава правото на защита на наказаното лице, което е
единственият критерий при разграничаване на съществените от
несъществените нарушения на процедурата. Пълното и точно посочване на
данните на свидетелите има значение с оглед евентуалното им призоваване за
разпит при оспорване на фактическите констатации, което в конкретния
случай е изпълнено. Следва да бъде и отбелязано, че съдържанието на
разпоредбата на чл. 42, т.7 от ЗАНН е изменено с ДВ бр.109/2020г. и от
23.12.2021г. няма законово изискване за посочване на ЕГН на свидетелите по
АУАН.
Некоректно е направеното възражение в жалбата, че АНО не е
конкретизирал периода на извършване на нарушението, тъй като ясно и
недвусмислено в АУАН и в НП е посочена датата на която същото е било
осъществено – 02.02.2022г., която съвпада с момента на неговото
3
установяване от контролните органи в хода на извършената проверка в
абонатната станция с посочен адрес на местонахождение.
Настоящият състав намери, че НП е издадено при пълно изясняване на
релевантните за вмененото нарушение факти и обстоятелства, като е дадена и
правилна правна квалификация.
Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗИ и чл. 38, ал.1 от ЗИ контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка от Българския институт по метрология или
от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. Извършената
първоначална и последваща проверка на средствата за измерване в употреба
се удостоверява със знаци за първоначална и последваща проверка съгласно
чл. 39, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗИ. Разпоредбата на чл. 44, т.4 от ЗИ предвижда
задължение за лицата, които използват средства за измерване, да не използват
същите без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗИ, като
неизпълнението на посоченото задължение е въведено в административно
нарушение с разпоредбата на чл. 85 от ЗИ.
Не се спори по делото, че използваният от дружеството-жалбоподател
водомер е средство за измерване, с което то е извършвало измервания,
свързани с търговски плащания, както и че върху същия не е имало поставен
надлежен знак за първоначална проверка или последваща такава. Съгласно
чл. 43, ал.3 от ЗИ последващата проверка се извършва преди изтичането на
срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай
на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва
средството за измерване. И след като при проверката на 22.02.2022г. на
описаният водомер са липсвали знак за първоначална проверка съгласно чл.
846, т.4, Приложение № 51 от НСИПМК или знак за последваща проверка
съгласно чл. 846, т.5, Приложение № 52 от НСИПМК, които да удостоверят
извършен контрол на средството за измерване, тъй като поставения при
метрологичната проверка знак е бил унищожен, правилно АНО е приел, че
търговецът е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 44, т.4
от ЗИ, която разпоредба е категорична, че лицата, които използват средства за
измерване са длъжни да не използват такива без знаците по чл. 39, ал.1 от ЗИ
- за първоначална проверка и тези по чл. 43, ал.1 от ЗИ - за последваща
проверка, поради което и липсата на който и да е от така посочените знаци
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 44, т.4 от ЗИ.
В процесния случай на описания водомер е следвало поради
унищожаване на знака за метрологичен контрол да му бъде извършена
последваща проверка и да му бъде поставен знак за последваща проверка по
чл. 43, ал.1 от ЗИ, което търговецът не е изпълнил и с което е нарушил
вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 44, т.4 от ЗИ. Категорично
именно дружеството-жалбоподател има задължение за поддържа и
контролира водомера, който е монтиран в абонатната станция, тъй като е
лице, ползващо процесното средство за измерване по смисъла на ЗИ, с оглед
отчитане и заплаща на изразходваното количество гореща вода за битови
нужди на абонатите, поради което в случай на унищожаване на знака за
извършена последваща проверка по чл. 43, ал.1 от ЗИ не е следвало да го
използва до извършване на такава по чл. 43, ал.3 от ЗИ, което да е
удостоверено с нанесен знак за извършения метрологичен контрол.
4
По вида и размера на административната санкция:
Неизпълнението на задължението по чл. 44, т.4, вр. чл. 43, ал.1 от ЗИ
правилно е санкционирано по чл. 85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ. Наложената
имуществена санкция на юридическото лице е в минимално предвидения
размер от 200 лв, поради което и същият не подлежи на редукция.
Относно маловажност на нарушението:
В случая не са налице доказателства, установяващи маловажност по
смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН (относима към
датата на извършване на процесното нарушение), тъй като деянието разкрива
типичната степен на обществена опасност на нарушение от този вид. За
съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносни
последици, тъй като се касае за формално нарушение, поради което и такива
не са елемент от фактическия му състав. Не са налице смекчаващи
обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска обществена
опасност от обичайната за този вид деятелност. Ето защо и за АНО не е била
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Установените и в хода на съдебното производство факти, не сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид, поради което и настоящият състав не
намира основания за прилагане на института на маловажен случай.
Предвид изложеното атакуваният правораздавателен акт следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на делото – потвърждаване на НП, и предвид
своевременно направеното искане с депозираното по делото становище
(входирано с рег. № 10051 от 19.05.2022г. в Районен съд П.), съдът прие
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за основателна, с оглед чл.63д, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл. 143, ал.4 от АПК. По реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ определи такова в
размер на 80 лв, след като съобрази, че делото не се отличава с фактическата
и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно публично
съдебно заседание, в което наказващият орган не е бил процесуално
представляван. Присъдените разноски следва да бъдат заплатени от
дружеството-жалбоподател в полза на ДАМТН, в чиято структура е АНО.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН и чл.
64д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № МН-ЗБ-22-011 от
24.03.2022г., издадено от началника на Регионален отдел „Метрологичен
надзор Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл. 85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за измерванията на „Топлофикация-
5
П.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к.
Мошино, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв (двеста лева) за
извършено нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров” № 52А сумата от 80 лв (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6