РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Габрово, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234200600143 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по протест на РП-Габрово срещу
Присъда №9 от 27.02.2023г. по НОХД № 139/2022 по описа на РС-Севлиево.
С горната присъда, Районен съд - Севлиево е признал подсъдимия И. С.
С. за невинен в това, че на 18.05.2020 година в гр. Севлиево противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек автомобил марка „***“,
модел ***, с рег. № *** на стойност 2150,00 лева, собственост на В.А.Н.,
намирал се във владението на Ц.А.Й., поради което съдът го е оправдал по
така предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 1, пр. първо от НК.
Подсъдимият се явява лично пред настоящата инстанция и с назначения
му служебен защитник адв.Т. от ГАК. Същите оспорват протеста и молят
първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен.
Представителя на ОП-Габрово поддържа протеста по изложените в него
съображения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги
прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
1
Протеста е подаден в срок и от надлежна страна, същият се явява
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователен.
Атакуваната присъда на РС-Севлиево е постановена след правилно
изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд намира, че не се налагат следните изводи по
фактите:
Свидетелката В.Н. била собственичка на лек автомобил марка „***“,
модел ***, с регистрационен № ***. Същият бил закупен от съпруга и Б.Б. и
тъй като тя нямала шофьорска книжка. Автомобилът продали на Д.Ю. без
договор, който от своя страна без да го прехвърля по изискващия се от закона
ред го продал на друго лице. Свидетелят М.З.М. през пролетта на 2020г. бил
неформален собственик на автомобила и го продал на свидетеля Ц.А.Й., като
обаче не го прехвърлил нотариално. Уговорката между свидетеля Ц.Й. и
свидетеля М.З.М. за закупуването на автомобила била при предаването на
автомобила Й. да заплати сумата от 1000 лева, а в последствие да доплати
сумата от 900 лева. След като заплатил сумата от 1000 лева и автомобилът
бил предаден на свидетеля Й., заедно с малкия и големия талон на
автомобила, свидетелят Й. и свидетелят З. отишли до дома на съпруга на
собственичката на автомобила В.А.Н.. Същият казал, че има много работа и
обещал след месец да прехвърлят автомобила. След като получил владението
върху автомобила свидетелят Ц.Й. започнал да ползва същия като свой. Една
сутрин, след закупуването на автомобила, свидетелят Ц. Й. установил, че
автомобилът му липсва от дворното място на имота в който живеел в село Я.
и подал сигнал до РУ на МВР-Габрово.Полицейските служители установили
автомобила и го върнали на свидетеля М., а той предал автомобила, като
предал ключа за него и талоните на свид. Ц.Й. Известно време след това
свид. Й. вместо да доплатил сумата от 900 лв. на св.М. му предал като
равностойност на тази сума един кон. Ц.Й. продължил да ползва автомобила.
Един ден, на неустановена дата през пролетта на 2020 година, свидетелят
Ц.Й. оставил автомобила на подсъдимия И. С., който след няколко дена я
продал на св.С.Ф. за 1300 лева, като по време на продажбата присъствал
свидетеля Ц.Й. и неговия брат.
Подсъдимият С. в обясненията си пред РС-Севлиево не отрича, че е
продал инкриминирания автомобил на свидетеля Ф., но обясни, че е направил
това, след като я бил закупил от Ц. Й., който известно време работел при него
като личен шофьор.
РС-Севлиево задълбочено е обсъдил подробно показанията на
свидетелите И.М., А.Б., В.А., С.Ф. и В.Н., които изцяло подкрепят защитната
2
теза на подсъдимия, че е закупил инкриминирания автомобил от св.Ц.Й.,
който работел при него, като шофьор. Тук следва да се обърне особено
внимание на показанията на св.С.Ф., който закупил автомобила от
подсъдимия. Свидетелят е категоричен, че по време на продажбата
присъствал както Ц.Й., така и неговия брат и, че Й. не се противопоставил на
същата, а единствено съобщил, че има проблеми с прехвърлянето на
автомобила от хората, които се водели негови собственици.
В показанията си пред съда свидетеля Ц.Й. твърди, че отишъл сам при
подсъдимия С., който познавал от преди пет-шест години преди това, когато
същия заплашвал семейството му. Потърсил го, за да му помогне за
прехвърлянето на автомобила на негово име. С. му обещал и после отказал да
му върне автомобила. Й. твърди, че С. го заплашил, че ако не му даде талона
за автомобила ще го пребие и ще му запали къщата, като по време на този
разговор държал желязо и гледал злобно. Показанията на този свидетел
противоречат на тези на свидетелката В.Н., която твърди, че въпреки, че Й.
заявил желание да му бъде прехвърлен автомобила, той не посетил
собственичката, за да се уговорят да го направи, което сочи, че същият не е
имал проблем по прехвърлянето за който да му е нужно съдействието на С..
На следващо място, ноторно известно е, че за прехвърляне на МПС пред
нотариус с договор с нотариална заверка на подписите не е необходимо
представянето на самото МПС, което сочи, че нищо не е налагало св.Й. да
остави автомобила на С., за да бъде прехвърлена по законния ред
собствеността на същия. Буди недоверие и факта, че Й. бил потърсил
подсъдимия за съдействие с който преди години семейството му имало много
сериозен конфликт. На следващо място е налице и противоречие в
показанията братята Ц. и Й.Й. относно това как се е стигнало до договорката
между С. и Ц.Й. и какво е държал в ръцете си подсъдимия при срещата му с
Ц.Й. Налице са още редица противоречия в показанията на св.Ц.Й. и тези на
неговите брат, баба и дядо, които РС-Севлиево е констатирал и подробно
анализирал. Решаващият съд е достигнал до правилен и законосъобразен
извод, който и настоящата инстанция споделя, а именно, че показанията на
св.Ц.Й. и на неговите роднини са очевидно тенденциозни и неправдоподобни
и не следва да се кредитират с доверие.
На следващо място, следва да се отбележи, че свидетелят Ц.Й. в
показанията си навежда факти за отправени към него закани за физическо
насилие, както и заплахи за имуществото на семейството му от страна на
подсъдимия, които сочат на престъпление различно от обсебването за което е
предаден на съд подсъдимия.
В заключение въззивният съд счита, че оценката на събрания по делото
доказателствен материали установените по делото факти от страна на
3
първоинстанционния съд, съответства на съдържанието на доказателствените
източници и обхваща в пълнота включените в предмета на делото
обстоятелства. В мотивите на РС-Севлиево изчерпателно е взето отношение
по всеки един от наведените в протеста доводи, поради което настоящата
инстанция не счита за нужно да ги преповтаря. При описаните факти
решаващият съд е направил верни изводи от правна страна за липса на
извършено престъпление от общ характер по чл.206, ал.1 от НК от
подсъдимия И. С.. Присвояването е акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждо имущество, върху който субектът на
престъплението има фактическа власт на правно основание. В конкретния
казус безспорно се установи ,че лек автомобил марка *** с рег. № *** е
закупен на името на свидетелката В.Н. от нейния съпруг и от тогава
многократно е препродаван на различни лица, като е предавана фактическата
власт върху автомобила, ведно с ключа и големия и малкия талон на
превозното средство. Установи се, че през пролетта на 2020г. автомобилът е
закупен от св.Ц. Й. по горния ред и седмица преди 18.05.2020 е продаден от
него на подсъдимия С., който от своя страна я продал на св. С.Ф. Не се
събраха убедителни доказателства в подкрепа на тезата на държавното
обвинение, че инкриминирания автомобил е предоставен от свидетеля Ц.Й. на
И. С., ведно с големия и малкия талон и ключовете за същия с цел
подсъдимия да уреди прехвърлянето му пред нотариус.
Настоящият съдебен състав намира ,че РС-Севлиево правилно и
законосъобразно е признал подсъдимия И. С. за невиновен и го е оправдал по
така повдигнатото му обвинение по чл.206, ал.1 от НК за това ,че на
18.05.2020 година в гр. Севлиево противозаконно присвоил чужда движима
вещ, която владеел – лек автомобил марка „***“, модел **, с рег. № *** на
стойност 2150,00 лева, собственост на В.А.Н., намирал се във владението на
Ц.А.Й. При разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основания за
отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и същата следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1 т.6 НПК
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 9 от 27.02.2023г., постановена по
НОХД № 139 по описа на РС- Севлиево за 2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5