№ 13836
гр. С., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110131910 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ,ал. 1
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ,ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против С. Г.
У., Г. П. Ц. и С. А. Ц. за сумата 4402,39 лева , включваща 3753,66 лева – главница,
представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
за имот, находящ се в АДРЕС с абонатен № 036028, сумата 607,49 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до
08.09.2020 г., сумата 34,12 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.08.2017 г. - м. 04.2019 г. и сумата 7,12 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 01.01.2017 г. до 08.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
44323/2020 г. по описа на СРС, 168 състав като сумите се претендират разделно от
ответниците при следните квоти: С. Г. У. – 1/8, Г. П. Ц.- 3/8 и С. А. Ц. -4/8.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет страницата
на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез
констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в
която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на
която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за
топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите
в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда
1
на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът С. Г. У. е депозирал заявление, в
което посочва, че има вписан в Особената книга на съда под №413/04.03.2020 г. отказ от
наследството на П.С.Ц.. Поддържа, че никога не е живял на адреса, посочен в исковата
молба.
Ответникът Г. П. Ц. чрез процесуалния си представител е представила съдебно
удостоверение, че под №227/08.02.2021 г. е вписан в Особената книга на съда отказ от
наследството на П.С.Ц.. Моли да бъде заличена като ответника в производството, респ.
същото да бъде прекратено против нея. Оспорва предявените искове по основание и по
размер. Счита, исковете за недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. А. Ц. не е депозирала отговор на исковата
молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД е депозирало становище, че
отчитането и разпределенито на топлинна енергия през периода е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
2
По делото е прието копие на нотариален акт за учредяване право на ползване и
продажба на недвижим имот №184, том III, рег. №18630, дело 1356/2004 г. от 03.12.2004 г.
на нотариус Валентина Благоева с рег. №302 на НК и район на действие СРС, от който се
установява, че К.Б. Г.а е учредила в полза на П.С.Ц. и С. А. Ц. правото да ползват и
обитават, заедно и поотделно, за всеки един от тях недвижим имот, представляващ
апартамент №71, находящ се в АДРЕС както и че продава на Г. П. Ц., малолетна, чрез
нейните родители и законни представители П.С.Ц. и С. А. Ц., така обременения с подробно
описаното ограничено вещно право на ползване недвижим имот. От удостоверение на
„Географска информационна система – С.“ ЕООД се установява, че настоящ адрес АДРЕС и
д е идентичен със стари адреси – ул. „АДРЕС. Видно от приобщения нотариален акт
независимо, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от ответника Г.
П. Ц. преди исковия период, приоритет следва да се отдаде на лицата, по отношение на
които е учредено ограничено вещно право на ползване. С възникването на последното за
собственика остава т.нар. гола собственост, като реално вещният ползвател е този, който
потребява доставената му топлинна енергия. По делото няма данни през периода м. 05.2016
г. – м. 04.2019 г. правото на ползване на който и да е от тях да е погасено. Предвид това
П.С.Ц. и С. А. Ц. като вещни ползватели през исковия период са потребители на
доставяната до имота ТЕ. Правото на ползване определя титуляра му като страна в
правоотношението с ищеца, тъй като е ограничено вещно право, което изрично е
предвидено като основание за възникване на правоотношението по доставка на
топлоенергия, съответно до погасяването му изключва както правото на собственика да
упражнява фактическа власт и да ползва имота, така и по отношение на него да възникне
правоотношение с ищеца. Предвид това съдът намира, че през исковия период между П.С.Ц.
и С. А. Ц. от една страна и ищцовото дружество от друга страна е съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за тях е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката.
По делото няма данни, а и не са ангажирани доказателства, че за процесния период от
м.05.2016 г. до м.04.2019 г. правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот
в полза на С. А. Ц., е погасено. Предвид това съдът приема, че следва да бъде ангажирана
отговорността за заплащане на топлинна енергия при заявените от ищеца квоти 4/8 ид.
части, равняващи се на половината от стойността на потребената топлинна енергия.
След смъртта на П.С.Ц. на 23.08.2019 г., т.е. след исковия период всички негови
имуществени права, задължения и фактически отношения, включително и задължението за
заплащане на половината от доставената до имота топлинна енергия, са преминали в
патримониума на неговите наследници - С. Г. У. и Г. П. Ц., видно от удостоверение за
наследници с изх. №РСЛ22-УГ01-9101/23.09.2022 г., издадено от Столична община, район
Слатина. По делото са представени съдебни удостоверения, издадени от СРС, от които се
установява, че под №413/04.03.2020 г. и №227/08.02.2021 г. в нарочната книга на съда са
вписани откази от наследство на наследодателя П.С.Ц., починал на 23.08.2019 г. на С. Г. У.
и Г. П. Ц.. При смърт на наследодателя и приемане на наследството, наследниците
придобиват всички имуществени права или дробни части от тях на наследодателя, както и
отговорят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които
получават. По аргумент за противното, при направен отказ от наследство, наследниците на
задълженото лице не носят отговорност за задълженията на наследодателя, респ. не
придобиват притежаваните от него вещни права. По делото няма данни или доказателства,
че преди вписване на отказите от наследство ответниците са извършили действия, които
несъмнено да предполагат тяхното намерение да приемат наследството по смисъла на чл. 49,
ал. 2 ЗН и от които да се направи извод, че са приели наследството на покойния П.С.Ц..
Поради това съдът приема, че отказите от наследство, които са надлежно вписани според
изискванията на чл. 49 ЗН, са произвели действие и следва да бъде съобразени. Отказът
произвежда действие от откриване на наследството и се счита, че наследникът не е
3
придобивал това си качество. С оглед направените откази следва да се приеме, че
ответниците на С. Г. У. и Г. П. Ц. са се лишили както от облагите на наследството, така и от
всички тежести, с които то е обременено. Предвид изложеното, предявените против тях
искове за задължения на починалия П.С.Ц., следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената
топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на реален отчет на
показания на 2 броя ИРРО, монтирани на 2 броя радиатори. Сумите за топла вода за
периода 2016/2017 г. са начислявани по показнията на 1 брой водомер, но впоследствие е
установено, че е без обратна клапа и през останалия период е определяна топлинна енергия
на база служебен отчет. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на
сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. От заключението на
съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2016
г. -30.04.2019 г. е в размер на 3865,83 лева.
Ответникът С. А. Ц. не твърди да са заплатени суми за процесния период, предвид това
искът за сумата, представляваща 4/8 или 1/2 идеална част от исковата претенция на ищеца за
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016г. – м.04.2019 г. се явява основателен и
С. А. Ц.следва да бъде осъдена да заплати сумата 1876,80 лева.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
17,06 лева, представляваща 1/2 от цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2016 г. - м.04.2019 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при
условията на пълно доказване, че ответникът С. А. Ц. е поела задължение да заплаща
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, размера на
договореното възнаграждение, че в рамките на процесния период е извършвана услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, за което ответникът дължи именно
претендираната сума. Установява се от представените писмени доказателства и приетото по
делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот се намира в
сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между
„Т.С.“ ЕАД като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената
на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава
стойността на тази цена от крайните клиенти, каквито са отвтениците. Законовата уредба
установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен
между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното
дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата.
Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се
установява от приобщените писмени доказателства.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия на С. А. Ц., следва да се съобрази, че според
чл. 33, ал.4 на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът
4
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 от ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и
от този ден ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съдът формира извод
за наличие на главен дълг, поради което са налице основанията да бъде уважена и тази
искова претенция като размерът следва да се намали до 1/2 от дълга, респ. да се уважи за
сумата 303,74 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна.
Претенциите на ищеца по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против
С. Г. У. и Г. П. Ц. за обезщетение за забавено плащане са акцесорни спрямо главния дълг за
цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение, поради което съдът намира, че
следва да следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции по отношение на С. А.
Ц., от които 218,67 лева - за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 68,91 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство, които следва да се възложат в тежест на С. А.
Ц..
Ответникът Г. П. Ц. претендира присъждането на разноски за заповедното
производство и за настоящото производство, като следва да се присъдят такива само за
исковото производство в размер на 420,00 лева за адвокатско възнаграждение, доколкото
исковата претенция срещу нея е изцяло неоснователна. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие на л. 22 от делото липсва отбелязване за начина, по който е
заплатена вписаната сума, при която се установява разминаване, а съгласно дадените в ТР
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения само, когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, като при договорено заплащане по банков
път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. Ц. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
1876,80 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в АДРЕС с абонатен № 036028, сумата
5
303,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2017 г. до 08.09.2020 г., сумата 17,06 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. - м. 04.2019 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
14.09.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44323/2020 г. по описа на СРС, 168 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
дължи сумата 3,56 лева – 1/2 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до
08.09.2020 г. за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44323/2020 г. по
описа на СРС, 168 състав като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС против Г. П. Ц. ЕГН ********** с адрес: гр. С., АДРЕС и С. Г. У. ЕГН
********** с адрес: гр. С., АДРЕС искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответниците дължат на ищеца сумата 1876,80 лева – главница,
представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
за имот, находящ се в АДРЕС с абонатен № 036028, сумата 303,74 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до
08.09.2020 г., сумата 17,06 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.08.2017 г. - м. 04.2019 г., сумата 3,56 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2017 г. до 08.09.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
44323/2020 г. по описа на СРС, 168 състав при квоти за Г. П. Ц. - 3/4 и С. Г. У. - 1/4 като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. А. Ц. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
218,67 лева – разноски в настоящото производство и сумата 68,91 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на Г. П. Ц. ЕГН ********** с адрес: гр. С., АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 420.00 лева – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.Б.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6