№ 11748
гр. София, 28.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20231110114462 по описа за 2023 година
Производството е образувано след изпращане на делото по подсъдност на СРС от РС-Варна.
Софийски районен съд, след като взе предвид обстоятелствата изложени в депозираната
искова молба и приложенията към нея, извърши преценката по чл. 118, ал. 1 ГПК и прие, че
делото не му е местно подсъдно. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) заявлението се подава до
районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, а при заявление срещу
потребител - до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния.
От съдържанието на посочената разпоредба е видно, че същата предвижда специална
подсъдност по отношение на потребителите-длъжници, но не урежда никакво особено
правило в хипотезите на „множество подсъдности“, при които заявлението е подадено
срещу повече от един длъжници с адреси в различен съдебен район. След като чл. 411, ал. 1
ГПК въобще не урежда хипотезата на множество подсъдности, то не може да се приеме, че
същата има специален характер по отношение на чл. 116 ГПК, в който се съдържа изрично
разрешение на тези случаи. Иначе казано, въпросът дали две правни норми се съотнасят
като „обща“ към „специална“ се поставя само в случай, че и двете са приложими (т.е. една и
съща хипотеза попада под действието на две различни процесуални правила), какъвто не е
случая с разпоредбите на чл. 411, ал. 1 ГПК и чл. 116 ГПК.
Различен извод не може да се обоснове само поради това, че в закона била предвидена
засилена защита на потребителите, тъй като същата намира проявление само по отношение
на длъжниците, имащи това качество. След като в закона не е предвидено особено правило,
според което при множество подсъдности приоритет да има тази срещу длъжника-
потребител, то няма основание правилото по чл. 116 ГПК да се смята за дерогирано.
Отделно от това, становището, че чл. 116 ГПК не намира приложение в заповедното
производство срещу длъжници-потребители не дава отговор на въпроса как следва да се
1
определи подсъдността при подадено заявление срещу двама или повече потребители с
настоящи адреси в различен съдебен район.
Неотносима е съдебната практика, цитирана в прекратителното определение на РС-Варна,
тъй като същата въобще не касае случаи на „множество подсъдности“ по чл. 116 ГПК, а
единствено засяга приложението на потребителската подсъдност и по отношение на
отрицателните установителни искове и исковете за връщане на недължимо платено по
потребителски договор, но във всички тези случаи длъжникът е бил само един.
Не може да бъде споделено и поддържаното становище, че предявяването на претенции
срещу повече от един длъжник може да доведе до заобикаляне на потребителската
подсъдност, поради което последващите споразумения, с които трето лице встъпвало в дълга
на потребителя не следвало да бъдат взети предвид. От една страна, според настоящия
състав на съда, изложената теза не държи сметка на това, че е възможно лицето, встъпило в
дълга, също да е физическо лице и за него също да е приложима потребителската
подсъдност (последното следва и от съдебната практика, цитирана в прекратителното
определение на РС-Варна), а в такъв случай няма основание да се приеме, че е приложима
подсъдността за потребителя, чието задължение е възникнало първо. Моментът, в който е
възникнало основното задължение е без всякакво значение за подсъдността, която се
определя съобразно обстоятелствата към подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (арг. чл.
120 ГПК). От друга страна, становището, че правилото по чл. 116 ГПК можело да послужи
на заявителя като средство за заобикаляне на потребителската подсъдност, всъщност е
аргумент срещу приложение на нормата въобще, тъй като със същите доводи може да се
обоснове чл. 116 ГПК да не се прилага и в исковото производство (напр. с аргумента, че
ищецът можел да предяви претенциите си и срещу друг ответник с адрес в друг съдебен
район или да предяви иска за делба и по отношение на друг имот в друг съдебен район и
пр.).
Ето защо, настоящият състав на съда намира, че следва да се възприеме установеното и в
правната доктрина становище, че средството за защита срещу злоупотребата чрез поставяне
на ответника с изгоден за заявителя адрес е отговорността по чл. 3 ГПК (в този смис. вж.
Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, X прер. и доп. изд., изд. Сиела, 2020,
с. 124), а не чрез мълчаливото дерогиране на изричното правило по чл. 116 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че след като претенциите по отношение на
единия длъжник (Ц. К. С.) са подсъдни на Софийски районен съд, а по отношение на другия
– „Е“ ЕООД са подсъдни на Районен съд – Варна, то е налице множество подсъдности по
смис. на чл. 116 ГПК, в който случай подсъдността се определя по избор на заявителя,
какъвто в случая е направен с подаване на заявлението пред Районен съд – Варна.
Независимо от горното, РС-Варна е приел, че производството е подсъдно на СРС, което
обуславя наличието на спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен по реда на чл. 122
ГПК.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд между Районен съд –
Варна и Софийски районен съд относно компетентността за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление, депозирано от „М П К“ ЕАД срещу Ц. К. С. и „Е“
ЕООД.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийски градски съд за произнасяне по повдигнатия спор
за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3