РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Русе, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520104612 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна твърди, че ответникът е
негов клиент, с кл.№ **********, във връзка с продажба на ел.енергия за
обект на потребление, заведен с аб.№ **********, находящ се в гр. Русе,
местност Касева чешма. Тези облигационни отношения се регламентирали от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби" АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от
КЕВР. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26
от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че
потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на
1
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДЛЕЕ „Потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към
"Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден". Предвид горното и на основание чл.
410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от ЗЕ, на 16.06.2023 г. в Районен съд Русе
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. П. И.,
в резултат на което било образувано ч.г.д.№ 3169/2023 г. Към момента на
подаване на заявлението ответникът имал неизплатени задължения в общ
размер 716.09 лв. за обект на потребление, заведен с аб.№ **********. В
посочената сума били включени неплатените фактури в размер на 694.17 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в
периода 17.01.2023 г. - 20.04.2023 г., както и мораторна лихва в общ размер
21.92 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.
енергия от падежа й до 08.06.2023 г., посочени подробно в извлечение от
сметка на ответника по кл.№ ********** към същата дата. Със съобщение,
получено от ищеца на 03.08.2023 г., съдът указал, че може да предяви иск за
установяване на вземането си.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК „Енерго-Про Продажби“ АД
предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата 716.09 лв. за обект на потребление, заведен с аб.
№ **********, от която 694.17 лв. главница за ел.енергия по фактури,
издадени в периода 17.01.2023 г. - 20.04.2023 г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер 21.92 лв., представляваща сбор от
мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 08.06.2023
г. Претендира присъждане и на разноските, направени в двете съдебни
производства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва претенциите по основание. Възразява, че
посочените количества неплатена ел.енергия реално са доставени и
потребени. Представените от ищеца писмени доказателства представлявали
частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя си
факти, били неподписани от ответника и не се ползвали с материална
док.сила, обвързваща съда. Макар претендираните суми да били
математически правилно изчислени, счита исковете недоказани по основание
2
и моли същите да бъдат изцяло отхвърлени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 3169/2023 г.
по описа на РС-Русе е издадена заповед № 1526/20.06.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника Б. П. И. за сумите:
694,17 лв., представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури,
издадени за периода 17.01.2023 г. – 20.04.2023 г., както и 21.92 лв. мораторна
лихва за периода 06.02.2023 г. – 08.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.
Към исковата молба е приложено Заявление от 23.01.2018 г., подадено
от ответника до ищеца, за снабдяване с електрическа енергия за битови нужди
на съществуващ обект с кл.№ ********* и аб. № **********, в сграда,
находяща се в гр.Р, ул.“В.“ 28.
По делото са представени 4 бр. фактури за обект с аб.№ **********, с
адрес: гр.Р., местност „К.Ч.“, съгласно които за периода 09.12.2022 г. -
07.04.2023 г. ответникът е потребил ел.енергия на обща стойност 694,17 лв.
Представена е справка от ищцовото дружество за потреблението на
електрическа енергия от ответника за същия обект, както и справка за
платени и неплатени от ответника фактури за процесния период.
Предвид направеното оспорване претенциите на ищеца, същият
представя и електронни карнети за отчетените количества ел.енергия за
процесния период.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на
3
валидна облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба
на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с
решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат
обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между
страните по делото и имат обвързваща сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е
определено в чл.4, ал.1 от ОУ: „....физическо лице - собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про
Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е
снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби" АД“.
Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на
ограниченото вещно право на ползване върху процесния обект. Няма пречка
клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти,
различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на електрическа
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на енергия
дължи цената й на предприятието.
С ТР № 2/2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е дадено
нормативно тълкуване разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че
ЗЕ свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди с качеството собственик на имота, съответно с качеството
носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот
няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и
доставчика на топлинна енергия (в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г.
по гр.д.№ 439/2018 г. на ІІІ г.о., ВКС).
В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си
уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и
договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по
4
който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. От депозираното от ответника заявление за продажба на електрическа
енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД е видно, че Б. И. се легитимира пред
електроразпределителното дружество като собственик на процесния имот в
гр.Р, кв.“К.Ч.“, ул.“В.“ 28, с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 108/21.12.2017 г., следователно – клиент на ищцовото дружество, титуляр
по партида на обекта.
Предвид направеното с отговора на ответника оспорване, че
посочените количества неплатена ел.енергия са реално доставени и
потребени, ищецът представя 4 бр.електронни карнети. От същите съвсем
ясно са видни старите и новите показания на измервателния уред, както и
пресметнатото количество потребена ел.енергия, съвпадаща изцяло с
фактурираната за исковия период.
Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК,
съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски в размер на: 75 лева по ЧГД № 3169/2023 г. по описа на РС-
Русе и 375 лева – възнаграждения за процесуално представителство,
юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса по настоящото
исково производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Б. П.
И., с ЕГН ********, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс–Г, бул.”Владислав Варненчик” 258,
5
представлявано от Пламен Стефанов и Яна Димитрова, сумите: 694.17 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода
17.01.2023 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2023
г. до окончателно изплащане на сумата и 21.92 лева – мораторна лихва за
периода от 06.02.2023 г. до 08.06.2023 г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение № 1526/20.06.2023 г., издадена на по ЧГД №
3169/2023 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Б. П. И., с ЕГН *********, от гр.Р., ул.“М.“ 12, да заплати
на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски
по ЧГД № 3169/2023 г. по описа на РРС, както и 375 лева – разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6