Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 31.07.2018
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На четвърти
юли две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 125 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото
дружество – „А.З.К.Н.П.З.” ООД *** твърди, че е подало заявление
по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът
възразил в законоустановения срок. Основанието, на което иска да бъде издадена
заповед за изпълнение бил подписан Договор за паричен заем № **** от
31.10.2016г. между „И.А.М.“ АД, като заемодател и Е.С.К., като заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверява, че е получил
и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор. Съгласно
сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на ответника
паричен заем в общ размер на 300 лева. Сумата по кредита била предоставена с
подписване на посочения договор, с което заемодателят изпълнил задължението си.
Ответникът се задължил да го ползва и върне, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 330.65 лева, ведно с договорката лихва
на 5 месечни погасителни вноски, всяка в 66.13 лева, включваща пьрвоначална
главница и договорна лихва.
Твърди, че
основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01.08.2017г. между „И.А.М.“ АД, ЕИК ***** и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ******, по
силата, на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По договора за
паричен заем, Е.С.К. е извършвал плащания в общ размер на 103 лева. Към
настоящия момент дължимата главница била в размер на 252.40 лева. За ползването
на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № **** от
31.10.2016г. между страните, ответникът дължал договорна лихва в размер посочен
в договора. В настоящия случай, начислената договорна лихва била в размер на
20.65 лева за периода от 30.11.2016г. - датата на първата вноска до
30.03.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът се
задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави
на кредитора едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се
съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, че дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3
дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент
дължимата неустойка била в размер на 145.60 лева. Разпоредбите на договора
предвиждали, че съгласно Тарифа на „И.А.М.“ АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лева за на
всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лева. В настоящия случай, Е.С.К.
дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 36 лева.
Ответникът
трябвало да изплати целия заем на 30.03.2017г. последната падежна дата, като от
тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи
на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което ответникът
дължа и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 17.15
лева от 30.03.2017г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем
до датата на подаване на заявлението - 29.09.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на
350 лева, от които - 50 лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 300 лева по чл. 25 от НЗПП.
МОЛИ съда, на
основание чл. 422 ГПК, да постанови решение, с което да установи, че ответникът
по делото дължи на ищеца сумите в размер на главница: 252.40 лева; договорна
лихва: 20.65 лева за периода от датата на първа вноска 30 ноември 2016г. до 30
март 2017г. датата на последната вноска; неустойка за неизпълнение на
задължение: 145.60 лева; разходи за извънсъдебно събиране на задължението 36.00
лева; законна лихва за забава върху непогасената главница 17.15 лева за периода
от датата на настъпване на забавата, а именно от 30 март 2017г. до 29 септември
2017г., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350 лева , от които - 50 лева по чл. 13, т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лева по чл. 25 от НЗПП.
В ХОДА на
делото, с влязло в сила Определение № 187 от 22.02.2018г., производството по
делото, в частта относно предявения иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, с
който се претендира лихва за забава в размер на 17.15 лева е прекратено, поради
оттегляне на иска в тази си част.
Ответникът - Е.С.К. моли да бъде отхвърлено доказателството - Договор
за паричен заем **** от 31.10.2016г. и Предложение за сключване на договор за
паричен заем, ведно с Тарифа на И.А.М.” АД по следните причини:
Описаните в
договора суми в графите, показващ дохода му не отговаряли на истината и сумите
били попълвани след подписване на договора. Самият договор не бил попълван от него и в голяма част от
написаното не било истина, при задължителната проверка, която кредиторът бил
длъжен да направи за истинността на данните, удостоверяващ дохода написан в
молбата за кредит, от която проверка би станало ясно, че е безработен и не
разполага с доход, за да обслужва какъвто и да е кредит. Вследствие на това
искът му за кредит следвало да бъде отхвърлен, от което следвало, че данните
били попълнени в последствие без неговото знание и разрешение, което по смисъла
на закона представлявало изготвяне на документ с невярно съдържание, с цел –
облага, тъй като служители получавали процент от отпуснатите заеми.
Съгласно
българското законодателство, изготвянето на документ с невярно съдържание с цел
облага е престъпление. В договора имало клаузи в които било записано, че при
промяна на обстоятелства по договора страната, извършваща промените е длъжна
писмено да уведоми отсрещната страна, както и да предоговори направените
промени. На основание изложеното, моли договорът да бъде обявен за нищожен,
поради факта, че същият е с невярно съдържание. Освен това, И.А.М. АД не е
спазил клаузите по договора, касаещи уведомяването му за извършената цесия,
като и е нарушил член 99 от ЗЗД, което също е основание за обявяване договора
за нищожен.
По отношение
на доказателствата - Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между И.А.М.АД и А.з.к.н.п.з.
ООД и Приложение към него, с което се доказва, че процесния договор е предмет
на цесията, моли да бъдат отхвърлени по следните причини:
Съгласно чл.
99 от ЗЗД, задължава страните продавач и купувач, писмено да уведомят третата
страна по договора, а именно – кредитополучателя, веднага след сключването на
договора. Твърди, че в качеството си на кредитополучателя разбирал за договора
за цесия и получил уведомление на 31.03.2018г., повече от година, след като е
извършена цесията и след указания на съда, поради факта, че бил неправомерно
осъден, без да бъде уведомен от ищцовата страна, което с тяхно задължение,
съгласно ЗЗД и ГПК, като нарушават конституционното му право за справедлив
процес и защита, и опит да скрият обективната истина и извършените от тях
закононарушения.
По отношение
на доказателството - Уведомление за цесията, моли да бъде отхвърлено по
следните причини: В уведомлението ясно била упомената датата на сключване на
цесията, а именно 30.01.2017г. Същото уведомление му било предоставено след
като са го осъдили неправомерно и без да бъде уведомен, съгласно ЗЗД и
българското законодателство, с което бил лишен от справедлив процес и били
нарушени изкопните му конституционни права. Съгласно договора за заем, сключен
между ответника и И.А.М. АД, същите се задължават да го уведомят писмено за
настъпили промени и събития по договора, както и да бъде предоговорен договора,
съгласно настъпилите промени. Твърди, че не бил уведомен писмено за извършените
промени и цесия в указания срок, съгласно ЗЗД. Уведомлението за цесия му било
предоставено на 31.03.2018г. след указания на съда и негово писмено възражение,
т.е. месеци по-късно, след като бил осъден и възразил в указания срок. С тези
си действия, ищецът нарушава чл.99 от ЗЗД, както определени членове на ГПК.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, ищецът бил длъжен да го уведоми за предстоящи събития,
както и да му предоставят всички необходими документи, съгласно българското
законодателство. В този случай не било изпълнено нито едно изискване на българското
законодателство, касаещо и обвързващо тези претенции.
На основание
изложените факти и твърдения, намира иска за недопустим и незаконен, поради
неспазването на българското законодателство, грубото потъпкване на законите,
свързани с това дело ЗЗД, ГПК и Конституцията на РБ, изготвяне и предоставяне
на документи с невярно съдържание. Моли съда, делото да бъде прекратено или
отсъдено в негова полза, като съдебните разноски да бъдат за сметка на ищеца.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е
прието ч.гр.д. № 1541/2017г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че на 05.10.2017г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение
по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и
което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в
едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на процесните суми.
Приети като
доказателства по делото са Предложение за сключване на договор за паричен заем
от 31.10.2016г. и Договор за паричен заем № ****/31.10.2016г. от съдържанието,
на които се установява, че въз основа на отправено до „И.А.М.” АД предложение
от страна на ответника Е.С.К., на 31.10.2016г. между страните е бил сключен
договор за паричен заем с предмет - предаване в собственост на Е.С.К., в
качеството му на заемател на сума в размер на 300 лева срещу задължението й да
я върне на заемателя „И.А.М.” АД на 5 месечни погасителни вноски, на
фиксираните за това дати – 30.11.2016г., 30.12.2016г., 29.01.2017г.,
28.02.2017г. и 30.03.2017г., всяка в размер на 66.13 лева.
Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40.00% и годишен процент на разходите на
заема в размер от 49.01%. Общата сума, която е дължима от заемателя възлиза в
размер на 330.05 лева.
Ответникът –
заемател е заявил, съгласно чл. 3 от договора, че с полагането на подписа си
удостоверява, че надлежно е получил заемната сума в размер на 300 лева, като
договорът има сила на разписка за предадената, съответно получената сума. С
подписването му, заемателя се е задължил да заплати на заемодателя сумата,
предмет на договора, в сроковете и условията, описани в същия, в приложения
погасителен план и Общите условия към договора за заем. Заемателят се е
задължил в тридневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му, а именно: две физически
лица – поръчители и издаване на валидна поименна банкова гаранция. В чл. 4, ал.
2 от договора е уредено, че в случай на неизпълнение на задлъжението за
представяне на обезпечение, заемателят дължи нустойка в размер на 182 лева,
платима разсрочено, заядено с всяка от пагасителните вноски, добавяйки към
размера на вноската и сумата от 36.40 лева.
Договорено е обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
забавена вноска, както и заплащане на разходи за събиране на просрочените
вземания при неизпълнение на задължението на заемателя за заплащане на
дължимите погасителни вноски.
Представен е
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г.,
сключен между „И.А.М.” АД и „А.з.к.н.п.з.” ООД и Приложение №1/01.08.2017г., от
съдържанието, на които става ясно, че вземането на „И.А.М.” АД към ответника Е.С.К.,
по Договор за паричен заем № **** от 31.10.2016г., е било прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД. Приложено е и пълномощно по силата, на което „И.А.М.” АД е упълномощило „А.з.к.н.п.з.”
ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от
30.01.2017г. вземания. Липсват данни по делото ищецът да е изпращал уведомление
за извършената цесия до ответника преди подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, към който момент се счита, че са предявени и исковете,
предмет на настоящото производство. В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е посочено, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, но липсват
доказателства в подкрепа на това твърдение.
От
заключението на СИЕ изготвено от вещото лице Р.М., което съдът кредитира
изцяло, като обективно и компетентно дадено, вещото лице сочи следното:
По отношение
на ВЪПРОСА: Платени ли са сумите по претендираното вземане по главица, договорна
лихва, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, закона
лихва за забава, вещото лице дава заключение, че съгласно чл. 3 от Договор за
паричен заем № **** от 31.10.2016, сключен между „И.А.М.” АД и Е.С.К., последният е получил 300 лева
паричен потребителски заем. Липсват данни Заемателят в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от
следните обезпечения: съгласно чл. 4, ал.1, т.1 – две физически лица –
поръчители и съгласно чл. 4, ал.1, т.2 – банкова гаранция с бенефициер –
Заемодателя. Съгласно чл. 4, ал.2 от договор, при непредставяне на обезпечения
на заемодателя се увеличава месечната вноска с 36.40 лева. Имайки предвид, че
всяка една вноска възлиза в размер на 66.13 лева, добавяйки и вноска по неустойката,
всяка една от дължимите пет месечни вноски възлизат в размер от по 102.53 лева.
Вещото лице е констатирало едно отразено плащане на 20.01.2017г., в размер на
103 лева, след дата на падеж на първа
вноска (30.11.2016г.) и втора вноска (30.12.2016г.)
По отношение на ВЪПРОСА: Как са
отразени извършените от лицето плащания, ако има такива и при отразяване на
същите и спазен ли е договорения между страните ред, вещото лице дава
заключение, че поредността
на погасяване на задължението е както следва: разходи за събиране на вземането
– при наличие на начислени такива; неустойката; лихвата; главницата, спрямо
разбивката в погасителния план на всяка вноска. С плащането на вноска в размер
на 103 лева от 20.01.2017г. се погасяват - 9.00 лева – начислен разход от
31.12.2016г. за събиране на вземането (начислен 30 дни след първата вноска –
30.11.2016 г.); 36.40 лева – неустойка; 10.00 лева – лихва и 47.60 лева –
главница.
По отношение на ВЪПРОСА: правилно ли е изчислена лихвата за забава, вещото лице дава заключение,
че обезщетение за забава върху непогасената главница 252.40 лева от
30.03.2017г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 29.09.2017г. възлиза в размер на 12.93
лева.
По отношение
на ВЪПРОСА: на база на отговора на предходните въпроси, да
изчисли размера на всяко вземане, вещото лице дава заключение, че
вземанията по Договор за паричен заем № **** от
31.10.2016, сключен между „И.А.М.” АД,
в качеството си на Заемодател и Е.С.К.,
в качеството му на заемател са в общ
размер на 467.58 лева, както следва: главница – 252.40 лева; договорна
лихва – 20.65 лева; неустойка – 145.60 лева; Обезщетение за забава върху
непогасената главница 252.40 лева за периода от 30.03.2017г. - датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 29.09.2017г., възлиза в размер на 12.93 лева; начислени
разходи за събиране на вземането – 36.00 лева.
Доколкото
в хода на делото се оспорва автентичността на заявлението за сключване на Договор
за паричен заем от 31.10.2016г. с твърдение, че почеркът и подписът върху него
не са изпълнение от ответника, в качеството му на заемател, съдът е допуснал
съдебно графологична експертиза. От заключението на СГЕ изготвено от вещото
лице П.К., което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено,
вещото лице сочи следното:
Почеркът, с
който ръкописно е изписано името „Е.С.К.“ на последната страница от договора
под „Заемател/Възложител/…Три имена собственоръчно“ вероятно е изпълнен от Е.С.К.,
ЕГН **********.
Почеркът, с
който са попълнени графите в Предложение за сключване на договор за паричен
заем и експерименталните образци от почерк снети в съдебно заседание се
различават по структурен строеж, сложност, форма, което е основание да се
предположи, че този текст не е изпълнен от Е.С.К., ЕГН **********.
Подписите
положени в долните десни ъгли на страниците от договора, подписите положени под
„Заемател/Декларатор/Възложител“ в Договора и Предложение за сключване на
договор за паричен заем са изпълнени от едно и също лице, като тези подписи за
изпълнени от Е.С.К., ЕГН **********.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената
в полза на частния му праводател (цедент) заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и след депозирано по реда
на чл. 414 от ГПК възражение от ответника, поради което се явява процесуално
допустим.
По отношение
на цесията: дори и да се приеме, че преди образуване на настоящото производство
ответникът не е бил уведомен за извършената цесия, с връчването на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства той е бил уведомен за
извършеното прехвърляне, за което законът не изисква определена форма и начин.
Поради това извършената цесия има действие спрямо ответника и ищецът в
настоящото производство се явява материално легитимиран да претендира от него
вземането по процесния договор. Не биха могли да бъдат споделени възраженията
на ответника, че към момента на връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК той не
е бил обвързан от извършената цесия, тъй като не му е съобщена и това не би
могло да бъде променено с последващото връчване на исковата молба и
доказателствата. На основание чл. 235 от ГПК, съдът е длъжен да съобрази и
настъпилите в хода на процеса факти от значение за спорното право, какъвто факт
безспорно се явява и уведомяването за цесиите. Освен това ответникът – длъжник
може да възрази успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че вече е
изпълнил задължението си на стария кредитор или овластено от него лице, което
не е направено по настоящото дело.
Така по
възраженията на ответника, съдът намира същите за неоснователни, че не е
уведомена по надлежния ред за извършената цесия, поради което не дължи процесните суми на
ищеца. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че след като
уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника, макар и със самата
искова молба, то същият се счита за редовно и надлежно уведомен за извършената
цесия. Ето защо, липсата на връчено преди това уведомление за цесия не прави
предявения в настоящото производство иск неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество. От приетите
по делото доказателства, в това число и заключение по допусната СГР, съдът
приема, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който
заемната сума от 300 лева е предадена на ответника.
Оспорването от
ответника на истинността на документа остана недоказано, поради което на
основание чл. 194, ал.2, изр.1, пр.1 от ГПК следва да бъде признато за такова.
Установи се въз основа на заключението пто допуснатата съдебно графологичната
експертиза, че подписите положени под „Заемател/Декларатор/Възложител“ в
Договора и Предложение за сключване на договор за паричен заем са изпълнени от
ответника - Е.С.К., следователно документът се ползва с формална
доказателствена сила на основание чл. 180 от ГПК. В случая е без значение кой е
попълнил графите в Предложението за сключване на договор за паричен заем. С
полагане на подпис върху същото, заемателят се е съгласил с вписаните по
документа данни. Касае се за редовен от външна страна документ. Падежът на
вноските по заема са коректно фиксирани. Следователно вземането е изискуемо.
Видно от
текста на чл. 3 от сключеното между страните съглашение, договорът
за заем има силата на разписка за предадената, съответно получена сума. В този
смисъл процесният договор за паричен заем удостоверява получаването от страна
на ответника Е.С.К. на заемна сума в размер на 300 лева.
Установи се по
делото, че е извършено от ответника плащане в общ размер на 103.00 лева, като
заключението по допуснатата СИЕ установи кои вземания и в какъв размер са
погасени с извършеното на 20.01.2017г. от страна на ответника плащане.
Съдът приема,
че процесният договор се явява действителен и по силата на който страните са
постигнали договорки, касаещи – размер на главница;
договорна лихва; неустойка; обезщетение за забава върху непогасената главница; разходи за
събиране на вземането. Към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на всички вноски. Размера на дължимите плащанията по
договора са доказани по размер и установени в процеса от приетото заключение на
вещото лице по допуснатата СИЕ, а именно: главница –
252.40 лева; договорна лихва – 20.65 лева; неустойка – 145.60 лева; начислени
разходи за събиране на вземането – 36.00 лева.
Недоказани по
делото останаха възраженията на ответната страна, касаещи, че на ответника са
накърнени права гарантирани му по ЗЗД, ГГПК и Конституцията на РБ, касаещи
изготвяне и предоставяне на документи с невярно съдържание, както и че поради
опорочената му волята за сключване на договора, същият бил нищожен. По
отношение на цитираните възражения не са ангажирани доказателства в хода на
делото, за установяването им.
Доколкото
изцяло в тежест на ответника е възложено да установи, че е извършил съответно
заплащане на задължението си към ищцовото дружество, а в тази насока
липсват доказателства, съдът приема, че иска се явява основателен. При тези
данни по делото не може да се направи обоснован извод, че ответникът е изпълнил
задължението си към кредитодателя по
договора от 31.10.2016г. или към ищцовото дружество след прехвърляне на
вземането с договора за цесия от 30.01.2017г. и връчване на надлежно
уведомление за това на длъжника. Ето защо, исковете като основателни следва да
бъдат уважени.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът
претендира разноски за производството и такива, на основание чл. 78 от ГПК му
се следват, с оглед изхода на процеса и уважения иск в пълен размер, възлизащ в
общ размер на 675.00 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
С оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК,
съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
искането за разноските, дори когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. В случаят обаче, ищецът е доказал, че с издадена заповед са му
присъдени разноски в размер 75.00 лева, видно от Заповед № 1013 от 05.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по член
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1541/2017г. по описа КрлРС и в този размер
съдът уважава искането.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.С.К. *** с
ЕГН ********** ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.А. и Т.К., сумата от
252.40 (двеста петдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева представляваща
главница, дължима по Договор за паричен заем № **** от 31.10.2016г., сключен
ответника между „И.А.М.“ АД и прехвърлен по силата на цесия от 30.01.2017г. на ищцовото
дружество; договорна лихва в размер на 20.65 (двадесет лева и шестдесет и пет
стотинки) лева, дължима за периода от датата на първа вноска – 30.11.2016г. до
30.03.2017г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 145.60 (сто
четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева; разходи за извънсъдебно
събиране на задължението 36.00 (тридесет и шест) лева, ведно със законна лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението – 02.10.2017г.
до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № 1013 от 05.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по член
410 от ГПК по частно гражданско дело № 1541/2017г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Е.С.К. *** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.А.
и Т.К., разноските направени в исковото производство в размер на 675.00 лева.
ОСЪЖДА Е.С.К. *** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.А.
и Т.К., разноските, направени по частно гражданско дело № 1541/2017г. по описа
на Районен съд К. в размер на 75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.