РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. ХР. ХР.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110204755 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. Т. Г., ЕГН **********, подадена чрез адв. Й. А. от ВАК, против
НП № 22-0819-004672 от 12.10.2022год. на началник група в Сектор „ПП“
пир ОД на МВР Варна, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на
процес. правила. Оспорва да е извършил нарушението за което е
санкциониран като наред с това сочи, че НПХ било издадено в нарушение на
чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, както и да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Й.А., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва
фактическата обстановка, а във фазата по същество пледира за отмяна на
основанията изложени в жалбата.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з.,
представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.
- Ат., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай,
че жалбата бъде уважена, и се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение моли за присъждане на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
В първите минути на 01.05.2022год. въззивника управлявал л.а. „Форд
Фиеста“ с рег.№ СВ9436ВК по бул. „Сливница“ в гр.Варна в посока към
центъра на града. Около 00:35ч. на 01.05.2022год., на посочения булевард до
бензиностанция „Шел“, същият бил спрян за проверка от свидетелите С. С. и
С. Ф., и двамата мл. автоконтрольори в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна,
които изпълнявали служебните си задължения. В хода на проверката
въззивникът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство като
пробата била отрицателна. Въззивникът бил поканен да се яви в сградата на
Сектор „ПП“ за извършване на проба с техническо средство за употреба на
наркотични вещества. Въззивникът се явил. Там в негово присъствие била
отворена касета и му бил предоставен тампон за вземане на слюнков
материал с оглед извършване на пробата с техническо средство „Дрегер Драг
тест 5000“. На същия било обяснено, че тампона следва да се напои със
слюнка така, че лакмуса да се оцвети в син цвят. Въззивникът държал
тампона в устата си няколко минути след което го извадил, казал, че му се
гади и повече няма да събира слюнков материал. Материалът върху тампона
обаче бил недостатъчен за извършване на пробата, лакмусът не се бил
оцветил. Същият бил уведомен, че ще му бъде съставен АУАН за това, че
отказва да му бъде извършена проба с техническо средство, както и че ще му
бъде издаден талон за медицинско изследване, което и станало. Св. Ф. издал
на въззивника талон за изследване № 0022476 в който отбелязал, че
въззивника отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
дрегер Драг тест 5000 и следва да се яви във ВМА Варна в срок от 45 минути
за медицинско изследване. Талонът бил подписан от въззивника и препис от
същия му бил връчен на 01.05.2022год. в 01:10ч.. Св. Ф. съставил срещу
въззивника и АУАН № 648092/01.05.2022год. в който посочил, че същият е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП, тъй като отказва да му бъде
извършена проба с за наркотични вещества с техническо средство драг тест
5000.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения. Въззивникът не изпълнил указанията да се яви и
даде проба за медицинско изследване.
Същият подал писмено възражение срещу АУАН в което изложил
твърдения за това, че бил заблуден и не бил уведомен, че трябва с талона да
отиде на медицинско изследване. Към възражението приложил и фиш за
2
токсикохимичен анализ от 09.05.2022год. с негативен резултат. Поискал
АУАН да бъде анулиран поради липса на извършено нарушение.
Възражението не било възприето и на 12.10.2022год.. въз основа на
акта, началника на група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“ Варна, издал
атакуваното НП № 22-0819-004672 като е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, посочи, че при допълнителна проверка се
установило, че той не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване
приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП и на
основание същата разпоредба му наложил адм. наказание глоба в размер на
2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани С. С. –
актосъставител и С. Ф. – свидетел вписан в акта, които в показанията си пред
съда възпроизвеждат възприятията си от проверката извършена на въззивника
с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи;
талон за изследване № 0022476/01.05.2022год; писмени възражение срещу
АУАН, фиш за токсикохимичен анализ издаден от ВМА Варна; резултати от
лабораторни изследвания от медицинска лаборатория Лина; пълномощно
изходящо от въззивника Г. Т. Г. към адв. Й.А.; писмо от началник на МБАЛ –
Варна към ВМА София; докладна записка от Ст.Ф.; докладна записка от
Ст.С., справка относно възражение по АУАН; справка за нарушител.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, които са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи
и се кредитират от съда изцяло с доверие.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът
прие от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, в срока за
обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на
нарушението , , както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а
именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във
3
вина на въззивника нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложените
наказания са индивидуализирани.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила, довели до
ограничаване правото на защита на въззивника съдът не констатира и
жалбоподателя.
Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е
посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и
отказ от медицинско изследване. Съдът обаче намира, че това не е
ограничило правото на защита на въззивника, тъй като става ясно за какво е
наказан. От една страна защитата се гради срещу фактите, а фактите сочат
единствено отказ от проверка с техническо средство. От друга страна,
изрично в НП е описана волята на АНО, като се сочи: "С оглед
алтернативната форма на двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДП същият
следва да бъде санкциониран за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества". За каквато и да било неяснота за какво точно деяние е
ангажирана отговорността на въззивника и дума не може са става.
На още по-малко основание пък може да бъде споделено направеното в
жалбата възражение за допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН
състоящо се в непосочване на правното основание на което била наложена
санкцията отнемане на контролни точки. И това е така, тъй като отнемането
на контролни точки не е адм. санкция, а има контролно-отчетен характер.
Съгласно Наредба № Із -2539 на МВР, отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП като при налагане на наказания за
нарушенията, посочени в Наредбата, в НП се отбелязва броят на отнетите
контролни точки. Константна и непротиворечива е практиката на ВАС, че
отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не
представлява нито административно наказание, нито принудителна
административна мярка, а е само последица от извършеното нарушение,
която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция, поради
което и непосочването на правното основание на което се отнема конкретен
брой точки не може да бъде възприето като нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от
ЗАНН, както се сочи в жалбата.
На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174,
ал. 3 от ЗДП, която регламентира последиците при отказ на водач на МПС да
му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва посредством техническо средство или чрез медицинско
изследване по арг. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, във вр. с Наредба № 30/17.07.2001
г.. В този смисъл, за да е налице административно нарушение по см. на чл.
4
174, ал. 3 от ЗДП следва водачът на МПС да е отказал да му бъде извършена
проверка, било с техническо средство, било посредством медицинско
изследване, в предвидените в наредбата случаи. Посочената разпоредба е с
две форми на изпълнителното деяние, като проявлението на която и да е от
тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на
нарушението.
Субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е лице с качеството
"водач" по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДП.
Съгласно определението, дадено в § 6, т. 25 от ДР на ЗДП, "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство. Законът за движение по
пътищата и правилника за прилагането му не дават разяснение на понятието
"управлява пътно превозно средство" и то е описано в Постановление № 1 от
17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд /което все още не е
загубило своето действие/, където е посочено, че в неговото съдържание се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с
определението за "участник в движението" по чл. 2 от ППЗДП, какъвто е и
водача на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се
намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя.
По делото не е спорно, а и от показанията на свидетелите Ф. и С. се
установява, че въззивникът е управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.
№ СВ9436ВК в момента на спирането му за проверка.
На следващо място от показанията на същите свидетели се установява,
че въззивникът не е изпълнил указанията и разпорежданията им във връзка с
провеждането на теста за наркотици (не е напоил тампона с достатъчно
слюнка), с което на практика е възпрепятствал извършването на пробата с
техническо средство. Горното съобразно нормата на чл.2, ал.2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена проверка, поради което и правилно е
прието от полицейските служители и АНО, именно като такъв.
Установява се по несъмнен начин от приложените по АНП писмени
доказателства – талон за изследване № 0022476 и писмо от началника на
МБАЛ – Варна към ВМА София, че на въззивника е бил издаден талон за
медицинско изследване в който е посочено къде точно следва да се яви за
медицинско изследване и в какъв срок, както и че той не се е явил в
лечебното заведение за вземане на проби.
От приложения към АНП талон за изследване е видно, че същият е бил
връчен лично на въззивника, и той го е подписал, дори на няколко места.
Горното съдът намира за нужно изрично да отбележи, с оглед изложените в
жалбата твърдения за неуказване от страна на контролните органи за
възможността да бъде извършено медицинско изследване, съответно
5
заблуждение от тяхна страна. Отделен е въпроса, че видно от показанията на
св. С. същият изрично е обяснил на въззивника след съставяне на АУАН, че
ако не отиде да даде кръвна проба ще има парична санкция и лишаване от
правоуправление.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по
чл. 174, ал. 3, от ЗДП. То е формално и е довършено в момента, в който
въззивникът е отказал (в случая с поведението си е възпрепятствал) да му
бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества с Дрегер драг
тест.
От субективна страна нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото въззивникът като
водач на МПС съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо
средство за установяване употребата на упойващи вещества, което
задължение му е изрично вменено с инкриминираната законова разпоредба.
Обстоятелството, че теста за наркотици на въззивника, направен 4 дни
след датата на проверката, е отрицателен не би могъл да обуслови липса на
субективна съставомерност защото конкретното нарушение се състои в отказ
да се извърши проба за упойващи вещества с техническо средство на
конкретна дата.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника следващите му се съобразно санкционната норма
наказанията, които определил във фиксираните в закона размери – глоба в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. Горното не дава възможност на съда да прави преценка на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да
ревизира размера на наложените наказания.
Доколкото съобразно нормата на чл. 189з от ЗДП за нарушения по този
закон не се прилага нормата на чл. 28 от ЗАНН, то съдът не дължи коментар
досежно представлява ли нарушението маловажен случай или не.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
При този изход на спора (НП подлежи на потвърждаване) съдът счете,
че въззивника дължи разноски съобразно чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
6
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер, а именно в размер
на 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Г. Т. Г.
в полза на ОД МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-004672 от
12.10.2022 год. на Началника на група в ОД МВР Варна, с-р „Пътна полиция“
с което на Г. Т. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара Загора, кв.
„Трите Чучура“ № ***, на основание чл. 174, ал.3 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв. както и адм. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Г. Т. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара Загора,
кв. „Трите Чучура“ *** да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7