РЕШЕНИЕ
№ 987
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330102075 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Вивагро“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Строево, ул. „Славянка“ №
30 Б, против „Био Терра Нил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Мизия“ № 4, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 260314/25.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 12123/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански
състав, както следва: сумата от 8 461, 53 лв. – дължимо възнаграждение за
стопанската 2016 г. – 2017 г. по Договор за преотдаване на земеделска земя от
29.07.2016 г., за което е издадена фактура № 360/05.12.2017 г. и сумата от
2 406, 84 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.12.2017 г. до 23.09.2020
г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
преотдаване на земеделска земя от 29.07.2016 г., по силата на който е
сключено споразумение за ползване под наем на земеделска земя, находяща
се в землището на с. Ц.. Сочи, че предмет на договора са ниви и оризища с
1
обща площ от 188, 034 дка. Твърди, че договорът е сключен за срок от една
стопанска година – стопанската 2016 г. – 2017 г., като е установено
възнаграждение от 45 лв. на декар, което възнаграждение се дължи в ползва
на пренаемодателя до края на м. 10.2017 г. За задължението на обща стойност
от 8 461, 53 лв. е издадена фактура № 360/05.12.2017 г., по която заплащане не
последвало, поради което претендира и присъждане на обезщетение за забава.
Поддържа, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, против която е депозирано възражение, поради което се моли за
присъждане на законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Ответната страна „Био Терра Нил“ ЕООД е депозирал, в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата
молба. Твърди, че предявената искова претенция е недопустима за
разглеждане, доколкото производството се развива по реда на чл. 422 ГПК, а
са били налице предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на
заповедта за изпълнение, доколкото пред заповедния съд не са представени
доказателства за предявяване на иска по оспореното вземане, в срок. При
условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на предявената
искова претенция, като оспорва изцяло изложената от страна на ищеца
фактическа обстановка. Излага съображения за нищожност на процесния
договор, като твърди, че същият е привиден, тъй като страните не са целели
действителните резултати, а волята им е била да покажат, че ответникът е
привидно наемател, за да може да получи комасирани имоти. Твърди, че
ищецът не е изпълнил задължението си да предостави на ответника описаните
в договора земеделски земи за временно и възмездно ползване, като
последните са обработвани от страна на ищеца и трети лица през целия
период. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, и
при условията на евентуалност – възражение за погасяване на исковите
претенции, поради изтичане на общия давностен срок. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са активно субективно съединени установителни искове с
2
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 232, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 260314/25.09.2020 г. по ч.гр.д. №
12123/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав, както
следва: сумата от 8 461, 53 лв. – дължимо възнаграждение за стопанската
2016 г. – 2017 г. по Договор за преотдаване на земеделска земя от 29.07.2016
г., за което е издадена фактура № 360/05.12.2017 г. и сумата от 2 406, 84 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.12.2017 г. до 23.09.2020 г.
Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи
доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което са налице специалните предпоставки за неговата
допустимост.
Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно
право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното
и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на
следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
действително правоотношение по договор за наем; 2. предаване на наетата
вещ на наемателя и предоставяне на свободното ползване на обекта на наема в
рамките на уговорения срок; 3. установяване на наемно възнаграждение в
посочения размер и настъпване на падежа за заплащане на задължението.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 2/20.07.2017 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че договорът за наем с предмет отдаване за възмездно
ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е
действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация
относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти,
посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ, а сключен не в предвидената в ЗАЗ
форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в
действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията.
3
В практиката на Върховния касационен съд е възприето разрешението,
че освен предмет на договор за аренда, земеделската земя може да бъде
предмет на договор за наем. Формата за валидност на договора е свободна
(писмена, устна или с конклудентни действия). Договорът за наем може да
обвърже страните за срок до 10 години, освен ако е търговска сделка.
Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия
състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави
противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или
облигационни) от същия праводател. Договорът за наем е възмезден и
наемателят дължи наемна цена. Ако временното ползване е отстъпено
безвъзмездно, договорът не е за наем, а за послужване. В този смисъл е
Решение № 703/05.01.2011 г. по гр. д. № 1060/2009 г., ГК, ІV г. о. на ВКС.
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се
пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и
заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в неговия
фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни
задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното
наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за ползване на
наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на
наемния договор.
Основното задължение на наемодателя е: 1) да предаде наетата вещ на
наемателя и 2) да му предостави свободното ползване на обекта на наема в
рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни
задължения: 1) да заплати уговореното наемно възнаграждение, респ.
сторените за ползването на наетата вещ разноски; 2) да пази вещта, като я
използва съгласно обичайното или уговореното предназначение; 3) да
заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на
вещта, както и 4) да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
От Договор от 29.07.2016 г., сключен между „Вивагро“ ЕООД –
пренаемодател и „Био Тера Нил“ ЕООД – наемател, се установява, че
пренаемодателят е поел задължение да предостави за временно и възмездно
ползване на наемателя следните недвижим имот, представляващи земеделски
4
земи: 1. нива с № *****, с площ от 2, 966 дка, находяща се в местност Ю. в
землището на с. Ц.; 2. нива с № *****, с площ от 2, 999 дка, находяща се в
местност К. и. в землището на с. Ц.; 3. нива с № *****, с площ от 11, 299 дка,
находяща се в местност Ю. в землището на с. Ц.; 4. нива с № *****, с площ от
5, 003 дка, находяща се в местност Д. м. в землището на с. Ц.; 5. нива с №
*****, с площ от 4, 501 дка, находяща се в местност К. и. в землището на с.
Ц.; 6. оризище с № *****, с площ от 6, 500 дка, находяща се в местност Г. Т. в
землището на с. Ц.; 7. нива с № *****, с площ от 1, 688 дка, находяща се в
местност Д. в землището на с. Ц.; 8. оризище с № *****, с площ от 4, 233 дка,
находяща се в местност С. в землището на с. Ц.; 9. нива с № *****, с площ от
12, 998 дка, находяща се в местност К. в землището на с. Ц.; 10. нива с №
*****, с площ от 4, 918 дка, находяща се в местност К. в землището на с. Ц.;
11. нива с № *****, с площ от 4, 999 дка, находяща се в местност К. и. в
землището на с. Ц.; 12. нива с № *****, с площ от 1, 999 дка, находяща се в
местност Б. в землището на с. Ц.; 13. нива с № *****, с площ от 6, 696 дка,
находяща се в местност Ч. в землището на с. Ц.; 14. нива с № *****, с площ
от 2, 000 дка, находяща се в местност М. г. в землището на с. Ц.; 15. нива с №
*****, с площ от 3, 000 дка, находяща се в местност Г. Т. в землището на с.
Ц.; 16. нива с № *****, с площ от 9, 000 дка, находяща се в местност Г. Т. в
землището на с. Ц.; 17. нива с № *****, с площ от 11, 857 дка, находяща се в
местност Г. Т. в землището на с. Ц.; 18. нива с № *****, с площ от 9, 500 дка,
находяща се в местност К. и. в землището на с. Ц.; 19. нива с № *****, с площ
от 2, 999 дка, находяща се в местност Т. А. в землището на с. Ц.; 20. нива с №
039030, с площ от 13, 998 дка, находяща се в местност Т. А. в землището на с.
Ц.; 21. нива с № *****, с площ от 1, 667 дка, находяща се в местност Д. Л. в
землището на с. Ц.; 22. нива с № *****, с площ от 1, 608 дка от 3, 216 дка,
находяща се в местност Е. в землището на с. Ц.; 23. нива с № *****, с площ
от 1, 919 дка от 3, 837 дка, находяща се в местност Д. в землището на с. Ц.;
24. нива с № *****, с площ от 3, 200 дка, находяща се в местност К. П. в
землището на с. Ц.; 25. нива с № *****, с площ от 3, 154 дка, находяща се в
местност Ю. Юг в землището на с. Ц.; 26. нива с № *****, с площ от 3, 802
дка, находяща се в местност К. и. в землището на с. Ц.; 27. нива с № *****, с
площ от 4, 334 дка, находяща се в местност Д. в землището на с. Ц.; 28. нива с
№ *****, с площ от 35, 067 дка, находяща се в местност Д. м. в землището на
с. Ц.; 29. нива с № *****, с площ от 8, 000 дка, находяща се в местност Д. м. в
5
землището на с. Ц.; 30. нива с № *****, с площ от 0, 568 дка, находяща се в
местност Д. м. в землището на с. Ц.; 31. нива с № *****, с площ от 0, 133 дка,
находяща се в местност Д. м. в землището на с. Ц.; 32. нива с № *****, с
площ от 0, 228 дка, находяща се в местност Д. м. в землището на с. Ц.; 33.
нива с № *****, с площ от 1, 201 дка, находяща се в местност Г. в землището
на с. Ц., или земеделски земи от общо 188, 034 дка.
Договорът е сключен за срок от една стопанска година, а именно –
2016/2017 г. Наемателят е поел задължение да заплаща наемно
възнаграждение в размер от 45 лв. на дка, като в разпоредбата на чл. 3, ал. 2
от Договора е установено, че възнаграждението за стопанската година се
дължи до края на м. октомври 2017 г.
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
недействителност на договора за наем на земеделска земя, поради неговата
привидност на основания чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, като в съдебното
заседание, проведено на 31.01.2022 г. ответникът е уточнил възражението си,
като е посочил, че страните не са целили настъпване на правните последици
на договора за наем, а единствено привидно за пред трети лица да установят,
че земеделските земи се ползват от ответника, а същевременно последните са
останали в държането на ишеца – наемодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички
привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля
да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните
по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по
сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната
сделка е нищожна.
Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с
която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение
за пред третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля
договорът да породи правни последици - абсолютна симулация или във воля
сделката да породи правни последици, различни от външно изявените -
относителна симулация.
При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по
6
начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това - страните
се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да
бъдат обвързани по този начин. В този смисъл е Решение № 79 от 26.06.2012
г. по гр. д. № 791/2011 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС.
Съдът намира, че така релевираното възражение за абсолютна
симулативност на договора за наем остана недоказано от ответника, с оглед
разпределената му от съда доказателствена тежест, като съдът на основание
чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК е приел за недопустими гласните доказателствени
средства поискани от ответника чрез разпита на един свидетел.
Напротив – от представените от ответника писмени доказателства –
справки от Държавен фонд „Земеделие“ се установява, че именно ответникът
е заявявал процесните имоти за 2017 г. по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, в която е установено, че подпомагане по схемите и мерките по чл.
1 могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя
и/или отглеждат животни и отговарят на изискванията на чл. 41 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Т.е. установи се, че
договорът е породил присъщите му правните последици, чието настъпване е
целено от двете страни в правоотношението си, изразяващо се в пораждане на
право за временно и възмездно ползване на земеделските земи в полза на
наемателя.
Предвид така изложените съображения съдът намира, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за наем на
земеделски земи, находящи се в землището на с. Ц. с обща площ от 188, 034
дка, срещу насрещното задължение на наемателя да заплати наемно
възнаграждение за срока на действие на договора – стопанската 2016/2017 г.,
от 45 лв. на дка или за сумата от общо 8 461, 53 лв. в срок до края на м.
октомври 2017 г.
По делото е представена фактура № **********/05.12.2017 г., издадена
от ищеца „Вивагро“ ЕООД с получател „Био Терра Нил“ ЕООД за сумата от
8 461, 53 лв. с основание „наем на земеделска земя 2016/2017 г.“ за 188, 034
дка с единична цена от 45 лв. Фактурата носи подпис на представител на
получателя.
Ответникът е оспорил автентичността на подписа на лицето, подписало
7
фактурата от името на получателя, като в първото по делото съдебно
заседание съдът на основание чл. 301 ТЗ е разпределил допълнителна
доказателствена тежест между страните и е предоставил възможност на
ответника да вземе становище, респ. да ангажира доказателства по реда на чл.
146, ал. 3 ГПК. В следващото съдебно заседание процесуалния представител
на ответника е посочил, че не поддържа оспорването на фактурата, заявено с
отговора на исковата молба.
Съдът намира, че в производството по делото бе надлежно установено,
че пренаемодателят – ищец е изпълнил задължението си да предаде
процесните земеделски земи за ползване на ответника – наемател, което
обстоятелство се установява от представената по делото фактура №
**********/05.12.2017 г., която носи подпис на представител на получателя
„Био Терра Нил“ ЕООД и установява възникнало задължение за заплащане на
наем на земеделска земя от 188, 034 дка за стопанската 2016/2017 г. Това е
така, тъй като в този частен свидетелстващ документ е обективирано
извънсъдебното признание на ответника, че като наемател е упражнявал
фактическата власт върху наетите земеделски земи, за чиято наемна цена е
издадена процесната фактура.
Следователно за наемателя е възникнало задължение за заплащане на
наемното възнаграждение в полза наемодателя в размер от 45 лв. на дка за
ползването за стопанската година 2016/2017 г. на 188, 034 дка земеделска
земя, находяща се в землището на с. Ц., или за сумата от 8 461, 53 лв., като
падежът на задължението е настъпил на 31.10.2017 г., доколкото в договора е
установено, че наемното възнаграждение е платимо до края на м. октомври
2017 г.
При липса на твърдения и на ангажирани от ответника доказателства за
изпълнение на задължението му, предявеният иск се явява основателен в
пълния му предявен размер.
С отговора на исковата молба, в преклузивния за това срок по чл. 133
ГПК, ответникът е релевирал възражение за погасяване на задълженията по
давност. Както бе посочено съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 2/20.07.2017 г. по
тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на договора за наем с
предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя са приложими
8
разпоредбите на ЗЗД. Следователно не следва да намери приложение
специалния тригодишен давностен срок, установен в чл. 13 от Закона за
арендата в земеделието.
Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/ е установил различни
срокове на погасителната давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна
давност е петгодишна. С изтичането й се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Такъв друг срок е предвиденият в чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, според който с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Следователно задължението за заплащане на наемната цена се погасява
с три годишна погасителна давност. В случая изискуемостта на задължението
е настъпила на 31.10.2017 г., от който момент е започнал да тече
тригодишният давностен срок за погасяване на задължението за главница.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от който момент се
счита предявен установителният иск – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, е депозирано на
24.09.2020 г., т.е. преди изтичането на давностният срок на 31.10.2020 г. В
този смисъл възражението на ответника за погасяване на задължението за
главница по давност е неоснователно, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен в пълния му размер.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за заплащане на наемната цена, последният дължи
обезщетение за вредите от забавата в размер на законната лихва по чл. 86
ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ деня на настъпване на
падежа на задължението, доколкото последният е установен – арг. чл. 84 ЗЗД,
или от 01.11.2017 г. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава
за период, следващ датата на изпадането на длъжника в забава – или за
периода от 05.12.2017 г. до 23.09.2020 г.
Съдът намира възражението на ответника за погасяване на
задължението за заплащане на обезщетение за забава по давност за
неоснователно. Задълженията за заплащане на обезщетение за забава се
погасяват с кратката тригодишна погасителна давност по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, като погасени по давност за задълженията за лихви, дължими за
периода от три години преди датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение, или за период преди 24.09.2017 г. В случая
9
претендирания период на обезщетението за забава е след този момент, поради
което последното не е погасено по давност.
Съдът определи служебно обезщетението за забава за периода от
05.12.2017 г. до 23.09.2020 г. по отношение на главницата от 8 461, 53 лв. -
чрез използване на интернет калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. Последното е в размер на
сумата от 2 406, 84 лв., поради което предявеният акцесорен иск следва да
бъде уважен в пълния му размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 217, 40 лв. за
заплатена държавна такса, в която не следва да се включи таксата за банков
превод, която следва да остане за сметка на страната, както и сумата от 10 лв.
за заплащане на такса за издаване на обезпечителни заповеди, или сумата от
общо 227, 40 лв. Ищецът претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., което не следва да се
присъжда, тъй като в производството по делото не е представен договор за
правна защита и съдействие, както и доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът претендира и разноските, сторени във връзка с налагане на
допуснатото обезпечение, а именно държавна такса за образуване на
изпълнително производство от 76, 60 лв., разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство от 150 лв. и такса за
вписване на възбрана в Агенция по вписванията от 15 лв. За заплащане на
посочените суми не са представени доказателства в настоящото
производство, поради което последните не следва да се присъждат. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и
деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват
разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
10
обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната
инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3490/2014 г., I т. о.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в
заповедното производство по ч. гр. д. № 12123/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 217, 40 лв. за заплатена държавна такса, която
следва да се присъди, като в заповедното и в настоящото производство не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради
което претендираното в приложения по делото списък на разноските по чл. 80
ГПК адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че „Био Терра Нил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Мизия“ № 4, дължи на „Вивагро“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Строево, ул.
„Славянка“ № 30 Б, следните суми: сумата от 8 461, 53 лв. – наемно
възнаграждение за стопанската 2016 г. – 2017 г. по Договор за преотдаване на
земеделска земя от 29.07.2016 г., за което е издадена фактура №
360/05.12.2017 г. и сумата от 2 406, 84 лв. – обезщетение за забава за периода
от 05.12.2017 г. до 23.09.2020 г., за които вземания е издадена Заповед №
260314/25.09.2020 г. по ч.гр.д. № 12123/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I граждански състав.
ОСЪЖДА „Био Терра Нил“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
11
78, ал. 1 ГПК да заплати на „Вивагро“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 217,
40 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 12123/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав и сумата от 227, 40 лв.
– разноски в исковото производство по гр.д. № 2075/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
12