№ 246
гр. П., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря ЖАНЕТА Т. БАКЪРДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130100979 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба от Д. Ю. Я. с ЕГН **********, адрес с. З., общ. П. с изложени
твърдения за осъществено на 01.08.2024 г. около 12:30 часа домашно насилие от ответника
В. Х., роден на 26.06.1979 г. С уточняваща молба с вх. № 5834/07.08.2024 г. е посочено, че
насилието е извършено в дома спрямо молителката и синът Г. Х. с ЕГН **********,
адрес в с. З., общ. П.. Моли се да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие на Д.
Ю. Я. и синът Г. Х..
Конкретният акт, квалифициран като домашно насилие, според описаното в
сезиралата съда молба е, както следва: на 01.08.2024 г., около 12:30 часа ответникът в пияно
състояние поискал ключовете от автомобила на молителката, което станало повод двамата
да се скарат. Ответникът започнал да я обижда, след което хванал детето Г. Х. за крака и го
издърпал от дивана, влачейки го по гръб. Г. Х. взел нож, за да се защити, който ответникът
обърнал срещу детето и му нанесъл няколко драскотини. Молителката хванала ответника за
гърлото и го издърпала.
В открито съдебно заседание молителката заявява, че на 01.08.2024 г. ответникът бил
пиян и повод за случилото се станало желанието му да използва автомобила . През
годините на съвместното им съжителство, многократно е правила опити да подобри
отношенията им, но не успявала, заради постоянната употреба на алкохол от ответника.
Желае уважаване на молбата и издаване на заповед за защита. Посочва, че желае
ответникът да стои далеч от тях и да не ги притеснява.
Конституираният Г. Х., изслушан в съдебно заседание, посочва, че на 01.08.2024 г.
1
ответникът – негов баща, е извършил спрямо него насилие, изразяващо се в дърпане по
земята и удари по гърба.
Ответникът в съдебно заседание, чрез осигурен му преводач от български на гръцки
език и от гръцки на български език, оспорва твърденията, че е извършвал актове на домашно
насилие спрямо молителката и общото им дете. Твърди, че караница е имало, в която е
дръпнал детето настрани, за да не гледа, вследствие на което момчето е паднало. В този
момент детето взело нож, който ответникът взел от ръцете му. Посочва, че е възможно по
това време да е ударил молителката, но без да иска това.
Дирекция „Социално подпомагане“ – П. чрез представител – социален работник,
изразява становище, че детето следва да живее в спокойна среда, която майката може да му
осигури, но присъствието на бащата в дома притеснява и двама им в моментите, в които е
употребил алкохол. След проведен разговор с детето, то е споделило на социалния работник,
че се чувства уплашено и се притеснява от състоянието на баща си, когато е пил алкохол.
Социалният работник посочва също, че е провел разбираем телефонен разговор с бащата на
български език, в който ответникът е споделил, че възнамерява да замине в чужбина, за да
работи.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразявайки становището
на страните, въз основа приложимия закон и вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл. 3, т. 2 и т. 4 от
ЗЗДН и чл. 8, т. 1 и 2 от ЗЗДН, доколкото по делото няма спор, че молителката и
извършителят са живеели на семейни начала и имат общо дете – Г. Х..
Подадената молба съдържа твърдения за извършен акт на домашно насилие,
осъществен на 01.08.2024 г. около 12:30 часа, поради което съдът е сезиран в предвидения в
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН срок.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, акт на домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
За уважаване на подадената молба, съобразно доказателствената тежест, надлежно
указана на страните, е необходимо молителят да установи, че описаните в молбата действия,
квалифицирани като домашно насилие, действително са извършени от посоченото като
извършител лице, по описания начин, в описаните време и място. Респ. за отхвърлянето на
молбата е необходимо ответникът да е оборил изложеното от молителката.
По делото е приета декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, представена от молителката, в
която е декларирала извършения акт с твърдения, идентични с тези подадената от нея молба.
Съгласно чл. 13 от ЗЗДН, декларацията е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на осн. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само
2
въз основа на нея.
От приетите като писмено доказателство по делото свидетелство за съдимост е
видно, че ответникът е осъждан по НОХД № 172/2020 г. по описа на Районен съд – П. с
Присъда № 260006/13.05.2021 г., в сила от 29.05.2021 г. за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Видно от писмо вх. № 6245/21.08.2024 г. от ОД на МВР-Варна, РУ-П., в РУ-П. са
получавани три сигнали за извършени актове на домашно насилие от ответника спрямо
молителката – на 11.02.2024 г., 09.03.2024 г., 01.08.2024 г.
След като съобрази събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че ответникът не успя да проведе успешно доказване, оборващо изложеното в
декларацията от молителката.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
стореното от ответника на 01.08.2024 г., около 12:30 часа в дома на молителката,
представлява акт на домашно насилие, изразяващ се в психическо насилие, извършено
спрямо нея и физическо, извършено спрямо детето Г. Х.. Посоченото в приложената
декларация по чл. 9, ал. от ЗЗДН, представляваща доказателство сама по себе си, се
подкрепя косвено и от постъпилата справка за подадени предходни сигнали за извършени
актове на домашно насилие и съответства на изложеното, че случилото се не е инцидентна
постъпка.
Предвид горното и доколкото не са налице доказателства, обосноваващи извод за
обратното, съдът намира за установено, че ответникът е извършил твърдяния акт на
домашно насилие по начина, описан в молбата и декларацията.
С оглед горното, подадената молба е основателна.
При определяне на подходящи мерки, които следва да бъдат наложени, съдът намира
следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Д. Ю. Я. и Г. Х., доколкото по делото се установи, че е извършвал такова.
Наред с това, съдът намира, че действително въздействие върху поведението на
ответника биха имали мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН – отстраняване на
извършителя от съвместно обитаваното жилище и забрана на извършителя да приближава
пострадалите лица, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалите лица, и двете за срок от 18 месеца. Състоянието на ответника по време на
извършване на насилието – под влияние на алкохол, е неизвинително, а с оглед данните за
наложено му наказание за управление на МПС след употреба на алкохол и неколкократното
подаване на сигнали до РУ, определените мерки в посочения срок взаимно биха допринесли
за преосмисляне поведението на ответника към най-близките му хора.
На осн. чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН, на Д. Ю. Я. и Г. Х. следва да бъде издадена заповед за
защита. Ответникът следва да бъде предупреден, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
3
органите на прокуратурата, на осн. чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
С оглед горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – П. дължимата държавна такса в размер на 25 лева, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, както
и сторените разноски, представляващи възнаграждение и разходи по назначение му по
негово искане преводач в размер на 65,83 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. Х., роден на 26.06.1979 г. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Д. Ю. Я. с ЕГН **********, адрес с. З., общ. П. и спрямо Г. Х. с
ЕГН **********, адрес в с. З., общ. П., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на В. Х., роден на 26.06.1979 г. да приближава пострадалото лице Д.
Ю. Я. с ЕГН **********, адрес с. З., общ. П. и пострадалото лице Г. Х. с ЕГН **********,
адрес в с. З., общ. П. на по-малко от 10,00 метра разстояние, както и обитаваното от тях
жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок от 12 месеца.
ОТСТРАНЯВА В. Х., роден на 26.06.1979 г. от съвместно обитаваното с молителката
Д. Ю. Я. с ЕГН **********, адрес с. З., общ. П. и Г. Х. с ЕГН **********, адрес в с. З., общ.
П. жилище с адрес с. З., общ. П. за срок от 18 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
На осн. чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, да се приспадне от така определения срок срокът на
действие на издадената заповед за незабавна защита от 07.08.2024 г.
ОСЪЖДА В. Х., роден на 26.06.1979 г. да заплати по сметка на Районен съд – П.
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, както и
сторените разноски, представляващи възнаграждение и разходи по назначения му по негово
искане преводач в размер на 65,83 лева
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Д. Ю. Я. с ЕГН ********** и Г. Х. с ЕГН
**********, адрес с. З., общ. П..
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Х., роден на 26.06.1979 г., че на осн. чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН,
при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и да се връчат на страните
на посочените от тях адреси и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОД на МВР по
местоживеене на страните, на осн. чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 7-
дневен срок, считано от 24.09.2024 г., за която дата страните са били надлежно уведомени в
открито съдебно заседание, на осн. чл. 15, ал. 7 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5