Решение по дело №6803/2018 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 774

 

гр. Перник, 18.07.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6803 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ против В.Б.Д. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 906.75 лева, представляваща неизплатена усвоена част от кредитен лимит по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11230862/07.04.2015 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 90.01 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до 07.12.2017 г. и сумата в размер на 53.36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.12.2017 г. до 06.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3826/26.07.2018 г. по гр.д. № 5151/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор на искова молба се излагат твърдения, че трето за спора лице е получило издадената от ищцовото дружество кредитна карта в период когато В.Б.Д. е била извън пределите на страната.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за издаване на кредитна карта, предаване на издадената карта от ищцовото дружество на ответника, предоставяне на кредитен лимит, усвояване на отпуснатия кредитен лимит и настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуване на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост. 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11230862/07.04.2015 г. се установява, че страните по спора са встъпили в облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е предоставило паричен заем на ответника в размер на 2000 лева при условия и срок за погасяване описани в съглашението. Съгласно чл. 12 от договора дружеството може да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лева, като заемодателят се е задължил да издаде и достави картата след проучване на изпълнението на задължението по отпуснатия кредит.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги. Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от Наредбата предвижда, че доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта.

Съгласно разясненията дадени с Решение  № 10/19.07.2016 г. постановено по търг. дело № 3386/2014 г. по описа на ВКС, I ГО предаването на платежна карта представлява съществено задължение на издателя на платежния инструмент, поради което при спор между страните относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже, че е изпълнил задължението си. В подадения отговор на искова молба ответникът поддържа, че издадената от ищцовото дружество кредитна карта е получена от трето за спора лице, а именно сестрата на В.Б.Д. по време когато страната се е намирала извън пределите на Република България. По делото не е ангажиран нарочен протокол за предаване на издадения платежен инструмент, поради което установяването на релевантния за спора факт може да бъде посредством всички допустими доказателствени средства – писмени документи, в които получаването на картата е удостоверено от издателя, свидетелски показания и т.н, като касационната инстанция е приела, че предадената карта следва да бъде надлежно индивидуализирана.

В разглеждания случай ищецът поддържа, че изпълнението на задължението на страната за предаване на платежния инструмент се установява от представена по делото товарителница. Ведно с исковата молба са представени два броя товарителници, като страната не е намерила за необходимо да конкретизира кой от двамата документа удостоверява предаването на издадена от дружеството кредитна карта по процесния договор. Намиращата се на лист 26 от делото товарителница № 929021612586982/1619316 удостоверява, че на В.Б.Д. е изпратена пощенска пратка, съдържаща „документи“, като пратката е доставена на 12.02.2016 г. на лице с фамилно име Д.. По делото е представена и товарителница № 82017121130608/1993665.1, съгласно която ответникът е получил „покана за предсрочна изискуемост“ на 20.12.2017 г. От изложеното следва, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че В.Б.Д. е получила издадена от заемодателя по сключения договор за кредит кредитна карта. Товарителница № 929021612586982/1619316 удостоверява, че на длъжника са изпратени „документи“, но какви точно документи са изпратени не би могло да бъде установено, още по – малко платежният инструмент, за който се твърди, че е издаден и предаден на насрещната страна по договора, е индивидуализиран по какъвто и да е начин.

Съгласно разясненията дадени с Решение  № 10/19.07.2016 г. постановено по търг. дело № 3386/2014 г. по описа на ВКС, I ГО при липса на категорични доказателства, че издадената кредитна карта е била предадена на картодържателя фактът на извършени транзакции с платежния инструмент не може да обоснове извод, че именно ответникът е теглил парични средства или е плащал стоки и услуги посредством терминални устройства.

В допълнение следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства ищцовото дружество да е предало платежния инструмент в срока предвиден в чл. 25, ал. 5 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, а именно в срок до десет дни от сключване на договора за платежна карта, доколкото процесният договор за кредит е сключен на 07.04.2015 г., а дружеството е изпратило на ответника пощенска пратка с неясно съдържание едва на 12.02.2016 г.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.

При недоказаност на главния иск, акцесорните претенции за възнаградителна лихва и обезщетение за забава върху главницата, също се явяват неоснователни.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14 против В.Б.Д., ЕГН **********,*** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 906.75 лева, представляваща неизплатена усвоена част от кредитен лимит по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11230862/07.04.2015 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 90.01 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до 07.12.2017 г. и сумата в размер на 53.36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.12.2017 г. до 06.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3826/26.07.2018 г. по гр.д. № 5151/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 5151/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.