№ 21422
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110129307 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.1
ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ИН ТАЙМ“ ООД
срещу „АТА“ ООД за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 77189/2024
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба се твърди, че през периода от 19.09.2022 г. до 07.11.2022 г.
ищцовото дружество извършило по заявки на ответното дружество до посочени от
него дестинации, международно транспортиране на пратки /куриерски услуги –
пощенска, неуниверсална/ в системата на Ю ПИ ЕС /UPS/, за което били съставени
товарителници, описани във фактури. Поддържа се, че дължимите транспортни такси
по издадените пратки били за сметка на трета страна- платец – Франция. Твърди се
още, че товарителниците, издавани на хартиен носител, придружаващи пратките със
заявител АТА ООД, били издавани от ответника и били възлагани от адрес в
***********, от посочените в исковата молба телефонни номера и лица за контакт Г.Х.
и П.А.. След това представител на ответника /с фамилия Х./ предавала подготвените
пратки на куриер от ищцовото дружество за доставка на получатели. Твърди се, че
пратките били доставени на получателя, което се установявало от уведомление за
доставка от Ю ПИ ЕС до съдружник в ответното дружество. Поддържа се, че за
извършените услуги ищецът издал 4 броя фактури на обща стойност 19 631,79 лева,
които били получени от представител на ответника на 15.12.2023 г., но не били
1
заплатени. Предходното обусловило подаване на заявление по чл.410 ГПК, въз основа
на което в полза на дружеството била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 77189/2024 г. по описа на СРС. Тъй като
същата била оспорена от длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от общо 19 631,79 лева, представляваща главница за неплатени суми по
издадени фактури за извършени куриерски услуги, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.12.2024 г. до
окончателното изплащане. Претендира и разноски по производството.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор предявените искове се
оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответното
дружество е в търговски взаимоотношения с трето за спора дружество PIXIKA SAS,
със седалище във Франция, за което извършва услуги по брандиране на артикули.
Сочи се, че ответното дружество получавало от френското дружество стоки със
стокова разписка, на които печати рекламен надпис, опакова ги, след което през
онлайн платформа на PIXIKA SAS, разпечатва товарителници, подготвени от
френското дружество, с които предава поръчките на служител на ищеца, който ги
доставя на крайните клиенти на PIXIKA SAS. Поддържа се, че за изпращане на
пратките от България от името на PIXIKA SAS, ищецът създал на ответното дружество
акаунт 9V55VO и login информация, тъй като системата на UPS не позволявала пратки
с изпращач-дружество във Франция, да бъдат приемани от България. Поддържа се
още, че товарителниците за всяка пратка били генерирани през платформа на
френското дружество и от последното, от където ответникът ги разпечатвал. Изпращач
в товарителниците и платец на всички пратки било френското дружество PIXIKA SAS.
С оглед предходното, ответното дружество не е поемало ангажимент към ищеца за
заплащане на пратките, не е подписвало договор и не носи отговорност за плащане на
претендираните от него суми. Сочи се, че е имало случаи, в които разходите за
отделни, единични пратки с изпращач ответника да са фактурирани към него, но след
потвърждение за плащане от страна на френското дружество, са били сторнирани.
Сочи се, че поради затруднено финансова положение на PIXIKA SAS, на дружеството
бил назначен държавен администратор, в опит фирмата да бъде оздравена, но през
м.ноември 2022 г. били уведомени, че компанията не може да бъде оздравена и спира
дейността/обявява фалит. Сочи се, че в края на м.ноември 2023 г. с ответното
дружество се свързал представител на ищеца, който ги информирал, че имат
инструкции от UPS франция да фактурират на изпращача последните 47 пратки по
договора им с PIXIKA, тъй като не могат да съберат парите от френската кампания. На
14.12.2023 г. ответникът получил официално писмо и четири фактури на стойност
19631,79 лева с ДДС и срок за плащане 22.12.2023 г., срещу които на 21.12.2023 г.
2
подал възражение до UPS България/ИН ТАИМ ООД. По изложените в отговора
доводи и съображения ответникът оспорва дължимостта на претендираните от него
суми. Отделно от предходното се навежда и възражение за погасяване на вземанията
по давност на основание чл.110 ЗЗД, вр.чл.32, ал.4 от Конвенцията CMR. Оспорват се
представените от ищеца товарителници и фактури.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 77189/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „ИН ТАЙМ“ ООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено „АТА“ ООД
да заплати на кредитора сумата от общо 19 631,79 лева, представляваща главница за
неплатени суми по издадени фактури за извършени куриерски услуги, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
30.12.2024 г. до окончателното изплащане.
С разпореждане от 17.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 77189/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Между страните не се спори и от приложеното по делото удостоверение №
0030/03.11.2009 г., издадено от Комисия за регулиране на съобщенията се установява,
че ищцовото дружество „ИН ТАЙМ“ ООД е вписано в регистъра по чл.59, ал.5 ЗПУ за
извършване на неунверсални пощенски услуги: куриерски услуги.
Видно от приложеното по делото писмо в превод на български език /л.147 от
делото/ е, че „Ю Пи Ес Уърлдуайд Форуърдинг Инк“ има сключен договор с „Ин
тайм“ ООД за внос и износ на малки пакети от България.
По делото са приложени в превод на български език товарителници /л.317 –
л.418 от делото/, издавани през периода от 19.09.2022 г. до 31.10.2022 г., в които като
№ на товароизпращач е посочен „9V55VO“, а като платец на дължимите от
изпращача/подателя такси „трета страна с акаунт А609R4 FR“.
По делото са приложени уведомления за доставки /л.419 – л.484 от делото/ по
повод запитвания от представител на ответното дружество от 10.01.2024 г., от които се
установява, че посочените в запитванията пратки са били доставени през периода
м.09.2022 г. – м.11.2022 г.
По делото са приложени справки /л.97-л.130 от делото/, съдържащи данни за
подател, получател, пратка и начин на плащане. Видно от същите е, че в графата
„транспортна услуга и начин на плащане“ не са посочени дължими суми.
3
По делото са приложени фактури №**********/07.12.2023г.,
№**********/07.12.2023г., №**********/07.12.2023г. и № **********/07.12.2023г. с
издател „ИН ТАЙМ“ ООД и получател „АТА“ ООД за транспортни услуги по
товарителници от периода от 19.09.2022 г. до 07.11.2022 г.
Видно от приложеното по делото писмо с изх.№ ИТ 407/14.12.2023 г. е, че
ищцовото дружество е изпратило на ответника гореописаните 4 бр. фактури с покана
за плащане на дължимите по тях суми на основание т.5.2 от „Правила и условия на
UPS за превоз на пратки“ и поради отказ от страна на PIXIKA, Франция за плащане.
Цитирания в писмото отказ не е представен по делото.
По делото е приложен Справочник за услугите и тарифите на UPS, валиден от
26.12.2021 г., както и решение на КРС от 09.03.2023 г. за съгласуване на ОУ на
ищцовото дружество, което касае период след процесния и е неотносимо.
По делото е приложено писмо от НАП, Териториална дирекция „Големи
данъкоплатци и осигурители“, от което се установява, че ищцовото дружество „ИН
ТАЙМ“ ООД не е подавало коригиращи Годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1
ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
финансовите 2022 г. и 2023 г. на основание чл.75 ЗКПО. Видно още от писмото е, че
ищцовото дружество не е подавало писмени уведомления и не са предприемани
действия, свързани с промяна на данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък за финансовите 2022 г. и 2023 г., свързани с фактури от 07.12.2023
г. с издател „ИН ТАЙМ“ ООД и получател/платец „АТА“ ООД, както и не са
извършвани данъчни проверки/ревизии и насрещни проверки по тези фактури.
По делото е приложена справка от ТД на НАП офис Люлин, в която се съдържат
данни за сключени трудови договори с ответното дружество през периода от
01.09.2022 г. до 31.12.2022 г.
По делото е приложена електронна кореспонденция, водена между ответното
дружество и трето за спора дружество, от която се установява наличие на търговски
взаимоотношения, както и че същите са постигнали съгласие отговорността за
заплащане транспорта на пратки по поръчка на третото лице, но с подател ответника,
да за сметка на третото лице.
Видно от приложеното по делото писмо от 17.08.2022 г. в превод на български
от френски език е, че ответното дружество е уведомено, че с решение от 16.06.2022 г.
на Търговски съд на Нантер е открита процедура по празна защита относно компания
SAS PIXIKA, за което е назначен съдебен администратор, като дължимите суми са
вписани в списък.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което при преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че след извършените проверки и анализ на
документите, приложени в кориците на делото, вещото лице е констатирало, че
4
процесните фактури №**********/07.12.2023г., №**********/07.12.2023г.,
№**********/07.12.2023г. и №**********/07.12.2023г., са оформени в съответствие
със Закона за счетоводството, като счетоводните записвания са извършени съгласно
Търговския закон и Закона за счетоводството. Горепосочените фактури са
осчетоводени и включени в дневниците за продажба и подадени със Справка-
декларация в ТД на НАП от 12.01.2024 г. От извършената проверка в счетоводството
на ответника вещото лице е установило, че процесните фактури
№**********/07.12.2023г., №**********/07.12.2023г., №**********/07.12.2023г. и
№**********/07.12.2023г. не са осчетоводени, не са включени в дневниците за
покупки и справките – декларации по ЗДДС и в годишния финансов отчет, а ответното
дружество не е ползвало данъчен кредит по същите. От извършената проверка в
счетоводството на ищеца вещото лице е установило още, че задължението на
ответника към ищеца е в общ размер на 19631,79 лв., като не са извършени плащания
по процесните фактури. Изслушано в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
фактура се издава до 5 дни от данъчното събитие, а издаване през 2023 г. за доставка
през 2022 г., е некоректно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Р.Й. и
Г.С. Х..
В показанията си св.Й. разказва, че работи в ищцовото дружество от края на
м.февруари 2022 г. Многократно е ходил на адреса на „АТА“ ООД, от където е вземал
пратки. Пратките са били придружени с товарителници, които той сканира и
транспортира до централния склад.
В показанията си св.Х. разказва, че работи в „АТА“ ООД от 2014 г., а
собствениците на дружеството са нейни родители. Свидетелката разказва за търговски
взаимоотношения с фирма Пиксика, Франция, за която са брандирали продукти.
Поръчките са получавали в онлайн платформа, до която ответното дружество е имало
достъп посредством създаден от френската фирма акаунт и парола. Когато дадена
поръчка е готова, свидетелката отбелязва това в платформата, в офиса на френската
фирма избират куриер, с който да бъде изпратена пратката и подготвят
товарителницата. След това представител на „АТА“ ООД разпечатва товарителницата,
залепва я на кашона и се свързва с куриерската фирма за изпращане на куриер.
Свидетелката споделя, че през 2015 г. имали доста усложнения при изпращане на
пратките, тъй като UPS изисквало от тях да попълват декларации, че те са отговорни в
случай, че третата страна-платеж откаже плащане. В последствие тази процедура била
опростена, като на среща между свидетелката и представител на „ИН ТАЙМ“ ООД й
бил продиктуван номер на акаунт, създаден от ищеца, парола и информация, че
телефона и името са на представител на ПИКСИКА. Свидетелката разказва, че повече
от година след приключване на търговските взаимоотношения с ПИКСИКА, от
ищцовото дружество им изпратили процесните фактури, по които искали да им се
5
плати. В телефонен разговор им било обяснено, че UPS Франция искат плащането от
ответника, тъй като не е изпълнено от ПИКСИКА.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
период страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за
пощенски услуги, надлежно изпълнение на задълженията си по него в съответствие с
уговореното и така за ответника да е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в размер на процесните суми.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане или наведените в писмения отговор възражения.
Настоящият съд приема за недоказано наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника през посочения в исковата молба период от
19.09.2022 г. до 07.11.2022 г., по силата на което ответното дружество да е възложило,
а ищецът да е приел да извърши международно транспортиране на пратки. Напротив,
от събраните по делото доказателства – товарителници и електронна кореспонденция,
която не е оспорена от ищеца, безспорно се установява, че ответното дружество е
имало търговски отношения с трето за спора дружество – PIXIKA, Франция. Видно от
приложените по делото товарителници е, че като платец по изпращаните от ответното
дружество пратки, е посочена трета страна – Франция. Това обстоятелство не се
оспорва от ищеца, като дори се сочи и в исковата молба.
Настоящият съд не споделя изложените от ищеца доводи, че с оглед
доказателствата по делото, че пратките са били доставени до адресата, за ответното
дружество е възникнало задължение за плащане. Както бе посочено и по-горе, по
делото не са представени доказателства, от които да се обоснове извод за сключен
между страните по делото договор, при изпълнението на който за ответника да е
възникнало задължение за плащане.
В конкретния случай, въпреки изложените в исковата молба обстоятелства
относно „трайни търговски отношения от 2020 година“ между страните, от
приложеното по делото писмо с изх.№ ИТ 407/14.12.2023 г. се установява, че
ищцовото дружество е изпратило на ответника процесните фактури за плащане на
основание т.5.2 от Правила и условия на UPS за превоз на пратки - поради отказ от
страна на PIXIKA, Франция за плащане. Както бе посочено и по-горе, цитирания в
писмото отказ не е представен по делото, поради което наличието на предпоставките,
при които ищецът евентуално може да претендира плащане от страна на ответника,
остава недоказано. Отделно от предходното, от доказателствата по делото се
установява, че дружеството във Франция е изпаднало в неплатежоспособност, но това
обстоятелство не е равнозначно на „отказ“ за плащане, съответно да е основание
6
ищецът да търси плащане от ответника.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на т.5.2 от Правила и условия на UPS за
превоз на пратки /находящи се на адрес: https://www.ups.com/bg/bg/support/shipping-
support/legal-terms-conditions/ предвижда, че плащане следва да се получи, на първо
място, от получателя или трето лице, UPS първо ще изисква плащането на
съответната сума от получателя и/или от третото лице (без с това да се
ограничава договорната отговорност за плащане на подателя). Ако въпросната сума
не се изплати незабавно и изцяло на UPS от някое от гореспоменатите лица, тази сума
е платима от подателя при първо писмено искане. В конкретния случай по делото не са
представени доказателства, от които да се обоснове извод, че ищецът е изискал
плащане на съответните суми от третото лице – платец.
На последно място следва да се отбележи, че издадените от ищеца фактури 1
година след извършване на доставките, представляват частен свидетелстващ документ,
който не носи подпис на ответника, поради което не представляват годно
доказателство за възникването на валидно облигационно правоотношение между
страните. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което при
преценката му съгласно чл.202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено е, че процесната фактура не е осчетоводена от ответното дружество и по
същата не е ползвано правото на данъчен кредит.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че не са налице
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника да заплати на
ищеца претендираната сума, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло, без да се обсъждат останалите наведени в писмения отговор правопогасяващи
и правоизключващи възражения.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
дружеството-ответник. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80
ГПК и доказателствата по делото е, че ответникът претендира и е направил разноски в
исковото производство за адвокатско възнаграждение, преводи на документи и
закупуване на флаш памет в общ размер на 2406,99 лева, която сума следва да бъде
възложена в тежест на ищеца.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство са
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00
лева, като с оглед липсата на възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, не е в
правомощията на съда да редуци този размер. Ето защо, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника и сумата от 1300,00 лева – разноски в заповедното
7
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИН ТАЙМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Искър“, ул.“Неделчо Бончев“ № 41 срещу „АТА“ ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ж.к.Илинден,
бл.146, вх.Б, ет.3, ап.32 иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД -
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 19 631,79 лева,
представляваща главница за неплатени суми по издадени фактури за извършени куриерски
услуги, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2024 г. до окончателното изплащане, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
77189/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „ИН ТАЙМ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Искър“, ул.“Неделчо Бончев“ № 41 да
заплати на „АТА“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Илинден, ж.к.Илинден, бл.146, вх.Б, ет.3, ап.32 сумата от 2406,99 лева,
представляваща направени разноски в исковото производство пред първоинстанционния
съд, както и сумата от 1300,00 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№
77189/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8