Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана, 11.01.2011
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на десети януари през
две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ
При
секретаря Т.И., като разгледа
докладваното от съдия КОЛЕВ гр.д. № 70479 по описа за 2010 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата И.Р.
Н. - М. от град Монтана предявява срещу ответникът Б.С.М. xxx с правно
основание чл.49 от СК, като твърди, че вина за настъпилото между тях дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има единствено М..
Ответникът
Б.С.М. xxx в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор по исковата
молба.
Доказателствата
по делото са писмени. Съдът, като ги прецени съобразно доводите и становищата
на страните и съгласно правилото на
чл.235 от ГПК, приема за установено
следното:
Страните по
делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 05.05.1993 година с Акт № 0097 /
05.05.1993 година на Община Монтана, като
от брака си имат родено едно дете
– С. Б. М., родена на xxx xxx. Установява се, че съпрузите не живеят заедно от
повече от година, откогато е и фактическа раздяла, като от датата на тази
раздяла до настоящия момент същите живеят разделени и не поддържат почти никаква
връзка помежду си. Единствените им контакти са свързани с отношенията им с
детето. На практика от години и двамата съпрузи живеят и работят в чужбина –
Кралство Испания. През периода на фактическата раздяла страните не са правили
опити за помирение и заздравяване на брака си, като всеки от съпрузите създал
свой начин на живот и поведение, без да
се съобразява с другия. Единствените им контакти били по повод детето и
неговото възпитание, развитие и интереси, което дете към датата на депозиране
на исковата молба и понастоящем е непълнолетно.
Горните
факти се установиха от признанията на страните, на които съдът дава вяра, като
достоверни и обективни.
На
основание горното съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което допуска развод.
Бракът им е лишен от
съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв
брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в
семейството, поради което следва да бъде прекратен, като се допусне развод. Продължителната
фактическа раздяла и липсата на всякакви контакти е довела до дълбокото и
непоправимо разстройство в брачните отношения между съпрузите, което не може да
бъде преодоляно и да бъдат възстановени нормалните взаимоотношения между тях.
І. ОТНОСНО ВИНАТА ЗА НАСТЪПИЛОТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА:
По делото възникна спор относно вината
за установеното дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От разпита на
свидетелят Л. Р. Н. се установява, че начало на резделението в съвместният
живот на страните е започнато по инициатива на Б.М.. Житейската и съдебна
практика нееднократно показва, че в по-голям процент от случаите до
разстройство на брачните отношения се стига не без помощта и на двамата
съпрузи. Подобна би могла да е и настоящата ситуация, но при тези доказателства
съдът би могъл да постанови единствено прекратяване на брака по вина на
ответника, доколкото в процеса, макари да имаше индиция за подобен развой до
приключване на делото по споразумение не се стигна. В тази връзка настоящият
състав намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака има ответника.
ІІ. ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА,
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА:
От брака си съпрузите имат едно дете – С. Б. М.,
родена на xxx xxx, което както към датата на депозиране на исковата молба в
съда, така и понастоящем е непълнолетно. Между страните не възникна спор
относно това кой от тях да упражнява родителските права и какъв да бъде режима
на лични отношения на другия родител с детето. Непълнолетната С. е петнадесет
годишно момиче, което е във възраст, в която има особена нужда от постоянни
майчини съвети и подкрепа. Установи се, че то живее с майка си, в дома на
последната и най-целесъобразно би било родителските права да бъдат предоставени
на майката И. Н., като по този начин ще бъдат защитени правата на детето по
максимално адекватен за ситуацията начин.
Бащата следва да получи режим на
лични контакти с детето – всяка първа и трета събота и неделя на месеца, с
преспиване в дома на ответника от 8,00 часа в събота до 20,00 часа в неделя.
Съдът, съобразявайки нуждите на
детето и имотното състояние на двамата съпрузи намира, че сумите, с които те
могат да участват в издръжката на детето биха били реално недостатъчни да осигурят такава.
Въпреки това при наличните възможности на родителите съдът намира, че общият
размер на дължима от тях издръжка възлиза на 180 лева, от които майката, при
която ще живее детето и която полага постоянни грижи за него следва да
осигурява сумата от 110 лева месечно, а останалите 70 лева следва да бъдат
присъдени да бъдат заплащани от бащата.
ІІІ.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:
Съпрузите не претендират и не
следва да бъде присъждана издръжка от този характер.
ІV. ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Семейното жилище на страните,
находящо се в град Монтана, ул. xxxx след
прекратяването на брака следва да се предостави за ползване на ищцата И.Р. Н..
V. ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ:
След прекратяването на брака И.Р.
Н. - М., съобразно направеното от нея в исковата молба изрично искане следва да
носи предбрачното си фамилното име – Н. или пълните имена на лицето след
допускане на промяната да бъдат И.Р. Н..
С
прекратяване на брака следва да бъде определена окончателната държавна такса,
затова съдът осъжда ищцата да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна
такса по иска за развод в размер на 25 лева и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд 50 лв. ДТ за допускане на
развода, 50 лв. ДТ по определената издръжка и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Разноските с
оглед на факта, че съдът призна вина за разстройството на брака и на двамата
съпрузи и уважи частично иска за издръжка на детето остават в тежест на
страните, така както са направени.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И :
І. ПРЕКРАТЯВА БРАКА между И.Р. Н. - М. от град Монтана,
ул. xxxx , ЕГН xxxxxxxxxx и Б.С.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сключен на 05.05.1993 година с Акт № 0097 / 05.05.1993 година на ОБЩИНАМонтана,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило в него по вина на ОТВЕТНИКА Б.С.М., като ДОПУСКА
РАЗВОД при условията на чл.49, ал.1 от СК.
ІІ. ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА,
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА:
1. ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на непълнолетното дете С. Б. М., родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx
на майката И.Р. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.
x. ДОПУСКА РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Б.С.М.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx с детето С. Б. М.,
родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx всяка първа и трета събота и неделя на
месеца, с преспиване в дома на ответника от 8,00 часа в събота до 20,00 часа в
неделя, както и един летен календарен месец през годината, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката.
3. ОСЪЖДА Б.С.М.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на С. Б. М.,
родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на нейната майка и законен
представител И.Р. Н. ежемесечна
издръжка в размер на 70 лева, считано от датата на влизане в сила на Решението,
с което е допуснат развода до настъпването на законоустановени причини и
условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска.
ІІІ.ОТНОСНО
ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:
Съпрузите не си дължат издръжка.
ІV. ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Семейното жилище на страните,
находящо се в град Монтана, ул. xxxx след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на ищцата И.Р. Н..
V.ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ:
След прекратяването на брака И.Р. Н. - М. ще носи предбрачното си фамилното
име – Н. или пълните имена на лицето
след допускане на промяната да бъдат И.Р. Н..
ОСЪЖДА Б.С.М. с посочени по-горе адрес и ЕГН
да заплати по сметка на МРС 50,00 лв. държавна такса по иска за развод, сумата от 50 лева – държавна такса по
уважения размер на исковата претенция за издръжка и сумата от 5 лв., представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Р. Н. с посочени по-горе адрес и ЕГН
да заплати по сметка на Районен съд Монтана 25,00 лв. държавна такса по допускане
на развода и сумата от 5 лв., представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: