Р Е Ш
Е Н И Е946
гр. Перник, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Даниела
Асенова като разгледа гр. д. № 5606 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от
„Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД иск за установяване, че Г.С.С.
дължи на ищеца следните суми: сумата от 746,42
лв., представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит №244922/04.02.2017г.
сключен между ответника и „Банка ДСК“ЕАД, сумата от 202,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2017
г. до 10.10.2017 г., сумата от 26,26 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 04.03.2017 г. до 30.01.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 746,42лв., считано от датата на подаване на заявлението – 08.02.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производств за които
суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. 941/2018г. по описа на ПРС. Твърди се, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизплатени
задължения по Договор за стоков кредит №244922/04.02.2017г. сключен между ответника и
„Банка ДСК“ЕАД, които вземания са прехвърлени в полза на заявителя с Приложение
№ 1 от 10.10.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
29.09.2017 г. и обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът, чрез особен
представител дава становище за частична неоснователност на предявения иск.
Изрично прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът „Агенция за контрол на просрочените задължения“ не
изпраща представител. Претендира
разноски.
Ответникът
Г.С. не се явява. Представлява се от особен представител, който оспорва
предявения иск.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
"Агенция за контрол на просрочените вземания" ООД
депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу Г.С.С. за заплащане на за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 941 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за стоков кредит № 244922 от 04.02.2017
г., сключен между «Банка ДСК» ЕАД и Г.С.С., по силата на който на ответника е
отпусната сумата от 699лв.за закупуване на телевизор Philips. Уговорена е и
застраховка с еднократна застахователна премия в размер на 47,42лв. Срокът за
погасяване на кредита е 12 месеца, с падежна дата 4-то число на месеца,
съобразно погасителен план. Ответникът е декларирал, че му е предоставена
цялата необходима преддоговорна информация.
По делото е представен рамков договор за цесия от 29.09.2017 г. и
приложение № 1 от 10.10.2017 г. към него, от които е видно, че «банка ДСК» ЕАД
е прехвърлило на ищцовата страна "Агенция за контрол на просрочените
вземания" ООД всички вземания към ответника, произтичащи от процесния
договор за стоков кредит.
Представено е пълномощно, с което цедентът «Банка ДСК» ЕАД
упълномощава цесионера "Агенция за контрол на просрочените вземания"
ООД да съобщи на длъжниците за прехвърлянето на вземанията, които са предмет на
горепосочения договор за цесия. По делото е приложено уведомление за извършено
прехвърляне на вземането, което произтича от упълномощения цесионер. Предвид
изложеното съдът приема, че извършената цесия е съобщена на ответника с
получаването на исковата молба и приложенията към нея от неговия особен
представител, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че между ответника и „Банка ДСК“ЕАД е
сключен договор за стоков кредит, като за стоковия кредит е издадена фактура от
„Технополис България“ЕАД на името на ответника, като от страна на банката
сумата по отпуснатия кредит е преведена на „Технополис България“ЕАД. По
отпуснатия стоков кредит не са извършваш погасявания. Общото задължение по отпуснатия стоков кредит
е в размер на 975,32лв., от които 746,42лв. – непогасена главница, 26,26лв. –
просрочена лихва з апериода от 04.03.2017г.-30.01.2018г., остатък от дължимата
договорна лихва в размер от 202,64лв.Дължима законна лихва за забава е в размер
на 37.86 лв. за периода от 30.01.2018г. до датата на депозиране на исковата
молба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Правоотношението е породено от договор, сключен на 04.02.2017 г,
по силата на който на ответника е предоставен стоков кредит в размер на 699
лева срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва.
Впоследствие вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото
дружество.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Фактическият състав, от който
възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното
наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото
връщане. Предвид изложеното съдът приема, че договрът е действителен и
ответникът дължи падежиралите вноски по кредита.
По делото се установи, че кредитът е усвоен, като ответникът не е
извършвал плащания по него. Дължимите суми са както следва: 746,42лв главница,
сумата от 12,74 – просрочена лихва и сумата от 202,46лв. – остатък от договорна
лихва.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата
– 30.01.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
13.08.2018г., като същата възлиза на сумата от 37.86лв.
По делото се установи, че между «Банка ДСК» ЕАД и "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99,
ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото
дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с
прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия
случай упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне
на вземането, което се установява от уведомителното писмо, приложено към
исковата молба. В този смисъл с получаването на уведомлението, цесията има
действие спрямо длъжника.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество посочените
в петитума на исковата молба суми.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство.
Ищцовото дружество претендира сумата от 50лв. – държавна такса,
сумата от 300лв.- юрисконсултско възнаграждение, 130лв. – депозит за вещо лице
и сумата от 200лв. – депозит за особен представител. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 100лв.
предвид фактическата и правна сложност на делото.
В заповедното производство разноските са следните: 25 лева -
държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, които му се дължат в
пълен размер.
Претендираните разноски се дължат на ищецав пълен размер предвид
изхода на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска
колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на "Агенция за контрол на
просрочените вземания" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Васил Левски" № 114, ет. Мецанин сума
размер на 746,42 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № 244922
от 04.02.2017 г., сключен между цедента «Банка ДСК» ЕАД и ответника Г.С. С.,
сумата от 202,64 лева - договорна възнаградителна лихва по посочения договор за
кредит дължима за периода от 04.03.2017г. до 10.10.2017г., както и сумата от 26,26
- обезщетение за забава, считано от 04.03.2017 г. до 30.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени
на цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 941 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Г.С.С.,
ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** ЗАПЛАТИ на "Агенция за контрол на просрочените
вземания" ООД, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. "Васил Левски" № 114, ет. Мецанин сумата в размер на 480лв.
разноски по исковото производство, както и сумата от 75лв. – разноски по
заповедното производство.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 941 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: