Решение по дело №4/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 173
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20207170700004
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

173

гр.Плевен, 02.03.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:                                                  

            Председател: Даниела Дилова

                                                      Членове: Цветелина Кънева

                                                                      Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 4 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 49 от 16.10.2019 г., постановено по НАХД № 173 по описа за 2018 г., Районен съд – Никопол е отменил Наказателно постановление № 15-018/04.06.2018г. на Началник отдел  РК РЦ „Централен Дунав” към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА гр.Бургас, с което на Н.И.Н. *** за нарушение на чл. 17, ал.1, т.1 ЗРА и на осн.чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез юрисконсулт И.П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, процесуално незаконосъобразен, необоснован и крайно субективен. Счита се, че решението не отчита вярно, точно и правилно приетите по делото писмени и гласни доказателства. Счита се още, че съдът невярно възпроизвежда доказаната с помощта на свидетели и писмени доказателства, фактическа обстановка по извършване на нарушението, спестявайки детайли, съществени за да бъде обосновано извършеното нарушение.  В тази връзка се сочи, съдът е констатирало, че в лодката на Н.Н. и М.Ш.има мрежа, която не била спусната във водата, но не е коментирал дали е суха или мокра. Твърди се, че е установено, че мрежата е била мокра. Сочи се още, че датата 26.04.2018г. попада в периода на забрана за всякакъв риболов по р.Дунав във връзка с размножителния период на пролетно-лятно размножаващите се риби. Твърди се, че и двете лица не притежават разрешително за стопански риболов и право за усвояване на ресурс от риба. Счита се, че при така доказаната фактически обстановка, изводът за извършено административно нарушение по чл.17, ал.1, т. 1 ЗРА, в точно съответствие със законовата дефиниция за риболов, по т.26 от ДР към ЗРА, е единствено правилен и законосъобразен, за разлика от извода, който прави районният съд. Счита се, че неправилно и фрагментарно се цитира от съда издаденото НП, като анализът е непълен и не отразява вярно текста на НП, както и законовите дефиниции за „любителски” и „стопански” риболов, като се цели единствено оневиняване на нарушителя, извършващ стопански риболов във водите на река Дунав, с немаркирана хрилна мрежа, която е хвърляна във водата от лодката от двамата риболовци в нея и при проверката е мокра и разгъната, без поставена марка, без разрешително за стопански риболов и без право за усвояване на рибен ресурс, при това, по време на забрана за всякакъв риболов, поради размножителния период на рибите, съгласно Заповед № РД 09-347/ 11.04.2018г. на МЗХГ. Счита се още, че съдът неоснователно приема, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че както в АУАН, така и в НП, фактическата обстановка на нарушението по чл.17, ал.1, т.1 ЗРА, е подробно описана - осъществен риболов с хрилна мрежа, без удостоверение за извършване на стопански риболов и право за усвояване на рибен ресурс, от нерегистрирана лодка и с немаркирана хрилна мрежа - нерегламентиран стопански риболов. Твърди се, че са цитирани нарушените правни разпоредби на ЗРА, така, както изисква чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посочва се, че нормата на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА установява вида на извършеното нарушение, а нормата на чл.56 от ЗРА установява административното наказание, което се полага за нарушение по чл. 17 от ЗРА. Посочва се още, че нарушението по чл.17, ал.1, т.1 ЗРА е формално нарушение и за да се приеме, че е извършено, не е необходимо да е налице улов, уловът не е елемент от фактическия състав на тази правна разпоредба на ЗРА. Счита се, че при така доказаната по делото фактическа обстановка, констатациите на съда за съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН, са необосновани и крайно субективни. Счита се, че обжалваното решение оневинява безпринципно нарушителя Н.И.Н., като не отчита доказания по делото факт, че същият е системен нарушител на административните разпоредби на ЗРА, видно от приетото, но необсъдено от съда доказателство — НП № 15-058/ 03.10.2016г. на началник-отдел „РК-Централен Дунав в ИАРА, влязло в законна сила. Посочва се, че разпоредбата на чл.17, ал.1,т.1 от ЗРА установява забрана за стопански риболов в Черно море и р. Дунав, без разрешително за извършването му и право да усвояване на рибен ресурс, която в конкретният случай е нарушена от Н.Н., като утежняващо вината обстоятелство е фактът, че с деянието си Н.Н. осъществява съставите на две отделни административни нарушения: по чл.17, ал.1, т.1 и по чл.32, ал.1 ЗРА. Счита се, че обжалваното решение, с което се отменя НП, е постановено в противоречие със целите на генералната и на частната превенция. Счита се, че при постановяване на обжалваното решение, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, анализирайки неправилно приетите по делото писмени и гласни доказателства, в контекста на прилагане на материалния закон, поради което е достигнал до грешният извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответника не е подаден отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът ИАРА „Рибарство и контрол“  „Централен Дунав” се представлява от юрисконсулт П., който излага съображения аналогични на тези в касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – Н.И.Н. не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Н. за това, че на 26.04.2018г. в 06:40часа на р.Дунав, на р.к.593,5 извършва стопански риболов без разрешително и придобито право за усвояване на рибен ресурс за 2018г., като използва 1бр.хрилна мрежа, която е в работно положение в риболовен кораб ***. Риболовният уред е разгънат, мокър, със закачена пластмасова туба без поставена марка. Нарушението е квалифицирано по чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА. В НП е отразено, че лицето е наблюдавано от 06,30 до 06,40часа в момента на извършване на риболовната операция.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при издаване на същото са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, което е ограничило правото на защита на лицето. Приел е още, че вмененото във вина нарушение не е доказано, което води до материална незаконосъобразност на постановлението. Посочил е, че не се установява Н. да е извършил действия, които да бъдат квалифицирани като извършване на риболов по смисъла на закона, т.е. не се установява осъществяване на изпълнителното деяние.

Касационната инстанция намира решението за неправилно, постановено при противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Не се възприема изводът на районния съд, че нарушението не е описано пълно, ясно и точно, и че същото не е доказано.

Вмененото на Н. нарушение е описано по следния начин: На 26.04.2018г.  лицето извършва стопански риболов без разрешително и придобито право за усвояване на рибен ресурс за 2018 г , като използва 1 бр. хрилна мрежа, която е в работно положение в риболовен кораб ***, като риболовният уред е разгънат, мокър със закачена пластмасова туба без поставена марка. Лицето е наблюдавано от 06.30 до 6,40 ч. в момент на извършване на риболовна операция. В случая извършването на стопански риболов според така описания състав и елементи на вмененото нарушение е формално, такова на просто извършване, поради което за съставомерността му е необходимо и достатъчно, че във водата е установено наличието на мрежи за риболов, поставени от наказаното лице, като съставът на нарушението не изисква да има уловена риба. В случая контролните органи категорично заявяват, че са наблюдавали пускането на мрежата от двете лица в лодката – ответника по касация и Ш., непосредствено са възприели извършеното от Н. и е налице доказано извършване на стопански риболов.

Легалното определение на риболов е дадено в  § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 във връзка с т. 26 от ДР на ЗРА е не само дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. В случая Н. е извършвал стопански риболов, защото е използвал мрежа, която контролните органи са видели да пуска във водата с другото лице и това е описано в НП като риболовна дейност. Тъй като риболовните мрежи не са сред изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗРА, то ответникът е осъществил именно хипотезата на осъществяване на стопански риболов посредством риболовни уреди, непосочени в чл. 24, ал. 1. Самото използване на мрежа за риболов, а не на уред /уреди/ за любителски риболов (изчерпателно посочени в чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и в чл. 35, ал. 2 от ЗРА /чл. 35, ал. 3 от ЗРА/), показва намерението на Н. да извърши стопански риболов, което доказва и субективна страна, че лицето е действало виновно. Без значение е обстоятелството дали има или не констатиран улов, тъй като такъв за осъществяване на риболов не се изисква по смисъла на § 1, т. 28 във вр. с т. 26 от ДР на ЗРА – достатъчно е поставянето на мрежата във водата.

Ето защо, настоящата инстанция приема за доказано, че без необходимите документи за това, Н. е извършвал стопански риболов, като е използвал мрежа, поставяйки я във водата  на р. Дунав на р.к. 593,5, и с действията си е извършил нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА. Нарушението е описано недвусмислено и по никакъв начин не се нарушава правото на защита на лицето. Като не е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

При този изход на делото ответника по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева, определени съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.63 ал.5 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 49 от 16.10.2019 г., постановено по НАХД № 173 по описа за 2018 г. на Районен съд – Никопол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-018/04.06.2018г. на Началник отдел  РК РЦ „Централен Дунав” към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА гр.Бургас, с което на Н.И.Н. *** за нарушение на чл. 17, ал.1, т.1 ЗРА и на осн.чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Н.И.Н. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                                             ЧЛЕНОВЕ: 1./П/               2./П/