Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 30.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на десети март

две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря  Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                              гр. дело № 6848 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД срещу И.Р.О., А.Ю.О. и Р.И.О., с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.06.2007 г. в гр. София е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL24335 между „Българска пощенска банка“  АД /предишното наименование на ищеца/-кредитодател и тримата ответници като кредитополучатели. Твърди се, че по силата на договора Банката е предоставила на ответниците кредит в общ размер на сумата от 32 250 евро, от която 10 600 евро за покупка на недвижим имот и 21 650 евро-за други разплащания. Твърди се, че ответниците са се задължили да отговарят солидарно и да върнат кредита заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, тъй като 11.07.2007 г. е превела уговоренатаа сума по сметката на първия ответник. Кредитът е следвало да бъде погасен в срок от 276 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, на равни месечни вноски, включващи лихва и главница.

Поддържа се, че на 25.09.2013 г. страните са подписали допълнително споразумение, по силата на което са приели съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периода на облекчение договора лихва да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, поради което и в резултат на така извършените капитализации размерът на отпусната сума е 33 417,03 евро.

Поддържа се, че между страните са уговорени възнаградителни /договорни/ и наказателни лихва за просрочие.

Твърди се, че поради изпадане в забава на длъжниците Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем с нотариална покана от 13.02.2018 г., редовно връчена на 16.04.2018 г., нотариална покана от 15.02.2018 г., редовно връчена на 16.04.2018 г. и нотариална покана от 15.12.2017 г., редовно връчена на 18.12.2017 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца част от дължимите от тях като кредитополучатели суми, произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL24335 от 27.06.2007 г. и допълнително споразумение от 25.09.2013 г. в размер на: 29 617,71 евро-главница в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 4 034,41 евро-договорна лихва за редовен кредит, частично от общо претендираната от 7066,51 евро, за периода от 11.06.2015 г. до 21.05.2018 г., 1 795,14 евро-договорна лихва за просрочен кредит, частично от общо претендираната от 1879,93 евро, за периода от 11.06.2015 г. до 21.05.2018 г., 99,70 евро, частично от общо претендираната от 205,87 евро-такси за периода от 13.07.2015 г. до 21.05.2018 г., 110,85 евро, частично от общо претендираната от 172,25 евро-имуществени застраховки за периода от 24.08.2015 г. до 21.05.2018 г., 962,55 лв.-нотариални разноски по договора за кредит.

Претендира сторените по делото деловодни разноски.

На ответника Р.И.О. е връчен редовно препис от исковата молба и доказателствата към нея на 16.08.2018 г., но в законоустановения двуседмичен срок не депозира отговор.

Другите двама ответници и в срока по чл.367, ал.1 ГПК депозират отговор чрез назначения им особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК адвокат Г.Ц..

Счита иска за допустим, но неоснователен. Прави възражение за нищожност на всички договорни клаузи при твърдението, че същите са неравноправни, доколкото не са индивидуално уговорени.

В уточнителна молба сочи нищожност на следните клаузи: чл.3, ал.5, чл.4, т.1, т.2, т.3, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2, чл.12. Твърди, че същите са нищожни като неравноправни.

В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения в отговорите на ответниците, включително за нищожност на договорните клаузи. Представя писмени доказателства.

В срока по чл.373 ГПК ответниците Р.И.О. и А.Ю.О. чрез особения им представител адвокат Ц. депозират допълнителен отговор. Поддържат всичките си възражения.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.  

Ответникът Р. Юбер, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Ответниците И.О. и А.О. в съдебно заседание, чрез назначения им особен представител оспорвата предявените искове и молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.06.2007 г. „Българска пощенска банка“ АД, чийто правоприемник е ищеца по делото, е сключила с тримата ответници договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 24335, по силата на който е предоставила на ответниците-кредитополучатели кредит в размер на 32 250 евро, от която сума: 10 600 евро за покупка на апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „********и 21 650 евро за други разплащания. От своя страна тримата ответници са се задължили солидарно да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

Уговорено е разрешение кредит да се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя И.Р.О.. Сумата на кредита в размер на 32 250 евро, е постъпила по банкова сметка *** И.Р.О. в „Ю.Б.“ АД с аналитичен № 1815 978 ********* 01 9 (IBAN: ***.07.2007г.

Страните са уговорили годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро е в размер на 6%. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Уговорено е, че действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити в евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяване на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят.

Тримата кредитополучатели са подписали и Методология за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, приета от АЛКО на Ю.Б. АД, протокол № 150, дата 22.04.2013 г., в която са определени и посочени компонетните на ПРАЙМ и тяхната тежест.

Уговорени са и следните такси: такса за управление-1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита. В началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита-годишна такса за управление в размер на 0.1% върху размера на непогасената главница към същата дата. Административна такса за обработка на документи-20 лв. еднократно, платима при подаване на молба за кредит.

Кредитът е следвало да бъде погасен за 276 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, на равни месечни вноски, включващи лихва и главница с размер на всяка вноска 225,45 евро.

От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че кредитът е обслужван редовно за периода от 11.08.2007 г. - дата на първа погасителна анюитетна вноска до падежна дата 11.05.2013 г. включително. За този период са погасени 70 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, както следва:

-3 вноски по 225,45 евро - от падежна дата 11.08.2007 г. до падежна дата 11.10.2007 г. вкл.,

-7 вноски по 232,35 евро - от падежна дата 11.11.2007 г. до падежна дата 11.05.2008 г. вкл.,

-2 вноски по 239,20 евро - на 11.06.2008 г. и 11.07.2008 г.

-3 вноски по 249,11 евро - от падежна дата 11.08.2008 г. до 11.10.2008 г. вкл.,

-1 вноска от 265,30 евро на 11.11.2008 г.,

-32 вноски по 264,21 евро - от падежна дата 11.12.2008 г. до 11.07.2011 г. вкл.,

-15 вноски по 268,89 евро от падежна дата 11.08.2011 до 11.10.2012 г. вкл.,

-7 вноски по 264,42 евро от падежна дата 11.11.2012 г. до 11.05.2013 г. вкл.

Месечната погасителна вноска е променяна при промяна на лихвения процент по кредита на основание чл.6, ал.3 от договора-в случай, че по време на действието на настоящия договор Банката промени БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитиполучателят, с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

На 25.09.2013 г. между страните е сключено допълнително споразумение с цел преструктуриране на кредита, поради просрочени четири поредни погасителни вноски с падежи от 11.06.2013 г. до 11.09.2013 г. включително.

Към датата на споразумението остатъкът от редовна главница е в размер на 28 450,68 евро. Непогасените задължения по кредита са общо в размер на 1 103,72 евро, от която: 727,53 евро-падежирали вноски за редовна лихва, 251,87 евро-падежирали вноски за главница, 8,20 евро-наказателна лихва, 28,64 евро-годишна такса управление, 26,08 евро-такса просрочие и 61,40 евро-имуществена застраховка.

На 25.09.2013 г. непогасените, просрочени задължения общо в размер на 1 103,72 евро, са капитализирани към главницата и тя е станала 29 554,40 евро (28 450,68 евро + 1 103,72 евро).

С допълнителното споразумение от 25.09.2013 г. е договорен 6-месечен гратисен период за погасяване на главница, през който са дължими месечни вноски за лихва в размер на 150 евро. От тях са погасени изцяло 3 вноски с падежи м.10., м.11., и м.12.2013 г. и част от вноската за м.01.2014 г. в размер на 97,80 евро. Частичното погасяване е извършено на 24.02.2014 г., когато е и последното плащане по кредита. Първото просрочие по кредита е от 11.01.2014 г.-падежната дата, на която е дължима третата вноска в размер на 150 евро от 6-месечния гратисен период за погасяване на главница, уговорен с допълнителното споразумение.

На 11.04.2014 г. е капитализирана към главницата сума в размер на 63,31 евро, представляваща разликата между начисляваната през гратисния период лихва, общо в размер на 1113,31 евро и дължимата за периода, общо в размер на 1 050 евро.

С капитализирането на сумата в размер на 63,31 евро, считано от 11.04.2014 г. главницата става 29 617,71 евро (29 554,40 евро + 63,30 евро).

От заключението на ССчЕ се установява, че към 22.05.2018 г. - дата на завеждане на настоящата искова молба, непогасеното задължение на ответниците е, както следва:

1.Главница в размер на 29 617,71 евро, в т.ч.:

редовна главница - 24 673,33 евро и просрочена главница - 4 944,38 евро, (просрочени 49 вноски за главница за периода от 11.05.2014 г. до 11.05.2018 г.)q

2.Редовна лихва в размер на 7564,47 евро, представляваща както следва:

просрочени 53 вноски за лихва за периода от 11.01.2014 г. до 11.05.2018 г. общо в размер на 7 529,56 евро и текуща лихва в размер на 34,91 евро за 11 дни от 11.05.2018 г. до 21.05.2018 г. вкл.,

3.Наказателна лихва в размер на 1 392,98 евро, начислена за периода от 11.05.2014 г. до 21.05.2018 г. вкл. върху просрочените плащания за главница,

4.Годишна такса за управление на кредита от 0,1% върху остатъка от редовна главница, общо в размер на 111,28 евро, както следва:

начислена на 11.07.2014 г. в размер на 29,48 евро върху остатък от главница 29477,29 евро,

начислена на 11.07.2015 г. в размер на 28,43 евро върху остатък от главница 28434,59 евро,

начислена на 11.07.2015 г. в размер на 27,35 евро върху остатък от главница 27345,40 евро,

начислена на 11.07.2017 г. в размер на 26,02 евро върху остатък от главница 26018,44 евро,

5.Такса за администриране на просрочен кредит, общо в размер на 94,59 евро, както следва:

начислена на 13.03.2014 г. в размер на 8,69 за просрочие от 61 до 90 дни,

начислена на 14.04.2014 г. в размер на 11,25 евро за просрочие от 91 до 120 дни,

начислена на 12.05.2014 г. в размер на 13,80 евро за просрочие от 121 до 150 дни,

начислена на 11.06.2014 г. в размер на 16,36 евро за просрочие от 151 до 180 дни,

начислена на 11.07.2014 г. в размер на 17,90 евро за просрочие над 181 дни,

начислена на 26.10.2016 г. в размер на 17,90 евро за просрочие над 181 дни,

6.Имуществена застраховка, общо в размер на 172,25 евро, както следва:

за 2014 г. в размер на 61,40 евро, за 2015 г. в размер на 61,40 евро, за 2016 г. в размер на 26,32 евро, за 2017 г. в размер на 23,13 евро.

Осчетоводените от ищцовата банка разноски за събиране на вземането по процесния кредит са общо в размер на 962,66 лева, представляваща разноски за подновяване на ипотека, нотариални разноски за удостоверяване на подписи и връчване на нотариални покани.

С нотариална покана с рег.№ 1046, том 1, № 104 от 13.02.2018 г. на нотариус М.Д.-С.с рег. № 621 на НК, редовно връчена на И.Р.О. на 16.04.2018 г. на основание чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

 С нотариална покана с рег.№ 1135, том 1, № 116 от 15.02.2018 г. на нотариус М.Д.-С.с рег. № 621 на НК, редовно връчена на А.Ю.О. на 16.04.2018 г. на основание чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

С нотариална покана с рег.№ 4451, том 1, № 182 от 15.12.2017 г. на нотариус Е.Л.с рег. № 137 на НК, редовно връчена на Р.И.О. на 18.12.2017 г. на основание чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответниците по договор за кредит, сключен с банка.

Ищецът ангажира солидарната им отговорност в качеството им на кредитополучатели по процесния договор.

При предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за опредЕ.цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

Безспорно от доказателствата по делото и заключението на ССчЕ се установява, че ищецът на 11.07.2007 г. е изпълнил това свое задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна. По сметката на ответника И.Р.О. е била усвоена главница в размер на 32 250 евро.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че кредитополучателите са неизправна страна по договора, тъй като не са изпълнили задължението си да връщат кредита по начина и сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното погасяване на задълженията по кредита е преустановено окончателно на 24.02.2014 г., дата на която е извършено последното плащане по кредита, с което е погасена частично в размер на 97,80 евро дължимата на 11.01.2014 г.(това е и датата на първото просрочие по кредита) трета вноска в размер на 150 евро от 6-месечния гратисен период за погасяване на главница, уговорен с допълнителното споразумение от 25.09.2013 г. След тази дата окончателно е преустановено обслужването на кредита от длъжниците.

На следващо място и от представените по делото доказателства /нотариални покани/, се установява, че банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по процесния договор.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Волеизявлението на Банката е стигнало до ответника Р.И.О. на 18.12.2017 г., а до другите двамата ответници на 16.04.2018 г., следователно предсрочната изискуемост на кредита е настъпила най-рано на 18.12.2017 г. с получаването на поканата от първия ответник.

Както към 18.12.2017 г., така и към 16.04.2018 г., когато е обявена предсрочната изискуемост, са настъпили и са били налице обективните факти, обуславящи настъпването й.

По силата на чл.18, ал.1 от процесния договор ответникът се е съгласил, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от негова страна, на което и да е задължение по договора, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Безспорно и със заключението на приетата по делото експертиза се установява, че ответниците са преустановили напълно обслужването на кредита на 24.02.2014 г., а към 18.12.2017 г. са били налице просрочени плащания на 44 месечни вноски за главница, падежирали в периода от 11.05.2014 г. до 11.12.2017 г. включително, както и 48 вноски за лихва падежирали в периода от 11.01.2014 г.-11.12.2017 г.

По правоизключващите възражения на ответниците И.Р.О. и А.Ю.О. за нищожност на клаузи от договора.

По отношение на клаузата на чл.3, ал.5, в която е уговорено, че действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.

С Решение № 95 от 13.09.2016г. на т.д.№ 240/2015г. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е дадено разрешение на правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит /какъвто е и процесния/ не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и че с оглед въведеното в чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Изведено е, че когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно за промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза

В случая обаче методологията на банката, по която се определя референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, е станала част от договора, доколкото след приемането й на 22.04.2013 г. Банката е уведомила кредитополучателите за тази методология, което те са удостоверели с подписите си, т.е. налице е съгласуване с потребителя на факторите, които обуславят конкретното съдържание на БЛП.

С оглед на горното съдът приема, че е налице договорно очертана методика за определяне на лихвения процент, с която са конкретизирани вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти и същата е оповестена на кредитополучателите. Следва да се подчертае, че в конкретния случай, посочената в договора цена на финансовата услуга е променяна при промяна на пазарните тенденции, но не само в посока нарастване, а и обратно в посока намаляване.

Действително след първоначалното сключване на договора, лихвата е нараствала от 6,50% до 8,70%, след което е започнала да намалява стигайки до 4,6%.

Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на клаузите на чл.5, ал.3 и свързаната с нея чл.6, ал.3, предвиждаща промяна на месечните вноски, при промяна на БЛП.

По отношение на клаузите на чл.4, т.т.1,2 и 3, с които се въвеждат конкретно уговорени размери на такси, както и клаузата на чл.8, ал.2, с която е уговорена такса при частично или предсрочно погасяване на кредита.

Клаузите на чл.4, т.т.1,2 и 3 не са нищожни. Същите са ясни и разбираеми, с уговорени конкретни размери на дължимите такси. Отпускането на кредити е свързано със заплащането на редица такси и комисиони. Това се е утвърдило като международната практика. В действителност финансиращата институция извършва значителна по обем подготвителна работа, свързана с оценката на кредитоспособността, оценката на обезпечението, планирането и отпускането на кредита. Целесъобразно е тези разходи да се плащат отделно от лихвите по кредита, които представляват заплащането на цената на предоставения левов ресурс.

Обсъждането на клаузата на чл.8, ал.2 е ирелевантно за спора, доколкото дори да се приеме, че тази клауза е нищожна, то по никакъв начин няма да повлияе на размера на исковите претенции, доколкото такава хипотеза в случая няма-няма предсрочно погасяване на кредита от ответниците дори и частично, съответно такава такса не е нито начислявана, нито претендирана от ищеца.

Тази клауза не е нищожна, тъй като не противоречи на императивна правна норма. Процесният договор за банков кредит е сключен на 27.06.2007 г., т. е. при действието на Закона за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г. и отменен с §3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 5 март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / Изрично в параграф 5 от ПЗР на действащия ЗПК е предвидено, че разпоредбите му не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. В този смисъл към процесния договор не е приложима императивната норма на чл.32 от ЗПК.

На следващо място съдът намира, че оспорената клауза не е неравноправна, тъй като представлява предварително уговорено обезщетение за търпените от Банката вреди при предсрочно погасяване на кредит, доколкото в тази хипотеза кредитната институция се лишава от част от лихвите, които е планирала да получи до края на срока на договора, освен това може да направи и административно разходи, например за проучване на нов клиент, на който да предостави освободените средства като заем. Друг ще бъде въпроса дали така уговорена тази неустойка не е прекомерна.

В оспорената клауза на чл. 12 от договора е установено правото на банката да променя по време на действието на договора Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си. Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор. Тази клауза е нищожна.

По своята правна същност Тарифите на банките представляват отнапред установени от търговеца Общи условия, тъй като определят парични задължения за неопределен период от време и се прилагат за неограничен кръг от правни субекти-кредитополучатели, като тези уговорки стават част от клаузите на договорното правоотношение при сключване на абсолютни или относителни банкови сделки. Съгласно императивната норма на чл. 298, ал. 1 ТЗ, клаузите в Общите условия стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Когато обаче за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца Общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването-чл. 298, ал. 2 ТЗ. Както е посочено по-горе, договорът за банков кредит е формална сделка-чл. 430, ал. 3 ТЗ, поради което, за да бъде обвързан от новите Общи условия, кредитополучателят трябва да заяви писмено, че ги приема.

Следователно с горепосочената клауза от процесния договор се създава значително неравновесие в отношенията между страните, тъй като на банката се предоставя правото по всяко време на действието на договора едностранно да определи по свое усмотрение размера на различните банкови такси, заплащани за използване на предоставения финансов ресурс. Същевременно в оспорената клауза /или в други клаузи/ не е предвидена възможност договорът да бъде прекратен безусловно от кредитополучателя при изменение на Общите условия, предвиждащо увеличаване на размера на таксите и комисионните, поради което същата се явява неравноправна съобразно чл. 143, т. 12 ЗЗП, което води до нейната нищожност-чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В договора не е предвидена възможност, ако потребителят не е съгласен с измененията, да има възможност да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия.

Но нищожността на тази клауза също не се отразява на размера на исковите претенции, доколкото от доказателствата по делото не се установява, в процесния период първоначално уговорените с договора такси да са променяни, респ. Банката да е начислила такси в размер различен от първоначално уговорения с договора.

Ето защо и предвид от една страна неоснователността, а от друга ирелевантността на правоизключващите възражения на ответниците съдът намира, че искът е основателен, а по размер доказан съобразно заключението на вещото лице, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По искането за присъждането на сумата от 962,55 лв.-разноски направени от ищеца за изготвяне и изпращане на нотариални покани. Това искане е с правно основание чл.309а ТЗ, съобразно която норма кредиторът има право на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.

Безспорно кредиторът има право на справедливо обезщетяване за разноските по събиране, понесени вследствие на забава на плащане. Разноските по събирането следва също да включват възстановяване на административни разходи и обезщетение за вътрешните разноски, понесени вследствие забава на плащане.

С оглед на горното безспорно ответниците дължат обезщетение за разноските по поканите за изпълнение, изпратени до тях, поради забавяне на плащането. Тези разноски представляват вреда за кредитора, която вреда се намира в пряка причинна връзка с неизпълнение на облигационната връзка. В случая и вследствие на неизпълнението на кредитополучателите, кредиторът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на стойността на нотариалните покани, с които е обявил предсрочната изискуемост на кредита.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените от него разноски в пълен размер-11 072,59 лв., представляваща сбор от платените държавни такси, депозит вещо лице, депозит особен представител, адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА И.Р.О., ЕГН **********, А.Ю.О., ЕГН ***********, и двамата с адрес: *** и Р.И.О., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на основание чл.430, ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ, 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, част от дължимите от тях като кредитополучатели суми, произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL24335 от 27.06.2007 г. и допълнително споразумение от 25.09.2013 г. в размер на: 29 617,71 евро (двадесет и девет хиляди шестстотин и седемнадесет и 0,71 евро)-главница в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 4 034,41 евро (четири хиляди тридесет и четири и 0,41 евро)-договорна лихва за редовен кредит, частично от общо претендираната от 7066,51 евро, за периода от 11.06.2015 г. до 21.05.2018 г., 1 795,14 евро (хиляда седемстотин деветдесет и пет евро и четиринадесет евроцента)-договорна лихва за просрочен кредит, частично от общо претендираната от 1879,93 евро, за периода от 11.06.2015 г. до 21.05.2018 г., 99,70 евро (деветдесет и девет евро и седемдесет евроцента), частично от общо претендираната от 205,87 евро-такси за периода от 13.07.2015 г. до 21.05.2018 г., 110,85 евро (сто и десет евро и осемдесет и пет евроцента), частично от общо претендираната от 172,25 евро-имуществени застраховки за периода от 24.08.2015 г. до 21.05.2018 г., 962,55 лв. (деветстотин шестдесет и два и 0,55 лв.)-нотариални разноски по договора за кредит, както да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 11 072,59 лв. (единадесет хиляди седемдесет и два и 0,59 лв.) разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: