Р Е Ш Е Н И Е
№ 260517/2.10.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 03.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15014 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Р.А.А. ЕГН **********,*** срещу
ответника А.И.А. ЕГН **********,***
установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 7700,00 лв. , представляваща задължение по запис на заповед
от 07.01.2019 г., с падеж на 07.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 4562/12.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 8955/2019 г. по описа на
Районен съд-гр.Варна.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Излага , че ответникът
А.И.А. с ЕГН********** с адрес: *** е издал на дата 07.01.2019г. в полза на
ищеца Р.А.А., ЕГН********** изричен писмен документ - Запис на заповед за сума
в размер на 7 700,00лв./седем хиляди и седемстотин лева/ с която се е задължил
безусловно да плати горепосочената сума без протест на падежна дата 07.03.2019.
която дата изрично е упомената в издадения запис на заповед от дата
07.01.2019г. Сочи се, че на посочената дата, записът на заповед е бил предявен
на ответника за плащане, но същият не е погасил поетото задължение.
Твърди се, че
поради липсата на изпълнение от страна на ответника, ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.41 ГПК, било образувано заповедно
производство по частно гр. дело № 8955/2019 г. по описа на Районен съд - гр.
Варна, XXV с-в, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед извършеното връчване Районният съд е
издал указание с Разпореждане от 19.08.2019г. за предявяване на иск по реда на
чл.415 от ГПК.
Ищецът излага
, че издаденият Запис на заповед в оригинал е представен със Заявлението по
чл.410 ГПК по гр. дело № 8955/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Варна и
притежава всички законови изисквания и реквизити, на база които е издадена и връчената
на ответника препис на Заповедта. Твърди се, че длъжникът не е изплатил
задължението си по ценната книга към настоящия момент, което обосновава правния
интерес от предявената искова претенция.
С оглед на
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявения иск , както и да се присъдят направените по делото разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
А.И.А. ЕГН **********,***, в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба
, в който се изразява становище , че предявеният иск е допустим, но по същество
неоснователен.
Оспорва се твърдението на ищцовата
страна, че записът на заповед отговаря на всички законови изисквания, като се
твърди, че същият е нередовен от външна страна , тъй като съдържа две дати на
плащане - фиксиран падеж на определена дата /7.03.2019 г./ и израза, че е
"платим на предявяване", както и изричното посочване в текста на
записа на заповед, че ще бъде заплатено „срещу представянето на настоящия запис
на заповед". Твърди се , че падежът в записа на заповед не е определен по
предвидения в чл.486 от ТЗ ясен и недвусмислен начин. Счита се, че записът на
заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ, и е нищожен , поради неяснота на падежа,
предвид посочването му по два различни начина - при предявяване /представяне/ и
на определена дата и като се твърди, че същият не е годно изпълнително
основание.
Оспорва се направеното твърдение в исковата молба, че
записът на заповед е бил редовно предявен на ответника за плащане, както и че
предявяването е направено на твърдяната от ищеца дата. Предвид изложеното се
счита, че към настоящия момент вземането
не е станало изискуемо.
Излага се, че записът на заповед е
издаден , за да обезпечи сключен договор за заем между ищеца и ответника, по
който обаче, уговорената парична сума не е била предадена на ответника. Поради
това се оспорва и направеното от ищеца твърдение, че притежава изискуемо и
ликвидно вземане срещу ответникавъз основа на процесния запис на заповед. След
като заемната сума не е била предадена на ответника и договорът за
заем не е
произвел своя ефект,
единствено недобросъвестност от страна
на приносителя на ценната
книга е причината
документът да не бъде върнат на
ответника, след отпадане на основанието
за издаването му.
Предвид изложеното се моли да се
отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана и да се
присъдят направените в настоящето производство разноски.
Прави се
възражение за прекомерност на изплатеното в заповедното производство
възнаграждение, тъй като надвишава минималния размер, а само подаването на
заявление по чл. 410 ГПК не съставлява действие, отличаващо се с фактическа и
правна сложност.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 8955/2019 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
10.06.2019 г.
Въз
основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 4562/12.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на
длъжника А.И.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Кредитор Р.А.А., ЕГН **********,*** сумата от
7700 /седем хиляди и седемстотин/ лева, представляваща задължение по запис на
заповед от 07.01.2019 г., с падеж на 07.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 754
/седемстотин петдесет и четири/ лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: запис на заповед от 07.01.2019 г., с падеж на 07.03.2019 г.
С
оглед връчване на заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК е указано на заявителя
да предяви иск. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му и е представил доказателства за
заведената искова молба по заповедното производство. Вследствие на изложеното,
с оглед наличието на предпоставките на чл. 415 от ГПК и подаването на исковата
молба в законоустановения срок , както и предвид наличието на идентитет на
претендираните вземания по заповедта и исковата молба , съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано
по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Представен по
делото е запис на заповед , издаден на 07.01.2019
г., по силата на който ответникът А.А. , в качеството му на издател, се е задължил безусловно да заплати на Р.А. ,
в качеството му на поемател, сумата от 7700,00 лв. Посочено е , че записът на заповед е платем на
предявяване. Менителничният ефект е с
падеж 07.03.2019 г.
Съдът е приел за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
по делото, че ответникът е издал процесния запис на заповед, на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по нейна инициатива заповедно
производство и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; наличие на
предпоставките по чл.415 от ГПК за предявяване на иск по чл.422 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; възникването в нейна полза на изискуемо
вземане, за което е издадена заповедта -валидно менителнично правоотношение,
възникнало по издаден на 07.01.2019 г. запис на заповед, установяване на
обстоятелството, че е налице действителен запис на заповед, отговарящ на
изискванията по чл. 535 от ТЗ, по който ответникът е поел задължение да заплати
претендираната сума, както и падежът на задължението по менителничното
правоотношение; че заемната сума е е
била предадена на ответника, в случай, че последният докаже възникване на
каузалното правоотношение- договор за заем.
От своя страна в
тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване, наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи,
респ. погасяващи дължимостта на
претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост - че е изпълнил
точно задължението си за плащане на сумата по записа на заповед; наличието на
твърдяните пороци на ефекта, водещи до неговата нищожност , както и наличие на
каузалното правоотношение и съществуващата връзка между това правоотношение и
записа на заповед, издаден за да гарантира изпълнение на задължения по договор
за заем, т.е. в тежест на ответника е да докаже възникване на каузалното
правоотношение- договор за заем, на което основава релативното си възражение срещу
дълга по записа на заповед, като това включва установяване на соченото от него
основание за предоставената му сумата; възражението , че заемната сума не е била предадена на
ответника.
В конкретния случай ответникът – длъжник по
процесния запис на заповед, не оспорва издаването на ценната книга, но прави
възражения, свързани с нейната действителност. Следва да се отбележи, че
приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича вземането си,
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно
чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума
пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата
и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на
заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма,
с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който
не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед,
освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. В ал.2 е посочено, че запис на заповед, в
който не е посочен падеж, се смята платим на предявяване. Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и съдържа
това словосъчетание в текста си; издателят А.А. е поел безусловно задължение да
плати сумата 7700,00 лв. по този запис на заповед на посоченото в документа
лице – Р.А.; посочени са дата на
издаване – 07.01.2019г. и място на издаване
– гр.Варна ул.Хан Тервел № 4, както и
място на плащане – гр.Варна ул.Хан Тервел № 42. Падежът на задължението е
посочен- 07.03.2019 г. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и
поемателят по ценната книга.
Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата
на чл. 535 ТЗ, както и задължителните указания на ТР № 1
от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г.,
ОСТК, констатира, че приложеният по
делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност. От същия се установява, че между страните е възникнало
валидно менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил
безусловно да плати на ищеца сумата 7700,00 лв.
По отношение на възражението на ответната страна за
нищожност на записа на заповед , поради посочване в записа на заповед , че същият е платим на
предявяване и на падеж, съдът намира същото за неоснователно, доколкото
посочения в записа падеж е крайната дата за плащане и същият е изтекъл към
момента на депозиране на заявлението в съда.
С
оглед изложеното, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 ТЗ,
задължителните указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. №
1/2004г., ОСТК и трайната съдебно практика, констатира, че приложеният по делото запис на заповед
отговаря на формалните изисквания за действителност. От същия се установява, че
между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което
ответникът се е задължил безусловно да плати на ищеца сумата 7700,00 лв.
По
отношение на твърдението на ответника относно наличие на каузалното
правоотношение - договор за заем, на което основава релативното си възражение
срещу дълга по записа на заповед и възражението , че заемната сума не бу е била предадена,
съдебният състав намира, че ответникът , чиято е била тежестта за установяване
на тези обстоятелства, не е представил доказателства, от които да се формира
извод за наличие на същите, поради което намира релевираното възражение за
недоказано.
Ето
защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният
състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните дължимостта на оспореното вземане на
ищеца по отношение на процесната сума.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи. В списъка се претендира
присъждане на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение в
минимален размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По делото не са представени доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. С
оглед на изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените
от ищеца в
настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за
извършването им, както следва: 154,00 лв. за заплатена държавна такса.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат
присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство. Присъдените
в заповедното производство разноски са в общ размер от 754,00 лв., от които
заплатена държавна такса в размер на 154,00 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв. и ДДС в размер на 100,00 лв., т.е.
общо 600,00 лв. с ДДС. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. По така направеното възражение на ответника съдебният състав като
съобрази предмета и сложността на заповедното производство, намира, че възражението
е основателно, с оглед ниската фактическа и правна сложност на това
производство. Предвид изложеното , следва да намери приложение разпоредбата на
чл.7 ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - За защита в производства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми . Видно от изисканото
заповедно производство , в същото е представено пълномощно за процесуално
представителство на заявителя , като от платежното нареждане е видно, че
адвокатският хонорар е изплатен на
17.04.2019г. С оглед горното,
минималното адвокатско възнаграждение , съгласно релевантната редакция на
Наредбата, е в размер на половината от 715,00
лв., т.е. 357,50 лв. Предвид изложеното, съдебният състав намира, че
релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на заявителя в заповедното производство е основателно, като
заплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното производство следва да бъде
редуцирано то минималния размер , съгласно чл.7 ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на
429,00 лв. с ДДС. Вследствие на изложеното следва в полза на заявителя
следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ разлер от 583,00 лв., от
които 154,00 лв. за заплатена държавна
такса и 429,00 лв. с ДДС-за заплатено двокатско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Р.А.А. ЕГН **********,***, от една страна и ответника А.И.А. ЕГН **********,***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 7700,00 лв. , представляваща задължение по запис на заповед от 07.01.2019 г., с падеж на 07.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 4562/12.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 8955/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.А. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.А. ЕГН **********,***
сумата в размер на 583,00 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 8955/2019 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, както и сумата от 154,00
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: