Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.04.2019 г.
гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На първи април две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 794
по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е за делба и е във втора фаза – по извършването й.
С първоинстанционното решение № 70 от 10.04.2018 г. и въззивното решение № I-64 от 13.07.2018 г. до делба са допуснати следните обекти, предмет на делбата,
както следва: двуетажна жилищна сграда, с партерен жилищен етаж с
обособени на етажа кухня, всекидневна, тоалетна, фоайе, баня, две спални и
гараж и първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, всекидневна, тоалетна, фоайе,
баня, две спални, построена в УПИ III-279, 282 по плана на гр. А., от която 71
кв.м. попада в имот пл. № 279 и 27 кв.м. попада в имот с пл. № 282, и дворно
място, в което е построена гореописаната сграда, намиращо се в гр. А., *** и
представляващо поземлен имот 279 в кв.146, цялото с площ от 255 кв.м. с
неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с граници УПИ XVII-279, IV-280,
поземлен имот 282 и улица, за който имот по неприложената дворищна регулация е
отреден УПИ № III-279, 282 с площ от 623 кв.м. при граници на УПИ: УПИ
XVII-279, IV-280, V-281, VII-284, 285 и улица, ведно с подобренията.
Квотите
на страните в допуснатите до делба обекти са, както следва:
- Ф.И.Ш. с ЕГН **********–
5/8 идеални части
- И.Ш.Е. с ЕГН **********
– 1/8 идеални части
- Б.Ш.М. с ЕГН **********
- 1/8 идеални части
- Ф.Т.Ш. с ЕГН **********
– 1/8 идеални части
В първото по делото съдебно заседание след
допускането на делбата, Ф.И.Ш. с ЕГН ********** е направила искане на
основание чл.349, ал.1 от ГПК за възлагане на допуснатия до делба недвижим
имот – земя и сграда, при неподеляемост на същия.
В последното съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, И.Ш.Е. с ЕГН ********** и Ф.Т.Ш.
с ЕГН **********, са дали съгласие и са поискали предоставяне на общ дял от
имота.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, съдът намира следното:
По отношение на способа за извършване на делбата:
За установяване поделяемостта на
допуснатия до делба недвижим имот – дворно място, ведно с построената в него
сграда, и възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на
съделителите, по делото е извършена съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните и приета от съда като обективна, обоснована и компетентно дадена от
лице с нужните познания.
Съгласно експертното заключение процесното дворно място и жилищна сграда са
неподеляеми съобразно квотите на съсобственост, като стойността на отделните
дялове възлиза на 49 749, 39 лева за Ф.Ш. и на 9 949, 87 лева за всеки от
останалите трима съделители, които имат равни квоти в съсобствеността – по 1/8
идеална част за всеки от тях. Вещото лице е предложило вариант на делба, при
който се обособяват два самостоятелни дяла от жилищната сграда – партерен етаж
с площ от 93, 60 кв.м. и 0, 585 % от общите части и първи жилищен етаж с площ
от 109, 30 кв.м. и 0, 415 % от общите части, при който дворното място се явява
обща част. При изслушването в съдебно заседание вещото лице сочи, че партерният
етаж няма необходимата светла височина за обособяване на самостоятелно жилище –
при необходима светла височина от 2, 60 м за обособяване на жилище, за партерния
етаж същата е 2,10 – 2, 15 м. Гаражът, преустроен в барче, представлява
помещение в самия партерен етаж, като от изслушването в съдебно заседание на
вещото лице се установява, че към него няма подход, за да бъде ползван по
предназначение като гараж.
При тези данни процесният имот е реално неподеляем между
съделителите, като този извод се обуславя от установената от заключението на
вещото лице неподеляемост на дворното място и сградата на реални дялове
съобразно броя на съделителите, независимо от искането на двама от тях за
предоставяне на общ дял. Възможността за обособяване на два дяла от сградата –
партерен и първи жилищен етаж, посочена от вещото лице, отново не би осигурила
възможност всеки от съделителите да получи реален дял от общият имот. Невъзможно
е също така обособяване на три дяла, колкото е броят на съделителите, вкл. със
съгласието на двама от тях за предоставяне на общ дял, от допуснатите до делба
сграда и дворното място, в което е построена сградата. Съдът не приема възможна
поделяемост на партерния етаж на два самостоятелни обекта на правото на собственост
- гараж и жилище, в който случай да е възможно обособяването в сградата на три
реални дяла колкото е броя на групите съделители предвид даденото съгласие на
двама от тях за получаване на общ дял – гараж, жилище на първия /партерен/ етаж
и жилище на втория /първи жилищен/ етаж. От изслушването на вещото лице се
установява, че партерният етаж няма необходимата светла височина за обособяване
на жилище. Данните от заключението на вещото лице относно характеристиките на
партерния етаж, разгледани в контекста на данъчната оценка на л.9 от делото, според
която страните са декларирали сградата като състояща се от жилище на първи етаж
от 109 кв.м. и мазе от 109 кв.м., сочат извод в насока, че партерният етаж е
бил предвиден като етаж, състоящ се от сервизни помещения. Независимо, че
фактически е преустроен и е ползван за живеене, същият обаче не отговаря на
изискването за светла височина за жилище. Макар по-нови като изисквания в
сравнение с построяването на сградата строителните правила и нормативи следва
да намерят приложение при делбата на сградата, тъй като отделните самостоятелни
обекти на правото на собственост ще възникнат като такива с решението по
извършване на делбата. Ето защо за обособяване на жилище на партерния етаж като
самостоятелен обект на правото на собственост не е достатъчен факта, че етажът
е ползван като жилищен при положение, че не отговаря на изискванията на
строителните правила за светла височина на жилище. На следващо място, независимо
от преустрояването в „барче”, гаражът също не може да бъде разгледан като
самостоятелен обект на правото на собственост отделно от партерния етаж. От
изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че се касае до несамостоятелно
помещение, вградено в партерния етаж, към което няма подходящ подход отвън, за
да служи като гараж по предназначение. Ето защо дори да е възможно обособяване
на дялове от сградата, то те са не повече от два съобразно заключението на
вещото лице, като отново не би се осигурила възможност всеки от съделителите да
получи реален дял от общият имот. При положение, че имотът – дворно място и
сграда в него, не може да се подели на толкова реални дяла, колкото са
съделителите, дори при наличие на съгласие за общ дял от двама от тях, то
следователно налице е неподеляемост на имота. Неподеляемостта на имота обуславя
изнасянето му на публична продан, с оглед разпоредбата на чл.348 от ГПК, освен
в случаите когато имотът може да бъде поставен в един от
дяловете. Възможност делбеният имот да бъде поставен в един от
дяловете е предвидена в чл.349 от ГПК в случаите когато имотът е жилищен и е
направена възлагателна претенция. Претенция за възлагане на делбения имот в
законоустановения срок е направила само съделителката Ф.И.Ш., като са налице
всички предпоставки за възлагане на имота по чл.349, ал.1 от ГПК.
Имотът е неподеляем и има жилищен характер, тъй като е безспорно, че
предназначението на застрояването на дворното място е жилищно – вж.
удостоверение за търпимост, скица и данъчна оценка. Съсобствеността върху имота
е възникнала при условията на съпружеска имуществена общност и е прекратена със
смъртта на единия съпруг – общия наследодател Ш.М.Ш., чиято преживяла съпруга е
Ф.И.Ш., последната не притежава друг жилищен имот – обстоятелство, което е
декларирала с молба на л.83 от делото и то не е било оспорено от останалите
съделители. Следва да се отбележи, че при възлагателна претенция, касаеща имот,
по отношение на който съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта
на съпруга, ирелевантно е наличието на непълнолетни деца, родени от брака, в
която връзка е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК. От значение е само имотът да е придобит при условията на съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единият съпруг,
като съделителят, предявил претенцията, е преживял съпруг. Следователно
искането по чл.349, ал.1 от ГПК е основателно - имотът е неподеляем и със жилищен
характер; съделителката, направила искането, е преживяла съпруга и имотът е
придобит в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпруга на съделителката; не
е установено притежание от страна на съделителката на друг жилищен имот.
Следва изрично да се подчертае относно
спора за поделяемост на сградата, че е вярно, че вещото лице в заключението си
е посочило, че от нея могат да се обособят два самостоятелни дяла от двата
етажа на сградата, но дори да е възможно образуване на два дяла, съделителите
са три групи, с оглед даденото съгласие на двама от тях за общ дял, съответно
не е възможно всеки от тях да получи реален дял. След като имотът е реално неподеляем
между съделителите, то същият следва да се изнесе на публична продан, освен ако
не може да се възложи в дял на един от съделителите по реда на чл.349 от ГПК. При положение, че същият е със
жилищен характер и има направено искане за възлагане от преживелия съпруг,
който няма друг жилищен имот, то не е законосъобразно неподеляемият имот да
бъде изнесен на публична продан, а следва да се пристъпи към поставянето му в
дял на преживялата съпруга Ф.И.Ш..
Не е налице противоречие с т.8 на ТР
№1/2004 г. на ОСГК на ВКС във връзка с т.нар смесена /комбинирана/
съсобственост. Тази хипотеза касае възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК, съответно е неотносима в настоящия казус по приложението на чл.349, ал.1
от ГПК, който изисква единствено имотът да е придобит в СИО, прекратена със смъртта
на наследодателя и съделителят да е преживял съпруг, като и двете предпоставки
са налице.
С оглед изложеното се
установи, че са налице предпоставките за възлагане на имота на съделителката Ф.И.Ш.. За
уравнение на дяловете последната следва да бъде осъдена да заплати на всеки от
останалите съделители паричната равностойност на притежавания от него дял
съобразно заключението на вещото лице, а именно по 9 949, 87 лева, ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на настоящото решение, съобразно разпоредбата на чл.349, ал.5 от ГПК.
Следва да се укаже на страните, че в случай, че дължимата сума не бъде
изплатена изцяло в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящото решение,
решението за възлагане се обезсилва по право.
По отношение на претенцията от
съделителката Ф.Т.Ш. срещу Ф.И.Ш. и Б.Ш.М. за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на общата вещ в размер на 3 000 лева,
считано от 07.08.2017 г. до 19.11.2018 г. - уточнение относно периода,
направено в първо съдебно заседание след допускане на делбата – л.84 от делото.
В делбеното
производство обезщетението за лишаване от ползването на процесните недвижими
имоти може да се претендира чрез два процесуални способа. На първо място
възможно е това обезщетение да бъде претендирано още в първата фаза на делбата
чрез искане по чл.344, ал.2 от ГПК. Съществува възможност обаче обезщетението
да бъде претендирано във втората фаза на делбата чрез иск по сметките – чл.346
от ГПК, както е в случая. Разлика има в периодите, за които може да се претендира
посоченото обезщетение чрез всеки от двата процесуални способа. По реда на
чл.344, ал.2 от ГПК обезщетението може да се иска за периода от постановяване
на решението по допускане на делбата или на определението по чл.344, ал.3 от ГПК до нейното окончателно приключване, докато с иска по сметките обезщетението
се присъжда за периода от писмената покана до първото по делото заседание във
втората фаза. В разглеждания случай претенцията е заявена по реда на чл.346 от ГПК и периода на претенцията е определен от 07.08.2017 г. до 19.11.2018 г.,
което е датата на първото по делото заседание във втората фаза.
Съдът намира за
неоснователна така предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция по сметки с
правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС. Когато някой от съсобствениците ползва
лично целия съсобствен имот, той дължи обезщетение от деня на писменото
поискване, като под лично ползване се разбира служенето с имота за задоволяване
на личните на съделителя и семейството му нужди. От събраните доказателства не
се установи надлежно връчено писмено поискване. Ето защо искът следва да се
отхвърли, тъй като законодателят е категоричен в изискването за надлежно
отправена писмена покана, а очевидно в случая такава няма. Приложената
нотариална покана не е в състояние да удостовери това обстоятелство, тъй като
от нея е видно, че същата не е връчена на ответниците по претенцията.
По отношение на държавните такси:
Всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството
съобразно стойността на дела си в съсобствеността, на основание чл.355 ГПК и
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както следва: съделителката Ф.И.Ш.
– 1 989, 97 лева и 397, 99 лева за всеки от останалите трима съделители.
Следва да се отбележи, че в срока за
произнасяне на решението е постъпила молба
с вх. № 2413 от 22.04.2019 г. от адв. А.Т., като е приложено пълномощно
от Ф.Т.Ш., с която се оспорва заключението на вещото лице относно поделяемостта
на сградата и се иска отмяна на хода по същество, правейки се нови
доказателствени искания. Съдът се запозна с молбата, като въпреки че
възраженията са направени извън срока за това, то като част от въпросите, които
се обсъждат в делбеното производство, е дал отговор на спорните такива относно неподеляемостта
на делбения имот на толкова дяла, колкото е броят на съделителите, съответно
няма основание да уважава направеното искане за отмяна хода по същество за
събиране на несвоевременно поисканите пред настоящата инстанция доказателства.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на основание чл.349, ал.1 от ГПК на Ф.И.Ш. с ЕГН **********
допуснатия до съдебна делба недвижим имот: дворно място,
намиращо се в гр. А., *** и представляващо поземлен имот 279 в кв.146, цялото с
площ от 255 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с граници УПИ
XVII-279, IV-280, поземлен имот 282 и улица, за който имот по неприложената
дворищна регулация е отреден УПИ № III-279, 282 с площ от 623 кв.м. при граници
на УПИ: УПИ XVII-279, IV-280, V-281, VII-284, 285 и улица, ведно с подобренията
и построената в дворното място масивна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж и първи жилищен етаж.
ОСЪЖДА
Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати на И.Ш.Е. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949, 87 лева,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до
заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати на Б.Ш.М. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949, 87 лева,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до
заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати на Ф.Т.Ш. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949, 87 лева,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до
заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на
страните, че на основание чл. 349, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ГПК, за
вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите съделители могат да впишат
законна ипотека, а съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов
собственик, след като изплати в горепосоченият шестмесечен срок от влизане в
сила на настоящото решение определеното парично уравнение заедно със законната
лихва, като ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за
възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОТХВЪРЛЯ иска на
Ф.Т.Ш. с ЕГН ********** срещу Ф.И.Ш. с ЕГН ********** и Б.Ш.М. с ЕГН ********** за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на имота, считано от 07.08.2017 г. до
19.11.2018 г., в размер на общо на 3 000 лева.
ОСЪЖДА Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати в полза на А.кия районен съд сумата
1 989, 97 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството
по делба.
ОСЪЖДА И.Ш.Е. с ЕГН ********** да заплати в полза на А.кия районен съд сумата 397,
99 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството по делба.
ОСЪЖДА Б.Ш.М. с ЕГН **********, да заплати в полза на А.кия районен съд сумата
397, 99 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството по
делба.
ОСЪЖДА Ф.Т.Ш. с ЕГН ********** да заплати в полза на А.кия районен съд сумата 397,
99 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството по делба.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: