О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 14.07.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-10 състав, в публичното
заседание на пети юли в състав:
Съдия:
Николай Енчев
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното
от съдия Енчев т. д. № 7920/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.29 от ЗТР.
Ищецът
„С.Р.“ ЕООД твърди, че се легитимира като собственик на недвижим имот, намиращ
се в София, по отношение на който имот е уважен предявен от ответника „С.и.“
ЕАД отрицателен установителен иск, с който е признато за установено между
страните, че ищецът не е собственик на имота и е отменен нотариалния акт за
собственост. Легитимацията на ответника по така предявения отрицателен
установителен иск се е базирала на извършено и вписано с решение на СГС по ф.д.
16757/95г. от 3.02.1997г. увеличение на капитала на ответното дружество чрез
апорт на същия недвижим имот. Ищецът поддържа, че продължава да владее
недвижимия имот. Предявява иск за установяване, че с въпросното решение
за вписване на увеличението на капитала е вписано несъществуващо обстоятелство.
Обуславя правния си интерес от предявяване на този иск с възможността в негова
полза да се породи право да иска отмяна по реда на чл.303 от ГПК на влязлото в
сила съдебно решение по отрицателния установителен иск, тъй като ще бъде налице
отмяна на постановление на съд в широкия смисъл на това понятие. Също така
твърди, че при уважаване на предявения иск за него би възникнала възможността
да предяви отрицателен установителен иск за отричане на правото на собственост
на ответника върху имота. Доводите на ищеца за вписване на несъществуващо
обстоятелство са, че липсва решение на
едноличния собственик на капитала на ответното дружество за увеличаване на
капитала, че не е изменен устава на дружеството, за да се отрази увеличението
на капитала, че такова увеличение е взето в нарушение на чл.72 от ТЗ в
редакцията му към момента на решението и липсва нотариално заверено съгласие на
едноличния собственик за такова увеличение.
Ответникът
„С.и.“ ЕАД прави възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на
правен интерес.
Софийски
градски съд намира от фактическа и правна страна следното:
С
влязло в сила решение на от 15.08.2014г. на Софийски апелативен съд по т.д.
4417/2012г. е уважен предявен от „С.и.“ ЕАД отрицателен установителен иск че „С.Р.“
ЕООД не е собственик на спорния недвижим имот. Искът е бил обоснован с
твърдения, че нито „С.Р.“ ЕООД, нито едноличният собственик на капитала му,
който е взел решение за апортиране на
имота в капитала на това дружество, всъщност са придобили правото на
собственост върху имота.
При
тези обстоятелства и предвид становищата на страните съдът намира предявеният
иск за недопустим поради липса на правен интерес. С разглеждането на предявения
иск по същество не биха настъпили изгодни за ищеца правни последици, доколкото
не би било признато претендирано от него право, не би било отречено оспорвано от него право, което да е претендирано
от ответника, нито биха се създали някакви правни възможности в полза на ищеца.
С
оглед обоснования от ищеца възможен правен интерес от предявяването на иска
следва да се посочи, че в резултат на евентуално уважаване на иска за
несъществуващо вписване на увеличението на капитала на „С.и.“ ЕАД не би
възникнало отменително основание по чл.303 от ГПК в полза на „С.Р.“ ЕООД за
атакуване на влязлото в сила решение, с което е признато за установено, че „С.Р.“
ЕООД не е собственик на спорния имот.
В
допълнение, едно положително решение по иска по чл.29 от ЗТР по никакъв начин
не би направило допустим отрицателен установителен иск на „С.Р.“ ЕООД
срещу „С.и.“ ЕАД за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на имота, защото при наличие на
влязло в сила решение между двете страни, с което е разрешен спорът между тях
относно липсата на право на собственост върху имота в патримониума на „С.Р.“
ЕООД, за това дружество не би бил налице правен интерес от такъв отрицателен
установителен иск.
Неоснователно
ищецът се позовава на определение № 578 от 13.07.2011г. по ч.г.д. 429/2011г. на
ІІ т.о. на ВКС при обосноваване на твърденията си за правен интерес от
предявения иск. Цитираното определение разглежда
хипотеза, при която е бил налице вече уважен ревандикационен иск, основан на
вписано увеличение на капитала чрез апорт на спорния недвижим имот. Тази
хипотеза е коренно различна от настоящата, при която ищецът с предявения иск се
стреми да премахне последиците от уважен спрямо него отрицателен установителен
иск за собственост. Докато при разглеждания с цитираното определение на ВКС случай
искът за установяване недопустимостта на вписването би могъл евентуално да
обуслови интерес от отмяна на решението по ревандикационния иск, тъй като би
имал пряко отношение към придобиването на правото на собственост от ищеца по
ревандикационния иск, едно решение по предявения в настоящото производство иск
по чл.29 от ЗТР не би имал отношение към твърденията на ищеца, че той е
придобил право на собственост върху имота, нито би довело до възможност за
преразглеждане, по реда на чл.303 от ГПК, на решението по отрицателния
установителен иск, което също има за предмет отричаното право на собственост на
ищеца върху имота и не засяга нито евентуално право на „С.и.“ ЕАД върху този
имот, нито твърдяното от „С.и.“ ЕАД придобивно основание.
Решението
за уважаване на отрицателен установителен иск за собственост може и следва да
бъде основано на някое от следните обстоятелства: липса на годно и валидно
придобивно основание в полза на претендиращия това право, последващо изгубване
на това право или прехвърляне на придобито право на собственост в полза на друг
правен субект. То не може да бъде основано на придобиването на спорния недвижим
имот от оспорващия правото на собственост на ищеца, защото произнасяне по тези
въпроси би излизало извън предмета на делото, който не е дали предявилият
отрицателния установителен иск е собственик на имота, а дали ответникът по този
иск е собственик на този имот. Пренесено
на плоскостта на спора между страните по настоящото дело, това принципно
положение означава, че с влязлото в сила решение Софийски апелативен съд се е
произнесъл само по въпроса дали „С.Р.“ ЕООД е било собственик на спорния имот,
но не и по въпроса дали „С.и.“ ЕАД е придобило на валидно основание такова
право върху същия имот чрез апортна вноска. По тази причина дори и при
разглеждане по същество на настоящия иск по чл.29 от ЗТР да се установи
твърдяното несъществуване на вписаното увеличение на капитала на „С.и.“ ЕАД,
това по никакъв начин не би довело до възникване в полза на „С.Р.“ ЕООД на
отменително основание по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото би имало
евентуални последици върху претендираното от „С.и.“ ЕАД право върху имота,
което не е било предмет на влязлото в сила решение, но не би имало последици
върху отреченото със съдебното решение право на „С.Р.“ ЕООД върху имота.
Неоснователно
ищецът поддържа довод, че въпроса за
вписването на увеличението на капитала на „С.и.“ ЕАД е бил разгледан в решението на Софийски апелативен
съд по предявения отрицателен установителен иск. В действителност въпросът за
апортната вноска в полза на „С.и.“ ЕАД е разгледан само като процесуална
предпоставка, обуславяща правния интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Основният въпрос, по който съдът се е произнесъл по същество
обаче не бил този, а дали „С.Р.“ ЕООД е придобило правото на собственост по
някакъв начин. Доводът на ищеца не държи
сметка за различното значение на тези два отделни правни въпроса в рамките на
исковия процес. Производството за отмяна на влезли в сила решения по чл.303 и
сл. от ГПК е средство за защита срещу порочни, а не срещу недопустими съдебни
решения, както е очевидно от естеството на отменителните основания по чл.303,
ал.1 от ГПК и както е категорично изяснено в българската правна теория. Следователно,
дори и да възникне отменително основание за преразглеждане на влязлото в сила
решение на Софийски апелативен съд, въпросът, който би се поставил за решаване
пред съответните съдилища ще бъде не дали вписаното увеличение на капитала на „С.и.“
ЕАД е действително и съответно дали „С.и.“ ЕАД е придобило собственост, а дали
„С.Р.“ ЕООД е собственик на спорния имот.
По
изложените съображения производството по предявения иск следва да бъде
прекратено, след като бъде отменено определението от 5.07.2017г. за даване ход
на устните състезания. На основание чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер 4 580лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение от 5.07.2017г. за даване ход на устните състезания по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.29 от
ЗТР.
ОСЪЖДА
„С.Р.“ ЕООД, ***, съд. Адрес ***, чрез адв. С.Д., да заплати на „С.и.“ ЕАД, ***,
на основание чл.78, ал.4 от ГПК
Сумата 4 580лв. разноски.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен
срок от връчването му.
Съдия: