№ 141
гр. П., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500120 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №1160/20.12.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100927/2021г. по описа на РС- П. е осъден „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„Младост
3“, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от
управителите И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от
гр.П., ул.„Р.А.“ №11, ет.5, ап.50 на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата
от 966,61лв., от която договорна /възнаградителна/ лихва в размер на
232,85лв., такса в размер на 12,50лв. и такса за поръчителство в размер на
721,26лв., представляваща заплатена без основание сума по договор за заем
№650274 от 03.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 10.03.2021г., до окончателното плащане.
Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.С., ж.к.„Младост 3“, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А,
ет.9, офис 20, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на
Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Р.А.“ №11, ет.5, ап.50, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, разноски за държавна такса в размер на 50лв. и депозит за
1
вещо лице в размер на 250лв.
Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.С., ж.к.„Младост 3“, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А,
ет.9, офис 20, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на
адвокат Г.Г. Ч., ЕГН ********** от АК- С., със съдебен адрес: гр.С., ул.„И.Д.”
№7, ет.5, ап.9, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Фератум
България“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Ц. от АК- С..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Визира се, че решаващият съд правилно е приел, че между ищеца и
ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, както и че
същият не е нищожен поради липса на волеизявление от страна на ищеца,
поради нарушение на предписаната от закона форма или поради размер, по-
малък от законоустановения
Приема се, че погрешни са обаче изводите за нищожност на договора,
изложени в обжалваното решение
В тази насока се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е указал по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, за
част от твърдените от ответника факти не са ангажирани доказателства
Счита се, че не е правилен извода на съда, че годишния лихвен процент
на разходите по кредита /ГПР/, посочен в договора не съответства на
действителните разходи.
Визира се, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата
договорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в
ГПР на кредита, съгласно пар.1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В
допълнение се посочва, че тази сума не е била известна на кредитодателя,
доколкото се уговаря между потребителя и трето за кредитното
правоотношение лице, т.е. не отговаря на предпоставките за включване в
кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките
за включване в общите разходи по кредита по смисъла на пар.1 от ДР на ЗПК,
а и с оглед житейската и правна логика
2
Твърди се, че не е налице нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК, съответно
чл.10а, ал.4 от ЗПК. В процесният случай, кредиторът не е изисквал подобни
такси, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство не се
уговаря, нито се дължи от дружеството, отпуснало кредита. Ответникът не
знае и не е уведомяван за възнаграждението, дължимо от ищеца към
поръчителя, поради което е обективно невъзможно да включи тази сума в
ГПР. Приема се, че изводът на съда в обратния смисъл е произволен, като за
това не са събрани никакви доказателства в хода на съдебното дирене
Относно липсата на неравноправност на клаузата за обезпечение по
смисъла на ЗЗП, съответно липса на заобикаляне на закона чрез уговаряне на
задължение за обезпечаване връщането на отпуснатите кредитни средства се
моли да се приеме, че уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат
кредит, поето доброволно от едната страна не нарушава закона и
представлява неравноправна клауза, особено при условията на пазарна
икономика.
Сочи се, че включването в договора за кредит на задължение за
обезпечаване на неговото връщане е напълно законосъобразна уговорка
между страните.
В допълнение се визира, че възнаграждението по договора за гаранция
е заплатено в полза на трето лице по спора. Предвид на което, „Фератум
България“ ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за
гаранция. Това означава не само, че не е налице намерение за заобикаляне на
закона от страна на ответника, но и че при потвърждаване на постановеното
съдебно решение, ищецът би се обогатил без правно основание за сметка на
ответника.
Ето защо се счита, че нищожност на договора не е налице, поради което
предявения кондикционен иск не е основателен.
Относно полученото от „Фератум България“ ЕООД и впоследствие
заплатено на „Фератум Банк /М./ възнаграждение се сочи, че обратно на
посоченото от съда, релевантно спрямо основателността на иска е
обстоятелството, че възнаграждението по договора за гаранция, сключен
между ищеца и „Фератум Банк /М./ е прехвърлено на „Фератум България“
ЕООД към поръчителя.
Сочи се, че следва да се съобрази признанието на ищеца в исковата
3
молба, че има задължения към „Фератум Банк“, като на основание чл.16, ал.2
от Общите условия към Договор за потребителски кредит, „Фератум
България“ ЕООД има право да събира тези задължения и следователно има
правно основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на
ответника суми по договора за потребителски кредит. Следователно,
възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето по
спора лице. „Фератум България“ не се е обогатило от платените суми,
свързани с договора за гаранция.
Моли да се приеме, че твърдението за нищожност на уговореното
възнаграждение по договора за гаранция, сключен между ищеца и „Фератум
Банк /М.“ не влече след себе си действителност на целия договор, съгласно
чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Твърди се, че обстоятелството, дали предвиденото в договора за кредит
възнаграждение за поръчител представлява скрита възнаградителна лихва и
следва да бъдат включени в лихвения процент или в ГПР не рефлектира
върху действителността на договора като цяло, а единствено би могло да
доведе до разсъждения за действителност на клаузата за възнаграждение за
поръчител.
Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение и се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове,
като неоснователни.
Моли се за присъждане на направените по делото пред първата и втора
инстанция разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р. ИВ.
Й., чрез процесуалния й представител адв.Г.Ч..
В него се визира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно.
Счита се, че в хода на първоинстанционното производство е доказано
по безспорен и категоричен начин, че са налице всички необходими
предвидими предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на
ответното дружество.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна
4
жалба се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен съдебен акт,
предмет на настоящото въззивно производство бъде потвърден.
Моли се за присъждане на сторените в производство разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Фератум България“ ЕООД,
редовно призован, законен представител не се явява. От процесуалния
представител на същия е постъпило писмено становище в което се моли да се
приеме, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и
като такъв следва да се отмени.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
За ответникът по жалбата- Р. ИВ. Й., редовно призована, не се явява. От
страна на процесуалния й представител- ада. Ч. е постъпило писмено
становище, в което се иска да се отхвърли подадената въззивна жалба, като
неоснователна и се потвърди обжалвания съдебен акт.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повода
на подадена искова молба от Р. ИВ. Й. чрез пълномощника й адв.Н. срещу
„Фератум България“ ЕООД, с правно основание чл.23 вр. чл.22, вр. с чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът Р. ИВ. Й., че на 03.08.2018г. е сключила
с ответника „Фератум България” ЕООД договор за потребителски кредит
№650274 за сумата от 2500лв. при фиксиран ГЛП в размер на 23.00%, ГПР в
размер на 49.11% и общ размер на дължимата сума 3075лв.
Визира се, че между страните било уговорено, че договорът за кредит
ще бъде обезпечен от „Фератум Банк“ срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 1925лв., за което бил сключен договор на същата дата.
Твърди се от страна на ищцата, че е погасила изцяло сумата по
сключения договор в размер на 5000лв., като сумата била изплатена
единствено на „Фератум България” ЕООД.
Счита се, че описаните договори са нищожни (недействителни), на
основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие
със закона. Твърди нищожност на същите, на основание чл.10, ал.1 във връзка
5
с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, а именно
процедурата, уредена в чл.8 и следващите от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като
договора бил сключен чрез използване на средства за комуникация от
разстояние.
Твърди се, че доставчиците „Фератум България” ЕООД и „Фератум
Банк“ не били предоставили на потребителя преддоговорна информация, не
са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението
на договорите и за условията, при които последният може да се откаже от
тях. Твърди, че всички разменени между доставчиците и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на
ЗЕДЕУУ, тъй като представляват неподписани електронни документи. Счита
се, че е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за
всяка от страните по договорите.
Твърди се нищожност на договора за кредит, на основание чл.11, ал.1,
т.7 във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно общият размер на кредита, като в договора
бил посочен единствено размерът на отпуснатия заем, но липсвало посочване
на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.
Твърди се нищожност на договора за кредит, на основание чл.11, ал.1,
т.10 във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. В тази връзка се сочи, че в
договора не са описани основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване, и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР, което противоречи на императивните изисквания
на чл.19, ал.1 във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК.
Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е погрешен, а
действителният ГПР е в размер на 100% и надвишава максимално
установения праг съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.
Счита се, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на
„Фератум банк“ и сключения с този поръчител договор излиза от присъщата
функция за обезпечаване на заема и има за цел единствено начисляване на
6
допълнителни разходи по кредита. В този смисъл се сочи, че поръчителят е
лице, което е посочено от кредитодателя и потребителят е заплатил такса,
равняваща се на повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без
да е налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит от негова
страна.
Твърди се, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на
точно определено лице, за което се заплаща и възнаграждение, противоречи
на изискването на чл.16 от ЗПК за извършване на проверка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора.
Счита се, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от
ЗЗП, тъй като не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, както изисква
чл.147, ал.1 от ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора по смисъла на чл.143,
ал.2, т.19 от ЗЗП.
Счита се, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение
между потребителя, „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“, чиято цел
е заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10а, ал.2 от ЗПК под
предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице
„поръчител“. Въпреки това, впоследствие тези такси се заплащат на
заемодателя, а не на поръчителя. Посочва, че на потребителя не е
предоставена възможност да посочи избран от него поръчител, а
поръчителството на избрано от заемодателя лице е абсолютна предпоставка
за одобряване на договора за кредит.
Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.19, ал.1 във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени разходите за заплащане на
възнаграждението по сключения с „Фератум Банк“ договор за възлагане на
поръчителство, което по своята същност представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да
е част от ГЛП и ГПР. В тази насока се сочи, че възнаграждението е част от
общо дължимата сума по кредита, тъй като е заплатено на „Фератум
България“ ЕООД като част от дължимите по кредита суми и впоследствие не
е прехвърлен на поръчителя „Фератум Банк“. По този начин размерът на ГПР
би бил 100 %, което е нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло. Счита се, че с тези действия
7
„Фератум България“ ЕООД е заобиколил изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, а съгласно чл.21,
ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.
Визира се, че погрешното посочване на ГПР следва да се приравни на
хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
респективно цели договор да се обяви за недействителен на основание чл.22
от ЗПК. Договорът е недействителен и поради обстоятелството, че грешно
посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата сума,
дължима от потребителя по кредита- като общо дължима сума е посочена
сумата от 3075лв., а в действителност по договора е заплатена сума в размер
на 5000лв.
Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП.
Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на
основание чл.11, ал.1, т.9 във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД поради това, че клаузата за възнаградителна лихва (ГЛП)
противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й надвишава трикратния
размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно двукратния
размер на законната лихва за обезпечени заеми. Позовава се и на
противоречието между посочения в преддоговорната информация фиксиран
ГЛП и този, посочен в договора за кредит.
Твърди се нищожност на договора и на основание чл.11, ал.1, т.11 във
връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В тази връзка се сочи, че в договора е посочен единствено
броят на погасителните вноски и падежът на първата вноска без да е посочена
периодичността им и датата на падежа на всяка една от тях. Посочва се също
8
така, че погрешно изчислената обща сума, дължима от потребителя, вместо
реално изплатената води и до погрешно посочен брой и размер на
погасителните вноски.
Твърди се, че договорът е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 във
връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден.
Счита се, че нищожността на договора за потребителски кредит води до
нищожност и на свързания с него договор за гаранция.
Твърди се, че договорът е унищожаем, на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД
поради измама или евентуално, на основание чл.28, ал.1 от ЗЗД поради
грешка. В този смисъл се визира, че към момента на сключване на
договорите, „Фератум България“ ЕООД е въвел в заблуждение ищеца относно
действителните размери на отпуснатия заем, на общата сума, която следва да
върне, на ГПР и на погасителните вноски. Счита се, че ако ищецът е бил
запознат с действителното съдържание на тези многобройни и съществени
уговорки, със сигурност е нямало да сключи договора.
Твърди си, че договорът е унищожаем, на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с
оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Сочи се, че към момента на сключване на договора, ищецът не е
разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи основните си
потребности, което е оказало влияние върху формирането на вътрешната му
воля да сключи договора, както и че са налице явно неизгодни условия по
договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността
на насрещните престации.
При условията на евентуалност е налице позоваване на нищожността на
отделни клаузи на договора, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради
нарушение на закона- чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите
нрави и на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност.
Твърди се, че в изпълнение на договора за кредит е заплатил на
9
ответника сумата от 5000лв., поради което позовавайки се на разпоредбата на
чл.23 от ЗПК предявява осъдителен иск против ответника за заплащане на
сумата от 966,61лв. (след допуснатото от съда изменение на иска),
представляваща недължимо платена сума по потребителския кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от страна на
ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез пълномощника му юриск.И.. В
него от страна на последната се приема, че исковата молба е нередовна. В
този смисъл се твърди, че ищецът не е представил ясно и изчерпателно
изложение на обстоятелствата, на които основава исковете си. В тази връзка
се моли за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по
делото или да даване на указания на ищеца да конкретизира от къде
произтича претендираната надплатена сума и как ответникът е свързан с нея,
както и да посочи недвусмислено кога и как е надплатена претендираната
сума, да посочи ясно и недвусмислено как е възникнало задължението за нея,
като го подкрепи с доказателства.
На следващо място се счита, че предявените искове за обявяване на
нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция са
недопустими поради предявяването им срещу ненадлежна страна, доколкото
страна по тях е „Фератум Банк“, представляващо самостоятелно юридическо
лице, а договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по
което ответникът не е страна. Поради това се прави искане за оставяне на
исковете без разглеждане, като недопустими.
По същество се оспорва подадената искова молба по основание и
размер. Счита се, че претенциите на ищеца не са подкрепени от убедителни
писмени доказателства, а представените такива не са годни да породят
релевираните и желани от ищеца правни последици. Оспорват се твърденията
на ищеца за накърняване на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като бланкетни,
недоказани и противоречащи на обективната истина.
Твърди се, че като финансова институция, сключваща договори за
кредит с потребители, ответникът спазва всички предвидени законови
изисквания, в т.ч. ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Сключваните от ответника
10
договори за заем са изготвени изцяло в съответствие с императивните норми
на закона, а прилаганите от него Общи условия по договорите за кредит са
предмет на предварително одобрение от БНБ. Описва се подробно процеса на
сключване на договор от разстояние. Посочва се, че при попълване на
електронното искане за отпускане на кредит ищецът е посочил телефонен
номер и електронна поща и сам е пожелал да се възползва от допълнителна
услуга- гаранция, предоставяна от Фератум Банк.
Визира се, че потребителят може да избере, дали да предостави
поръчител- личен гарант или да избере юридическо лице като поръчител.
Твърди се, че след като е бил одобрен за отпускане на кредит на
посочената от ищеца електронна поща са му били изпратени договорът за
кредит, общите условия, погасителният план и преддоговорната информация,
а с изпращане на SMS, ищецът е дал своето съгласие да сключи договора.
Твърди се, че потвърждаването със CMC представлява обикновен
електронен подпис, но позовавайки се на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ и предвид
наличието на изрична уговорка в чл.9 от договора за кредит се приема, че в
случая страните са придали на обикновения електронен подпис правната сила
на саморъчен подпис.
Оспорва се твърдението на ищеца, че в договора не бил посочен общият
размер на кредита, че липсвало посочване на начина, по който ще бъде
изплатена сумата и в какъв срок.
Твърди се, че както в стандартния европейски формуляр, изпратен на
ищеца на посочената от него електронна поща, така и в договора за
потребителски кредит, по ясен и разбираем за ищеца начин е посочена
общата сума, която следва да бъде върната от ищеца, в т.ч. главница и лихва.
Твърди, че посоченият ГПР в договора за кредит е в съответствие с
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по- висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за
предоставената от Фератум Банк услуга за гаранция не се включва в размера
на ГПР, тъй като не е задължителна за сключване на договора за кредит като
потребителя може да посочи поръчител, избран от него. Счита се, че
невключването на възнаграждението по договора за гаранция към размера на
ГПР не представлява заблуждаваща търговска практика, тъй като
потребителят е бил надлежно информиран за необходимостта от
11
предоставянето на обезпечение и сам е избрал да ползва услугите на Фератум
Банк още при кандидатстването за кредит.
Твърди се, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява
следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на
потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск за ответника при
неизпълнение от страна на ищеца.
Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца, че уговорената
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. В тази насока се
визира, че същата не включва възнаграждението за услугите за предоставяне
на гаранция и размерът й е в рамките на максималния размер, установен от
закона.
Сочи се, че условията за издължаване на кредита, включително
информацията за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски са посочени в погасителния план, който е неразделна
част от договора за кредит, като се оспорват като неоснователни твърдения на
ищеца в този смисъл.
Посочва се, че правото на отказ от сключения договор за потребителски
кредит е уредено в чл. 9 от договора.
Оспорват се, като неоснователни твърденията на ищеца за
унищожаемост на договора за кредит, тъй като на ищеца е била представена
цялата преддоговорна информация в процеса на кандидатстване за кредит и
на всеки един етап от кандидатстването ищецът е могъл да се откаже от
искания кредит, но въпреки това е дал своето изрично съгласие за сключване
на договора за кредит чрез нарочен SMS.
Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът за кредит и договорът
за гаранция са сключени поради крайна нужда, тъй като ищецът не излага
конкретни факти в тази насока и не ангажира доказателства за това. Позовава
се също така на обстоятелството, че приемайки Общите условия ищецът е
декларирал, че икономическото му положение позволява своевременно да
изпълни условията по договора и не смята условията по договора за себе си
като крайно неподходящи.
Посочва се, че ищецът е добре запознат с продуктите на ответника, тъй
като в периода от 16.05.2018г. до 16.08.2018г. е кандидатствал общо 19 пъти
за кредит, като само в шест от случаите е бил одобрен. При всяко
12
кандидатстване ищецът е посочвал един и същи телефонен номер и
електронна поща.
По изложените съображения се прави искане за връщане на исковата
молба като нередовна, алтернативно за даване на указания на ищеца за
отстраняване на нередовностите в исковата молба, а по същество- за
отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноските по
делото.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, а в тази насока това се установява и от
приложените по делото писмени доказателства, а именно: Договор №650274
от 03.08.2018г. за предоставяне на потребителски кредит, преддоговорна
информация и Общи условия, че между тях е сключен договор, по силата на
който ответникът „Фератум България“ ЕООД, в качеството на кредитор се е
задължил да предостави на ищеца Р. ИВ. Й. в качеството й на
кредитополучател заем в размер на 2500лв., а кредитополучателят се е
задължил да върне на кредитора на 12 вноски съгласно приложения
погасителен план сума в размер на 3 075 лв., включваща сумата на отпуснатия
кредит в размер на 2500лв. и лихва в размер на 575лв., при лихвен процент в
размер на 23% и ГПР в размер на 49.11%. Кредитът е обезпечен с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора.
Съгласно чл.7 от договора, ищецът е дал изричното си съгласие кодът за
потвърждение, предоставен от кредитора, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП във взаимоотношенията с дружеството да
има силата на негов собственоръчен подпис.
Не се оспорва, че на 04.08.2018г. между ищеца Р. ИВ. Й., в качеството й
на клиент и третото неучастващо по делото лице „Фератум Банк“,
регистрирано в М., в качеството на гарант е сключен договор за гаранция
(поръчителство), по силата на който гарантът се е задължил солидарно с
клиента да отговоря спрямо кредитора по договор за потребителски кредит
№650274 от 03.08.2018г., съгласно разпоредбите на ЗЗД за изпълнение на
13
всички задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит,
сключен между кредитора и клиента, а клиентът се е задължил да заплати на
гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 1925лв., която да
преведе по банковата сметка на гаранта. В тази връзка- Договор за гаранция
/поръчителство/- л.189-190.
Съгласно чл. 2.2. от договора за гаранция (поръчителство), клиентът
във взаимоотношенията с гаранта изявленията, направени до него от
идентификационния номер на клиента, подписани с неговия код за
потвърждение, се считат за негови изявления, а изходящите от
идентификационния номер на клиента съобщения със съдържание, посочено в
Общите условия, имат силата на електронни изявления, удостоверение с
електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза се
установява, че при кандидатстването за кредит потребителят попълва
необходимите данни. Във формата е налична секция „Избери гарант“, в която
потребителят има възможност да избере една от две възможности: „Гаранция
от „Фератум Банк“, „Личен Гарант/Поръчител“. При избор на някоя от двете
възможности се зарежда форма с допълнителни данни за избраната такава. На
вещото лице е била предоставена справка от „Фератум България“ ЕООД за
наличие на одобрени с личен гарант кредити на кредитоискатели, различни от
ищеца, подробно посочени в приложение №3 към заключението. От
техническото изследване е установено, че използваният шрифт за основната
част на текста на договор за кредит №650274 от 03.08.2018г. е изписана с
шрифт от типа „Таймс Ню Роман“ (Times New Roman) с размер 12 pt.
Използваният шрифт за основната част на текста на погасителен план към
договор за кредит 650274 е изписана с шрифт от типа „НимбусСанЛ“
(NimbusSanL) с размер 12 pt до 18 pt. Съгласно предоставените на вещото
лице логове от изпратени имейли на 03.08.2018г. в 15:14ч. е изпратен имейл
на ******@****.**, съдържащ данни за получено искане за кредит. На
03.08.2018г. в 15:16ч. е изпратен имейл на rina62@,mail.bg. съдържащ
одобрение за кандидатстване, както и СЕФ, договор за потребителски кредит,
Общи условия. Съгласно информационната система на „Фератум България“
ЕООД потребителят е потвърдил получаването на документите и съгласието
си за сключване на договора на 03.08.2018 г. в 15:41:13 ч. чрез изпращане на
SMS от телефонен номер ....
14
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната
експертиза сумата, която ищецът е изплатил на „Фератум България” ЕООД по
договора за предоставяне на потребителски кредит №650274 от 03.08.2018г. е
общо в размер на 3466,61лв. Със същата са погасени следните задължения по
договора: главница в размер на 2500лв., договорна (възнаградителна) лихва в
размер на 232,85лв., такса в размер на 12,50лв. и обезпечение (гаранция) в
размер на 721,26лв. Действителният размер на ГПР по договора, използвайки
установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и имайки
предвид параметрите на отпуснатия кредит, посочени в същия е 49.11%. С
договорената сума на обезпечението от 1925лв. спрямо общата сума, дължима
от потребителя по кредита (3075лв.) договорът за кредит се оскъпява с
62.60%, а със заплатената от ищеца сума на обезпечението (721,26лв.) спрямо
общата сума, заплатена от потребителя на кредита (2745,35лв.), договорът за
кредит се оскъпява с 26.27%. Сумата в общ размер на 721,26 лв., платена от
ищеца по сключения между него и „Фератум Банк” (М.) договор за гаранция
не е задържана от ответника, а е надлежно преведена от него на банката, като
с нея е погасено задължението на ищеца спрямо „Фератум Банк” (М.).
По делото е прието писмо от третото неучастващо по делото лице
„ИзиПей“ АД, ведно с приложена към него справка в табличен вид,
съдържаща информация и данни за извършени плащания от Р. ИВ. Й. в полза
на „Фератум България“ ЕООД за периода от 03.08.2018 г. до момента на
извършване на справката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява
неоснователна.
15
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.55 от
ЗЗД.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В случая, съдът не приема за основателно възражението изложено в
жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В
този аспект настоящата инстанция приема, че правилно районният съд е
разпределил и доказателствената тежест, като е указал на ответника, който се
ползва от последиците на оспорения договор, че е в негова тежест да докаже
съответствието на договора за потребителски кредит с разпоредбите на ЗПК и
останалите императивни разпоредби на материалния закон.
С оглед повдигнатия спор за връщане на недължимо платена сума по
потребителски договор, за който се твърди да е недействителен, съдът е
необходимо да изследва действителността на процесния договор с оглед
наличие на неравноправни клаузи в договора и нарушаване на императивни
правни норми. По отношение на правата на потребителите е налице
специален закон, който въвежда императивни изисквания към договорите с
потребители- ЗЗП, а по отношение на потребителските кредити и ЗПК. Така в
чл.22 от ЗПК са въведени основанията за недействителност на договорите за
потребителски кредит, като нормите са императивни. Нарушението на която
и да е от тях, води до недействителност на договора.
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В
16
§1, т.2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „Обща сума, дължима от
потребителя“ и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита на потребителя. В процесният договор като обща сума, която
следва да бъде върната е посочена сумата 3075лв., която включва отпуснатия
кредит 2500лв. и 575лв.-лихва, при лихвен процент- 23%. Посочено е, че ГПР
е 49.11%, но не е ясно същия от какво се формира. В общата сума не е
включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на
1925лв. Според чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank банк на кредитора, за което
кредитополучателя заплаща вноски в горепосочения общ размер 1925лв.,
която сума не е включена в ГПР. С включването й, ГПР се променя на 62.60%
/виж заключението на икономическата експертиза/. Тази сума несъмнено
следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне
на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Предвид това, оплакването в жалбата за
неправилност на този извод на първостепенния съд се явява неоснователно. С
оглед това, настоящият състав на съда намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за
гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР,
което на самостоятелно основание води до недействителност на договора
/чл.22 ЗПК/.
При тези съображения и неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба, след съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, решението, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
неоснователна се остави без уважение.
С оглед този изход на делото, няма основание за присъждане на
претендираните от страна на „Фератум България“ ЕООД съдебно- деловодни
разноски, като такива следва да се присъдят такива в полза на процесуалния
17
представител на въззиваемата страна.
В случая, последната се представлява безплатно по делото от адвокат
Г.Г. Ч. с ЕГН ********** от гр.С., ул.„И.Д.“ №7, ет.5, ап.9, при условията на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, който е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение. На основание чл.38, ал.2 от същия закон, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в
Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В настоящия случай предявеният иск за неоснователно
обогатяване е с цена 966,61лв., като пред въззивната инстанция същият с
оглед предмета на обжалване и на основание разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е същия. Ето защо на адвокатът с оглед на този материален
интерес следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1160 от 20.12.2021г., постановено по
гр.дело №20215220100927/2020г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к.„Младост 3“, бул.„Александър Малинов“
№51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., да
ЗАПЛАТИ на адв.Г.Г. Ч., ЕГН ********** от АК- С., със съдебен адрес:
гр.С., ул.„И.Д.” №7, ет.5, ап.9, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Решението е окончателно и не подлежи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18