Решение по дело №2071/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.107 ал.3 вр. чл.156 ал.4 от ДОПК и е образувано по жалба от И.К.З. ***-АУ-2091/30.06.2021г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от ст. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в размер на 794,53 /седемстотин деветдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/ главница и 147.85 /сто четиридесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ лихви, изчислени към 30.06.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че е налице съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост при издаването на оспорения ИАА. Твърди че Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. №**********/09.07.2012г. не е подавана от него. Оспорва като неправилно определена данъчната оценка на имота, както и производните ДНИ и ТБО и съответните лихви, които при това не са му съобщавани. Счита, че и лихвата е изчислена неправилно. В съдебно заседание релевира, че предвид погрешно декларираната от съсобственик вид на конструкцията М3, данъчната оценка на по-малкия апартамент е по-висока от данъчната оценка на по-големия апартамент и съответно размера на данъка е по-висок. По същество моли жалбата му да бъде уважена съобразно закона и събраните в производството доказателства, като претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна - Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Ж. Х. оспорва жалбата. В хода по същество моли за изменение на издадения от органа по приходите АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК в частта, касаеща ап.78 на ***съобразно удостовереното от компетентната районна администрация и заключението на вещото лице. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за замяна №120, т. XXXIV, дело 8455/93 г. на Варненския нотариус, жалбоподателят е придобил от родителите си апартамент №* с площ от 100.70 кв.м., находящ се на девети етаж в гр. Варна, ***. В замяна жалбоподателят им е прехвърлил апартамент №* с площ от 76.00 кв.м., находящ се на пети етаж в гр. Варна, ***. Апартамент №** е деклариран от жалбоподателя по реда на чл.14 от ЗМДТ с декларация вх.№49-3-3216/30.05.1998г. Апартамент №** е деклариран от съсобственик на жалбоподателя, в качеството му на наследник по закон, по реда на чл.14 от ЗМДТ с декларация вх.№ДК14013533/09.07.2012г. и е предеклариран за промяна на обстоятелствата – настъпило правоприемство по наследство, с декларация вх.№**********/30.08.2017г., като жалбоподателят е деклариран като съсобственик на 3/6 идеални части от имота.

Предвид данните за невнесени дължими суми за ДНИ и ТБО от жалбоподателя за горепосочените имоти, Н.Н. - ст. инспектор „КРД“, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с оспорения АУЗ №МД-АУ-2091 от 30.06.2021г. на осн.чл.107 ал.3 от ДОПК вр. чл.4 ал.1 от ЗМДТ установила дължимостта и размера на задълженията за ДНИ и ТБО (главници и лихви към 30.06.2021г.) за двата апартамента, както следва: 1). За имот с партиден №4911040962003 – жилище – ап. , в гр. Варна, ***5 - ДНИ за 2018г. в размер на 77.36лв. главница и 22.20лв. лихва; ДНИ за 2019г. – 76.92лв. главница и 14.30лв. лихва; ДНИ за 2020г. – 76.48лв. главница и 6.43лв. лихва; ТБО за 2018г. – 37.91лв. главница и 10.88лв. лихва; ТБО за 2019г. – 37.69лв. главница и 7.00лв. лихва; ТБО за 2020г. – 37.48лв. главница и 3.15лв. лихва; 2). За имот с партиден №6008121000001 – жилище – ап. 61, ет. 9, в гр. Варна, ***3 - ДНИ за 2018г. в размер на 76.41лв. главница и 21.94лв. лихва; ДНИ за 2019г. – 75.87лв. главница и 14.10лв. лихва; ДНИ за 2020г. – 75.33лв. главница и 6.33лв. лихва; ТБО за 2018г. – 74.89лв. главница и 21.50лв. лихва; ТБО за 2019г. – 74.36лв. главница и 13.82лв. лихва; ТБО за 2020г. – 73.83лв. главница и 6.20лв. лихва.

Своевременно предприетото обжалване на акта от страна на З. по административен ред приключило с мълчаливото му потвърждаване от горестоящия административен орган – директора на Дирекция „МД“ при Община Варна.

В хода на съдебното дирене са приобщени писмени доказателства, представени от ответната страна - писмено становище от Н.Н. – ст. инспектор КРД, издател на АУЗ, ведно със справка за начина на изчисление на данъчните оценки на имота – 6 бр. с №№ 49-3-3216/30.06.2021 г., представени с молба с.д. № 3745/10.03.2023 г. писмени обяснения от ст. инспектор КРД, лихвени листи по партида № 4911040962003 за първа и втора вноска, и лихвени листи по партида № 6008121000001 за първа и втора вноска.

По искане на ответника е представено писмо с.д. № 1791/06.02.2023 г. от Кмета на р-н „Приморски“ при Община Варна, според което адресите на двата апартамента – предмет на АУЗ: *** и ***5 се явяват входове на сгради с административен адрес гр.Варна, ул. „Прилеп“ блок 1; двата входа са в отделни сгради с едропанелни конструкции – ЕПЖБ (Едропанелен жилищен блок) съгласно Разрешение за строеж № 665/13.08.1986 г., приложено към писмото.

В хода на съдебното дирене пред настоящия състав беше назначена ССчЕ (л.54-55 от делото), вещото лице по която определи данъчните оценки на двата имота при конструкция М2 и М3, както следва:

при конструкция М2:

-за имот с партида № 6008121000001: 2018г. - 76 414.20лв., 2019г. - 75 874.80лв., 2020г.- 75 335.40лв.

-за имот с партида № 6008121000003: 2018г. - 30 945.85лв. (61 891.70лв. за целия имот), 2019г. - 30 727.45лв. (61 454.90лв. за целия имот), 2020г. - 30 509.00лв. (61 018.00лв. - за целия имот)

при конструкция МЗ:

-за имот с партида № 6008121000001: 2018г. - 95 517.80лв., 2019г. - 94 972.00лв., 2020г.-76 480.50лв.

-за имот с партида № 6008121000003: 2018г. - 38 682.355лв. (77 364.70лв. за целия имот), 2019г. - 38 461.30лв. (76 922.60лв. за целия имот), 2020г. - 38 240.25лв. (76 480.50лв. - за целия имот).

С допълнително заключение по ССчЕ, съобразно заключението относно данъчната оценка на първото жилище – ап.78, като конструкция тип М2, вещото лице установи размера на съответните данък върху недвижими имоти, такса за битови отпадъци за съответните процесни периоди и лихвите за тях, както следва:

Данък сгради е определен по години, като лихвата е начислена от 1 септември на съответната година до 30.06.2021 г. - датата, към която е определена в Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2091/30.06.2021г.

За притежаваните от жалбоподателя 3/6 ид.ч.:

Данък сгради (2 промила): 2018г. - 76.41лв., лихва - 21.94лв.; 2019г. - 75.87лв., лихва-14.10лв., 2020г. - 75.33лв., лихва - 6.34лв. Общо главница - 227.62лв. и лихва - 42.38лв. Сума главница и лихва - 269.99лв.

Такса битови отпадъци (0.98%): 2018г. - 37.44лв. и лихва - 10.74лв., 2019г. - 37.18лв. и лихва - 6.91лв., 2020г. - 36.91лв. и лихва - 3.11лв. Общо - 111.53лв, главница и 20.76лв- лихва. Сума главница и лихва -132.29лв.

Предвид факта, че в това си заключение вещото лице е извършило изчисленията с площта на другия имот на жалбоподателя – ап. 61, е изготвено заключение за корекция на ССчЕ с правилно посочена площ на ап.**, тип конструкция М2, с изчислена данъчна оценка по години, както следва: 2018г. – 61 891.70лв., 2019г. – 61 454.90лв., 2020г. – 61 018.00лв.

След представяне на писмо вх.№ 3745/10.03.2023г. вещото лице установи, че лихвата върху ДНИ и ТБО е начислявана както следва: върху 50% от задължението - считано от началото на м.юли на съответната година, за останалата 1/2 от задължението - считано от началото на м. ноември на съответната година.

Данък сгради е определен по години, като лихвата е начислена до 30.06.2021г. - датата, към която е определена в Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2091/30.06.2021г.

За притежаваните 3/6 ид.ч. от ап.78 от жалбоподателя, вещото лице определи ДНИ и ТБО за процесния период както следва:

Данък сгради (2 промила): 2018г. - 61.89лв., лихва - 17.76лв.; 2019г. - 61.45лв., лихва- 11.41лв.; 2020г. - 61.01лв., лихва - 5.12лв. Общо главница - 184.35лв. и лихва - 34.29лв. Сума главница и лихва – 218.64лв.

Такса битови отпадъци (0.98%): 2018г. - 30.33лв. и лихва - 8.71лв.; 2019г. - 30.11лв. и лихва – 5.60лв.; 2020г. – 29.90лв. и лихва – 3.02лв. Общо – 90.34лв. главница и 17.32лв. лихва. Сума главница и лихва – 107.66лв.

Съдът преценява неоспорените от страните основно и коригирано заключения на ССчЕ като обективни и компетентно дадени и изцяло ги кредитира.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, въз основа на които е издаден оспорения АУЗ, тези, ангажирани от страните на съдебното дирене и приобщени като доказателства по делото, и от заключенията на съдебно- счетоводната експертиза, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и частично основателна.

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК вр.чл.1 ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 б.„а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

По отношение компетентността на органа, издал оспорения акт:

Разпоредбата на чл.166 ал.1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4 ал.3 вр.ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл.предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл.4 ал.1, с оглед препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – горецитираният чл.107 ал.3 от ДОПК вр.чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – Н.Н., старши инспектор „КРД“, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с т.2.5 от Заповед №2888/15.07.2019г. на заместник кмета на Община Варна (л.39-40 по адм. пр.) в съответствие с чл.4 ал.4 и чл.9б от ЗМДТ. В условията на заместване на 15.07.2019г., предвид Заповед № К-045/12.07.2019г. на Кмета на Община Варна (л. 40-гръб по адм. пр.), зам. кметът на Община Варна е издал Заповед №2888/15.07.2019г. за определяне на длъжностните лица от общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи по приходите. От друга страна имотите, за които с оспорения АУЗ е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, са на територията на Община Варна.

Предвид установеното съдът приема, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган, т.е. не е нищожен.

По отношение спазване на изискването за форма на акта:

Съдът намира, че от посочените в акта фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. В АУЗ е посочено, че задълженията на жалбоподателя произтичат от изброените индивидуализирани с дата и номер декларации за притежавани от него недвижими имоти по чл.14 от ЗМДТ, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ и ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл.107 ал.3 от ДОПК вр. чл.4 ал.1 от ЗМДТ. В този смисъл не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната му.

По отношение спазването на административнопроизводствени правила:

Съдът не установява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – такова, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл.107 ал.3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

По отношение съответствието на акта с материалния закон:

Съгласно чл.14 ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограничен вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл.3 от ЗМДТ декларацията се подава от данъчно-задължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите. С декларацията по чл.14 ал.1 от ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл.4 ал.3 от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от закона частен удостоверителен документ, данъчната декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти и обстоятелства.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като съгласно чл.11 ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с ДНИ имоти. Нормата на чл.64 ал.1 от ЗМДТ пък регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл.11. Както вече беше посочено, установяването на задълженията за този вид местен данък и местна такса се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация. В случая установяването на задълженията за ДНИ и ТБО е по реда на чл.107 ал.3 вр.чл.4 ал.1 от ЗМДТ с издаването на АУЗ, въз основа на подадени от задълженото лице декларации. В чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Според чл. 4, т. II. „Данъчна оценка на сградите“ от Приложение 2 към ЗМДТ данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула:

ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, където:

ДО е данъчната оценка в левове;

БС - базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове;

Км - коефициент за местоположение;

Ки - коефициент за инфраструктура;

Кх - коефициент за индивидуални характеристики;

Кв - коефициент за височина;

Ко - коефициент за овехтяване;

ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв.м.

Според чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти“ базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта, а конструкциите на сградите са посочени в таблица № 1, както следва:

ПН - паянтова

ПМ - полумасивна

М1- масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи

М2 - масивна - едропанелна

МЗ - масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетноповдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.).

Единственият спорен между страните по делото въпрос е дали правилно е определен типът на конструкцията на сградата, в която са разположени притежаваните от жалбоподателя апартаменти, конкретно – ап.78, представляващ елемент от формулата за определяне на данъчната оценка по чл. 4, чл. 5, ал. 1 и Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като именно данъчната оценка служи като основа за определяне размера на процесните публични задължения.

Съдът счита възраженията на жалбоподателя по основния спорен въпрос по делото за частично основателни. От анализа на събраните писмени доказателствени средства и на експертните заключения се установява допуснато от органа по приходите нарушение на материалния закон при определяне на данъчната оценка на процесния имоти с партиден № 4911040962003, а именно – неправилно е определена по-висока стойност на данъчната оценка на единия имот – ап.78, послужила като основа за определяне на оспорените задължения за ДНИ и ТБО.

Видно от горецитираното писмо рег. №РД23002015ПР001­­ПР/01.02.2023г. на кмета на район „Приморски“, двата притежавани от жалбоподателя апартаменти се намират в отделни сгради с едропанелни конструкции ЕПЖБ, представляващи входове на сграда с административен адрес гр.Варна, ул. *** блок *. От съдържанието на този официален свидетелстващ документ се установява, че конструкцията и на двата имота е ЕПЖБ, т.е. тип конструкция М2 по декларацията по чл.14 ал.1 от ЗМДТ.

Имот с партиден № 6008121000001 (ап.61) правилно е деклариран от жалбоподателя с тип конструкция М2, като това деклариране съвпада с удостовереното от районния кмет. Имот с партиден № 4911040962003 (ап.78) обаче неправилно е деклариран от съсобствениците му с тип конструкция М3, вместо действителната такава М2. Декларираният по-висок клас конструкция на ап.** е причината за определената по-висока данъчна оценка на този имот в сравнение с оценката, която би била определена за действителната му конструкция М2, което е причина и за начислените ДНИ и ТБО в по-високи размери.

При горните констатации е видно, че при определяне на данъчната оценка на ап.78 следва де са приложи БС за конструкция М2 – така, както е определена от вещото лице в първата ССчЕ.

При определяне на данъчната оценка на двата имота вещото лице приема като базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове, която се определя от конструкцията за апартаменти за М2 (масивна - едропанелна) - 14. Предвид местоположението на имотите, стойността на Км - коефициент за инфраструктура е 70.2. Коефицента за инфраструктура Ки с оглед наличието на такава, без топлофикация е 1, а за партида № 6008121000003 - 0.98 (-0.02 - поради липса на телефонна инсталация). Коефициентът за индивидуални характеристики Кх е определен след корекция за етажност и физическо състояние, като за партида 6008121000001 е 0.90 поради етажността, а за партида 6008121000003 е 0.98 (+0.03 - за етажност от 2 до 5 етаж; -0.05 - не е извършван ремонт повече от 20 години). Коефициентът за височина Кв има стойност 1 (корекциите са за височина на обекта над 4 м., поради което са неприложими за процесните обекти). Коефициентът за овехтяване Ко е определен по формулата Ко = [100 -(БГ-5) х ПР]/100, където: БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката (цяло число); ПР - годишен процент на овехтяване на сградите по вид конструкция в процент И двете сгради, в които се намират обектите, са построени през 1988г. Годишният процент на овехтяване за конструкция М2 е 0.6, и съответно стойността на коефициента е както следва: 2018г.-0.85, 2019г.-0.844, 2020г.-0.838. ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв.м. за партида №6008121000001 е 101.636, а за партида № 6008121000003 е 77.143. Данъчната оценка на двата имота, определена при конструкция М2 е: - за имот с партиден № 6008121000001: 2018г. - 76 414.20лв., 2019г. - 75 874.80лв., 2020г- 75 335.40лв.; - за имот с партиден № 6008121000003: 2018г. - 61 891.70лв., 2019г. - 61 454.90лв., 2020г. - 61 018.00лв.

Съпоставяйки извода на вещото лице с писмените обяснения на актосъставителя Н.Н. на л. 19 от делото, така определената данъчна оценка от вещото лице за имот с партиден №6 008121000001 - жилище – ап. 61, ет. 9, в гр. Варна, ***3, и за трите години, съвпада с използваните в производството по чл. 107, ал.3 от ДОПК оценки, поради което с АУЗ, в тази част, правилно са определени задълженията за ДНИ и ТБО като главница и лихва и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

По отношение стойностите на определените като дължими ДНИ и ТБО с АУЗ за имот с партиден №4911040962003 (обозначен от вещото лице като имот с партиден №6008121000003), съдът в настоящия си състав кредитира последното от заключенията на ССчЕ (л.119-120 от делото). Съдът счита, че при изготвянето на това заключение вещото лице е отразило и съобразило в най-пълна степен всички елементи, необходими за изготвяне на достоверни и законосъобразни стойности на задълженията на жалбоподателя - стойността на използваните от общинските органи коефициенти при определяне на данъчните основи на имотите, съотв. на дължимите за тях ДНИ и ТБО, вкл. с отразената промяна относно категорията на конструкция М2.

Предвид неоспорените заключенията на ССчЕ - основно и коригиращо, и заявената от процесуалния представител на ответника в о.с.з. на 28.02.2023г. готовност за възстановяване на надвнесени суми, съдът изцяло кредитира като обективни и компетентни дадените експертни заключения и приема, че данъчната оценка на имот с партиден №4911040962003 е определена неправилно от органа, както с оглед действителното фактическо състояние на сградата, така и с оглед разпоредбите на Приложение №2 от ЗМДТ. Доколкото данъчната оценка е неправилно определена, неправилно определени и недължими са начислените в обжалвания акт суми за ДНИ и ТБО за имота за процесните периоди.

Въз основа на това заключение съдът намира, че в размера на начислените с АУЗ задължения на жалбоподателя З. следва да бъдат направени следните корекции за имот с партиден №4911040962003 - жилище – ап. 78, ет. 5, в гр. Варна, ***5 за притежаваните от жалбоподателя 3/6 идеални части: ДНИ за 2018г. – 61.89лв. вместо 77.36лв. главница и 17.76лв. вместо 22.20лв. лихва; ДНИ за 2019г. – 61.45лв. вместо 76.92лв. главница и 11.41лв. вместо 14.30лв. лихва; ДНИ за 2020г. – 61.01лв. вместо 76.48лв. главница и 5.12лв. вместо 6.43лв. лихва; Общо сума ДНИ главница и лихва 218.64лв. вместо 273.69лв.; ТБО за 2018г. – 30.33лв. вместо 37.91лв. главница и 8.71лв. вместо 10.88лв. лихва; ТБО за 2019г. – 30.11лв. вместо 37.69лв. главница и 5.60лв. вместо 7.00лв. лихва; ТБО за 2020г. – 29.90лв. вместо 37.48лв. главница и 3.02лв. вместо 3.15лв. лихва; Общо сума ТБО главница и лихва 107.66лв. вместо 134.11лв.

Въз основа на гореизложеното и с оглед посочените в АУЗ общи стойности на дължимите ДНИ – 458.37лв. главница и 85.30лв. лихви, съотв. ТБО – 336.16лв. главница и 62.55лв. лихви, съдът намира, че оспорения акт следва да бъде отменен, както следва: в частта за ДНИ – за разликата над 411.96лв. до 458.37лв. главница и за разликата над 76.66лв. до 85.30лв. лихви; и за ТБО – за разликата над 313.42лв. до 336.16лв. главница и за разликата над 58.84лв. до 62.55лв. лихви.

При този изход на делото претенциите на страните за присъждане на разноски са частично основателни – съобразно уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. За жалбоподателя – при направени разноски в размер на 310 лв. (10лв. ДТ + 200лв. – ССчЕ + 100лв. допълнителна ССчЕ) и уважена част от жалбата 81.50лв. от цялата ст-ст на АУЗ – 942.38лв., се следват разноски в размер на 26.81лв. Преводните банкови такси в размер на 6.02лв., претендирани от жалбоподателя не подлежат на обезщетяване, тъй като не представляват съдебно-деловодни разноски. За ответната страна при претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., определено на осн. чл.8 ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и отхвърлена част от жалбата от 860.88лв. от цялата ст-ст на АУЗ – 942.38лв., се следват разноски в размер на 365.41лв. Или жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 339 лв. по компенсация.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт №МД-АУ-2091/30.06.2021г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от ст. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който в тежест на И.К.З., ЕГН **********,***, са установени задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 2 недвижими имота в гр. Варна за периода 2018 - 2020г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: в частта за ДНИ – за разликата над 411.96 лв. до 458.37лв. главница и за разликата над 76.66лв. до 85.30лв. лихви; и в частта за ТБО - за разликата над 313.42лв. до 336.16лв. главница и за разликата над 58.84лв. до 62.55лв. лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.З., ЕГН **********,***, против Акт №МД-АУ-2091/30.06.2021г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от ст. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в останалата й част – за разликата над 860.88лв. до цялата стойност на задължението по АУЗ в размер на 942.38лв.

ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН **********,*** да заплати на Община Варна юрисконсултско възнагражение в размер на 339 (триста тридесет и девет) лв. по компенсация.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: