М О Т И В И ПО НДОХ № 52/2017г.ПО
ОПИСА НА РС СВОГЕ
Подсъдимият Г.К.Г.
ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***, ..., български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, безработен, понастоящем в .... е обвинен в това, че: на 23.07.2016г около 13.30ч в гр. С., обл. С., от магазин за строителни
материали, находящ се в гр. С., ул. „....” № , противозаконно присвоил чужди
движими вещи – 1бр. къртач, марка „Хилти”, модел „Т-700” на стойност
1 440,00лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ в куфар/кутия/ ведно
с 1бр. шило за къртач на стойност 84,00лв. /осемдесет и четири лева/ и 1бр.
бургия/свредло/ за къртач на стойност 105,00лв. /сто и пет лева/, или всички
вещи на обща стойност 1629,00лв. /хиляда шестстотин двадесет и девет лева/,
собственост на И.Н. ***, които владеел по силата на наем за вещите за срок от
24 часа, за което заплатил парична сума в размер на 35,00лв./ тридесет и пет
лева/, като деянието представлява опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишени престъпления от общ характер като изпълнението
на накзанието за всяко едно от тях не е отлагано по чл. 66 от НК, както следва:
1.
По
НОХД №15310/2009 на Софийски районен съд, в сила от 28.12.2013г. за
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 201, вр. с чл. 29, ал. 1 б. «а»
и б. «б» от НК – осъден на две години лишаване от свобода
2. По НОХД №11217/2012 на Софийски районен съд, в сила
от 28.12.2012г. за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр.1-во и пр. 2-ро, вр. с
ал. 1, пр. 1, вр с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б. «а» и б.
«б» от НК – осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода
3.По НОХД №22445/2011 на Софийски
районен съд, в сила от 20.04.2012г. за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2,
вр. с ал. 3, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, пр. 1-во, вр. с чл. 29, ал.1, б. «а» от НК
– осъден на две години лишаване от свобода- престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2, вр. с ал. 1, вр.пр.1-во, във
вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б”от НК .
В съдебно заседание пред първоинстанционния
съд подсъдимият заявява изрично, че признава изцяло фактите и обстоятелствата,
отразени в обвинителния акт и не желае да се събират нови доказателства за тях.
Моли, лично и чрез защитника си по делото да бъде проведено съкратено
първоинстанционно съдебно производство по реда на гл. ХХVІІ от НПК и в частност при условията на чл.371, т.2 от НПК. Г. заявява, че
се признава за виновен, моли съда да му наложи минимално наказание.
На същият са разяснени правата по чл.371 от НПК и е уведомен, че доказателствата, събрани на досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по реда чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Обявено е от страна на съда, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Налице са предпоставките за разглеждане на делото
по реда на чл.370 и сл.от НПК -писмени и гласни доказателства, подкрепени от
направени самопризнания от страна на подсъдимия.
В съдебно заседание пострадалия И.Н.А. е
конституиран като частен обвинител.
Съдът като прие, че са
налице всички законови условия на гл. ХХVІІ от НПК, проведе съкратено съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК : налице е
валидно, непоколебимо съгласие на подсъдимия, след надлежно разясняване на
правата му в процеса, за провеждане на подобна процедура, при което признава изцяло фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират допълнително
доказателства относно тези факти. Известно му е и изразява съгласие
самопризнанието му да се ползува като доказателство в
процеса. Същото се подкрепя изцяло от надлежно събраните на досъдебното
производство доказателства.
В производството пред РС Своге, представителят на РП Своге заявява, че обвиненията са
несъмнено доказани, а фактите и обстоятелствата по обвинителния акт - признати
и от подсъдимия. Смята, че деянията са правилно правно квалифицирани и предлага
да бъде постановена осъдителна присъда. При
индивидуализиране на наказанието
поддържа, че същите следва да бъдат определени към законоустановения минимум-три години лишаване от свобода, като бъдат редуцирани с една трета, предвид
характера на проведеното съкратено производство.
Защитникът не оспорва
фактическите констатации и правната квалификация на деянията, отразени в
обвинителния акт. Акцентира върху определянето и индивидуализирането на
наказанието, като твърди,
че следва да се вземе предвид съдействието, което Г. оказва за разкриване на
обективната истина и му се наложи наказание лишаване от свобода за срок, по –
малък от три години.
В производството пред първоинстанционния съд
не са събрани нови доказателства. Приети
са надлежно събраните в хода на досъдебното производство.
След като прецени събраните
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.К.Г. ЕГН ********** е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, ....., български гражданин, с
основно образование е, неженен е, осъждан, безработен,
понастоящем се намира в .....
Същият е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер.
На 23.07.2016г.около 13,30 часа, подсъдимият
посетил магазин за строителни материали и инструменти, стопанисван от И.Н.А. и
семейството му, находящ се в град С., ул.”....” № ...В магазина се практикувало
и отдаване на инструменти под наем.Г. казал на продавачката – свидетелката В.С.Г.,
че иска да наеме къртач. Тя се обадила на И.А., който потвърдил, че разполага с
къртач-негова собственост и не след дълго, го донесъл в магазина. Къртачът бил
червено-черен на цвят, марка”Хилти”, модел”Т-700”, сложен в пластмасов куфар - бил
в комплект с шило и бургия. Подъсдимият Г., който А. и Г. възприели, като мъж,
висок около 1,70 м. с черна, сресана настрана коса, с топчесто лице, заявил, че
къртача му трябва за ремонт на врата в село Р., откъдето казал, че е и самият
той, представил се като „Г.К.Г.”.А. и подсъдимият Г. се договорили къртача,
шилото и бургията, сложени в куфар да бъдат дадени под наем за срок от двадесет
и четири часа, срещу сумата от 35,00 лева. Подсъдимият дал на А. тридест и пет
лева, в брой, в присъствие на свидетелката В.Г., а на въпроса му към Г.,***, последният
отговорил ”с влак”.След като предал вещите и получил парите, И.А. напуснал
магазина, оставяйки В.С.Г., в качеството й на ”продавач-консултант” да оформи
документи, относно наема на вещите. Такива, обаче не били съставени, а
свидетелката Г. записала единствено номера на мобилния телефон на подсъдимия,
който в 15,45 часа излязъл от обекта. На другия ден Г. не се появил, за да
върне наетите вещи, според договореното, нито пък сторил това в по-късен момент
и на повикванията от страна на
свидетелката и И.А. към оставения номер на мобилен телефон, никой не отговарял.
На 12.08.2016г.И.Н.А. ***, в която сигнализирал за невръщане от страна на
подсъдимия на наетите вещи. В полицията с протокол за доброволно предаване били
предадени видеозаписи от охранителните камери на магазина за строителни
материали и инструменти, находящ се в град С., ул.”....” № , както и снимки,
направени чрез тези записи. При последвалите оперативно-издирвателни
мероприятия, се установило, че лицето от видеозаписа е Г.К.Г., който е
разпознат при разпознаване по снимки, по категоричен начин от свидетелката В.С.Г.
Видно от заключението по извършената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, общата пазарна стойност
на вещите, обект на инкриминираното деяние по средни, пазарни цени, към момента
на извършването му -23.07.2016г.е 1 629,00 лева и причинената вреда се
явява равна на 3,9 минимални работни заплати за страната.
Горната фактическа обстановка
напълно се покрива с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт и
не се оспорва от страните.
На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за установени изложените фактически
обстоятелства, като се позова на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл.371, т.2 от НПК и на доказателствата събрани на досъдебното
производство, които напълно го подкрепят.
Съдът дава вяра на всички
показания на разпитаните по делото свидетели, тъй като са последователни,
непротиворечиви и относими към предмета на делото и допринасящи за изясняване
на фактическата обстановка по делото.
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице изготвило съответната експертиза, тъй като е подробно и не поражда никакво съмнение относно неговата правилност.
3аключението е извършено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът
няма основание да се съмнява.
Относно съставомерността на деянието,
т.е обстоятелството, че е извършено от
подсъдимия и правната квалификация не се оспорва от страните.
Деянието е
извършено при форма на вината-пряк умисъл, тъй като подсъдимият Г. е
съзнавал общественоопасния характер и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
От гореизложеното е видно, че
подсъдимият Г.К.Г. с
деянието си е осъществил престъпление по чл. 206, ал.
3, пр. 2, вр. с ал. 1, вр.пр.1-во, във вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б”от НК, за което
съдът го призна за виновен и му наложи съответното наказание.
Подсъдимият Г.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК тъй като на23.07.2016г.в
град С., в условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужди движими вещи -1бр. къртач, марка „Хилти”, модел
„Т-700” на стойност 1 440,00лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ в
куфар/кутия/ ведно с 1бр. шило за къртач на стойност 84,00лв. /осемдесет и
четири лева/ и 1бр. бургия/свредло/ за къртач на стойност 105,00лв. /сто и пет
лева/, или всички вещи на обща стойност 1629,00лв. /хиляда шестстотин двадесет
и девет лева/, собственост на И.Н. ***, които владеел по силата на наем за
вещите за срок от 24 часа. Обсебването представлява разпореждане
с движими вещи, които деецът владее или пази, като със свои собствени. Вещите
трябва да се намират във владение на дееца и това владение да не е установено
по престъпен начин. Своенето по смисъла на чл.206 от НК се изразява в промяна
на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с
предприемане на действия по окончателно разпореждане с нея в свой или чужд
интерес. В тази връзка всяко действие (бездействие) водещо до засягане на
възможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея представлява
разпореждане. Според съдебната практика, владението като елемент от фактическия
състав на престъплението обсебване не се припокрива с понятието по смисъла на
гражданското право, а обхваща и случаите на държане.
Видно от материалите по
делото(показанията
на свидетелите И.А., В.Г., обясненията на подсъдимия Г.-л.33,34,35,31,32 от досъдебно производство № 234/2016г.по описа
на РУ Своге, протокол за разпознаване на лица и фотоалбум-л.36-37, протокол
за доброволно предаване и диск, със записи от охранителни камери – л.12 л.18, заключение
по съдебно-оценителна експертиза – л.39-л.41, докладна записка-л.6,
свидетелство за съдимост)деянието е съставомерно по
следните съображения:
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в разпореждане с вещи /къртач в куфар, шило и бургия /
като със свои собствени. В случая инкриминираните вещи са се намирали у
подсъдимия на правно основание – били са му предоставени от пострадалия под
наем, срещу 35 лева, за срок от двадесет и четири часа -само за да си поправи
вратата. Вместо това обаче подсъдимият взел вещите и повече не се върнал при
пострадалия, нито отговарял на повикванията, отправени към оставения от него
номер на мобилен телефон. Точно с това поведение подсъдимият демонстрира
отношението си към вещите като към негови собствени.
Деянието е довършено.
Квалификацията по ал.3 на
чл. 206 от НК (опасен рецидив) се обуславя от предходната съдимост на
подсъдимия Г.К.Г.
Видно от приложената към
делото справка за съдимост преди инкриминирания период по отношение на
подсъдимия са налице значителен брой влезли в сила присъди.
Престъплението предмет на
настоящото наказателно производство е било извършено от подсъдимия на 23.07.2016год.,
при наличието на предходни осъждания, с
наложени ефективни наказания лишаване от свобода за умишлени престъпления и
преди изтичане на предвидения в нормата на чл.30 от НК 5-годишен срок.
Налице са хипотезите на
чл.29, ал.1, б.”а”б.”б” от НК.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и ги е искал. Умисълът на подсъдимия се извежда по
безспорен и категоричен начин от неговите действия –получил е къртача,
окомплектован в куфар с шило и бургия, с ясното съзнание, че вещите са чужди и
че може само да ги вземе и ползва за срок от двадесет и четири часа, като
наемател, срещу 35 лева, въпреки това се разпорежда с тях в свой собствен
интерес – не ги връща, не осъществява какъвто и да било контакт с пострадалия и
го поставя в абсолютна невъзможност да открие наемателя или вещите.
При определяне
на наказанието за извършеното
престъпление, съдът взе предвид, степента на обществена
опастност на деянието и тази на дееца, подбудите за извършването на същото,
както и останалите смегчаващи и отгечаващи отговорността обстоятелства.
Касае се за деяние с
изключително висока степен на обществена опасност и с висока морална и социална
укоримост, извършено от многократно
осъждано лице. От друга страна, следва да се вземе под внимание и критичността на извършителя към стореното,
изразеното в съдебно заседание съжаление за случилото се, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина.Формалното
волеизявление по чл. Чл.371, т.2 от НПК, с което подсъдимят признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не се интерпретира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията
на санкцията. Благоприятната последица от този вид самопризнание е определена
от самия закон - чл.373, ал.2
от НК, която препраща към приложението
на чл.58А, ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно
снизхождение/арг. От ТР № 1/06.04.2009г.на ВКС/. При така отчетените от съда смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че не се касае за многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, за каквито излага доводи защитата на подсъдимия,
поради което прецени, че наказанията на Г.Г., следва
да бъдат определени по правилата на чл. 58А ал. 1 от Нк във
вр. С чл.54 от НК. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие
лошата характеристика на извършителя(налични са многобройни предишни осъждания)
С оглед на горното, съдът
определи за деянието по чл. 206, ал. 3, пр. 2, вр. с ал. 1, вр.пр.1-во, във
вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б”от НК наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК намали на лишаване от свобода в размер на две години, като на основание чл.
57 ал. 1, т.2 и чл.58, т.2 от ЗИНЗС постанови
да се търпи в затвор или затворническо
обещежитие от закрит тип, при първоначален
строг режим.Така определеното и индивидуализирано наказание по отношение и на обвинението, съдът счете, че е от
вид и характер да изпълни предвидените в закона цели на наказанието. Не се
установяват нито изключителни, нито пък многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да налагат наказания под минимума на текстовете. Такива
наказания биха били изключително леки и несправедливи, като се има предвид
тежестта на престъплението и високата му обществена опасност. На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и
направените в производството разноски, а именно: по сметка на ОДМВР С. сумата 38,64/тридесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки /лева и
сумата 5 лв. - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че така определеното наказание в най-пълна
степен ще реализира личната и генерална превенции предвидени в чл.36 от НК, като мотивира не само подсъдимият,
но и всички останали граждани да се въздържат от подобни деяния.
Водим от гореизложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
02.05.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: