Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Плевен, 30. 04. 2009 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на седми април
през двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Т.
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията Т. *** по описа за 2008
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.Ц.С.-***, в която ищцата
твърди, че е вдовица от 1979 година и страда от редица тежки заболявания.
Твърди се, че през 2004 година синът на ищцата е завел дело срещу нея за делба
на съсобствен апартамент, от който страните са притежавали по 1/ 2 идеална
част. Твърди се, че с влязло в сила решение по
гр. дело № 1064/ 2004 год. по описа на ПлРС делбеният апартамент на
стойност 60 000 лв. е бил поставен в дял на ищцата, като последната е била
осъдена да заплати на сина си за уравнение на дела му сумата от 30 000 лв.
в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, както и да му заплати
обезщетение за ползуване на имота в размер на 3 181, 83 лв. Ищцата твърди,
че е нямала средства да заплати горните суми, както и дължимите се държавни
такси, поради което е започнала да търси агенции за недвижими имоти, чрез които
да продаде възложения й имот. Твърди се, че в този момент с ищцата са се
свързали лицето Цвятко Витанов П. и неговият син- ответникът В. Цветков П..
Твърди се, че Цвятко П. е изразил желание да закупи апартамента на ищцата, като
й е обещал да изплати дълговете й към сина й и по делбеното дело, да й заплаща
ежемесечна издръжка, както и да поеме разноските на ищцата за лечение и
рехабилитация. Твърди се, че на 11. 03. 2007 год. Цвятко П. се е обадил по
телефона на ищцата и й е казала да се срещнат на другия ден сутринта в
кантората на неговия адвокат Крачунов, за да подпишат договора за продажба на
апартамента. Ищцата твърди, че на следващия ден- 12. 03. 2007 год.- е била
много болна, със сърдечни проблеми и силно главоболие, цялата треперела и не
виждала и чувала. Твърди, че в това състояние е отишла с ответника и неговия
баща при техния адвокат, където уточнили условията на продажбата. Твърди, че
след това отишли при нотариус Иван Иванов, където ищцата подписала някакъв документ
без да е виждала и чувала добре и доверявайки се изцяло на обещанията на
ответника и неговия баща. Ищцата счита, че договорът за продажба, извършен с
нот. акт № 32, том ІІ,
рег. № 1539, дело № 192/ 2007 год. на нотариус Иван Иванов, е нищожен
поради липса на форма и поради липса на съгласие. Отделно от това ищцата
твърди, че е налице грешка в цената, че е била въведена в заблуждение от
ответника и неговия баща, като е използувана крайната й нужда и невъзможността
й да разбира и ръководи действията си в деня на сделката. В заключение ищцата
моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за покупкопродажба
поради липса на съгласие и нарушение на формата, предвидена в чл. 475 ал. 2 във
вр. с чл. 151 ал. 2 и чл.
479 ал. 1 от ГПК. В случай, че не бъде уважено това искане, ищцата моли съда да
унищожи сключения договор поради съществена грешка в цената, поради измама,
поради крайна нужда или поради невъзможността на ищцата да разбира и ръководи
действията си в деня на подписването на договора. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът В. Цветков П. *** ангажира становище, че
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с договор за покупкопродажба на
недвижим имот от 12. 03. 2007 год., отразен в нот. акт № 32, том ІI,
рег. № 1539, нот. дело № 192/ 2007 год. на нотариус Иван Иванов с район на
действие Плевенския районен съд, ищцата В.Ц.С.- Григорова е продала на
ответника В. Цветков П. следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се в гр.
Плевен, ул. „Тулча” № 9, ет. 3, етажна собственост в сградата на ЖСК
„Детелина”, с южно и северно изложение, със застроена площ от
Основният спорен въпрос по делото е нищожен, респ. унищожаем
ли е така сключеният договор на основанията, посочени в исковата молба.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
Съгласно чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД нищожни са договорите,
при които липсва съгласие. Правната теория и съдебната практика приемат, че
съгласие липсва в случаите на мислена уговорка, шега, насилие и други подобни,
когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор.
Конкретният случай не е такъв. Видно от данните по делото е, че ищцата В.Ц.С.-
Григорова е бивш медицински работник с полувисше образование, като същата
независимо от напредналата си възраст и множеството заболявания е лице с
нормален мисловен процес, с добри паметови възможности и с пълноценна
способност да възприема, разбира и анализира фактите от обективната
действителност. Тази именно способност и категорично изразена воля на ищцата
като продавач е отразена и в сключения на 12. 03. 2007 год. и обективиран в
нот. акт № 32, том ІІ, рег. № 1539, нот.
дело № 192/ 2007 год. на нотариус Иван Иванов, договор, в който ясно е изразено
съгласието на страните относно съществените условия на договора: прехвърлянето
на собствеността върху процесния недвижим имот за сумата от 35 000 лв. при
запазване правото на пожизнено и безвъзмездно обитаване на имота от
прехвърлителката. От показанията на разпитания като свидетел по делото нотариус
Иван Иванов се установява, че преди изповядването на процесната сделка същият е
запознал ищцата В.Ц.С.- Григорова
/която била във видимо адекватно състояние/ и ответника В. Цветков П. с
правните последици на сделката, която са възнамерявали да сключат, обяснил им е
какви са правата и задълженията им, прочел им е проекта за нотариален акт и ищцата
се е подписала без да прави възражения. Нито в хода на нотариалното
производство, нито в съдебното дирене по настоящото дело, са били представени
доказателства, от които да се установява, че ищцата е сляпо, нямо, глухо или
глухонямо лице, поради което съдът приема, че за нотариуса не е съществувало
задължението да приложи специалните разпоредби на чл. 475 ал. 2 във вр. с чл.
151 ал. 2 и чл. 479 ал. 1 от ГПК /отм./
и процесният нотариален акт отговаря на императивните разпоредби относно форма
и съдържание. Така събраните безпротиворечиви писмени и гласни доказателства
опровергават твърденията на ищцата за липсата на нейно валидно /истинско/
съгласие за продажба и обосновават обратния извод- че е налице съвпадане на
волеизявленията на двете страни относно съдържанието и правните последици на
сключения двустранен договор. В тази връзка следва да се има предвид, че част
от доводите, изложени в исковата молба, по- скоро релевират привидност
/симулативност/ на атакувания договор за покупкопродажба като прикриващ договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. За да
установи такава привидност обаче, ищцата по делото е следвало да представи било
обратно писмо, било друг писмен документ, изходящ от другата страна или
удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган /срв. чл. 134 ал. 2 от ГПК
/отм.//, нещо, което не е сторено в настоящия случай. При това положение следва
да се приеме, че не е осъществена нито
една от хипотезите на липса на съгласие като основание за нищожност на
процесния договор от 12. 03. 2007 год.,
респ. не е налице нарушение на предписаната от закона форма на договора, поради
което предявените отрицателни установителни искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По аналогичен начин следва да се реши въпросът и с
предявените от ищцата обективно съединени конститутивни искове за унищожаване
на процесния договор за покупкопродажба. Основанията, релевирани от ищцата в
исковата молба, са няколко и следва да бъдат разгледани поотделно:
-по иска с правно основание чл. 28 от ЗЗД: законът
предвижда, че грешката в предмета е основание за унищожение на договора, когато
се отнася до съществени качества на същия. Продажната цена е съществен елемент
от съдържанието на договора за покупкопродажба и грешката в същата несъмнено
обуславя унищожаемост на сключения договор. В конкретния случай такава грешка
не е налице. В обстоятелствената част на исковата молба В.Ц.С.- Григорова
посочва, че уговорката с ответника В. Цветков П. и неговия баща Цвятко Витанов П.
е била процесният апартамент № 5 в гр. Плевен да се продаде срещу погасяване от
страна на купувача на задълженията на ищцата по делбеното дело със сина й. Горното
се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели- „уговорката ни беше
следната: Цвятко ще й изплати това задължение, което е 30 000 лв.”
/св. Петко Д./, „уговорката беше такава,
че ще ми го продаде за сумата по решението на съда, която сума е 30 000
лв., аз казах, че ще дам 35 000 лв., тъй като има допълнителни разходи”
/св. Цвятко П./. Посочената в договора за покупкопродажба сума е именно
35 000 лв., т. е. няма никакво разминаване между цената, за която са се
споразумели страните, и продажната цена, отразена в съставения нотариален акт.
С оглед на това няма основание да се приеме, че ищцата е била изпаднала в
грешка, като е продала притежавания от нея имот на цена, различна от
първоначално договорената.
-по иска с правно основание чл. 29 от ЗЗД: измамата е основание за унищожаване
на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи,
чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Следователно уважаването на предявения
иск предполага няколко нормативно установени предпоставки: наличие на сключен договор;
подвеждане (изпадане в заблуждение) на ищеца от страна на ответника или трето
лице; умишлено предизвикване на заблуждението от другата страна (ответника) или
третото лице и сключване на договора поради заблуждение. Изброените елементи
трябва да съществуват в кумулативно единство. Съдът намира, че при преценката
на събраните по делото доказателства не може да се направи изводът, че визираните
по- горе условия са налице. Нито в приложените по делото документи, нито в
показанията на разпитаните свидетели Петко Д. и Цвятко П. се съдържат сведения,
които да потвърждават тезата на ищцата, че е подписала процесния договор за
продажба поради създадената и поддържана от ответника и неговия баща невярна
представа за последиците от договора. Както беше посочено и по- горе, както в
предварителните разговори между страните, така и в производството по изповядване
на покупкопродажбата пред нотариуса, съдържанието на договора и неговите правни
последици са били уточнени от съдоговорителите. Договорът е бил сключен именно
в желаната от страните форма- покупкопродажба, а не като договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като ищцата е била в
състояние да направи разграничението между двете проявни форми на
разпоредителна сделка. Следователно не може да се приеме, че ищцата е сключила
договора под формата на покупкопродажба под влияние на невярната представа, че
ще бъде издържана и гледана, като тази заблуда е умишлено предизвикана и
поддържана от ответника и неговия баща.
-по иска с правно основание чл. 31 от ЗЗД: съгласно тази
разпоредба унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. По делото
са представени многобройни писмени доказателства, че по времето, когато е
изповядана процесната покупкопродажба, ищцата е страдала от редица заболявания-
бронхиална астма смесен тип, хипертонична болест, стабилна стенокардия,
гонартроза, рецидивиращо депресивно разстройство и др. От тези доказателства обаче не може да
се направи безспорен извод, че описаните по- горе заболявания на ищцата В.Ц.С.-
Григорова по някакъв начин са повлияли върху нейните възприятия на фактите от
обективната действителност и са я довели до такова психическо състояние, при
което лицето не може да разбира свойството и значението на постъпките си.
Напротив, данните по делото са в обратна насока: последователните и
целенасочени действия на ищцата при договарянето с ответника /и неговия баща/ са
ясна индиция, че ищцата е съзнавала свойството и значението на извършеното и е
схващала крайната му цел- възмездното прехвърляне на недвижимия имот. Потвърждение
на горното са и заключенията на назначените еднолична и тричленна съдебно-
психиатрични експертизи, които са категорични: към момента на подписване на
договора от 12. 03. 2007 год. предвид нормалното развитие и съхранеността на
интелектуално- паметовите функции, както и липсата на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, ищцата е могла да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Горното кореспондира и
с показанията на нотариус Иван Иванов, който заявява, че по време на
изповядване на сделката ищцата е била напълно адекватна. В заключение може да
се обобщи, че не са налице условията на чл. 31 от ЗЗД, поради което предявеният
на това основание иск следва да се отхвърли изцяло.
-по иска с правно основание чл. 33 от ЗЗД: унищожаем е
договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Крайната
нужда е такова състояние на лицето, при което същото изпитва сериозни
материални затруднения, които го принуждават да сключи сделката. Касае се за
липса, съответно- недостатъчност на финансови средства, която липса и недостатъчност
влияе върху формирането на вътрешната воля на лицето да сключи договора. Освен
това, за да е налице хипотезата по чл. 33 ал. 1 от ЗЗД, е необходимо не само
лицето да е в затруднено материално положение, но и договорът да е сключен при
явно неизгодни условия, респективно- да е нарушена еквивалентността на
насрещните престации, при което несъразмерността на двете насрещни вземания по
договора е съществена. Конкретният случай не е такъв. Действително, към момента
на подписване на процесния договор ищцата В.Ц.С.- Григорова е имала определени
материални затруднения: същата е следвало да заплати на сина си Красимир Ц.
Григоров присъдените с решението по гр. дело № 1064/ 2004 год. по описа на ПлРС
суми за уравнение и обезщетение за ползуване в размер общо на 33 044, 80
лв. Същевременно обаче следва да се отчита обстоятелството, че към онзи момент
ищцата е получавала пенсия в размер, близък до минималната работна заплата,
определена за страната, като освен това е притежавала и нива от 13, 750 дка.,
ІІІ категория, м. „Равнището”, съставляваща имот № 027018 по картата на
землището на гр. Тръстеник. Това материално състояние не може да се квалифицира
като крайна нужда, която е мотивирала ищцата да сключи атакуваната сделка.
Последната не е сключена и при явно неизгодни за ищцата условия: видно е, че
продажната цена по договора се доближава като стойност до данъчната оценка на имота,
като несъществената разлика е компенсирана със запазване правото на
прехвърлителката на пожизнено и безвъзмездно обитаване на апартамента. В този
смисъл съдът намира, че не са налице условията на чл. 33 ал. 1 от ЗЗД и
предявеният конститутивен иск следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 64 ал. 2 от ГПК /отм./ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените
съдебно- деловодни разноски в размер на 1 000 лв.
По така изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от В.Ц.С.-***, ЕГН **********, против В.
ЦВЕТКОВ П. ***, ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание
чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупкопродажба на
недвижим имот от 12. 03. 2007 год., отразен в нот. акт № 32, том ІI, рег. № 1539, нот. дело № 192/ 2007 год. на нотариус Иван
Иванов с район на действие Плевенския районен съд, поради липса на съгласие и
нарушение на предписаната от закона форма.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от В.Ц.С.-***, ЕГН **********, против В.
ЦВЕТКОВ П. ***, ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание
чл. 28, чл. 29, чл. 31 и чл. 33 във вр. с чл. 27 от ЗЗД за унищожаване на договор
за покупкопродажба на недвижим имот от 12. 03. 2007 год., отразен в нот. акт № 32,
том ІI, рег. № 1539, нот. дело № 192/ 2007
год. на нотариус Иван Иванов с район на действие Плевенския районен съд, поради
сключването му при грешка в цената, измама, невъзможност за разбиране и
ръководене на действията и постъпките и крайна нужда.
ОСЪЖДА-на
основание чл. 64 ал. 2 от ГПК /отм./- В.Ц.С.-***, ЕГН **********, да
заплати на В. ЦВЕТКОВ П. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в
размер на 1 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: