№ 2818
гр. Варна, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501624 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 266592 от 28.06.2022 г.,
депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Н.Б. срещу
Решение № 260297 от 3.06.2022 г., постановено по гр. д. № 15762/2022 г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че Н. Д. К., НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“
АД, сумата от 1000 лв., като част от сумата от общо 4762,04 лв.,
представляваща начислена и незаплатена сума за доставена електроенергия
на адрес в гр. Варна, *************, с кл. номер ********** и абонатен
номер **********, за периода от 19.05.2018 г. до 17.07.2020 г., на основание
чл. 124 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – Н. Д. К., чрез адв. Ц.Д..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.
Същата е редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
1
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, поради постановяването му при противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят сочи, че е налице основание за възникване на вземането на
дружеството, по реда на чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че
техническата проверка е извършена в присъствието на независим свидетел,
като за същата е изготвен и констативен протокол, подписан и от служители
на електроразпределителното дружество, като е установено наличие на
натрупана електрическа енергия в невизуализиран регистър. Позовавайки се
на заключението на вещото лице, счита, че е налице претарифиране на
отделните регистри, като чрез неправомерното вмешателство в отделен
часови диапазон в денонощието измерената от СТИ енергия може да бъде
регистрирана в регистър 1.8.3. Сочи, че при анализ на събраните
доказателства се установява, че към датата на монтажа СТИ е било с нулеви
показания в регистър 1. 8. 3. Позовавайки се на решение по гр. д. № 2206/2020
г. по описа на ВКС, в което е прието, че макар в протокола за първоначален
монтаж да не е посочено какви са показанията по регистър 1.8.3, това не
означавало, че същите не са нулеви. Сочи, че дори да се приеме, че чл. 50
ПИКЕЕ е неприложим, процесното вземане касае реално потребена енергия,
дължима на основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в
случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г.
В постъпилия отговор на въззивната жалба, депозиран от Н. Д. К.,
чрез адв. Ц.Д., се излагат доводи за правилността на обжалвания съдебен акт.
Депозираната въззивна жалба намира за бланкетна, доколкото не са изложени
конкретни оплаквания, в какво се състои твърдяната неправилност на
обжалвания съдебен акт. Излага подробни доводи по фактическата
обстановка на спора. Счита, че разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗЕ не
регламентира право на крайния снабдител да извършва корекция на сметка за
минал период. Сочи, че в констативния протокол не е посочено изрично, че
потребителя е потърсен, респ. че е отказал да го подпише. Излага доводи, че
не е неспазен седемдневният срок по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ за изпращане на
протокола на потребителя. Сочи, че потребителят или независимият свидетел
не са присъствали при проверката. Твърди, че в становището на дружеството
не е посочен съставител на същото. Счита, че въпреки измененията на
ПИКЕЕ, предвидената в раздел IX корекционна процедура не следва да бъде
2
прилагана, доколкото противоречи на чл. 82 ЗЗД и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ, счита, че
измервателните устройства следва да бъдат проверявани най-малко веднъж на
три месеца, за каквато проверка на процесното СТИ не са представени
доказателства. Оспорва представения протокол от „Еллаб България“ ООД,
като счита че от същия не се установява какви са били показанията по
регистър 1. 8. 3. Счита, че в издадената фактура неправилно са включени
събраните такси – задължение към обществото и достъп ниско напрежение,
които не следва да се заплащат от крайния потребител. Позовавайки се на
разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ намира, че нерегламентираното
въздействие следва да е било в периода от три месеца преди датата на
процесния демонтаж. Сочи, че в период от пет години следва да се съхранява
досие за информацията по всички регистри. Намира, че разпоредбата на чл.
55 ПИКЕЕ не е приложена правилно. Твърди, че е налице опасност от
злоупотреба с права, доколкото е възможно дневниците да бъдат изтривани
от собственика на СТИ. Сочи, че ищецът не е подал заявление до
дружеството, в което да е заявил желание за измерване на потребяваната
електрическа енергия по невизуализиран регистър. Позовава се на съдебна
практика – определение по гр. д. № 305/2021 г. по описа на ВКС. Сочи, че
приетите ПИКЕЕ от 2019 г. определят правила за корекция, но същите са
неприложими поради противоречието им с императивни разпоредби.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, в случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г. Отправя
искане за гледане на делото, в случай на невъзможност да се яви в о. с. з.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството
е допустимо, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 266592 от
28.06.2022 г., депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв.
Н.Б. срещу Решение № 260297 от 3.06.2022 г., постановено по гр. д. №
15762/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прието за установено
в отношенията между страните, че Н. Д. К., НЕ ДЪЛЖИ на
„Електроразпределение Север“ АД, сумата от 1000 лв., като част от сумата от
общо 4762,04 лв., представляваща начислена и незаплатена сума за доставена
електроенергия на адрес в гр. Варна, *************, с кл. номер **********
и абонатен номер **********, за периода от 19.05.2018 г. до 17.07.2020 г., на
3
основание чл. 124 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1624/2022 г. на 12.10.2022
г. от 9:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4